Ръцете му сами хващаха необходимата четка, сами смесваха боите в

„ Ръцете му сами хващаха нужната четка, сами смесваха боите в нужните пропорции, а той даже не забелязваше цялата тази технология на творчеството, защото тя беше станала за него към този момент подсъзнателна. Увлечението единствено по формата или единствено по цветовете - всичко това беше в миналато, изтънченост - това не беше за Репин. Трябваха му витална тематика, живи хора, необятна пластика, експресия, мощни прекарвания. " Това пишат за него съвременниците му.

Иля Ефимович Репин (5 август 1844 - 29 септември 1930) е съветски художник, живописец, занаятчия на портрети, исторически и битови подиуми. Той е една от водещите фигури в придвижването Передвижниците.


От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През 1863 година постъпва в Художествената академия в Петербург. През 1869 година е награден с дребен златен орден за картината „ Йов и неговите другари “.



През 1872 година получава огромен златен орден за програмата „ Възкресяването на дъщерята на Иаир “.



По време на своето странствуване по Волга през 1870 година рисува доста етюди и ескизи. По-късно от тях се ражда картината „ Бурлаци на Волга “, приключена през 1873 г. През 30-годишната си дружба с Лев Николаевич Толстой основава 12 портрета на великия публицист: „ Толстой на оран “, „ Толстой необут “, „ Толстой в работния си кабинет под сводовете “, „ Толстой в кресло с книга в ръка “...



В интервала 1894 – 1907 година той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.Сред неговите шедьоври е и " Иван Грозни убива сина си " -  1881 – 1885 година



Другото популярно платно на Репин е " Запорожци пишат писмо до турския султан " 1880-1891 г.



" Не са го очаквали "   - 1884 - 1888 година

Животът къс е, изкуството е постоянно. Вижте нашия електронен алманах