Краят на главния убиец на Хитлер – Райнхард Хайдрих
Райнхард Хайдрих е необятно приет за един от емблематичните злодеи на 20 век – ужасяваща фигура даже в подтекста на нацистите. Любопитно е обаче, че интернационалната му „ популярност “ нараства доста с помощта на убийството му през 1942 година, което бързо се трансформира в обект на безчет филми и книги, започвайки с холивудската продукция на Фриц Ланг „ Hangmen Also Die! “ (1943) и романа на Хайнрих Ман „ Lidice “ (1942).
Неспирният интерес към интервенция „ Антропоид “ е понятен – тя е може би най-зрелищната интервенция на тайните служби през цялата Втора международна война. Атентатът на 27 май 1942 година поставя завършек на живота на основния уредник на тероризма в нацистка Германия вкъщи и в окупираните територии. И това е единственият сполучлив опит за ликвидиране на високопоставен нацист по време на войната.
Тайните проекти за премахването на Хайдрих се появяват в Лондон повече от половин година по-рано, в края на септември 1941 година Произходът на проекта остава мощно спорен и до през днешния ден и поражда всевъзможни тайни теории, най-много тъй като участващите страни – Британското ръководство за специфични интервенции (SOE) и чехословашкото държавно управление в заточение при президента Едвард Бенеш – публично отхвърлят всякаква отговорност след 1945 година Нито един от двамата не желае да бъде упрекнат в оправдаването на политическото ликвидиране като средство за война, изключително след като е ясно, че германците ще реагират на убийството на изтъкнат нацистки водач с най-тежка свирепост против цивилното население.
Една от колите „ Мерцедес-Бенц “ на Хайдрих, сходна на онази, в която той е смъртно ранен. Технически музей, Прага
Оцелелите документи за убийството разкриват, че проектът се ражда най-вече от обезсърчение: още от рухването на Франция през лятото на 1940 година и безславното оттегляне на британците от Дюнкерк, Лондон е мощно притиснат да си върне военната самодейност.
Без никакъв късмет да съумеят сами да победят немската войска, Чърчил, военната работа и ръководството за специфични интервенции се надяват да подбудят национални безредици в окупираните от нацистите територии и по този метод да отклонят жизненоважни немски военни запаси. Те бързо намират съдружник в лицето на Бенеш, за който крайната цел е следвоенното възобновление на самостоятелна чехословашка страна. За да получи поддръжка за тази цел в Лондон, той се нуждае от величествен акт на опозиция, предопределен да показва, че чехите поставят старания за победа на съдружниците. Целта на убийството на Хайдрих е да се реализира тази цел.
Мъжете, определени да убият нациста, са добре готови за своята задача. Ян Кубиш, 27-годишен някогашен подофицер от Моравия, натрупал първичния си опит в съпротивителните действия напролет на 1939 година Когато Гестапо се пробва да го арестува, той съумя да избяга в Полша, където среща втория предстоящ палач на Хайдрих, Йозеф Габчик. Бивш ключар от Словакия, Габчик служи като подофицер в някогашната чешка войска, преди да избяга от страната поради нацистката окупация. Третият мъж, Йозеф Валчик, в деня на засадата, 27 май 1942 година, би трябвало да работи като наблюдаващ по кое време колата на нациста ще се появи при завой в центъра на Прага. Около 10,20 ч. тази заран огледалото за бръснене на Валчик блесва на слънцето, сигнализирайки, че кабриото на Хайдрих се доближава.
Както мъжете плануват, Хайдрих кара без защита и конвой. Когато колата постепенно излиза зад ъгъла, Габчик изскача, насочва картечницата си към Хайдрих и натиска спусъка. Но оръжието, преди този момент демонтирано и прикрито в куфарче под пласт трева, засича.
Хайдрих, предполагайки, че има единствено един палач, набързо нарежда на водача си да спре колата и вади револвера си, решен да стреля по Габчик – съдбовна неточност, която ще коства живота му. Докато колата внезапно стопира, Кубиш излиза и хвърля една от ръчните си гранати към отворения Мерцедес. Той преценя неправилно дистанцията и бомбата избухна при задното колело на автомобила, пръскайки шрапнели назад в лицето на Кубиш и разбивайки прозорците на преминаващ трамвай. Когато шумът от детонацията заглъхва, Хайдрих и водачът му скачат от разрушената кола с извадени револвери, подготвени да убият нападателите си.
Докато Кубиш съумява бързо да вземе велосипеда си и да се отдалечи, за Габчик бягството е малко по-трудно. Докато Хайдрих се доближава към него през праха от детонацията, той се укрива зад телеграфен дирек, очаквайки Хайдрих да го простреля. Изведнъж обаче Хайдрих се срутва от болежка. Габчик се възползва от тази опция и бяга.
Веднага откакто атентаторите изчезват, чешки и немски минувачи се притичат на помощ на Хайдрих и спрат фургон на фурна, който транспортира ранения до близката болница Буловка, където лекарите бързо откриват, че диафрагмата му е спукана и фрагменти от шрапнел и конски косъм от тапицерията на колата са пробили далака му.
Няколко дни след първичната сполучлива интервенция настава зараза в стомашната му празнина. Ако в този миг имаше пеницилин, Хайдрих щеше да оцелее, само че без лекарството треската му се утежнява, лекарите не са в положение да се преборят със положението на пациента, температурата му се повишава и Райнхард изпитва агонизираща болежка. На 4 юни, в 9:00 ч. сутринта, Хайдрих се умира от отравяне на кръвта. „ Палачът на Хитлер “, както немският нобелов лауреат Томас Ман назовава Хайдрих в коментара си пред Би Би Си на идващия ден, е мъртъв.
Автомобилът на Хайдрих след покушението
На 9 юни 1942 година тялото му е положено в едно от най-сложните държавни погребения, правени в миналото в Третия райх. През предходните два дни ковчегът му е изложен в двора на Пражкия палат, където десетки хиляди етнически цивилни германци и чехи – някои непринудено, други „ насърчени “ от нацистките управляващи – идват, с цел да отдадат последната си респект. След това ковчегът е превозен до канцеларията на Новия райх в Берлин, където, под мелодиите на Погребалния марш от „ Залезът на боговете “ на Рихард Вагнер, цялото управление на Третия райх се сбогува дефинитивно с убития. Химлер и Хитлер произнасят панегирици.
Докато тялото на Хайдрих се поставя в Берлин, нацисткото управление си отмъщава за това, което Гьобелс разказва в своя дневник като „ незаменима “ загуба на „ най-радикалния и най-успешен ловец на врагове на страната “. Атмосферата в Берлин може да се дефинира единствено като убийствена. „ Нищо не може да ми попречи да депортирам милиони чехи, в случай че те не желаят спокойно общуване “, изкрещя засегнат Хитлер на чешкия президент Емил Хача след погребението. Убийците би трябвало да бъдат открити неотложно, или чешкото население ще се сблъска с невиждани последствия. Хитлер подрежда също неотложен акт на възмездие: цялостното заличаване на бохемското село Лидице.
Лидице, малко селце с към 500 поданици, ситуирано северозападно от Прага, за пръв път привлича погледите на Гестапо в края на есента на 1941 година, когато покорен чешки парашутист свидетелства, че две семейства от там, Хорак и Сржибрни, служат като контактна точки за бойци на опозиция. Вероятно историята е измислена, само че Гестапо решава да повярва и афишира селото за цел. В деня на погребението на Хайдрих немските полицейски елементи наобикалят Лидице. Мъжете са събрани във фермата на семейство Хорак, където са разстрелвани на групи от по 10 души – общо 172 мъже на възраст сред 14 и 84 години са убити в Лидице. Стрелбите към момента са в ход, когато са опожарени и първите къщи. Към 10 сутринта всяка къща в Лидице към този момент е изгорена, а руините им взривени до земята с експлозиви или булдозери…
