Разхождайки се по улицата на занаятите във Велико Търново, всеки

Разхождайки се по улицата на занаятите във Велико Търново, всеки може да стане очевидец на хубостта, която сътворяват с ръцете си стъкларите. Интересът към занаята, който трансформира гореща, течна маса в изящни стъклени произведения, в последните години обаче не е огромен. С нелеката задача да вдъхне живот на стъклото по съвременен метод се заема Джулиан Вайзе, основателят на A Hundred Glasses, или „ бронираните “ чаши, както самият той ги назовава.
Да вградиш патрон в чаша за уиски
Идеята за вграждане на патрон в чаша за уиски се ражда в диалог сред Джулиан и дядо му, който е някогашен служител на реда и фен на уиски. Процесът по реализация на концепцията лишава много време и стотици несполучливи опити, до момента в който най-после не съумяват той и екипът му от двама стъклари да създадат видимо невъзможното – чаша, спряла 308-калибров патрон.

„ След всички несполучливи опити научихме, че високото качество се реализира само когато обработваме ръчно всяка чаша, използваме безоловни патрон и най-после тестваме всяка една чаша “, споделя Вайзе пред Economic.bg.

Нарекохме ги „ бронирани “ поради патрона, който вграждаме в тях. Нашето самообладание трябваше да бъде бронирано, с цел да стигнем до първата сполучлива чаша, тъй като ни костваше безусловно стотици чаши, с цел да намерим какъв е методът, идеалната температура, горелките, инструментите. “

След сполучливото вграждане на патрон в стъклена чаша, екипът му взема решение да направи същото и с дрънкулка под формата на сърце, както и с същинска топка за голф, а до края на годината се чакат и още нови дизайни.


От занаятчийство до интернационален бизнес
Занаятите в фамилията на Джулиан Вайзе са на респект, защото неговият прародител се е занимавал с обработката на мед. Затова и преди да се захване със стъкларството, Джулиан взема решение да опита направа на медни съдове. За задачата посещава занаятчийската улица във Велико Търново, където беседва с хора от занаята, които му описват какъв брой дребен е ползата към техния труд. Поради редица аргументи до направа на медни съдове не се стига, само че Вайзе не се отхвърля от „ бронираните “ чаши, които се създават в завод в София.

Той приключва интернационален бизнес и паралелно със стъкларството работи и по специалността си.

Изработваме чашите взаимно с двама стъклари. Те ми спомагаха със знанието и без тях нямаше това да се случи. И те повярваха в плана. Преди да ги намеря, обиколих съвсем цяла България и всички стъклари ми споделяха, че това е невероятно и няма да стане “, споделя Джулиан.

„ Доста ме мотивираха думите на останалите стъклари, които споделяха, че изработването на нещо сходно е невероятно. В момента, в който ми споделиха, че е невероятно, аз бях сигурен че ще го създадем и че ще се случи в България. “



Първата сполучлива чаша вижда бял свят преди година и половина. Но преди нея е имало 9 месеца несполучливи опити и големи вложения. Подобен вид чаши за първи път се създават в България, а към този момент се изнасят и за чужбина през известна платформа за продажба, само че за момента интернационалния интерес не е огромен.

Да, младежите могат да развиват бизнес в България,

споделя Джулиан Вайзе, само че при изискване, че имат предпочитание, неизменност и не се отхвърлят при дребните компликации, които съставляват административните органи и бюрокрацията в България.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.