Развитието на минималното дневно обезщетение за безработица е съпроводено с

Развитието на минималното на ден обезщетение за безработица е съпроводено с повече недостатъци, в сравнение с с положителни страни. Вероятната причина за това е фактът, че то има най-вече углавен темперамент за непринудено напусналите работа или за прегрешения, като България е измежду дребното европейски страни без механизъм за неговото образуване и актуализиране. В региона на минималните пенсии пък се обрисува мощен субективизъм при установяване на техния размер, както и сериозна диспропорционалност в съотношенията им със междинното ниво на пенсиите, междинния наличен приход на фамилиите и линията на беднотия. Това се споделя в Годишния отчет на Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българската академия на науките, който изследва положението и развиването на световната и националната стопанска система през 2021 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2024 година Специалният фокус в отчета тази година е отдаден на минимални приходи от обществени прехвърляния – развиване и политики. Виж: Пенсиите По размер на минималните пенсии България изостава от съвсем всички страни-членки, настояват учените от Института. Паралелно с това те регистрират, че позитивните страни в региона на минималните пенсии се показват в съществуването на законов механизъм за осъвременяване, изразен във възобновяване на политиката на индексация по така наречен „ Швейцарско предписание “ и съществуването на ясни правила за съгласуемост при приемането на пенсионните приходи. При месечните фамилни помощи за деца и помощта за развъждане на дете до 1 година се следи непоследователна и спестовна политика при установяване на техните размери, без значение че тези обществени заплащания имат за цел да подтикват раждаемостта, се споделя още в отчета. Според учените налице е субективизъм при годишното установяване на размера на месечното заплащане и при фиксирането на доходна граница за достъп до тази обществена отбрана на фамилиите. Като положителни страни те показват въвеждането на междинна доходна група с понижен размер на месечните фамилни помощи за деца и детайли на данъчно кредитиране на фамилиите, които не покриват доходния тест за достъп до фамилни помощи за деца. Социалните помощи В развиването на минималните приходи под формата на обществени помощи и на политиката във връзка с тяхното образуване и потребление като средство за обществена отбрана на хората в риск от беднотия, икономистите на Българска академия на науките извеждат както общи, по този начин и характерни трендове, резултати и проблеми. Сред общите трендове в развиването, обсега, дизайна и потреблението на стратегиите за месечни обществени помощи и за целеви помощи за отопление се обрисуват използването на механизми, които обезпечават по-добра устременост на плащанията; комбинирането на разнообразни стопански форми за даване на обществени помощи – в пари и в натура; допълнението на приходите до избрана граница, само че и даване на идентична по мярка помощ за отопление за всички бенефициенти; използването на условия за интензивност на трудовия пазар и/или за обществено включване. Това обаче, споделят учените, е съпроводено с явно подценяване на схемите за поддръжка на приходите и занемаряване на техните благоприятни условия като принадлежности на обществената политика за подкрепяне на най-уязвимата част от популацията, изключително през интервали на икономическа, а в последните години – и на здравна рецесия. Липсват транспарантни механизми за установяване на размерите на минималните приходи и тяхната актуализация, като са налице усложнени системи от коефициенти за пресмятане на диференцираните доходни прагове за достъп до съответните минимални приходи по линия на обществените помощи, настояват икономистите на Българска академия на науките. Според тях, в следствие от неналичието на своевременна еластичност при спешни условия, обсегът на тези помощи непрекъснато понижава и тяхната роля в обществената отбрана на хората през последните години е маргинализирана. Препоръките Освен разбора на минималните „ предпазени “ приходи от общественото обезпечаване и изведените проблеми в отчета, учените от ИИИ дават и някои рекомендации за усъвършенстване на обсъжданите помощи на популацията, структурирани в 2 съществени групи. Първата група обгръща оферти за параметрични промени в обособените типове минимални обществени парични прехвърляния. Минималното на ден обезщетение за безработица да се дефинира като закрепен % от дневната брутна минимална работна заплата, а за работещите на ненапълно работно време – като закрепен % от минималната часова работна заплата. За минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст се оферират два разновидността: тя да е постоянно равна на формалната линия на беднотия или всички трудови пенсии да се пресмятат по пенсионната формула в КСО и изплащат от Национален осигурителен институт по действителния им размер. При фамилните помощи за деца да се премине от селективен към повсеместен принцип на даване, като размерът се диференцира съгласно броя на децата в фамилията, допълнен с бонус за сполучливо прекосяване на детето в по-горен клас в учебно заведение. Препоръката при целевите помощи за отопление е да се вкара ясна методология за установяване на норматива за минимално месечно ползване на електрическа енергия за отопление през зимните месеци. Втората група оферти засягат структурните промени на обсъжданите минимални приходи. Едно от тях е размерът на всички обезпечени минимални обществени парични прехвърляния, без значение дали са от общественото обезпечаване или от общественото подкрепяне, да се дефинира от единна основа (еталон), за която най-подходяща е формалната линия на беднотия, като методиката за нейното пресмятане би следвало да се усъвършенства. Учените считат, че с цел да се резервира покупателната дарба на всички минимални парични приходи, те би трябвало да се актуализират с една и съща честота – примерно, един път годишно, и с еднакъв коефициент – да вземем за пример, показател на потребителските цени, на формалната линия на беднотия или показател, изведен по така наречен „ Швейцарско предписание “, който вместо смяната на осигурителния приход може да включва изменението на междинния приход на разположение от домакинство. За икономистите на Българска академия на науките е изключително значимо да продължи сегашната процедура всички минимални обществени заплащания да бъдат освободени от налози, което значи въвеждане на необлагаем най-малко в Закона за налозите върху приходите на физическите лица, еднакъв на минималната работна заплата. Като цяло, съгласно екипа на ИИИ, следва да се усъвършенства и взаимоотношението сред администрациите от другите структури, свързани със системата за обществена отбрана – Национален осигурителен институт, АЗ, АСП и други, при установяване на правото и размера на обществените помощи към бенефициентите, за изключване на дублирани заплащания и установяване на най-благоприятните схеми за тях. Годишният отчет на ИИИ на Българска академия на науките може да бъде прочетен тук!