The American Conservative: САЩ се нуждаят от истински дебат за външната си политика
Разпадането на Съветския съюз освободи света от ужасна робия и световна опасност, счита американският създател Дъг Бандоу. Но също по този начин отприщи оргия от надменност във Вашингтон. Убедени, че Америка е спечелила – без да обръщат изключително внимание на приноса на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов, който задържа Червената войска в казармите й – членовете на американския външнополитически хайлайф гледаха на рухването на Москва единствено като на първата стъпка. Те се смятаха за пазители на единната власт на земното кълбо, с мандата от Небето да преустроят целия свят, без значение от цената за американците и другите нации.
Първата война в Персийския залив ускори илюзията на Вашингтон за всемогъщество. „ Това, което споделяме, се извършва “, сподели президентът Джордж Х. У. Буш, настоящ като легендарен стопанин на вселената.
Уви, арогантността на чичо Сам единствено нарастваше. Държавният секретар на администрацията на Клинтън, Мадлин Олбрайт, съобщи:
„ Ако би трябвало да използваме мощ, това е тъй като сме Америка: Ние сме незаменимата нация. Стоим изправени и виждаме по-далеч от другите страни в бъдещето и виждаме заплахата тук за всички нас. “
По това време коментарът й изглеждаше като комедиен изблик, каквото бихте очаквали от един кандидат-генералисима, на който е било отказано хипотетичното наслаждение да изпраща маси хора в борба до гибелта им. Но за три къси години безкрайните войни, стартирани от президента Джордж У. Буш в отговор на 11 септември, трансфораха изхвърлянето й в смъртоносна политика.
Две десетилетия по-късно кой на Земята, с изключение на някой, който желае да се трансформира в Олбрайт, може да повярва, че американските политици виждат по-напред в бъдещето?
За страдание, това безотговорно надменност, което залива тези, които командват най-мощната войска в света, има пагубни резултати.
В света, който си показват членовете на ``The Blob`` ( " Петното " - събирателно за външнополитическия хайлайф във Вашингтон), неелегантният етикет на Бен Роудс за външнополитическия истаблишмънт, политиците на Съединени американски щати в действителност имат право да убиват и унищожават, с цел да основат по-добър свят.
Отново Олбрайт поведе пътя. Както тя позорно попита Колин Пауъл: „ Каква е изгодата от тази превъзходна войска, за която постоянно говорите, в случай че не можем да я използваме? “
Очевидно не й хрумна, че животът на военния личен състав, малко на брой от които са се записали, с цел да бъдат гамбитни пешки в нейната световна игра на шах, заслужава внимание. Може би още по-лош беше нейният отговор на въпроса дали гибелта на половин милион иракски деца от глобите на Организация на обединените нации си коства цената.
Разбира се, тя настоя: „ Смятаме, че цената си заслужава. “ Да, американските политици, помазани от Бог или какъвто и да е модерният му, всемирски еквивалент, имат право да вземат решение кой да живее и да почине по средата на земното кълбо. Всъщност тези другояче маловажни чужденци евентуално би трябвало да се усещат чест да умрат в работа на Вашингтон.
Какво друго да вършим с нашествието в Ирак, учредена на неистина, която умъртви стотици хиляди иракчани? Какво ще кажете за две десетилетия война в Афганистан, която трансформира провинцията в селска касапница?
Как другояче да защитим подпомагането на свалянето на либийския деспот, като в същото време пренебрегваме последвалото десетилетие на периодическа война? Още по-гротескно беше помагането на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед „ Разреши и нарежи " бин Салман да докара до беднотия, апетит и гибел стотици хиляди йеменци.
Текущата политика на Съединени американски щати е да накажем страдащите маси в Сирия и Венецуела, защото нищо друго не е съумяло да смъкна диктаторите, които, за разлика от саудитския престолонаследник, Вашингтон не харесва. Както изясни Мадлин Олбрайт, считаме, че цената си „ заслужава “ – най-малко когато другите поемат разноските.
Въпреки безкрайните си провали в последно време, Вашингтон в никакъв случай не се трансформира. Вярно е, че президентът Доналд Тръмп постави известни старания да оспори статуквото, само че той разреши на генералите да го победят и подчинят, когато стана дума за слагане под въпрос на съюза на НАТО и южнокорейския контракт за „ взаимна “ защита.
Той беше еднообразно слаб в превъзмогването на съпротивата против изтеглянето от Афганистан, Сирия и Ирак.
Сега администрацията на Байдън се движи в противоположната посока. След като подлага на критика убийствената саудитска робия, президентът Джо Байдън безропотно моли Рияд да усили производството на нефт – единствено с цел да бъде трагично подценен. И въпреки всичко той явно притиска Кралството да разреши на американския боен личен състав да работи като персонална защита на разпуснатите кралски особи.
Инвазията на Русия в Украйна оказа необикновен напън върху европейците да създадат повече в защитата, само че администрацията изпрати повече войски на континента, даже извика запаси, и похарчи доста повече пари от европейците, с цел да помогне на Киев.
Днес Обединеното кралство, едно от най-ястребовите европейски държавни управления, понижава размера на своята войска, тъй като може да си го разреши с Америка на позиция.
Байдън моли южнокорейското държавно управление да разреши на американците да рискуват нанасянето на нуклеарни удари по родината ни, с цел да защитим Сеул.
Всички тези политики слагат ползите на непознатите държавни управления пред тези на американския народ.
Признаването, че дългът на Вашингтон е на първо място към тази нация, не значи политика на „ изолационизъм “, както жестоко се окарикатурява от критиците.
Търговията, вложенията, имиграцията и пътуванията оферират големи изгоди за американците. Съединени американски щати би трябвало да бъдат търговски и културен колос.
Днешните членове на " Петното " обаче не демонстрират доста угриженост за тези, на които се допуска, че са виновни, вместо това създават политики, които обслужват непознати ползи и вътрешните съдружници на последните.
Бизнесът поддържа задгранична помощ, мозъчните тръстове жадуват задгранично внимание, банкерите желаят задгранични покупко-продажби, производителите на оръжия се нуждаят от задгранични войни, лобистите обслужват задгранични клиенти. Докато се хранят с въздействието си във Вашингтон, те се опасват в пояс на святост.
Да, чичо Сам може да ги обогатява, до момента в който жертва ползите на американския народ, само че това в действителност е за положителното на човечеството, просто им се доверете!
Демократическата партия, която в миналото се притесняваше от свирепостта на Студената война, бореше се с президента Ричард Никсън за Виетнам и подхранваше митинги против пагубната акцидент на Дубя в Ирак, пое самодейността във воденето на прокси война против Русия и напасване към враждебността на Републиканската партия към Китай.
Въпреки че републиканците са станали по-скептични към световното обществено инженерство, управлението на Републиканската партия във Вашингтон е още по-милитаристично и войнствено настроено от Демократическата партия.
Двупартийната партия на войната е заета с акция за спор с Русия, Иран, Сирия, Афганистан, Северна Корея, Венецуела и Китай. Сега Мексико също е в техния лист. За такива съмнителни кръстоносни походи те са пожертвали американски животи и благосъстояние - и са подготвени да го вършат още веднъж и още веднъж.
Американският народ към този момент не може да си разреши да оставя решенията по отношение на войната и мира на президента. Те би трябвало да упорстват Конгресът да извърши конституционната си роля при гласуването дали да разгласи война, което им разрешава да изразят гласовете си на Капитолийския рид.
Всъщност те са последната, най-хубавата опора за мира. Например, когато президентът Барак Обама хвърли на Конгреса въпроса за бомбардирането на Сирия поради хипотетичното потребление на химически оръжия, американският народ уверено сподели на законодателите „ не “.
По-важното е, че американците би трябвало да упорстват всички политици да третират войната като последна мярка, а не просто като различен политически инструмент.
Днес последователите на Олбрайт не мислят нищо за загубата на гибел и опустошение в голям мащаб всъщност несериозни аргументи. За да отговоря на въпроса й, каква е изгодата от превъзходната войска за нацията? Да посрещне екзистенциални закани и да отбрани жизненоважни ползи, а не да преработи земното кълбо в облика, мечтан от арогантния хайлайф, изпълващ американския имперски град.
Основателите на нацията признаха сериозността на войната освен за бойците, само че и за цивилните и локалните институции. Ето за какво конституционната скица е предопределена да обезсърчи войната.
Устояването на военното прелъщение е още по-важно, когато се изправяте против обилни военни сили. Анализатори, които не чакаха Владимир Путин да нахлуе в Украйна, упорстват, че той в никакъв случай няма да употребява нуклеарни оръжия, без значение какъв брой горещо може да стане нашето присъединяване в продължаващата прокси война.
Същите хора настояват, че Китай може да бъде възпрян да нападна Тайван, като просто предупредят последния, без да се замислят какъв брой мъчно би било да се предотврати ескалация на сериозен стандартен конфликт.
И същите хора оферират да се направи повече от същото със Северна Корея, даже когато тя уголемява нуклеарния си боеприпас и построява междуконтинентални балистични ракети, способни да се насочват към Америка.
Какво може да се обърка във всеки от тези случаи? Нищо, упорства Военната партия.
Американците са склонни да не гласоподават за външната политика. Проблемите наподобяват толкоз надалеч. Вече не. Хиляди американци починаха и десетки хиляди бяха ранени, доста тежко, вследствие на кървавото надменност на Вашингтон.
След като Съединени американски щати се опълчват на Китай и Русия по едно и също време, бъдещето може да се окаже доста по-опасно, даже пагубно.
Доналд Тръмп предложи незадълбочен взор върху това по какъв начин един корав, само че по-добре квалифициран президент може да преориентира политиката на Съединени американски щати назад към фокуса върху американския народ.
Шокът на " Петното " от избора му беше голям и избавителен. Днес тези, които се възползват от имперската политика на Вашингтон, както вътрешна, по този начин и външна, треперят при мисълта, че Тръмп може да се върне.
Въпреки че повтарянето на предишното не е решение, един по-сериозен водач с политика, която в действителност слага Америка преди всичко, може да разбие днешната коалиция от войнолюбци, обществени инженери и политически печалбари. Време е да се сътвори външна политика по този начин, като че ли американският народ има значение.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Първата война в Персийския залив ускори илюзията на Вашингтон за всемогъщество. „ Това, което споделяме, се извършва “, сподели президентът Джордж Х. У. Буш, настоящ като легендарен стопанин на вселената.
Уви, арогантността на чичо Сам единствено нарастваше. Държавният секретар на администрацията на Клинтън, Мадлин Олбрайт, съобщи:
„ Ако би трябвало да използваме мощ, това е тъй като сме Америка: Ние сме незаменимата нация. Стоим изправени и виждаме по-далеч от другите страни в бъдещето и виждаме заплахата тук за всички нас. “
По това време коментарът й изглеждаше като комедиен изблик, каквото бихте очаквали от един кандидат-генералисима, на който е било отказано хипотетичното наслаждение да изпраща маси хора в борба до гибелта им. Но за три къси години безкрайните войни, стартирани от президента Джордж У. Буш в отговор на 11 септември, трансфораха изхвърлянето й в смъртоносна политика.
Две десетилетия по-късно кой на Земята, с изключение на някой, който желае да се трансформира в Олбрайт, може да повярва, че американските политици виждат по-напред в бъдещето?
За страдание, това безотговорно надменност, което залива тези, които командват най-мощната войска в света, има пагубни резултати.
В света, който си показват членовете на ``The Blob`` ( " Петното " - събирателно за външнополитическия хайлайф във Вашингтон), неелегантният етикет на Бен Роудс за външнополитическия истаблишмънт, политиците на Съединени американски щати в действителност имат право да убиват и унищожават, с цел да основат по-добър свят.
Отново Олбрайт поведе пътя. Както тя позорно попита Колин Пауъл: „ Каква е изгодата от тази превъзходна войска, за която постоянно говорите, в случай че не можем да я използваме? “
Очевидно не й хрумна, че животът на военния личен състав, малко на брой от които са се записали, с цел да бъдат гамбитни пешки в нейната световна игра на шах, заслужава внимание. Може би още по-лош беше нейният отговор на въпроса дали гибелта на половин милион иракски деца от глобите на Организация на обединените нации си коства цената.
Разбира се, тя настоя: „ Смятаме, че цената си заслужава. “ Да, американските политици, помазани от Бог или какъвто и да е модерният му, всемирски еквивалент, имат право да вземат решение кой да живее и да почине по средата на земното кълбо. Всъщност тези другояче маловажни чужденци евентуално би трябвало да се усещат чест да умрат в работа на Вашингтон.
Какво друго да вършим с нашествието в Ирак, учредена на неистина, която умъртви стотици хиляди иракчани? Какво ще кажете за две десетилетия война в Афганистан, която трансформира провинцията в селска касапница?
Как другояче да защитим подпомагането на свалянето на либийския деспот, като в същото време пренебрегваме последвалото десетилетие на периодическа война? Още по-гротескно беше помагането на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед „ Разреши и нарежи " бин Салман да докара до беднотия, апетит и гибел стотици хиляди йеменци.
Текущата политика на Съединени американски щати е да накажем страдащите маси в Сирия и Венецуела, защото нищо друго не е съумяло да смъкна диктаторите, които, за разлика от саудитския престолонаследник, Вашингтон не харесва. Както изясни Мадлин Олбрайт, считаме, че цената си „ заслужава “ – най-малко когато другите поемат разноските.
Въпреки безкрайните си провали в последно време, Вашингтон в никакъв случай не се трансформира. Вярно е, че президентът Доналд Тръмп постави известни старания да оспори статуквото, само че той разреши на генералите да го победят и подчинят, когато стана дума за слагане под въпрос на съюза на НАТО и южнокорейския контракт за „ взаимна “ защита.
Той беше еднообразно слаб в превъзмогването на съпротивата против изтеглянето от Афганистан, Сирия и Ирак.
Сега администрацията на Байдън се движи в противоположната посока. След като подлага на критика убийствената саудитска робия, президентът Джо Байдън безропотно моли Рияд да усили производството на нефт – единствено с цел да бъде трагично подценен. И въпреки всичко той явно притиска Кралството да разреши на американския боен личен състав да работи като персонална защита на разпуснатите кралски особи.
Инвазията на Русия в Украйна оказа необикновен напън върху европейците да създадат повече в защитата, само че администрацията изпрати повече войски на континента, даже извика запаси, и похарчи доста повече пари от европейците, с цел да помогне на Киев.
Днес Обединеното кралство, едно от най-ястребовите европейски държавни управления, понижава размера на своята войска, тъй като може да си го разреши с Америка на позиция.
Байдън моли южнокорейското държавно управление да разреши на американците да рискуват нанасянето на нуклеарни удари по родината ни, с цел да защитим Сеул.
Всички тези политики слагат ползите на непознатите държавни управления пред тези на американския народ.
Признаването, че дългът на Вашингтон е на първо място към тази нация, не значи политика на „ изолационизъм “, както жестоко се окарикатурява от критиците.
Търговията, вложенията, имиграцията и пътуванията оферират големи изгоди за американците. Съединени американски щати би трябвало да бъдат търговски и културен колос.
Днешните членове на " Петното " обаче не демонстрират доста угриженост за тези, на които се допуска, че са виновни, вместо това създават политики, които обслужват непознати ползи и вътрешните съдружници на последните.
Бизнесът поддържа задгранична помощ, мозъчните тръстове жадуват задгранично внимание, банкерите желаят задгранични покупко-продажби, производителите на оръжия се нуждаят от задгранични войни, лобистите обслужват задгранични клиенти. Докато се хранят с въздействието си във Вашингтон, те се опасват в пояс на святост.
Да, чичо Сам може да ги обогатява, до момента в който жертва ползите на американския народ, само че това в действителност е за положителното на човечеството, просто им се доверете!
Демократическата партия, която в миналото се притесняваше от свирепостта на Студената война, бореше се с президента Ричард Никсън за Виетнам и подхранваше митинги против пагубната акцидент на Дубя в Ирак, пое самодейността във воденето на прокси война против Русия и напасване към враждебността на Републиканската партия към Китай.
Въпреки че републиканците са станали по-скептични към световното обществено инженерство, управлението на Републиканската партия във Вашингтон е още по-милитаристично и войнствено настроено от Демократическата партия.
Двупартийната партия на войната е заета с акция за спор с Русия, Иран, Сирия, Афганистан, Северна Корея, Венецуела и Китай. Сега Мексико също е в техния лист. За такива съмнителни кръстоносни походи те са пожертвали американски животи и благосъстояние - и са подготвени да го вършат още веднъж и още веднъж.
Американският народ към този момент не може да си разреши да оставя решенията по отношение на войната и мира на президента. Те би трябвало да упорстват Конгресът да извърши конституционната си роля при гласуването дали да разгласи война, което им разрешава да изразят гласовете си на Капитолийския рид.
Всъщност те са последната, най-хубавата опора за мира. Например, когато президентът Барак Обама хвърли на Конгреса въпроса за бомбардирането на Сирия поради хипотетичното потребление на химически оръжия, американският народ уверено сподели на законодателите „ не “.
По-важното е, че американците би трябвало да упорстват всички политици да третират войната като последна мярка, а не просто като различен политически инструмент.
Днес последователите на Олбрайт не мислят нищо за загубата на гибел и опустошение в голям мащаб всъщност несериозни аргументи. За да отговоря на въпроса й, каква е изгодата от превъзходната войска за нацията? Да посрещне екзистенциални закани и да отбрани жизненоважни ползи, а не да преработи земното кълбо в облика, мечтан от арогантния хайлайф, изпълващ американския имперски град.
Основателите на нацията признаха сериозността на войната освен за бойците, само че и за цивилните и локалните институции. Ето за какво конституционната скица е предопределена да обезсърчи войната.
Устояването на военното прелъщение е още по-важно, когато се изправяте против обилни военни сили. Анализатори, които не чакаха Владимир Путин да нахлуе в Украйна, упорстват, че той в никакъв случай няма да употребява нуклеарни оръжия, без значение какъв брой горещо може да стане нашето присъединяване в продължаващата прокси война.
Същите хора настояват, че Китай може да бъде възпрян да нападна Тайван, като просто предупредят последния, без да се замислят какъв брой мъчно би било да се предотврати ескалация на сериозен стандартен конфликт.
И същите хора оферират да се направи повече от същото със Северна Корея, даже когато тя уголемява нуклеарния си боеприпас и построява междуконтинентални балистични ракети, способни да се насочват към Америка.
Какво може да се обърка във всеки от тези случаи? Нищо, упорства Военната партия.
Американците са склонни да не гласоподават за външната политика. Проблемите наподобяват толкоз надалеч. Вече не. Хиляди американци починаха и десетки хиляди бяха ранени, доста тежко, вследствие на кървавото надменност на Вашингтон.
След като Съединени американски щати се опълчват на Китай и Русия по едно и също време, бъдещето може да се окаже доста по-опасно, даже пагубно.
Доналд Тръмп предложи незадълбочен взор върху това по какъв начин един корав, само че по-добре квалифициран президент може да преориентира политиката на Съединени американски щати назад към фокуса върху американския народ.
Шокът на " Петното " от избора му беше голям и избавителен. Днес тези, които се възползват от имперската политика на Вашингтон, както вътрешна, по този начин и външна, треперят при мисълта, че Тръмп може да се върне.
Въпреки че повтарянето на предишното не е решение, един по-сериозен водач с политика, която в действителност слага Америка преди всичко, може да разбие днешната коалиция от войнолюбци, обществени инженери и политически печалбари. Време е да се сътвори външна политика по този начин, като че ли американският народ има значение.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ