Нещо ми се хапва постоянно... Но дали наистина съм гладна?
Разликите сред физически и прочувствен апетит съгласно психолога от ВИТА Деница Атанасова
Обикновено, когато почувстваме апетит, автоматичнои без да се замисляме, бързаме да хапнем нещо.Но дали в действителност сме гладни? Дали гладът, който изпитваме, е обвързван с потребностите на тялотони или загатва за други наши, нормално прочувствени потребности? Има основна разлика сред физическия и прочувствения апетит и в случай че човек се научи да ги разпознава, би имал повече надзор над обстановката и респективно, над тежестта си. Храненето в отговор на страсти е рисков фактор за компликации при ръководството на килограмите и може да докара до затлъстяване.
За разликите сред физически и прочувствен апетит беседваме с психолога от ВИТА Физическият апетит поражда вследствие потребностите на тялото и задоволява потребностите му от сила, хранителни субстанции и така нататък Развива се последователно и натрупването е относително постепенно, усеща се като празнина в стомаха. Обикновено се случва няколко часа след последното хранене. Често е съпроводен с къркорене, отмалялост, болки в стомаха, замаяност, от време на време с компликации в концентрацията и даже с главоболие. Видът на храната не е от огромно значение, каква да е би могла да бъде удовлетворителна в този миг. Когато става въпрос за облекчаване на физически апетит, ние нормално сме съзнателни и съзнателни в избора си. Освен това, се допуска, че ядем, когато тялото ни дава сигнал, че сме гладни. Когато усетим задоволеност, стопираме да ядем, без да стигаме до преяждане. Емоционалният апетит обаче, се появява под формата на умствено предпочитание, което ни кара да бъдем по-малко съзнателни в избора си на тип и количество храна. Обръщаме се към яденето в опит да избягаме от неприятни страсти или да засилим приятните. Това значи, че ядем в отговор на това по какъв начин се усещаме, а не съгласно потребностите на тялото ни.
Емоционалният апетит жадува за характерни храни. Когато сме физически гладни, съвсем всичко звучи добре – в това число здравословни храни – плодове, ядки, зеленчуци. Но прочувственият апетит изисква мазни или сладки храни, които неотложно покачват настроението. Струва ни се, че имаме потребност от чийзкейк, шоколад с карамел или пък пица и нищо друго не би ни удовлетворило. Емоционалният апетит се появява ненадейно и води към импулсивни дейности. Обикновено се свързва със характерни действия, усеща или часове на деня и постоянно храненето е неосъзнато.
Преди да се усетим, съумяваме да погълнем цялостен пакет с чипс или кутия сладолед, без да обръщаме внимание и да се любуваме изцяло. Емоционалният апетит не се задоволява, когато сме сити. Ние продължаваме да имаме предпочитание за още и още. Често човек яде, до момента в който почувства дискомфорт от преяждане.
Физическият апетит, от друга стана, няма потребност от преяждане, усещаме задоволство, когато стомахът ни е цялостен. Вместо къркорене или болежка в корема, усещаме глада си като предпочитание, което не можем да избием от главата си. Фокусът е върху избрани текстури, усети и миризми.
Емоционалният апетит постоянно води след себе си страдание, виновност и позор. Човек се подлага на критика и упреква поради ненужните калории, които е поел, че няма воля и не е устоял на изкушението. Когато ядем, с цел да задоволим физическия си апетит, е доста по-малко евентуално да се усещаме отговорни или засрамени, тъй като просто удовлетворяваме потребностите на тялото си.
Когато сме уязвими, изтощени, уплашени, отегчени или се сблъскваме с проблем, може умишлено или неумишлено да се обърнем към храната за разтуха. Тя се употребява като метод да се подтиснат или избегнат неприятни страсти. Но прочувственият апетит не може да се запълни с храна. Яденето може да ни помогне да се почувстваме по-добре за малко, само че възприятията, които са го предизвикали, са към момента там.
Ако липсват други механизми за справяне с страстите, може да се влезе в циничен кръг от неприятни страсти, в отговор на които човек яде, след което се усеща компрометиран и отговорен. И защото не знае по какъв начин да се оправи с тях по различен метод, ползва още веднъж добре познатата тактика с яденето. Така се озовава с двоен проблем – с възприятията си, с които не се е справил сполучливо и с наднормено тегло.
Първата стъпка, която може да ни върне контрола и да увеличи увереността ни, е да се научим да разпознаваме двата типа апетит. Това се случва като следим себе си и си задаваме въпроси – какъв брой време е минало от последното хранене, по какъв начин се появи гладът, какво се случи преди този момент, по какъв начин се усещам, съответна храна ли искам и така нататък?
Ако установим, че гладът не е физически, идната стъпка е разпознаването на страсти и избор на по-здравословни тактики за справяне. Опознаването на себе си е развой, който изисква време и старания, само че си заслужава и с практиката става все по-лесно.
В случаите, когато не може да се справите сами, ние, психолозите, сме на Ваше разположение. Може да си запишете час за консултация и обзор през във
Обикновено, когато почувстваме апетит, автоматичнои без да се замисляме, бързаме да хапнем нещо.Но дали в действителност сме гладни? Дали гладът, който изпитваме, е обвързван с потребностите на тялотони или загатва за други наши, нормално прочувствени потребности? Има основна разлика сред физическия и прочувствения апетит и в случай че човек се научи да ги разпознава, би имал повече надзор над обстановката и респективно, над тежестта си. Храненето в отговор на страсти е рисков фактор за компликации при ръководството на килограмите и може да докара до затлъстяване.
За разликите сред физически и прочувствен апетит беседваме с психолога от ВИТА Физическият апетит поражда вследствие потребностите на тялото и задоволява потребностите му от сила, хранителни субстанции и така нататък Развива се последователно и натрупването е относително постепенно, усеща се като празнина в стомаха. Обикновено се случва няколко часа след последното хранене. Често е съпроводен с къркорене, отмалялост, болки в стомаха, замаяност, от време на време с компликации в концентрацията и даже с главоболие. Видът на храната не е от огромно значение, каква да е би могла да бъде удовлетворителна в този миг. Когато става въпрос за облекчаване на физически апетит, ние нормално сме съзнателни и съзнателни в избора си. Освен това, се допуска, че ядем, когато тялото ни дава сигнал, че сме гладни. Когато усетим задоволеност, стопираме да ядем, без да стигаме до преяждане. Емоционалният апетит обаче, се появява под формата на умствено предпочитание, което ни кара да бъдем по-малко съзнателни в избора си на тип и количество храна. Обръщаме се към яденето в опит да избягаме от неприятни страсти или да засилим приятните. Това значи, че ядем в отговор на това по какъв начин се усещаме, а не съгласно потребностите на тялото ни.
Емоционалният апетит жадува за характерни храни. Когато сме физически гладни, съвсем всичко звучи добре – в това число здравословни храни – плодове, ядки, зеленчуци. Но прочувственият апетит изисква мазни или сладки храни, които неотложно покачват настроението. Струва ни се, че имаме потребност от чийзкейк, шоколад с карамел или пък пица и нищо друго не би ни удовлетворило. Емоционалният апетит се появява ненадейно и води към импулсивни дейности. Обикновено се свързва със характерни действия, усеща или часове на деня и постоянно храненето е неосъзнато.
Преди да се усетим, съумяваме да погълнем цялостен пакет с чипс или кутия сладолед, без да обръщаме внимание и да се любуваме изцяло. Емоционалният апетит не се задоволява, когато сме сити. Ние продължаваме да имаме предпочитание за още и още. Често човек яде, до момента в който почувства дискомфорт от преяждане.
Физическият апетит, от друга стана, няма потребност от преяждане, усещаме задоволство, когато стомахът ни е цялостен. Вместо къркорене или болежка в корема, усещаме глада си като предпочитание, което не можем да избием от главата си. Фокусът е върху избрани текстури, усети и миризми.
Емоционалният апетит постоянно води след себе си страдание, виновност и позор. Човек се подлага на критика и упреква поради ненужните калории, които е поел, че няма воля и не е устоял на изкушението. Когато ядем, с цел да задоволим физическия си апетит, е доста по-малко евентуално да се усещаме отговорни или засрамени, тъй като просто удовлетворяваме потребностите на тялото си.
Когато сме уязвими, изтощени, уплашени, отегчени или се сблъскваме с проблем, може умишлено или неумишлено да се обърнем към храната за разтуха. Тя се употребява като метод да се подтиснат или избегнат неприятни страсти. Но прочувственият апетит не може да се запълни с храна. Яденето може да ни помогне да се почувстваме по-добре за малко, само че възприятията, които са го предизвикали, са към момента там.
Ако липсват други механизми за справяне с страстите, може да се влезе в циничен кръг от неприятни страсти, в отговор на които човек яде, след което се усеща компрометиран и отговорен. И защото не знае по какъв начин да се оправи с тях по различен метод, ползва още веднъж добре познатата тактика с яденето. Така се озовава с двоен проблем – с възприятията си, с които не се е справил сполучливо и с наднормено тегло.
Първата стъпка, която може да ни върне контрола и да увеличи увереността ни, е да се научим да разпознаваме двата типа апетит. Това се случва като следим себе си и си задаваме въпроси – какъв брой време е минало от последното хранене, по какъв начин се появи гладът, какво се случи преди този момент, по какъв начин се усещам, съответна храна ли искам и така нататък?
Ако установим, че гладът не е физически, идната стъпка е разпознаването на страсти и избор на по-здравословни тактики за справяне. Опознаването на себе си е развой, който изисква време и старания, само че си заслужава и с практиката става все по-лесно.
В случаите, когато не може да се справите сами, ние, психолозите, сме на Ваше разположение. Може да си запишете час за консултация и обзор през във
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ