Не мрънкайте : В Дания данъците са 5 пъти по-високи от нашите
Разликите в данъчната тежест върху жителите на обособените страни в Европа са големи и следващо стравнително изследване го демонстрира. Както можем да се досетим, със своите 10% върху приходите България е в групата на " оазисите " с най-ниско облагане на персоналните приходи. В още четири страни - Румъния, Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, ставката е като нашата - 10 на 100, сочи ранглиста на Euronews, която се базира на данни на Tax Foundation за 2022 година При други балкански съседи данъкът за физическите лица е много по-висок - 40% в Турция и 44% в Гърция, написа СЕГА.
За нас българите, които от дълго време сме свикнали с ниския " десятък ", е мъчно да си представим по какъв начин е допустимо някой да дава на страната половината от приходите си. А тъкмо подобен е казусът в няколко европейски страни. Рекордьорите са Дания с 55,9% подоходен налог, Австрия с 55%, Португалия (53%), Швеция (52,3%), Белгия и Словения (50%). Към тази група умерено можем да причислим и Нидерландия с нейните 49.5 на 100.
Важно е да се означи, че разликите са освен в ставките, а и в самите система на облагане. В България ставката е една - 10%, само че в множеството европейски страни данъкът е " напредничав ", има скала на ставките, тъй че по-високите приходи се таксуват с по-голям %. Цитираните в класацията проценти са пределните.
Освен това не е значим единствено размерът на ставката, само че и върху каква база се начислява и за какво се вършат удръжките. В скандинавските страни доста част от събраните налози се връщат назад на данъкоплатците под формата на разнообразни обществени помощи и удобства - включително в образованието и опазването на здравето.
Отделен въпрос е, че всяка страна си има характерна система от данъчните облекчения и преференции, които варират мощно и в някои страни съществено понижават действителния размер облагаемия приход, в други не толкоз.
В някои страни удръжките за обществено обезпечаване са част от подоходния налог, в други като България тези вноски са настрана.
Трябва да си даваме сметка и за друго - когато става дума за богата страна, в която заплатите са високи и имат огромна покупателна дарба, даже след 50% удръжки остава задоволително огромна сума за харчене.
Белгия е забавен случай. Там данъкът за добре печелещите и без друго е висок - 50%, а бремето е още по-тежко за хората, които нямат семейство и деца. Те дължат и вноска, сходно на тогавашния " ергенски налог " в България, с което удръжката от заплатата може да надвиши 60%.
Авторите на изследването пресмятат, че белгиец с годишен приход 45 000 евро след удръжките действително получава по 1867 евро на месец. Това е много обезсърчаващо, защото на процедура смъква прихода му до равнището на на минималната заплата за страната, която е 1994 евро на месец (пред данъците).
В последните години от ден на ден белгийци роптаят, че заплащат огромни налози, а страната не им обезпечава " скандинавско благополучие ".
Датчаните не мърморят, че страната ги " дои ", тъй като имат вяра, че си заслужава. Събраното в бюджета отива за публични богатства и помощи. Образованието там е съвсем гратис.
Шведите също не роптаят против високите налози, тъй като се радват на отлични обществени услуги. Skatteverke - шведската " Национална агенция за приходите, " е измежду държавните институции, които имат най-високо доверие.
В България обаче не е по този начин. На фона на непрекъснати кавги за данъчни измами и източване на Национален осигурителен институт, здравната каса и всякакви други фондове у хората липсва убеденост, че парите им се харчат по предопределение и че си заслужава съзнателно да си заплащат налозите и осигуровките.
За нас българите, които от дълго време сме свикнали с ниския " десятък ", е мъчно да си представим по какъв начин е допустимо някой да дава на страната половината от приходите си. А тъкмо подобен е казусът в няколко европейски страни. Рекордьорите са Дания с 55,9% подоходен налог, Австрия с 55%, Португалия (53%), Швеция (52,3%), Белгия и Словения (50%). Към тази група умерено можем да причислим и Нидерландия с нейните 49.5 на 100.
Важно е да се означи, че разликите са освен в ставките, а и в самите система на облагане. В България ставката е една - 10%, само че в множеството европейски страни данъкът е " напредничав ", има скала на ставките, тъй че по-високите приходи се таксуват с по-голям %. Цитираните в класацията проценти са пределните.
Освен това не е значим единствено размерът на ставката, само че и върху каква база се начислява и за какво се вършат удръжките. В скандинавските страни доста част от събраните налози се връщат назад на данъкоплатците под формата на разнообразни обществени помощи и удобства - включително в образованието и опазването на здравето.
Отделен въпрос е, че всяка страна си има характерна система от данъчните облекчения и преференции, които варират мощно и в някои страни съществено понижават действителния размер облагаемия приход, в други не толкоз.
В някои страни удръжките за обществено обезпечаване са част от подоходния налог, в други като България тези вноски са настрана.
Трябва да си даваме сметка и за друго - когато става дума за богата страна, в която заплатите са високи и имат огромна покупателна дарба, даже след 50% удръжки остава задоволително огромна сума за харчене.
Белгия е забавен случай. Там данъкът за добре печелещите и без друго е висок - 50%, а бремето е още по-тежко за хората, които нямат семейство и деца. Те дължат и вноска, сходно на тогавашния " ергенски налог " в България, с което удръжката от заплатата може да надвиши 60%.
Авторите на изследването пресмятат, че белгиец с годишен приход 45 000 евро след удръжките действително получава по 1867 евро на месец. Това е много обезсърчаващо, защото на процедура смъква прихода му до равнището на на минималната заплата за страната, която е 1994 евро на месец (пред данъците).
В последните години от ден на ден белгийци роптаят, че заплащат огромни налози, а страната не им обезпечава " скандинавско благополучие ".
Датчаните не мърморят, че страната ги " дои ", тъй като имат вяра, че си заслужава. Събраното в бюджета отива за публични богатства и помощи. Образованието там е съвсем гратис.
Шведите също не роптаят против високите налози, тъй като се радват на отлични обществени услуги. Skatteverke - шведската " Национална агенция за приходите, " е измежду държавните институции, които имат най-високо доверие.
В България обаче не е по този начин. На фона на непрекъснати кавги за данъчни измами и източване на Национален осигурителен институт, здравната каса и всякакви други фондове у хората липсва убеденост, че парите им се харчат по предопределение и че си заслужава съзнателно да си заплащат налозите и осигуровките.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ