Пресни плодове сменят бурканите
Разходите за алкохол и цигари са по-големи в сравнение с за облекла и обувки
Харчим повече за сметки и данъци
Пресни плодове и луканки сменят бурканите на трапезата на българите. С повишението на приходите българите ядат по-малко компоти и туршии, само че нараства потреблението на трайни салами, ядки и кашкавал. През 2011 година всеки българин е изял приблизително по 12,4 кг. компоти и 8,5 кг. туршия, а през предходната година – единствено 7,7 кг. компоти и 5,9 кг. туршия, сочат данните на Националния статистически институт. Вместо да затварят буркани хората ядат повече пресни плодове. При 47,2 кг. на човек през 2011 година, през предходната година потреблението на плодове е повишена до 50,7 кг. Намалява потреблението и на самун и картофи. През 2011 година всеки човек е изял приблизително по 106,7 кг. самун и 31,2 кг. картофи, а през 2017 година по 87,1 кг. самун и 26,6 кг. картофи.
Всяка година приходите на семействата нарастват, като това нарастване е по-бързо от повишаването на храните. В резултат се трансформират продуктите, които слагаме на масата. Хората стартират да ядат по-разнообразна храна, огромна част от която е вносна. Това обаче води до понижаване на потреблението на някои обичайни за страната ни храни като прясно мляко и сирене.
Наред с позитивната наклонност да ядем повече плодове се следи и друга – с повишението на приходите през годините се усилва потреблението на цигари, алкохол и безалкохолни питиета. През 2011 година всеки е изпушил приблизително по 547 цигари, изпил е по 23,2 литра алкохол (ракия, водка и уиски) и 49,5 литра безалкохолни питиета, до момента в който през 2017 година цигарите към този момент са 656 броя, алкохолът е 28,8 литра, а безалкохолните – 65,3 литра.
Българите харчат за алкохол и цигари повече в сравнение с за облекла и обувки, сочат данните на Национален статистически институт. През 2017 година за алкохол и цигари са отишли 4,2% от всичките ни разноски, до момента в който за облекла и обувки единствено 3,5% от фамилния бюджет. Делът на алкохола и цигарите в разноските на семействата е тъкмо колкото са изхарчените пари за обзавеждане и поддържане на дома. Всъщност най-голямото перо в фамилния бюджет са парите за храна с дял от 30,1%, следвани от разноските за заплащане на комунални сметки – за ток, вода, парно и наеми – с дял от 14,8%. На трето място са разноските за налози и обществени осигуровки, които имат дял от 12,5%. Любопитно е, че през предходната година делът на разноските за храна в фамилния бюджет, както и за алкохол и цигари понижава. А нараства делът от фамилния бюджет, който отива за обзавеждане и поддържане на дома. Явно с повдигането на заплатите от ден на ден хора се грижат жилището им да наподобява по-добре. Въпреки повдигането на приходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време, през предходната година остава съвсем без смяна. Като това може би се дължи на сериозното повишаване на разноските за заплащане на сметки за комунални услуги, както и за заплащане на налози и осигуровки.
Финансови благоприятни условия
Можем да купим двойно повече пилешко и захар
Храната на трапезата става по-разнообразна, като ядем повече пресни плодове.
Покупателната дарба на семействата съществено нараства. През 2017 година годишните си приходи човек е можел да купи 1217 кг. пилешко месо, което е над два пъти повече по отношение на пилешкото, което е можел да си разреши през 2011 година, сочат данните на Национален статистически институт. При захарта покупателната дарба също е повишена над два пъти, като с приходите си през 2017 година човек е можел да купи 3454 кг. захар. Причината за това е че приходите нарастват по-бързо от цените на множеството съществени храни. През 2017 година с годишните си приходи човек е можел да купи с 50% повече самун и с 45% повече картофи от 2011 година При ябълките и свинското месо покупателната дарба е скочила с към 48% като с годишните си приходи човек може да купи 4004 кг. ябълки или 756 кг. свинско.
С близо 1 евро на час
Жените печелят по-малко от мъжете
Жените в България печелят по-малко от мъжете, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. Най-голяма е разликата в заплащането при управителните постове. Там приблизително на час мъжете шефове получават по 6,05 евро, до момента в който дамите – 5,14 евро. Специалистите от мъжки пол взимат по 4,45 евро на час, до момента в който дамите – 2,96 евро, регистрира още статистиката. Средно българката получава на час 2,16 евро, до момента в който българинът се разписва против 2,50 евро на час.
Тази наклонност е присъща за целия Европейски съюз. През 2016 година междинната брутна почасова заплата при дамите е била с 16,2% по-малка, в сравнение с при мъжете. Средно дамите са печелили по-малко от мъжете във всички страни членки, само че разликата в заплащането сред дамите и мъжете варира. Най-големи разлики са следени в Естония – 25,3%, Чехия – 21,8%, Германия – 21,5%, Обединеното кралство – 21% и Австрия – 20,1%. Най-ниска е разликата в заплащането сред дамите и мъжете в Румъния – едвам 5,2%, Италия – 5,3%, Люксембург – 5,5%, Белгия – 6,1% и Полша – 7,2%.
В сезона на зимнината
Зеленчуците най-скъпи от 5 години
Цените на домати и чушки са с близо 50% по-високи от предходната есен
Чушките са с към 40% по-скъпи от предходната година.
Цените на плодовете и зеленчуците тази есен са най-високите от 5 години насам. Последните данни на Министерството на земеделието, храните и горите демонстрират, че при съвсем всички следени плодове и зеленчуци се регистрира повишаване спрямо октомври 2017 година, достигащо до 48,1% при оранжерийните домати. Ако предходната година кг на едро от тях се е продавал по 1,62 лв., в този момент на тържищата стига 2,40 лева за кг. По пазарите на дребно цената към този момент гони 6 лв. за първокласен розов домат, а по-дребният върви по 4-5 лв..
С близо 40% по-скъпо се продават тази есен и чушките. Цената на зелените е била 0,93 лева за кг през 2017 година, а в този момент е 1,30 лева за кг. Червеният пипер се предлага по 1,77 лева за кг, до момента в който преди година е коствал 1,28 лева за кг. Повече плащаме и за картофите и гроздето надлежно с 11,5 и 2,5 на 100 на годишна база.
Само за последната седмица на октомври цените на тържищата на вносните домати, десертното грозде и ябълките в страната са се повишили от 0,6% до 8,9%. От друга страна картофите са поевтинели с 1,7%, а оранжерийните домати – с 2%.
Не единствено у нас зеленчуците са толкоз скъпи. Тази година се обрисува с едни от най-скъпите зеленчуци в Европа за последните 5 години. Това важи освен за доматите и ненапълно за чушките, само че и за картофите, изясняват от Центъра за стопански разбори на селското стопанство (САРА).
Най-голямо нарастване у нас има в цената на маслото, която за година се е покачила със 17%.
Слабо повишаване тази есен има и при телешкото и пилешкото месо – с 3-4 на 100 на годишна база. В същото време цената на свинското остава без смяна. Експертите чакат до края на годината повишаването да продължи, като в магазините цената на говеждото и телешкото ще се повиши с 6%, а на пилешкото – с 4 на 100.
За 6 години
Парите ни набъбнаха с близо 50 на 100
Доходите ни набъбнаха с близо 50% за последните шест години, сочат данните на Националния статистически институт. През 2011 година междинният приход на човек е бил 3937 лева, което прави по 328 лева на месец. За 2017 година междинният приход на човек е с над 48,8% по-висок – 5861 лева, или 488 лева на месец.
Средният приход на човек е много дребен на фона на междинната заплата за страната, която към този момент надмина 1100 лева Причината е, че приходите се пресмятат на човек от семейството. Така даже човек да има висока заплата, в случай че в фамилията има деца, незает или пенсионер, то междинният приход на човек пада доста. Средният приход на цялото домакинство през 2017 година е 13 469 лева, сочат данните на Национален статистически институт. Това прави фамилни приходи в размер на 1122 лева на месец.
Натрупаната инфлация от 2011 година до края на 2017 година е 4,2%. Затова действителният приход на хората за интервала е повишен с 42%, сочат данните на националната статистика.
Харчим повече за сметки и данъци
Пресни плодове и луканки сменят бурканите на трапезата на българите. С повишението на приходите българите ядат по-малко компоти и туршии, само че нараства потреблението на трайни салами, ядки и кашкавал. През 2011 година всеки българин е изял приблизително по 12,4 кг. компоти и 8,5 кг. туршия, а през предходната година – единствено 7,7 кг. компоти и 5,9 кг. туршия, сочат данните на Националния статистически институт. Вместо да затварят буркани хората ядат повече пресни плодове. При 47,2 кг. на човек през 2011 година, през предходната година потреблението на плодове е повишена до 50,7 кг. Намалява потреблението и на самун и картофи. През 2011 година всеки човек е изял приблизително по 106,7 кг. самун и 31,2 кг. картофи, а през 2017 година по 87,1 кг. самун и 26,6 кг. картофи.
Всяка година приходите на семействата нарастват, като това нарастване е по-бързо от повишаването на храните. В резултат се трансформират продуктите, които слагаме на масата. Хората стартират да ядат по-разнообразна храна, огромна част от която е вносна. Това обаче води до понижаване на потреблението на някои обичайни за страната ни храни като прясно мляко и сирене. Наред с позитивната наклонност да ядем повече плодове се следи и друга – с повишението на приходите през годините се усилва потреблението на цигари, алкохол и безалкохолни питиета. През 2011 година всеки е изпушил приблизително по 547 цигари, изпил е по 23,2 литра алкохол (ракия, водка и уиски) и 49,5 литра безалкохолни питиета, до момента в който през 2017 година цигарите към този момент са 656 броя, алкохолът е 28,8 литра, а безалкохолните – 65,3 литра.
Българите харчат за алкохол и цигари повече в сравнение с за облекла и обувки, сочат данните на Национален статистически институт. През 2017 година за алкохол и цигари са отишли 4,2% от всичките ни разноски, до момента в който за облекла и обувки единствено 3,5% от фамилния бюджет. Делът на алкохола и цигарите в разноските на семействата е тъкмо колкото са изхарчените пари за обзавеждане и поддържане на дома. Всъщност най-голямото перо в фамилния бюджет са парите за храна с дял от 30,1%, следвани от разноските за заплащане на комунални сметки – за ток, вода, парно и наеми – с дял от 14,8%. На трето място са разноските за налози и обществени осигуровки, които имат дял от 12,5%. Любопитно е, че през предходната година делът на разноските за храна в фамилния бюджет, както и за алкохол и цигари понижава. А нараства делът от фамилния бюджет, който отива за обзавеждане и поддържане на дома. Явно с повдигането на заплатите от ден на ден хора се грижат жилището им да наподобява по-добре. Въпреки повдигането на приходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време, през предходната година остава съвсем без смяна. Като това може би се дължи на сериозното повишаване на разноските за заплащане на сметки за комунални услуги, както и за заплащане на налози и осигуровки.
Финансови благоприятни условия
Можем да купим двойно повече пилешко и захар
Храната на трапезата става по-разнообразна, като ядем повече пресни плодове. Покупателната дарба на семействата съществено нараства. През 2017 година годишните си приходи човек е можел да купи 1217 кг. пилешко месо, което е над два пъти повече по отношение на пилешкото, което е можел да си разреши през 2011 година, сочат данните на Национален статистически институт. При захарта покупателната дарба също е повишена над два пъти, като с приходите си през 2017 година човек е можел да купи 3454 кг. захар. Причината за това е че приходите нарастват по-бързо от цените на множеството съществени храни. През 2017 година с годишните си приходи човек е можел да купи с 50% повече самун и с 45% повече картофи от 2011 година При ябълките и свинското месо покупателната дарба е скочила с към 48% като с годишните си приходи човек може да купи 4004 кг. ябълки или 756 кг. свинско.
С близо 1 евро на час
Жените печелят по-малко от мъжете
Жените в България печелят по-малко от мъжете, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. Най-голяма е разликата в заплащането при управителните постове. Там приблизително на час мъжете шефове получават по 6,05 евро, до момента в който дамите – 5,14 евро. Специалистите от мъжки пол взимат по 4,45 евро на час, до момента в който дамите – 2,96 евро, регистрира още статистиката. Средно българката получава на час 2,16 евро, до момента в който българинът се разписва против 2,50 евро на час. Тази наклонност е присъща за целия Европейски съюз. През 2016 година междинната брутна почасова заплата при дамите е била с 16,2% по-малка, в сравнение с при мъжете. Средно дамите са печелили по-малко от мъжете във всички страни членки, само че разликата в заплащането сред дамите и мъжете варира. Най-големи разлики са следени в Естония – 25,3%, Чехия – 21,8%, Германия – 21,5%, Обединеното кралство – 21% и Австрия – 20,1%. Най-ниска е разликата в заплащането сред дамите и мъжете в Румъния – едвам 5,2%, Италия – 5,3%, Люксембург – 5,5%, Белгия – 6,1% и Полша – 7,2%.
В сезона на зимнината
Зеленчуците най-скъпи от 5 години
Цените на домати и чушки са с близо 50% по-високи от предходната есен
Чушките са с към 40% по-скъпи от предходната година. Цените на плодовете и зеленчуците тази есен са най-високите от 5 години насам. Последните данни на Министерството на земеделието, храните и горите демонстрират, че при съвсем всички следени плодове и зеленчуци се регистрира повишаване спрямо октомври 2017 година, достигащо до 48,1% при оранжерийните домати. Ако предходната година кг на едро от тях се е продавал по 1,62 лв., в този момент на тържищата стига 2,40 лева за кг. По пазарите на дребно цената към този момент гони 6 лв. за първокласен розов домат, а по-дребният върви по 4-5 лв..
С близо 40% по-скъпо се продават тази есен и чушките. Цената на зелените е била 0,93 лева за кг през 2017 година, а в този момент е 1,30 лева за кг. Червеният пипер се предлага по 1,77 лева за кг, до момента в който преди година е коствал 1,28 лева за кг. Повече плащаме и за картофите и гроздето надлежно с 11,5 и 2,5 на 100 на годишна база.
Само за последната седмица на октомври цените на тържищата на вносните домати, десертното грозде и ябълките в страната са се повишили от 0,6% до 8,9%. От друга страна картофите са поевтинели с 1,7%, а оранжерийните домати – с 2%.
Не единствено у нас зеленчуците са толкоз скъпи. Тази година се обрисува с едни от най-скъпите зеленчуци в Европа за последните 5 години. Това важи освен за доматите и ненапълно за чушките, само че и за картофите, изясняват от Центъра за стопански разбори на селското стопанство (САРА).
Най-голямо нарастване у нас има в цената на маслото, която за година се е покачила със 17%.
Слабо повишаване тази есен има и при телешкото и пилешкото месо – с 3-4 на 100 на годишна база. В същото време цената на свинското остава без смяна. Експертите чакат до края на годината повишаването да продължи, като в магазините цената на говеждото и телешкото ще се повиши с 6%, а на пилешкото – с 4 на 100.
За 6 години
Парите ни набъбнаха с близо 50 на 100
Доходите ни набъбнаха с близо 50% за последните шест години, сочат данните на Националния статистически институт. През 2011 година междинният приход на човек е бил 3937 лева, което прави по 328 лева на месец. За 2017 година междинният приход на човек е с над 48,8% по-висок – 5861 лева, или 488 лева на месец.
Средният приход на човек е много дребен на фона на междинната заплата за страната, която към този момент надмина 1100 лева Причината е, че приходите се пресмятат на човек от семейството. Така даже човек да има висока заплата, в случай че в фамилията има деца, незает или пенсионер, то междинният приход на човек пада доста. Средният приход на цялото домакинство през 2017 година е 13 469 лева, сочат данните на Национален статистически институт. Това прави фамилни приходи в размер на 1122 лева на месец.
Натрупаната инфлация от 2011 година до края на 2017 година е 4,2%. Затова действителният приход на хората за интервала е повишен с 42%, сочат данните на националната статистика.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ