Застраховането от 4000 години работи за умните хора
Разпределянето на риска е активност, почнала още от зората на човешкото общество и продължаваща до през днешния ден. Малко са оживелите през толкоз години история човешки действия, което несъмнено потвърждава какъв брой е потребна и нужна за нас.
Първото документално удостоверение за нещо като обезпечаване датира от времето на Първото вавилонско царство и носи печата на цар Хамураби (1792-1750 година прочие н.е.). Законите на този държател са били много сурови, само че в доста случаи обективни. Един от тях гласи, че заемодател няма право да си търси сумата, в случай че заемополучателят е претърпял злополучие като наводняване, пожар или гибел в фамилията. На Изток също разкрили изгодата от застраховането по същото време.
Прехвърляне или разпределение на риска в непаричните стопански системи се е практикувало от търговците в античен Китай и китайските търговци, които са прекосявали подлите речни бързеи, разпределяли стоките си в разнообразни съдове с цел да лимитират загубите при възможното катурване на някой обособен съд.
Бащите на актуалната европейска цивилизация - античните гърци, също не са пропуснали да се възползват от разпределението на риска. Древните атиняни предоставяли “морски заем” за пътувания. При него се давали предплатено пари, погасяването на които се отменяло, в случай че корабът бъде изгубен. През IV в. пр.н.е. цената на заемите се различавали според от сезона поради другите равнища на риск, което допуска интуитивна оценка на риска с резултат сходен на застраховането.
Римляни въвели основите на здравното обезпечаване и животозастраховането към 600 година пр.н.е. Те основали гилдии, които нарекли “доброжелателни общества”, които имали за цел да поставят грижи за фамилиите на умряли членове, а също по този начин да поемат и разноските за погребението им.
Гилдиите в междинните епохи също имали сходни цели. Еврейският Талмуд също се занимава с някои аспекти на застраховането на артикули. Преди застраховането да бъде публично открито в края на ХVII век, в Англия са съществували така наречен “приятелски общества”. В тях хората са дарявали пари за събиране на сума, която може да бъде употребена при изключителни условия.
Съвременното обезпечаване потегля от Англия през епохата на Просвещението. Някои форми на обезпечаване са развити в Лондон в началните десетилетия на ХVII век. Например, наследството на британския колонист Роберт Хейман споменавало две “застрахователни полици” направени с епархийския канцлер на Лондон Артър Дък на стойност от 100 паунда всяка. Едната била по отношение на идването на кораба на Хеймън в Гвиана, а другата обвързвана със “100 паунда обезпечени от упоменатия лекар Артър Дък за моя живот”.
В същото време се появила и първата скица за обезпечаване на бизнес инициативи. Към края на ХVII век, дружно със засилващото се значение на Лондон като търговски център, повишена и потребността от морско обезпечаване. В края на 80-те години на века Едуард Лойд отворил кафетерия на Тауър Стрийт в Лондон. Скоро мястото станало известно котило на притежатели и капитани на кораби а също по този начин и на като по този метод се трансформирало в меродавен източник на корабни вести.
То станало място за срещи на хора от корабната промишленост, които желали да застраховат своите кораби и товари, а също и на такива, които били подготвени да застраховат сходни инициативи. Това неофициално начало довело до основаването на застрахователния пазар Лойд от Лондон и няколко свързани с него корабни и застрахователни предприятия.
През 1774 година, дълго откакто Лойд умрял през 1713 година, участниците в застрахователното съдружие формирали комитет и се преместили в Кралската Борса като Общество на Лойд. Първата животозастрахователна лавица била издадена при започване на ХIХ век. Първата застрахователна компания, която почнала да предлага животозастраховане била Приятелско Общество за Постоянен Застрахователен Офис, основана в Лондон през 1706 година от Уилям Талбот и Сър Томас Алън.
Първият животозастрахователен проект предвиждал всеки член да заплаща закрепена годишна сума на дялове на всеки от един до три дяла въз основата на възрастта, която трябвало да бъде сред 12 и 55 година В края на годината част от “приятелския принос” се разпределял сред съпругите и децата на умрелите членове въз основата на количеството дялове, които наследниците имали. Обществото стартирало с 2000 членове.
Това в резюме е историята. Днес застраховането е неделима част от живота на всеки човек, мъчно е да си представим какво би станало, в случай че тази активност не съществуваше. Колкото повече хората употребяват разпределението на риска, толкоз повече понижават проблемите пред тях - в бизнеса, в бита и в живота като цяло. Затова в развитите общества със мощна стопанска система, мощно гражданско общество и висока степен на начетеност застраховането е навлязло на всички места. За страдание, в разрастващите се страни то към момента е неразбрана и неизползвана задоволително опция. Но това ще се промени в близко бъдеще, считат водещи специалисти от сектора.
Първото документално удостоверение за нещо като обезпечаване датира от времето на Първото вавилонско царство и носи печата на цар Хамураби (1792-1750 година прочие н.е.). Законите на този държател са били много сурови, само че в доста случаи обективни. Един от тях гласи, че заемодател няма право да си търси сумата, в случай че заемополучателят е претърпял злополучие като наводняване, пожар или гибел в фамилията. На Изток също разкрили изгодата от застраховането по същото време.
Прехвърляне или разпределение на риска в непаричните стопански системи се е практикувало от търговците в античен Китай и китайските търговци, които са прекосявали подлите речни бързеи, разпределяли стоките си в разнообразни съдове с цел да лимитират загубите при възможното катурване на някой обособен съд.
Бащите на актуалната европейска цивилизация - античните гърци, също не са пропуснали да се възползват от разпределението на риска. Древните атиняни предоставяли “морски заем” за пътувания. При него се давали предплатено пари, погасяването на които се отменяло, в случай че корабът бъде изгубен. През IV в. пр.н.е. цената на заемите се различавали според от сезона поради другите равнища на риск, което допуска интуитивна оценка на риска с резултат сходен на застраховането.
Римляни въвели основите на здравното обезпечаване и животозастраховането към 600 година пр.н.е. Те основали гилдии, които нарекли “доброжелателни общества”, които имали за цел да поставят грижи за фамилиите на умряли членове, а също по този начин да поемат и разноските за погребението им.
Гилдиите в междинните епохи също имали сходни цели. Еврейският Талмуд също се занимава с някои аспекти на застраховането на артикули. Преди застраховането да бъде публично открито в края на ХVII век, в Англия са съществували така наречен “приятелски общества”. В тях хората са дарявали пари за събиране на сума, която може да бъде употребена при изключителни условия.
Съвременното обезпечаване потегля от Англия през епохата на Просвещението. Някои форми на обезпечаване са развити в Лондон в началните десетилетия на ХVII век. Например, наследството на британския колонист Роберт Хейман споменавало две “застрахователни полици” направени с епархийския канцлер на Лондон Артър Дък на стойност от 100 паунда всяка. Едната била по отношение на идването на кораба на Хеймън в Гвиана, а другата обвързвана със “100 паунда обезпечени от упоменатия лекар Артър Дък за моя живот”.
В същото време се появила и първата скица за обезпечаване на бизнес инициативи. Към края на ХVII век, дружно със засилващото се значение на Лондон като търговски център, повишена и потребността от морско обезпечаване. В края на 80-те години на века Едуард Лойд отворил кафетерия на Тауър Стрийт в Лондон. Скоро мястото станало известно котило на притежатели и капитани на кораби а също по този начин и на като по този метод се трансформирало в меродавен източник на корабни вести.
То станало място за срещи на хора от корабната промишленост, които желали да застраховат своите кораби и товари, а също и на такива, които били подготвени да застраховат сходни инициативи. Това неофициално начало довело до основаването на застрахователния пазар Лойд от Лондон и няколко свързани с него корабни и застрахователни предприятия.
През 1774 година, дълго откакто Лойд умрял през 1713 година, участниците в застрахователното съдружие формирали комитет и се преместили в Кралската Борса като Общество на Лойд. Първата животозастрахователна лавица била издадена при започване на ХIХ век. Първата застрахователна компания, която почнала да предлага животозастраховане била Приятелско Общество за Постоянен Застрахователен Офис, основана в Лондон през 1706 година от Уилям Талбот и Сър Томас Алън.
Първият животозастрахователен проект предвиждал всеки член да заплаща закрепена годишна сума на дялове на всеки от един до три дяла въз основата на възрастта, която трябвало да бъде сред 12 и 55 година В края на годината част от “приятелския принос” се разпределял сред съпругите и децата на умрелите членове въз основата на количеството дялове, които наследниците имали. Обществото стартирало с 2000 членове.
Това в резюме е историята. Днес застраховането е неделима част от живота на всеки човек, мъчно е да си представим какво би станало, в случай че тази активност не съществуваше. Колкото повече хората употребяват разпределението на риска, толкоз повече понижават проблемите пред тях - в бизнеса, в бита и в живота като цяло. Затова в развитите общества със мощна стопанска система, мощно гражданско общество и висока степен на начетеност застраховането е навлязло на всички места. За страдание, в разрастващите се страни то към момента е неразбрана и неизползвана задоволително опция. Но това ще се промени в близко бъдеще, считат водещи специалисти от сектора.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ