Раул Луфбери – авантюристът с лъвовете и най-добрият пилот на Франция
Раул Луфбери е човек, който съумява да посети всеки континент в границите на 33 години, като това не е най-голямото му достижение. Луфбери е прочут като един от най-хубавите асове по време на Първата Световна война, като заема почтено позицията си в ескадрилата на Лафайет – една от най-хубавите, образувана от американски водачи, тъй като французите изостават доста във въздушните борби. Любопитен факт е, че опитите на Франция да сътвори военна авиация в този интервал, са оскъдни. В продължение на година и повече, те не издигат един аероплан във въздуха, затова при влизането на Съединени американски щати във войната, американските водачи идват да оказват помощ.
Луфбери не е прословутият американски воин, прочее той не е никакъв воин, преди да стартира първият световен спор, той е работил в шоколадова фабрика и не е завивал шоколада в станиол. Животът му се прекатурва на 180 градуса по-късно и взе участие в сражения във Филипините, ще бъде част от Френския задграничен легион и ще се върне в Съединени американски щати, с цел да тренира първите бойни водачи. Раул не е бил самичък, имал два лъва за домашни любимци – Уиски и Сода, които били непокътнати талисмани на ескадрилата и постоянно го следвали като домашни кучета. Уиски бил извънредно благ лъв, само че Сода хапел всички, които не били толкоз доброжелателни към стопанина.
Историята на Раул Луфбери стартира на 21 март 1885 година в Клермонт, Франция. Баща му е американец, а майка му е французойка. Не са изключително богати и дребният Раул стартира да работи в шоколадова фабрика и като единственото дете на работна позиция, получавал правото да се храни с шоколад и бонбони – не неприятна работа за едно дете. Един ден взема решение, че ще промени метода си на живот и бяга от вкъщи. Започва да пътува и построява едно съвършено работно CV – уволнен е от всяка една работа, с която се захване. Това не е от изключително значение, младежът желае да види света и неговите пътешествия без цел ще го изпратят в Тунис, Германия, Хърватска, Турция, Южна Америка и даже минава през Съединени американски щати, където да се запознае с американските родственици в Кънектикът.
През 1907 година се открива в Ню Орлиънс. Там се ражда една нова концепция – да се запише в американската войска. Французинът получава незабавно предопределение с 20-та пехота в Азия. На фронта показва прецизен мерник и бързо печели уважението на сътрудниците си. Преместен е в Япония, Китай и в един миг получава предопределение за Филипините. Отбивайки военната работа, взема решение да остане в Азия. Назначен е за кондуктор на пътнически влакове в Бомбай, само че е уволнен, откакто бие един от най-богатите търговци в Индия. Мотивите също са занимателни, индиецът не бил удовлетворен от обстоятелството, че трябвало да заплати цялостното тегло на стоката си. През 1912 година Луфбери се намира в Сайгон – никой не знае по какъв начин тъкмо е стигнал до там, само че пък една щастлива среща ще го запознае с френския летец Марк Порпе.
Същият извършва най-различни каскади със аероплан, от време на време претрупва машината и е подготвен да се разбие, само че дали майсторство или шанс, Порпе постоянно оцелява. Раул се среща с френския ас и му предлага да заеме позицията на основен монтьор. Пилотът попитал дали има някакъв опит, а Луфбери дал отговор почтено – това бил първият му аероплан, който в миналото е виждал, само че обещавал, че ще научи всичко за неговия принцип на работа. Наистина го прави. Това е първата стъпка към авиацията, френският авантюрист схваща по какъв начин работят самолетите, научава се да ги ремонтира и даже да ги сглобява. Сега имал и нова по-добра специалност – монтьор, който лети на всички места с Марк и се грижи за самолетите, до момента в който неговият шеф, а и другар, прави най-различни шоу стратегии за феновете.
Освен разходка в Европа, Азия и Близкия изток, Луфбери е един от участниците в борбата за първата въздушна поща в Египет. Той е на борда на самолета, пренасящ каталози от Кайро до Луксор. По време на този полет през 1914 година съумява да види за първи път и пирамидите и свинска. В края на годината, Първата Световна война чука на вратата и като родолюбец, Марк се връща във Франция, а с него потегля и Раул. По това време Франция желае всеки един летец да извърши дълга към родината. Истината е, че механикът към този момент желал да опознае механиката на новите Nieuport изтребители. Тук има единствено един проблем, французинът към момента бил на работа в американската войска и французите го разглеждали като американец. Следователно има единствено едно място, където може да откри работа – задграничния легион. Като легионер, Луфбери продължава да употребява точния си мерник и да изненадва врага на далечни дистанции, само че неговият другар не се отхвърля от концепцията да го притегли в авиацията. С помощта на малко повече старания и предпочитание, най-сетне съумява да се свърже със своя монтьор и да го призове във френската военна авиация.
В едно от писмата си Марк написа на Раул, че от всички механици, с които би трябвало да работи, няма нито един, който да разполага най-малко с половината му умения. Преди да се срещнат назад на европейския фронт, Марк е погубен в борба. От този миг нататък, Раул се заклева, че ще даде живота си, само че ще отмъсти за загубата. За осъществяване на тази задача, легионерът се учи да лети. Успява да получи лиценз за рекордно малко време и бързо полита с упоритостта да извърши заканата си. В началото лети на бомбардировач и хвърля бомби по немските позиции на Западния фронт, след няколко месеца се търсят водачи за изтребители и незабавно изпраща своята кандидатура. Луфбери се оказва един от дребното французи с американски паспорт и е назначен за наставник на всички американски доброволци, които идват от другия завършек на света, с цел да се включат в борбата.
Базата се назначава във Вердун, а новата ескадрила носи името Лафайет в чест на маркиза, който идва от Франция, с цел да се бори за освобождението на Америка през 1776 година На 31 години и с чин сержант, Луфбери е един от най-опитните бойци и бързо се трансформира в водач, а по-късно и в най-хубавият ас на Франция. Не е бил най-хубавият и надарен водач, само че познанията му в механиката и продължителните поправки, са повода за неговия триумф. Все отново той знаел какъв брой тъкмо може да даде един военен аероплан в стълкновение и постоянно се стремял да изстисква всяка капка от него. Не единствено, че обръщал внимание на механиката, постоянно се стараел да полира самолетите, с цел да се знае, че идва американската бригада. Преди да сложи лентите с патроните, той смазва всеки един патрон, с цел да е сигурен, че ще създаде изстрел. Така редуцира засичането на оръжието по време на въздушна борба.
По това време доста от водачите споделят, че са подготвени да вземат остарялата картечница на Раул пред всяка една нова, която се предлага и идва на въоръжение. Самолетите по това време нямат нищо общо с модерните машини. Повечето са съединени от дърво, нямат никаква кабина, парашутите идват доста по-късно, а самият водач има единствено яке, шал, очила и една картечница. При рискови височини, летецът освен измръзва, само че в по-голямата част от времето лети влажен. Всеки разполага и с револвер, с цел да се самоубие, когато моторът се възпламени – никой не желаел да изгори жив. Точно на такава щайга е летял Луфбери, форсирайки мотора си до 200 км/ч, спускайки се от облаците в някакви безумни банзай набези против ПВО-та и различен наземен личен състав. По това време няма доста команди – ескадрилата Лафайете атакува всеки немски аероплан, който открие във въздуха.
Един минус е, че множеството водачи на френски самолети би трябвало да стоят прави и да стрелят с едната ръка, до момента в който с другата държат лоста на самолета. Първият свален аероплан за французина идва на 30 юли 1916 година Само няколко седмици по-късно е повишил цифрата до 16 самолета. Той също е прострелван няколко пъти, германците не му простят дързостта и в един от случаите би трябвало да ръководи хвърчило, откакто горивото изтича през дупка в резервоара. В различен случай атакува четири немски самолета самичък и съумява да смъкна два от тях. В следствие вижда, че има четири доста късметлийски дупки на якето, които са от противников патрони, само че по знамение не засягат тялото му. Животът на фронта за Луфбери е принципен – всеки ден извършва задачи, по-късно почива, до момента в който зареждат и поправят самолета му, пие уиски, храни лъвовете и продължава напред. За този интервал смъква 17 самолета, оцелява в три самолетни произшествия – без парашут – и получава орден на Френския легион за смелост, боен орден и още доста други звания. Освен това е първият американец, който получава английски боен кръст, въпреки и да е с френско и американско родословие. През 1917 година Съединени американски щати влиза във войната и множеството доброволци имат обезверена потребност от учители.
Раул продължава да лети, само че скоро е нараснал в Майор и изпратен в 94-та ескадрила. Там прекарва доста време в образование и проучване на военни маневри. Вече страда и от ревматизъм, както и още няколко болести, само че не се отхвърля, даже и откакто му е препоръчано да отстъпи поста си. Въпреки болежките си, водачът още веднъж сяда в самолета и съумява да смъкна още двама немски водача. На 19 май 1918 в ранната заран майор Луфбери се разхожда по плаца и преглежда бойците и новите самолети. Докато прави ревизия, немски разследващ аероплан минава над базата. При няколко бързи маневри пуска откоси по пистата и стреля по механици, водачи и самолети.
Докато това се случва, Луфбери се качва на мотор и кара до най-близкия аероплан. Това е един от дребното случаи, в които се качва на аероплан, който не е инспектирал персонално. Настига немския водач, влизат в борба и картечницата засича. Докато се пробва да избяга, немецът дърпа спусъка и възпламенява мотора му. Единственият му вид да се избави е да понижи скоростта и да скочи в близкото езеро. По време на скока не преценя скоростта и вместо да падне във водата, тялото му се забива в оградата и умира на място. Новината за гибелта на единствения френски воин не се приема доста добре. Впрочем въобще не се одобри добре и скоро всеки французин и американец има жадност да мъсти.
Въпреки нарежданията да се съблюдават заповеди. Всички авиаторски елементи се качват на самолетите и стартират едно люто гонене. Още в ранния следобяд са свалени четири самолета, в това число и разследващият аероплан, който по-рано е кръжал над пистата. До края на вечерта не е известно какъв брой още самолета са били свалени, само че съгласно някои данни, нито един офицер не е показал храброст да накаже водачите за нелепостта им. Вечерта всички идват на погребението на майор Раул Луфбери. Той е заровен с военни почести от двете срани. Изпращат го с ковчег цялостен с медали, доказани 17 свалени самолета и към още 20 непотвърдени. Неговият най-хубав възпитаник Еди Рикенбейкър ще смъкна 26 самолета до края на войната и ще се трансформира в най-хубавия американски ас.
