Ал Ула: Древното чудо на Близкия изток
Разположен в зашеметяваща котловина, този античен необитаем оазис е дал началото на процъфтяващи цивилизации. Сега, откакто години наред е бил затворен за външни лица, той стартира да разкрива тайните си
В Близкия изток хората са намерили способи да оцеляват и даже да процъфтяват в суровите, пустинни условия в продължение на хилядолетия и може би на никое място тази досетливост не е толкоз явна, колкото в една от най-значимите културни люлки на Арабския полуостров: Ал Ула (понякога изписвано " ал-Ула " ).
Този античен необитаем оазис, ситуиран в долината Ал Ула измежду извисяващите се пясъчници и гранитни планини в северозападната част на Саудитска Арабия, е поддържал човешкия живот през последните 200 000 години. Плодородната почва и достъпът до вода измежду сухата и планинска пустиня са помогнали за разцвета на голям брой цивилизации. Царствата Дадан и Лихян, които процъфтяват тук сред 800 и 100 година пр.н.е., са последвани от Хегра - значим град от набатейската цивилизация, чиято столица Петра се намира надалеч на север, в днешна Йордания.
Снимка: iStock by Getty Images
И въпреки всичко едвам през 2019 година, когато Саудитска Арабия стартира да издава туристически визи за нерелигиозни пътувания, задграничните гости могат да станат очевидци на тази дълго време затворена и неразучена котловина. Днес отзвукът от дългото и загадъчно минало на Ал Ула е на всички места и защото археолозите постепенно стартират да разкриват многочислените погребални могили, гробници и скални надписи, разпръснати из многочислените обекти на Ал Ула, този античен оазис най-сетне стартира да разкрива своите секрети.
Изсечени в скалите царства и антични послания
Още през 800 година пр.н.е. в долината Ал Ула процъфтява град, построен от камъни. Дадан, столицата на едноименното Даданско, а по-късно и на Лихайското царство, бързо става известен като главен търговски център за тамян по пътя към Египет, Месопотамия и Средиземноморието.
Снимка: iStock by Getty Images
Даданите развиват своя лична книжовност и през днешния ден тези надписи - някои от които са на повече от 2500 години - са непокътнати удивително добре в близката околност Джабал Икма, която постоянно е наричана " библиотеката навън на АлУла ". Тези гравирани послания варират от елементарни графити до комплицирани записи, документиращи приношения на боговете.
Отдавна изгубените набатейци
През I в. пр.н.е. набатейската цивилизация от южната част на Леванта (днешна Йордания) се е популяризирала в Северозападна Арабия. Докато Петра остава столица на кралството, най-важният град на набатейците на юг е Хегра - първият обект на международното завещание на ЮНЕСКО в Саудитска Арабия.
В продължение на към 200 години квалифицирани зидари работят в некропола на Хегра върху величествени монументи като Каср ал-Фарид - незавършена, само че прелестно непокътната гробница, която съгласно надписите евентуално е принадлежала на изтъкнат член на набатейската общественост. Обширният археологически комплекс на Хегра с повърхност 1,6 хектара съдържа 111 гробници, които пътуващите до Ал Ула могат да посетят през днешния ден.
Снимка: iStock by Getty Images
Една от най-големите гробници в Хегра, Джабал Ал-Банат, съдържа 29 гробници, поръчани от или отдадени на дами. Именно на друго сходно нагорнище, наречено Джабал Ахмар, е открита гробницата на Хинат. Хинат, локална жена, е била задоволително богата, с цел да поръча гробница за себе си и за 80-те си потомци. Заедно с човешките остатъци са разкопани текстил и кожа, които дават на археолозите по-добър взор върху живота на набатейците.
През 2023 година екип от учени завършва траялия няколко месеца план за реорганизация на лицето на Хинат, което в този момент посреща посетителите в посетителския център Хегра.
Старият град
През вековете след изгубването на набатейците долината се трансформира в дом на редица села, само че едвам след идването на исляма през VII в. от н.е. оазисът още веднъж става значима спирка - този път за пасажерите по поклонническия път към свещения град на исляма Мека. Скоро селищата тук стартират да процъфтяват отначало - най-известното от тях е Ад-Дира, известно като " Стария град на Ал Ула ", което е издигнато към 10 век, като са употребявани някои от същите камъни, които даданите и лиханите са употребявали хилядолетие по-рано.
Снимка: iStock by Getty Images
Изпълнен с компактно подредени къщи от глинени тухли, магазини, джамии, площади и отбранителна цитадела, градът е населяван непрестанно в продължение на повече от 800 години до 80-те години на ХХ век, когато държавното управление реалокира жителите в близкия съвременен град Ал Ула, с цел да резервира истинското населено място като музей навън. Днес остарелият град съставлява лабиринт от изоставени къщи, работилници за керамика и бродерия, както и магазини, в които пасажерите могат да си купят занаятчийски произведения и фурми от близките горички на Ал Ула.
Многобройните секрети на Ал Ула
В допълнение към това, че Саудитска Арабия е била значително затворена за външни лица в продължение на епохи, елементи от Ал Ула са останали недостъпни за всички мюсюлмани - в това число и за тези в Саудитска Арабия - до последните години заради убеждението, че са " прокълнати " от пророка Мохамед и заради това са " населявани от духове ". И въпреки всичко, в опит да хвърли светлина върху многочислените цивилизации, които в миналото са процъфтявали тук, екип от откриватели стартира да организира първото задълбочено археологическо изследване на региона през 2019 година Оттогава насам поредност от забележителни открития пренаписват разбирането ни за човешката история на Арабския полуостров.
В региона на Ал Ула са открити повече от 1600 неолитни каменни монументи, наречени мустатили (правоъгълници на арабски език), които разкриват, че хората са процъфтявали тук още преди към 7000 години. През 2021 година екип от археолози открива доказателства, че хората тук са опитомявали кучета още през 4000 година прочие н. е. А през 2023 година южно от оазиса Ал Ула е открита най-голямата праисторическа секира в света - 51-сантиметров инструмент отпреди 200 000 години.
Снимка: iStock by Getty Images
" Археологическите открития от последните няколко години пренаписват разбирането ни за този регион ", споделя доктор Ребека Фут, шеф на отдела за археология и проучвания на културното завещание към Кралската комисия за Ал Ула. " Получаваме богата визия, че градовете в долината на Ал Ула са били динамични, като хората са живели на няколко места във всеки един миг. "
Гениално инженерство в пустинята
Древните хора в Ал Ула са употребявали комплицирани инженерни решения, с цел да просперират в този пресушен пейзаж. Започвайки от царство Дадан, жителите на региона построяват солидни цистерни и кладенци, с цел да събират дъждовна вода и да имат достъп до подземни водоносни хоризонти. В началото на ислямския интервал система от напоителни канали, наречена qanats, придвижва водата от подножието на планините към полетата, като употребява гравитацията и точните калкулации на наклона. Това ловко ръководство на наличните водни запаси е помогнало на Ал Ула да се трансформира в аграрни център, където се отглеждат фурми, цитрусови плодове, смокини и даже пшеница и ечемик.
Днес локалните финикови палми не престават да преобладават в пейзажа, като всяка година 2,3 милиона дървета създават повече от 90 000 тона финикови фурми.
Зелен оазис
Финиковата промишленост в Ал Ула е в основата на останалата селскостопанска продукция в региона: в сянката на милионите финикови палми цитрусовите дървета обезпечават портокали, лимони, грейпфрути и кумкуати. Под дърветата фермерите отглеждат билки като мента и босилек. Наблизо се отглежда Моринга перегина - дърво, възхвалявано поради своите козметични и медицински свойства.
Всяка година през януари Фестивалът на цитрусовите плодове в Ал Ула събира земеделските производители, купувачите и посетителите на района по време на сезона на прибиране на реколтата, когато се събират и продават повече от 15 000 тона цитрусови плодове.
Природни чудеса
В допълнение към забележителната си човешка история долината Ал Ула е изпълнена и с трагични естествени чудеса, като пустинни каньони, пясъчни скали, издълбани от вятъра скални формирания и вулканични пейзажи. На североизток от оазиса Ал Ула се намира естественият резерват Sharaan с повърхност 1500 кв. км, в който живеят нубийски ибекс, газели, щрауси и неуловимият арабски вълк.
Снимка: iStock by Getty Images
В долината Ашар гигантските пясъчници с охра са фон за новата хотелиерска сцена на АлУла, където измежду скалите се крият няколко хотела, заведения за хранене и даже концертна зала.
Сюрреалистични форми
Джабал Алфил, или Слонската канара, е една от най-популярните и вълнуващи забележителности на Ал Ула. Тази внушителна планина от пясъчник, издигаща се на 52 м в небето, е завършена във формата на слон от вятъра и водата в продължение на милиони години.
Причудливи естествени творения са разпръснати и на други места в Ал Ула: в Хегра " Скалата на лицето " се сбогува със залязващото слънце, а в естествения резерват Шараан се намират Танцуващите скали - две сходни на кули структури от пясъчник, които като че ли се движат в унисон с нечувана мелодия.
Послания в планината
Скалите и скалните формирания в региона на Ал Ула са дом на повече от 50 000 послания от предишното - от неолитни петроглифи, изобразяващи ловни подиуми, до надписи в набатейски гробници, предупреждаващи посетителите да не влизат и да не крадат имущество. Тези послания дават визия за човешката история освен на Ал Ула, само че и на целия район. " Може би сме разкрили единствено 10 % от историята на тази котловина ", споделя Атиф Албалауи, един от официалните rāwī или разказвачи на истории, в Ал Ула. " Почти на всяка канара и планина можете да откриете или антични надписи, или рисунка, направена преди хиляди години. "
Наред с праисторическото скално изкуство своя отпечатък оставят и актуалните художници. Навсякъде в Ал Ула великански съоръжения се сливат с пейзажа, трансформирайки Ал Ула в жив музей на човешкото изложение през вековете.
Отразяване на предишното
През 2019 година един актуален мираж се издигна от пустинята в долината Ашар на Ал Ула. Това е Марая - най-голямата огледална постройка в света, покрита с 9740 стъклени панела, които отразяват извисяващите се в близост скали. Отчасти живописен план, частично място за събиране на културни събития и концерти и частично ултрамодерен конферентен център, Марая е знак на това, което Ал Ула постоянно е била и се стреми да остане: дестинация на кръстопът, привличаща разнообразни хора и хрумвания в средата на една антична земя.
В Близкия изток хората са намерили способи да оцеляват и даже да процъфтяват в суровите, пустинни условия в продължение на хилядолетия и може би на никое място тази досетливост не е толкоз явна, колкото в една от най-значимите културни люлки на Арабския полуостров: Ал Ула (понякога изписвано " ал-Ула " ).
Този античен необитаем оазис, ситуиран в долината Ал Ула измежду извисяващите се пясъчници и гранитни планини в северозападната част на Саудитска Арабия, е поддържал човешкия живот през последните 200 000 години. Плодородната почва и достъпът до вода измежду сухата и планинска пустиня са помогнали за разцвета на голям брой цивилизации. Царствата Дадан и Лихян, които процъфтяват тук сред 800 и 100 година пр.н.е., са последвани от Хегра - значим град от набатейската цивилизация, чиято столица Петра се намира надалеч на север, в днешна Йордания.
Снимка: iStock by Getty Images И въпреки всичко едвам през 2019 година, когато Саудитска Арабия стартира да издава туристически визи за нерелигиозни пътувания, задграничните гости могат да станат очевидци на тази дълго време затворена и неразучена котловина. Днес отзвукът от дългото и загадъчно минало на Ал Ула е на всички места и защото археолозите постепенно стартират да разкриват многочислените погребални могили, гробници и скални надписи, разпръснати из многочислените обекти на Ал Ула, този античен оазис най-сетне стартира да разкрива своите секрети.
Изсечени в скалите царства и антични послания
Още през 800 година пр.н.е. в долината Ал Ула процъфтява град, построен от камъни. Дадан, столицата на едноименното Даданско, а по-късно и на Лихайското царство, бързо става известен като главен търговски център за тамян по пътя към Египет, Месопотамия и Средиземноморието.
Снимка: iStock by Getty Images Даданите развиват своя лична книжовност и през днешния ден тези надписи - някои от които са на повече от 2500 години - са непокътнати удивително добре в близката околност Джабал Икма, която постоянно е наричана " библиотеката навън на АлУла ". Тези гравирани послания варират от елементарни графити до комплицирани записи, документиращи приношения на боговете.
Отдавна изгубените набатейци
През I в. пр.н.е. набатейската цивилизация от южната част на Леванта (днешна Йордания) се е популяризирала в Северозападна Арабия. Докато Петра остава столица на кралството, най-важният град на набатейците на юг е Хегра - първият обект на международното завещание на ЮНЕСКО в Саудитска Арабия.
В продължение на към 200 години квалифицирани зидари работят в некропола на Хегра върху величествени монументи като Каср ал-Фарид - незавършена, само че прелестно непокътната гробница, която съгласно надписите евентуално е принадлежала на изтъкнат член на набатейската общественост. Обширният археологически комплекс на Хегра с повърхност 1,6 хектара съдържа 111 гробници, които пътуващите до Ал Ула могат да посетят през днешния ден.
Снимка: iStock by Getty Images Една от най-големите гробници в Хегра, Джабал Ал-Банат, съдържа 29 гробници, поръчани от или отдадени на дами. Именно на друго сходно нагорнище, наречено Джабал Ахмар, е открита гробницата на Хинат. Хинат, локална жена, е била задоволително богата, с цел да поръча гробница за себе си и за 80-те си потомци. Заедно с човешките остатъци са разкопани текстил и кожа, които дават на археолозите по-добър взор върху живота на набатейците.
През 2023 година екип от учени завършва траялия няколко месеца план за реорганизация на лицето на Хинат, което в този момент посреща посетителите в посетителския център Хегра.
Старият град
През вековете след изгубването на набатейците долината се трансформира в дом на редица села, само че едвам след идването на исляма през VII в. от н.е. оазисът още веднъж става значима спирка - този път за пасажерите по поклонническия път към свещения град на исляма Мека. Скоро селищата тук стартират да процъфтяват отначало - най-известното от тях е Ад-Дира, известно като " Стария град на Ал Ула ", което е издигнато към 10 век, като са употребявани някои от същите камъни, които даданите и лиханите са употребявали хилядолетие по-рано.
Снимка: iStock by Getty Images Изпълнен с компактно подредени къщи от глинени тухли, магазини, джамии, площади и отбранителна цитадела, градът е населяван непрестанно в продължение на повече от 800 години до 80-те години на ХХ век, когато държавното управление реалокира жителите в близкия съвременен град Ал Ула, с цел да резервира истинското населено място като музей навън. Днес остарелият град съставлява лабиринт от изоставени къщи, работилници за керамика и бродерия, както и магазини, в които пасажерите могат да си купят занаятчийски произведения и фурми от близките горички на Ал Ула.
Многобройните секрети на Ал Ула
В допълнение към това, че Саудитска Арабия е била значително затворена за външни лица в продължение на епохи, елементи от Ал Ула са останали недостъпни за всички мюсюлмани - в това число и за тези в Саудитска Арабия - до последните години заради убеждението, че са " прокълнати " от пророка Мохамед и заради това са " населявани от духове ". И въпреки всичко, в опит да хвърли светлина върху многочислените цивилизации, които в миналото са процъфтявали тук, екип от откриватели стартира да организира първото задълбочено археологическо изследване на региона през 2019 година Оттогава насам поредност от забележителни открития пренаписват разбирането ни за човешката история на Арабския полуостров.
В региона на Ал Ула са открити повече от 1600 неолитни каменни монументи, наречени мустатили (правоъгълници на арабски език), които разкриват, че хората са процъфтявали тук още преди към 7000 години. През 2021 година екип от археолози открива доказателства, че хората тук са опитомявали кучета още през 4000 година прочие н. е. А през 2023 година южно от оазиса Ал Ула е открита най-голямата праисторическа секира в света - 51-сантиметров инструмент отпреди 200 000 години.
Снимка: iStock by Getty Images " Археологическите открития от последните няколко години пренаписват разбирането ни за този регион ", споделя доктор Ребека Фут, шеф на отдела за археология и проучвания на културното завещание към Кралската комисия за Ал Ула. " Получаваме богата визия, че градовете в долината на Ал Ула са били динамични, като хората са живели на няколко места във всеки един миг. "
Гениално инженерство в пустинята
Древните хора в Ал Ула са употребявали комплицирани инженерни решения, с цел да просперират в този пресушен пейзаж. Започвайки от царство Дадан, жителите на региона построяват солидни цистерни и кладенци, с цел да събират дъждовна вода и да имат достъп до подземни водоносни хоризонти. В началото на ислямския интервал система от напоителни канали, наречена qanats, придвижва водата от подножието на планините към полетата, като употребява гравитацията и точните калкулации на наклона. Това ловко ръководство на наличните водни запаси е помогнало на Ал Ула да се трансформира в аграрни център, където се отглеждат фурми, цитрусови плодове, смокини и даже пшеница и ечемик.
Днес локалните финикови палми не престават да преобладават в пейзажа, като всяка година 2,3 милиона дървета създават повече от 90 000 тона финикови фурми.
Зелен оазис
Финиковата промишленост в Ал Ула е в основата на останалата селскостопанска продукция в региона: в сянката на милионите финикови палми цитрусовите дървета обезпечават портокали, лимони, грейпфрути и кумкуати. Под дърветата фермерите отглеждат билки като мента и босилек. Наблизо се отглежда Моринга перегина - дърво, възхвалявано поради своите козметични и медицински свойства.
Всяка година през януари Фестивалът на цитрусовите плодове в Ал Ула събира земеделските производители, купувачите и посетителите на района по време на сезона на прибиране на реколтата, когато се събират и продават повече от 15 000 тона цитрусови плодове.
Природни чудеса
В допълнение към забележителната си човешка история долината Ал Ула е изпълнена и с трагични естествени чудеса, като пустинни каньони, пясъчни скали, издълбани от вятъра скални формирания и вулканични пейзажи. На североизток от оазиса Ал Ула се намира естественият резерват Sharaan с повърхност 1500 кв. км, в който живеят нубийски ибекс, газели, щрауси и неуловимият арабски вълк.
Снимка: iStock by Getty Images В долината Ашар гигантските пясъчници с охра са фон за новата хотелиерска сцена на АлУла, където измежду скалите се крият няколко хотела, заведения за хранене и даже концертна зала.
Сюрреалистични форми
Джабал Алфил, или Слонската канара, е една от най-популярните и вълнуващи забележителности на Ал Ула. Тази внушителна планина от пясъчник, издигаща се на 52 м в небето, е завършена във формата на слон от вятъра и водата в продължение на милиони години.
Причудливи естествени творения са разпръснати и на други места в Ал Ула: в Хегра " Скалата на лицето " се сбогува със залязващото слънце, а в естествения резерват Шараан се намират Танцуващите скали - две сходни на кули структури от пясъчник, които като че ли се движат в унисон с нечувана мелодия.
Послания в планината
Скалите и скалните формирания в региона на Ал Ула са дом на повече от 50 000 послания от предишното - от неолитни петроглифи, изобразяващи ловни подиуми, до надписи в набатейски гробници, предупреждаващи посетителите да не влизат и да не крадат имущество. Тези послания дават визия за човешката история освен на Ал Ула, само че и на целия район. " Може би сме разкрили единствено 10 % от историята на тази котловина ", споделя Атиф Албалауи, един от официалните rāwī или разказвачи на истории, в Ал Ула. " Почти на всяка канара и планина можете да откриете или антични надписи, или рисунка, направена преди хиляди години. "
Наред с праисторическото скално изкуство своя отпечатък оставят и актуалните художници. Навсякъде в Ал Ула великански съоръжения се сливат с пейзажа, трансформирайки Ал Ула в жив музей на човешкото изложение през вековете.
Отразяване на предишното
През 2019 година един актуален мираж се издигна от пустинята в долината Ашар на Ал Ула. Това е Марая - най-голямата огледална постройка в света, покрита с 9740 стъклени панела, които отразяват извисяващите се в близост скали. Отчасти живописен план, частично място за събиране на културни събития и концерти и частично ултрамодерен конферентен център, Марая е знак на това, което Ал Ула постоянно е била и се стреми да остане: дестинация на кръстопът, привличаща разнообразни хора и хрумвания в средата на една антична земя.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ