Какво е разрешено и какво е забранено да се прави на Разпети петък
Разпети петък е най-тъжният ден за християните
Велики петък е денят на най-стриктен пост в християнството. Вярващите изцяло отхвърлят храна досега на излизането им от храма, само че до този миг нищо, написа
Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът споделя, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.
Всяко дихание страда дружно с Богочовека, съпричастно е на неговата гибел и заравяне. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Тъй като Разпети Петък е интервал на печал и тъга, в този ден и не се предлага да се отдавате на развлечения и гуляи. Вместо занимания, по-добре е да се концентрирате върху молитвите и да помагате на околните.
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, декориран с цветя, а на престола се слага Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се слагат Евангелието, Кръстът и доста цветя.
Християните идват в храма и носят цветя по този начин, както се отива на заравяне на непосредствен и безценен човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват поредно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и поставят цветята.
След това се навеждат и минават под издигнатото място. По този метод показваме нашето поклонение, примирение и тъга пред гроба Господен, само че също и признателност за изкуплението което ни подари Спасителят. После още веднъж се покланяме пред издигнатия огромен Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна разтуха знак на вярата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне.
Отнасяме цветето в дома си и го слагаме над иконите, с цел да ни припомня, че чакаме великия ден.
От горенаписаното излиза наяве, че правим всички тези дейности в храма не от суетна религия за здраве, шанс, а още по-малко за сбогуване на греховете - те могат да бъдат простени само в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и мощна религия се покланяме на Христовия гроб ".
В допълнение към християнските обичаи, на "Велики петък " има национални традиции, повтарящи суеверия и като цяло имат езически корени. Например, от време на време сепалят на високи хълмове огньове, защитаващи, съгласно вярата, от зли духове. Съществува и възбраната за селскостопанска и ковашка работа.
Жените би трябвало да се откажат от шиене и плетене, а цялата друга домакинска работа би трябвало да бъде приключена до Велики етвъртък. Но печенето, в противен случай, предлага се: счита се, че хлябът, подготвен на този ден, може да лекува заболявания.
Велики петък е денят на най-стриктен пост в християнството. Вярващите изцяло отхвърлят храна досега на излизането им от храма, само че до този миг нищо, написа
Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът споделя, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.
Всяко дихание страда дружно с Богочовека, съпричастно е на неговата гибел и заравяне. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Тъй като Разпети Петък е интервал на печал и тъга, в този ден и не се предлага да се отдавате на развлечения и гуляи. Вместо занимания, по-добре е да се концентрирате върху молитвите и да помагате на околните.
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, декориран с цветя, а на престола се слага Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се слагат Евангелието, Кръстът и доста цветя.
Християните идват в храма и носят цветя по този начин, както се отива на заравяне на непосредствен и безценен човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват поредно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и поставят цветята.
След това се навеждат и минават под издигнатото място. По този метод показваме нашето поклонение, примирение и тъга пред гроба Господен, само че също и признателност за изкуплението което ни подари Спасителят. После още веднъж се покланяме пред издигнатия огромен Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна разтуха знак на вярата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне.
Отнасяме цветето в дома си и го слагаме над иконите, с цел да ни припомня, че чакаме великия ден.
От горенаписаното излиза наяве, че правим всички тези дейности в храма не от суетна религия за здраве, шанс, а още по-малко за сбогуване на греховете - те могат да бъдат простени само в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и мощна религия се покланяме на Христовия гроб ".
В допълнение към християнските обичаи, на "Велики петък " има национални традиции, повтарящи суеверия и като цяло имат езически корени. Например, от време на време сепалят на високи хълмове огньове, защитаващи, съгласно вярата, от зли духове. Съществува и възбраната за селскостопанска и ковашка работа.
Жените би трябвало да се откажат от шиене и плетене, а цялата друга домакинска работа би трябвало да бъде приключена до Велики етвъртък. Но печенето, в противен случай, предлага се: счита се, че хлябът, подготвен на този ден, може да лекува заболявания.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ