Александър Йорданов: Живея с надеждата за по-добро управление след изборите
Разговор с доц.д-р Александър Йорданов, член на Европейския парламент от групата на ГЕРБ/СДС в ЕНП, ръководител на 36-то Народно заседание
- Г-н Йорданов от позицията на парламентарния опит, който имате, по какъв начин ще коментирате неуспеха на ръководещата до неотдавна четворна коалиция да сформира ново държавно управление в 47-то Народно заседание.
Това бе плануван и освен от мен, само че и от всички рационални хора, крах. Но любопитното е, че този крах на Българска социалистическа партия и на партиите, които я поддържат, се обрисува като триумф за България. Защото дава късмет на българските жители посредством избори да излъчат едно по-добро ръководство на страната. И това ще стане през октомври.
- Как вие си представяте това по-добро ръководство.
В България има одобрена демократична традиция. Всяко ръководство, в което не взе участие
Българска социалистическа партия е положително за страната. И още нещо любопитно. Всяка партия, която е управлявала дружно с Българска социалистическа партия, на изборите по-късно е аварирала. Типичен образец бе партията Национална движение „Симеон Втори", която съвсем изчезна от политическата сцена след колаборацията с Българска социалистическа партия (кабинетът на Сергей Станишев). Спомням си също по този начин, че когато дребната партия ДСБ напусна Реформаторския блок и стартира да поддържа Българска социалистическа партия, тя изпадна от Народното събрание. Вярно е, че влезе в него още веднъж, само че едвам след 4 години и откакто ръководителят й подаде оставка. Затова и ще следя с интерес какво ще се случи с обединението „ Демократична България ” да вземем за пример, която в 47-то Народно заседание се трансформира в патерица на Българска социалистическа партия. Важно е хората да схващат, че Българска социалистическа партия в никакъв случай не би управлявала България, в случай че не ползваше патерици. И още един образец. Правителството на Кирил Петков катастрофира освен заради очевидната му несръчност, само че и заради обстоятелството, че в него участваше Българска социалистическа партия. У нас тази партияе знак на неуспеха.
- Но тогава по какъв начин в сегашните условия в България може да има устойчиво и сполучливо ръководство.
От 32 години е ясно, че държавните управления в България се образуват или с присъединяване на Българска социалистическа партия, или без присъединяване на Българска социалистическа партия. Правителствата в които алената партия не взе участие са сполучливи държавни управления. При всички тях България върви решително напред. В днешната обстановка е явно, че сполучливо държавно управление страната ни може да има единствено, в случай че в него не взе участие Българска социалистическа партия. А това значи, че сполучливо ще бъде единствено държавното управление, което се образува с присъединяване на ГЕРБ/СДС – обединението, която е политически съперник на Българска социалистическа партия. Трети път няма. Останалите партии би трябвало да създадат избор сред ГЕРБ/СДС и Българска социалистическа партия. Нормално и устойчиво развиване на страната може да има единствено без присъединяване в ръководството на Българска социалистическа партия и единствено с държавно управление образувано към ГЕРБ/СДС. Всички останали комбинации са на практика невъзможни за реализиране и не поучавам жителите да хранят напразни илюзии.
- Следователно Вашата теза е: или-или?
Може по този начин да се каже. Ако след идните избори ГЕРБ/СДС образуват държавно управление, то аз занапред предвиждам, че то ще постави завършек на хаоса и рецесията в страната. И при двете партии сполучливият управнически опит е налице. Европейската поддръжка също. Това са две доста значими условия за триумфа на едно ръководство: политически опит и европейска поддръжка. Правителството на Кирил Петков нямаше нито първото, нито второто. Липсата на първото бе явно заради попадането на огромен брой безспорни случайници в министерски и депутатски кресла. А за второто доказателство са изчезналите и до през днешния ден европейски пари по Плана за възобновяване и развиване. И още веднъж ще повторя. Главното изискване за сполучливо ръководство на България е единствено едно: Българска социалистическа партия да остане в съпротива. Но също по този начин е доста значимо сполучливото държавно управление да се образува към две партии с ясна евроатлантическа ориентировка, които са от политическото семейство на Европейската национална партия – ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Останалите партии, които ще се включат е разумно да споделят същите полезности и политически хрумвания. Те би трябвало да клонят надясно.
- Но кои ще бъдат тези партии?
Желателно е да не бъдат популистки, леви, националистически и проруски партии. Защото видяхме до каква рецесия доведоха страната партии като " Продължаваме промяната " и " ИТН " в композиция с Българска социалистическа партия. Поне все още това са популистки партии, които не членуват в никое европейско политическо семейство. А към тях бих причислил и партията „ Да България ” с водач Христо Иванов, която сама твърди, че не е нито лява, нито дясна и не членува в европейско политическо семейство. Да бъдеш „ нито ляв, нито десен ” значи, че си популист. Разбира се, всяка популистка партия има късмет да стане естествена партия, с ясна идейно-политическа ориентировка. Но и тук изискването е същото: не би трябвало да се коалира с Българска социалистическа партия. Мисля, че всички се убедиха и станахме очевидци по какъв начин се задълбочи икономическата рецесия у нас, когато обединението „ Демократична България ” се събра със упоменатите популистки партии и с Българска социалистическа партия.
Голяма заплаха за България са прокремълските партии. " Възраждане " е такава партия. От нея нищо положително за страната не може да се чака. Така че няма да бъде елементарен през октомнври изборът на жителите. Много са кьорсокак партиите у нас, по тази причина и доста постоянно страната ни забива в кьорсокак.
- И тогава къде е вярата.
Надеждата е, че ГЕРБ и Съюз на демократичните сили ще победят на идните избори, само че в българския парламент ще влязат и други партии, които също като тях ще желаят да работят за триумфа на България. Но дали в действителност желаят това е въпрос, който всяка партия би трябвало сама да реши. Например довчерашната ръководеща четворна коалиция не желаеше да работи за триумфа на България, представителите й оставиха усещането, че работят единствено за персоналните си ползи и по тази причина и се сгромоляса толкоз бързо. Всяка демократична партия, която реши да взе участие в управническа коалиция дружно с ГЕРБ/СДС ще оззначава, че е избрала положителните дни за България.
- Но през днешния ден доста от партиите, които споменахте са против ГЕРБ/СДС. Говорят за статукво, за корупция. Не се ли получава тогава омасьосан кръг.
По-скоро е неуместно вързан гордиев възел, който гласоподавателите за броени секунди могат да разсекат със своя изборен избор. Защото този възел не се разплита, а се разсича с гласоподаване.У нас статукво може да се назова само намъкването във властта на Българска социалистическа партия по всевъзможен тарикатски метод. Тревожното е, че в последно време и партиите от " Демократична България " употребяват същите бесепарски политически номера. Така ДСБ, „ Да България ” и „ Зелено придвижване ” остават усещането, че с Българска социалистическа партия са от един дол дренки. И в този смисъл, колкото и да е необичайно да ви прозвучи, Демократична България са по-скоро новото статукво. Защото, както гласи националната мъдрост: с каквито се събереш подобен ставаш. А Демократична България се събраха с единствената статукварска партия у нас, стогодишната алена статукварница, която неведнъж е менила името си, само че не и същността си. Това е партията, която още при започване на прехода към демоскрация постави основите на корупционните практики. Затова и не се сюрпризирам, че доста от демократите у нас, които помнят началото на този преход, виждат в дейностите на управлението на Демократична България типично неокомунистическо държание, т.е. продължение на бесепарското статукво. Други пък изясняват тази им обязаност с Българска социалистическа партия с това, че доста от техните членове и симпатизанти са от номенклатурни комунистически фамилии, употребили са „ благините ” на комунистическия строй около родителите си и е мъчно да се разделят с партията правоприемник на Българска комунистическа партия - партията, в която са членували техните родители, близки и родственици. На мен напрамер ми прави усещане, че доста някогашни сътрудници и сътрудници на някогашната комунистическа Държавна сигурност поддържат крепко „ Демократична България ”. Това не може да е инцидентно. И тук също виждам съвпадение на ползи с Българска социалистическа партия. Затова и се чудя не необразоваността на някои публицисти, които назовават Демократична България „ градска десница ”. По-скоро става дума за лявомислещи хора с пъпна шнур, която ги прави подвластни през днешния ден от Българска социалистическа партия. Но аз не съм изгубил вяра, че в „ Демократична България ” отвън управлението й, несъмнено, към момента има хора с същински десни убеждения, които са срещу статуквото на Българска социалистическа партия в България. Жалко ще бъде, в случай че ги няма.
А що се отнася до корупцията тя би трябвало да се търси там, където държавен запас изтича в незнайна посока. В тази посока живеят известни олигарси от комунистическо и Държавна сигурност родословие. От корупцията се облажват и политиците, които се заиграват с Българска социалистическа партия. И самата Българска социалистическа партия, несъмнено. Това наблюдавахме при промянаджийското ръководство през последните шест месеца. Такъв бърз ритъм на корупцията у нас преди този момент имаше единствено при ръководството на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. И в случай че си спомняте тогава България тотално катастрофира. Затова е добре, че държавното управление на Кирил Петков падна преди да е настигнало по " триумфи " държавното управление на Жан Виденов. Но бих добавил и още нещо, което намирам за доста значимо.
Всяка смяна би трябвало да има видимост. Тя не може да е невидима. При ръководството на Политическа партия ГЕРБ, да вземем за пример, както в коалиция с Реформаторския блок, по този начин и с „ Обединени патриоти ”, имаше такава видимост на смяната. Тя се случваше пред очите на всички ни: новите пътища, предприятия, учебни заведения и детски градини, спортни зали, обновените улици, булеварди и площади безусловно във всички български градове и села. Това се случваше пред очите на всички ни. И това бе забележима и забележителна смяна. Управлението на Кирил Петков изпразни думата смяна от наличие. Тя през днешния ден нищо не значи. Заместиха я думи като „ бухалка ” да вземем за пример. Промяната даже към този момент се назовава „ рашковизъм ”. Посята бе ненавист, а не смяна в България. Имам възприятието, че ръководещите през последните месеци един пирон не забиха, та да мога да кажа, че нещо са трансформирали към положително. По-скоро, в случай че въобще приказваме за смяна при ръководството на Политическа партия, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и Демократична България, то по-скоро би трябвало да приказваме за придвижване обратно на България, за „ заден ход ”. Този ход е също „ смяна ”, само че не го предлагам за нашия народ. Слушахме месеци наред единствено празни приказки и равносметката е, че големи финансови средства отпътуваха в незнайна посока, а може в известни джобове. Такова знамение като че ли не е било. Но е по този начин, тъй като емблематичната за подобен вид ръководство Българска социалистическа партия (управление от вида " лява ръка-десен джоб " ) си намери приятелки основно в лицето на Политическа партия и Демократична България. Дано служебното държавно управление, което следва да бъде назначено от президента има смелостта и достолепието да поразрови авгиевите обори на „ смяната ”.
- Ще продължи ли рецесията при служебното държавно управление на Румен Радев?
Естествено, че ще продължи. Самият президент е проектант на рецесията у нас. Той преди две години подвигна юмрука на омразата и повече тълпата против демокрацията. И по тази причина в този момент сме в рецесия. Разбира се, постоянно ще се намерят комфортни на президента политолози, които ще оправдават дейностите му с „ интернационалното състояние ”. Но за мен няма подозрение, че подкрепяйки така наречен смяна Румен Радев действаше срещу ползите на България, срещу националната сигурност и непоклатимост, срещу сполучливото ни развиване. Това че през днешния ден той е в спор с тези, които самичък стартира във властта, не го оправдава. Не оправдава и тях, че за малко време унищожиха България. Затова и нищо положително не чакам от служебното държавно управление на президента. Дано най-малко организира почтени избори, което е негова конституционна задача. Но и в това се колебая. Защото продължава да се стеле мъгла над докараните от антидемократична Венецуела така наречен мадуровски машини за гласоподаване. В демократичния Европейски съюз се гласоподава с хартиени бюлетини. У нас така наречен смяна ги отхвърли. Което още един път потвърждава, че партиите на „ смяната ”не са същински демократични и са надалеч от европейските цивилен полезности. Но както е признато да се споделя, вярата умира последна. Аз пребивавам с вярата, че след изборите през октомври България ще има по-добро ръководство и то ще бъде такова, тъй като ще се образува към проевропейската коалиция ГЕРБ/СДС.
- Г-н Йорданов от позицията на парламентарния опит, който имате, по какъв начин ще коментирате неуспеха на ръководещата до неотдавна четворна коалиция да сформира ново държавно управление в 47-то Народно заседание.
Това бе плануван и освен от мен, само че и от всички рационални хора, крах. Но любопитното е, че този крах на Българска социалистическа партия и на партиите, които я поддържат, се обрисува като триумф за България. Защото дава късмет на българските жители посредством избори да излъчат едно по-добро ръководство на страната. И това ще стане през октомври.
- Как вие си представяте това по-добро ръководство.
В България има одобрена демократична традиция. Всяко ръководство, в което не взе участие
Българска социалистическа партия е положително за страната. И още нещо любопитно. Всяка партия, която е управлявала дружно с Българска социалистическа партия, на изборите по-късно е аварирала. Типичен образец бе партията Национална движение „Симеон Втори", която съвсем изчезна от политическата сцена след колаборацията с Българска социалистическа партия (кабинетът на Сергей Станишев). Спомням си също по този начин, че когато дребната партия ДСБ напусна Реформаторския блок и стартира да поддържа Българска социалистическа партия, тя изпадна от Народното събрание. Вярно е, че влезе в него още веднъж, само че едвам след 4 години и откакто ръководителят й подаде оставка. Затова и ще следя с интерес какво ще се случи с обединението „ Демократична България ” да вземем за пример, която в 47-то Народно заседание се трансформира в патерица на Българска социалистическа партия. Важно е хората да схващат, че Българска социалистическа партия в никакъв случай не би управлявала България, в случай че не ползваше патерици. И още един образец. Правителството на Кирил Петков катастрофира освен заради очевидната му несръчност, само че и заради обстоятелството, че в него участваше Българска социалистическа партия. У нас тази партияе знак на неуспеха.
- Но тогава по какъв начин в сегашните условия в България може да има устойчиво и сполучливо ръководство.
От 32 години е ясно, че държавните управления в България се образуват или с присъединяване на Българска социалистическа партия, или без присъединяване на Българска социалистическа партия. Правителствата в които алената партия не взе участие са сполучливи държавни управления. При всички тях България върви решително напред. В днешната обстановка е явно, че сполучливо държавно управление страната ни може да има единствено, в случай че в него не взе участие Българска социалистическа партия. А това значи, че сполучливо ще бъде единствено държавното управление, което се образува с присъединяване на ГЕРБ/СДС – обединението, която е политически съперник на Българска социалистическа партия. Трети път няма. Останалите партии би трябвало да създадат избор сред ГЕРБ/СДС и Българска социалистическа партия. Нормално и устойчиво развиване на страната може да има единствено без присъединяване в ръководството на Българска социалистическа партия и единствено с държавно управление образувано към ГЕРБ/СДС. Всички останали комбинации са на практика невъзможни за реализиране и не поучавам жителите да хранят напразни илюзии.
- Следователно Вашата теза е: или-или?
Може по този начин да се каже. Ако след идните избори ГЕРБ/СДС образуват държавно управление, то аз занапред предвиждам, че то ще постави завършек на хаоса и рецесията в страната. И при двете партии сполучливият управнически опит е налице. Европейската поддръжка също. Това са две доста значими условия за триумфа на едно ръководство: политически опит и европейска поддръжка. Правителството на Кирил Петков нямаше нито първото, нито второто. Липсата на първото бе явно заради попадането на огромен брой безспорни случайници в министерски и депутатски кресла. А за второто доказателство са изчезналите и до през днешния ден европейски пари по Плана за възобновяване и развиване. И още веднъж ще повторя. Главното изискване за сполучливо ръководство на България е единствено едно: Българска социалистическа партия да остане в съпротива. Но също по този начин е доста значимо сполучливото държавно управление да се образува към две партии с ясна евроатлантическа ориентировка, които са от политическото семейство на Европейската национална партия – ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Останалите партии, които ще се включат е разумно да споделят същите полезности и политически хрумвания. Те би трябвало да клонят надясно.
- Но кои ще бъдат тези партии?
Желателно е да не бъдат популистки, леви, националистически и проруски партии. Защото видяхме до каква рецесия доведоха страната партии като " Продължаваме промяната " и " ИТН " в композиция с Българска социалистическа партия. Поне все още това са популистки партии, които не членуват в никое европейско политическо семейство. А към тях бих причислил и партията „ Да България ” с водач Христо Иванов, която сама твърди, че не е нито лява, нито дясна и не членува в европейско политическо семейство. Да бъдеш „ нито ляв, нито десен ” значи, че си популист. Разбира се, всяка популистка партия има късмет да стане естествена партия, с ясна идейно-политическа ориентировка. Но и тук изискването е същото: не би трябвало да се коалира с Българска социалистическа партия. Мисля, че всички се убедиха и станахме очевидци по какъв начин се задълбочи икономическата рецесия у нас, когато обединението „ Демократична България ” се събра със упоменатите популистки партии и с Българска социалистическа партия.
Голяма заплаха за България са прокремълските партии. " Възраждане " е такава партия. От нея нищо положително за страната не може да се чака. Така че няма да бъде елементарен през октомнври изборът на жителите. Много са кьорсокак партиите у нас, по тази причина и доста постоянно страната ни забива в кьорсокак.
- И тогава къде е вярата.
Надеждата е, че ГЕРБ и Съюз на демократичните сили ще победят на идните избори, само че в българския парламент ще влязат и други партии, които също като тях ще желаят да работят за триумфа на България. Но дали в действителност желаят това е въпрос, който всяка партия би трябвало сама да реши. Например довчерашната ръководеща четворна коалиция не желаеше да работи за триумфа на България, представителите й оставиха усещането, че работят единствено за персоналните си ползи и по тази причина и се сгромоляса толкоз бързо. Всяка демократична партия, която реши да взе участие в управническа коалиция дружно с ГЕРБ/СДС ще оззначава, че е избрала положителните дни за България.
- Но през днешния ден доста от партиите, които споменахте са против ГЕРБ/СДС. Говорят за статукво, за корупция. Не се ли получава тогава омасьосан кръг.
По-скоро е неуместно вързан гордиев възел, който гласоподавателите за броени секунди могат да разсекат със своя изборен избор. Защото този възел не се разплита, а се разсича с гласоподаване.У нас статукво може да се назова само намъкването във властта на Българска социалистическа партия по всевъзможен тарикатски метод. Тревожното е, че в последно време и партиите от " Демократична България " употребяват същите бесепарски политически номера. Така ДСБ, „ Да България ” и „ Зелено придвижване ” остават усещането, че с Българска социалистическа партия са от един дол дренки. И в този смисъл, колкото и да е необичайно да ви прозвучи, Демократична България са по-скоро новото статукво. Защото, както гласи националната мъдрост: с каквито се събереш подобен ставаш. А Демократична България се събраха с единствената статукварска партия у нас, стогодишната алена статукварница, която неведнъж е менила името си, само че не и същността си. Това е партията, която още при започване на прехода към демоскрация постави основите на корупционните практики. Затова и не се сюрпризирам, че доста от демократите у нас, които помнят началото на този преход, виждат в дейностите на управлението на Демократична България типично неокомунистическо държание, т.е. продължение на бесепарското статукво. Други пък изясняват тази им обязаност с Българска социалистическа партия с това, че доста от техните членове и симпатизанти са от номенклатурни комунистически фамилии, употребили са „ благините ” на комунистическия строй около родителите си и е мъчно да се разделят с партията правоприемник на Българска комунистическа партия - партията, в която са членували техните родители, близки и родственици. На мен напрамер ми прави усещане, че доста някогашни сътрудници и сътрудници на някогашната комунистическа Държавна сигурност поддържат крепко „ Демократична България ”. Това не може да е инцидентно. И тук също виждам съвпадение на ползи с Българска социалистическа партия. Затова и се чудя не необразоваността на някои публицисти, които назовават Демократична България „ градска десница ”. По-скоро става дума за лявомислещи хора с пъпна шнур, която ги прави подвластни през днешния ден от Българска социалистическа партия. Но аз не съм изгубил вяра, че в „ Демократична България ” отвън управлението й, несъмнено, към момента има хора с същински десни убеждения, които са срещу статуквото на Българска социалистическа партия в България. Жалко ще бъде, в случай че ги няма.
А що се отнася до корупцията тя би трябвало да се търси там, където държавен запас изтича в незнайна посока. В тази посока живеят известни олигарси от комунистическо и Държавна сигурност родословие. От корупцията се облажват и политиците, които се заиграват с Българска социалистическа партия. И самата Българска социалистическа партия, несъмнено. Това наблюдавахме при промянаджийското ръководство през последните шест месеца. Такъв бърз ритъм на корупцията у нас преди този момент имаше единствено при ръководството на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. И в случай че си спомняте тогава България тотално катастрофира. Затова е добре, че държавното управление на Кирил Петков падна преди да е настигнало по " триумфи " държавното управление на Жан Виденов. Но бих добавил и още нещо, което намирам за доста значимо.
Всяка смяна би трябвало да има видимост. Тя не може да е невидима. При ръководството на Политическа партия ГЕРБ, да вземем за пример, както в коалиция с Реформаторския блок, по този начин и с „ Обединени патриоти ”, имаше такава видимост на смяната. Тя се случваше пред очите на всички ни: новите пътища, предприятия, учебни заведения и детски градини, спортни зали, обновените улици, булеварди и площади безусловно във всички български градове и села. Това се случваше пред очите на всички ни. И това бе забележима и забележителна смяна. Управлението на Кирил Петков изпразни думата смяна от наличие. Тя през днешния ден нищо не значи. Заместиха я думи като „ бухалка ” да вземем за пример. Промяната даже към този момент се назовава „ рашковизъм ”. Посята бе ненавист, а не смяна в България. Имам възприятието, че ръководещите през последните месеци един пирон не забиха, та да мога да кажа, че нещо са трансформирали към положително. По-скоро, в случай че въобще приказваме за смяна при ръководството на Политическа партия, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и Демократична България, то по-скоро би трябвало да приказваме за придвижване обратно на България, за „ заден ход ”. Този ход е също „ смяна ”, само че не го предлагам за нашия народ. Слушахме месеци наред единствено празни приказки и равносметката е, че големи финансови средства отпътуваха в незнайна посока, а може в известни джобове. Такова знамение като че ли не е било. Но е по този начин, тъй като емблематичната за подобен вид ръководство Българска социалистическа партия (управление от вида " лява ръка-десен джоб " ) си намери приятелки основно в лицето на Политическа партия и Демократична България. Дано служебното държавно управление, което следва да бъде назначено от президента има смелостта и достолепието да поразрови авгиевите обори на „ смяната ”.
- Ще продължи ли рецесията при служебното държавно управление на Румен Радев?
Естествено, че ще продължи. Самият президент е проектант на рецесията у нас. Той преди две години подвигна юмрука на омразата и повече тълпата против демокрацията. И по тази причина в този момент сме в рецесия. Разбира се, постоянно ще се намерят комфортни на президента политолози, които ще оправдават дейностите му с „ интернационалното състояние ”. Но за мен няма подозрение, че подкрепяйки така наречен смяна Румен Радев действаше срещу ползите на България, срещу националната сигурност и непоклатимост, срещу сполучливото ни развиване. Това че през днешния ден той е в спор с тези, които самичък стартира във властта, не го оправдава. Не оправдава и тях, че за малко време унищожиха България. Затова и нищо положително не чакам от служебното държавно управление на президента. Дано най-малко организира почтени избори, което е негова конституционна задача. Но и в това се колебая. Защото продължава да се стеле мъгла над докараните от антидемократична Венецуела така наречен мадуровски машини за гласоподаване. В демократичния Европейски съюз се гласоподава с хартиени бюлетини. У нас така наречен смяна ги отхвърли. Което още един път потвърждава, че партиите на „ смяната ”не са същински демократични и са надалеч от европейските цивилен полезности. Но както е признато да се споделя, вярата умира последна. Аз пребивавам с вярата, че след изборите през октомври България ще има по-добро ръководство и то ще бъде такова, тъй като ще се образува към проевропейската коалиция ГЕРБ/СДС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ