Разпускате след (или по време на) тежък работен ден и

...
Разпускате след (или по време на) тежък работен ден и
Коментари Харесай

Най-загадъчните неразкрити убийства

Разпускате след (или по време на) тежък работен ден и решавате да прочетете нещо забавно в интернет? Спирате се навръх този статия… Но за какво? Необяснимото постоянно ни е привличало, а престъпната литература не инцидентно е измежду най-популярните жанрове. От всички загадъчни и необясними неща, неразрешените убийства постоянно ни карат да измисляме лични теории за случилото се, само че тези случаи са напълно шантави и десетки години остават неразрешени.

5. Последното пътешестване на Джонатан Луна

Всичко в живота на Джонатан Луна било подредено. 38-годишният татко и сполучлив прокурор бил в пика на професионалната си кариера и личностно развиване. Затова е доста изненадващо, когато на 3 декември 2003г той напуща съда на Балтимор, само че вместо да се насочи към у дома, поема на странна обиколка на щатите измежду нощ. Луна напуща постройката в 11:30ч вечерта и кара четири часа до Ланкастър, Пенсилвания. На идната заран е открит удавен в плитък поток, а баджа му още е на врата му.

Макар това да звучи като типичния случай на човек, изкарал неприятен ден, който кара четири часа до различен щат измежду нощ и по някакъв метод съумява да се удави в локва… към гибелта на Луна има доста особености.

Той не е споделил на никого къде отива. Не е отишъл непосредствено в Ланкастър, а първо се е насочил на север и е карал на зигзаг. Направил е видимо случайни тегления на дребни суми пари. Плащал е пътните такси по разнообразни способи, въпреки със себе си да е имал електронен чип. Дори наподобява се е наранил в даден миг, тъй като по последния билет от пътните такси е открита кръв. Колата му е открита до реката, с към момента разпален мотор. И въпреки повода за гибелта да е удавяне, той е намушкан 36 пъти със личното си джобно ножче и е получил  сериозна контузия на главата.

Първоначално полицията мисли тъкмо това, което и вие сега. Луна е бил юрист. Няма по какъв начин да не е имал врагове. Дори е трябвало да приключи дело против двама наркодилъри на идващия ден. Не е изненадващо някой да е го е отвлякъл на излизане от съда, да го е принудил да кара безредно и да заплаща по разнообразни способи, с цел да обърка управляващите, след което е намерил тихичко местенце и го е умъртвил. Звучи разумно.

Разследването обаче разкрива, че Луна, незнайно за фамилията му, е бил изпаднал в съществени задължения и е имал регистрации в доста уеб сайтове за запознанства. Освен това е забелязан по време на пътуването си. Служителят от бензиностанцията, където е заредил и пазарувал храна, не е видял никой различен в колата му и свидетелства, че се е държал изцяло обикновено. Каквото и да е правил индивидът, наподобява е било непринудено. Може би виновността от тайния му живот му е натежала и той е излязъл да си прочисти мислите? Или се е опитал да инсценира самоубийство или похищение и е стигнал прекомерно надалеч?

По всяка възможност обаче Луна е бил погубен. Погребалният сътрудник, обработил тялото му, разказва прободните рани като най-лошите, които е виждал в кариерата си. Никой не може да си нанесе толкоз доста и жестоки рани, самоубивайки се. Да не приказваме, че е бил намушкан и в гърба.

Луна е оставил мобилния телефон и очилата си, които са му трябвали, с цел да кара, върху бюрото си, преди да тръгне. На задната седалка на колата му е намерено кърваво леке, което демонстрира, че евентуално е лежал там… а някой различен е карал. Вероятно на бензиностанцията са видели не Луна, а килърът му… който може би е приличал на него. Кой знае? ФБР и до през днешния ден дава спорна информация за случая. Има и оповестена премия от $100 000 за информация, водеща до разрешаване на случая.

4. Загадъчната гибел на спечелилия в Обиколката на Франция

Представете си, в случай че открият най-хубавият спортист в категорията си край далечен селски път, с разрушен череп и никакви подсказки за това какво се е случило. Медиите полудяват, валят теории, а уединен детектив се пробва да позволи случая на време, до момента в който в това време се бори с персоналните си демони. Звучи доста като филм на Стивън Сегал.

Ами, в случай че ченгетата просто си тръгнат и повече никой не спомене за случая?

Ако живеехте в Италия през 1924г, нещата щяха да са тъкмо по този начин. Понеже през онази година Отавио Ботечиа, победител от Обиколката на Франция и знаменит колоездач, е открит покрай родния си град Пеонис. Тялото му е свлечено край пътя, а черепът му е строшен, както и доста кости. Така и не идва в схващане и умира от раните си 12 дни по-късно.

Колелото на Ботечиа е намерено покрай него, без нито драскотина по него, тъй че не е паднал. Не са видяни следи от гуми по пътя, тъй че не го е блъснала кола. И тъй като на всичкото от горната страна италианецът бил воин от Първата международна война, медиите пощуряват и навлизат в таблоиден режим, а всички служители на реда от района запретват ръкави да разрешат случая.

Или пък не. Фашистката полиция изобщо не дава и пет пари за случая, нито пък се пробва да изкара някой от множеството обвинени отговорен, с цел да задоволи обществото. Вместо това управляващите вземат решение да му теглят една майна и пишат като причина за смъртта… безоблачен удар.

О, също по този начин по случайност, макар известността и героизма си, Ботечиа бил върл социалист и гласен критик на режима на Мусолини. Но казусът е решен, нали по този начин?

Кой знае… може пък Ботечиа просто да е спрял да си откъсне малко грозде, а някой гневен винар го е спипал и е метнал камък по него, а по-късно е завлякъл тялото му настрана от пътя, счупвайки му десетина кости в суматохата. Но това несъмнено звучи безусловно неправдоподобно, с цел да е истина.

Само че фермерът, който сякаш го е намерил до пътя (и на който никой не е повярвал, тъй като теорията за Мусолини си е много по-яка) в действителност на смъртния си одър признава, че е сторил тъкмо това.

3. Убийството на девойките скаути в Оклахома

В края на април 1977г някой влиза в палатката на ръководителите в лагера за девойки скаути Камп Скот в Оклахома и отмъква всичките им понички. На тяхно място оставя злокобна записка с ръкописен почерк, която дава обещание следното: „ Скоро три девойки ще бъдат убити. “ Ръководителите дават бележката на шефа на лагера, който я отхвърля като кофти смешка. Познайте какво се случва след това.

Два месеца по-късно новият сезон в лагера стартира с чудовищна гръмотевична стихия. Новите девойки се скриват в палатките си. Една от по-големите палатки обаче е по-далеч от тази на ръководителите и останалите, които са относително централно ситуирани. Трите девойки от палатката повече не са видени живи.

Ръководител открива една от жертвите в гората, покрай душовете. Другите две девойки са открити в палатката, със залепени с тиксо усти. И трите са удряни, душени и насилвани.

След неизбежната суматоха, затварянето на лагера и бързо следствие се появява обвинен: Джийн Лирой Харт – очернен локален състезателен воин и избягал пандизчия с присъди за щурм и принуждение против дами. Той към този момент е бягал от закона 4 години, само че вниманието на полицията към него след убийствата се оказва прекалено много за него. След по-малко от година от убийствата, Харт е хванат в локална къща на доктор… и е оправдан, тъй като с изключение на всичко друго, кракът му се оказва по-голям от този, оставил отпечатъци на мястото на престъплението. За благополучие на правосъдната система, Харт към този момент бил натрупал 308 години присъда от други закононарушения. Взема обаче, че пуква от сърдечен удар в двора на пандиза на нежната възраст от 36 години, оставяйки след себе си единствено въпроси без отговор… и писмо, в което твърди, че не е умъртвил девойките скаути.

2. Невъзможност случай с Уолъс

Ливърпул, Англия. Нашият герой/злодей (ще разберете след минутка) е Уилям Хърбърт Уолъс – 50-годишен осигурителен сътрудник. На 19 януари 1931г, той се насочва към близкото кафене за планувана среща на шахматния клуб, само че получава загадъчно известие: Непознат човек, разпознал се единствено като „ Р.М. Куолтру “ желае да се срещне с него на идващия ден в Менлав Гардънс. Доста злокобно и даже невъзпитано. Но Уолъс усеща евентуална комисионна и взема решение да захапе въдицата. На идващия ден скача на влака, потегля към уречения адрес, само че открива, че е подправен. След като обикаля региона 45 минути, взема решение да се прибере у дома. Само че нещо не е наред. Всички порти са заключени. Съпругата му не отваря. Щом най-сетне съумява да отвори вратата – Ах! – скъпата му Джулия е брутално убита.

Това е историята на Уолъс. Ето различната версия. Съобщението от Куолтру несъмнено е същинско. Всъщност Уолъс изглеждал мощно заинтересован от него и от посочения час на срещата. Щом идва в Менлав Гардънс, той прави всичко допустимо да бъде видян и разпитва за посоките локалните, в това число и един служител на реда. Сякаш е желал всеки евентуален очевидец да запомни тъкмо къде го е видял и кога. По-късно, съседите му го намират в задния двор, смутен и твърдящ, че като се прибрал всички порти на къщата били заключени. Когато се опитал още веднъж обаче, изненадващо предната врата се оказала отключена и вътре заварил Джулия Уолъс брутално пребита до гибел.

Коя история е истина? Никой не е съумял да разгадае случая, даже Реймънд Чандлър.

Дългата ръка на закона незабавно се задейства. Уолъс в началото получава смъртна присъда след единствено час в съда, само че тя е отхвърлена на последващо съвещание и индивидът е освободен, откакто е посочено, че всички доказателства са косвени. Освен това ченгетата били „ потвърдили “, че е допустимо Уолъс да е умъртвил жена си и да успее да стигне в точния момент до Менлав Гардънс, пренебрегвайки възрастта му и употребявайки млад и здрав офицер, който тичал от самото начало. Свободата носи малко разтуха на Уолъс. Макар да съумява да резервира работата си, здравето му се утежнява и той умира две години по-късно, изживявайки последните си дни засипан със закани, ненавист и съмнение от обществото. Не е разпознат или разследван нито един различен обвинен.

Проблемът тук е, че всяко едно доказателство от случая може да се употребява, с цел да се потвърди както виновността, по този начин и невинността на Уолъс. Първо, и двете истории звучат разумно, според от това на коя бихте избрали да повярвате. Второ, в случай че Уолъс в началото в действителност не е могъл да влезе в къщата си, евентуално килърът към момента е бил вътре.

1. Фантомът от Тексаркана

В продължение на 10 седмици през 1946г град Тексаркана попада в нещо като филм на ужасите. Неизвестен умопобъркан атакува три млади двойки, паркирали колите си на известно любовно място, както и по-зряла двойка в личния им дом. Пет от жертвите са убити, а три едвам съумяват да се измъкнат.

Първото нахлуване се случва на 22 февруари, когато килърът попада на 25-годишния Джими Холис и 19-годишната Джийни Лари в колата им. Той ги облещва с фенерче и подрежда на Холис да слезе от колата. Казва му да си събуе панталоните и по-късно го пребива и стъпква толкоз брутално, че прекарва известно време в кома. С Джийни нещата са още по-груби. Нападателят й подрежда да бяга, след което потегля след нея, пребива я и я удря с револвер. Тя съумява да се измъкне от играта на котка и мишка и се озовава на вратата на къща на половин миля.

Няколко седмици по-късно, друга млада двойка е нападната в колата им. Този път, след незнаен процес на събитията, Фантомът прострелва и двете си жертви в жанр екзекуция. След две седмици още двама младежи са открити мъртви. Те са съумели да излязат от колата (или са били принудени), пробвали са се да се борят и евентуално са се измъкнали на килъра, само че са убити няколко пъти. Последните жертви са Върджил и Кейти Старкс, при които килърът трансформира стила си и непосредствено прострелва през прозореца на фермата им. Въпреки че получава два патрона в главата, госпожа Старкс не умира. След ужасяващо гонене във фермата, тя съумява да избяга на килъра и стига до съседите, след което припада.

Цялото население на Тексаркана се побърква и изпада в суматоха. 47 служители на реда работят непрекъснато по случая, без да разполагат с съвсем никакви улики, с изключение на теорията, че причинителят е някакъв секс фанатик. Тълпи се изсипват в региона да търсят килъра. Банди младежи се пробват да устроят клопки, с цел да заловят Фантома в деяние, употребявайки себе си за примамки. Хората залавят капани в домовете си. Въведен е вечерен час, а локалният ключар прави положение. Тексаркана се трансформира в град, страхуващ се от залеза.

А споменахме ли, че съгласно някои оживели, килърът бил наедрял мъж с бяла маска като от филмите на ужасите?

Единственият обвинен за убийствата е Юел Суини, който в никакъв случай не е публично упрекнат. Той бил прочут нарушител, занимаващ се с имитации и автокражби. Свързан е с убийствата от брачната половинка си, която отхвърля да свидетелства против него в съда. Случаят остава забранен, а физически доказателства на процедура не са останали до през днешния ден.

Източник: iskamdaznam.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР