Забавяне, забавяне: Новата прогноза на Еврокомисията за икономиката на България
Растежът на българската стопанска система ще се забави до 1.5% през 2023 година, т.е. с повече от 50% по отношение на предходната година (3.4%), преди да се ускори през 2024 година, само че темпото от 2.4% ще остане под междинното за интервала 2003-2018 година
Ръстът на износа следва да се забави през 2023 година заради намаленото външно търсене и характерни за страната еднократни фактори.
Растежът на потреблението на семействата се чака да намалее към края на 2023 година и през първата половина от 2024 година, защото действителните лихвени проценти се покачват и растежът на заплатите се забавя.
Очаква се инфлацията да се забави, само че да остане релативно висока (9.4%) през 2023 година
Това са част от упованията за процесите в българската стопанска система съгласно пролетната прогноза на Европейската комисия, показана през днешния ден в Брюксел.
Инфлацията - най-горещият въпрос за популацията през последните повече от 12 месеца, ще понижава последователно. Очаква се годишната хармонизирана инфлация при потребителските цени да спадне с към една четвърт от 13% през 2022 година и по-късно да се забави в допълнение до 4.2% през 2024 година Част от тази инфлация е създавана от растежа на заплатите и обезщетенията за чиновници и служащи, както и от резултата от инвестции по линия на евроофондовете и Плана за възобновяване и развиване, чието пълноценно използване се забавя.
Пазарът на труда остава напрегнат при ниско равнище на безработица (3.8% през февруари 2023 г.) Това се разчита като явен сигнал за дефицит на работна ръка и води до мощно повишаване на номиналните заплати през 2022 година, в това число и заради натиска от страна на висока инфлация. Този растеж на заплатите се планува да спада последователно, в началото в бранша на търговията (след по-слабото показване на износа и по-нисък % на инфлация), а след това да се популяризира и в останалата част от стопанската система. Прогнозите са, че заетостта ще нарасне нищожно през 2023 година и 2024 година, просто тъй като безработните са намалели доста през последните години и работната мощ като цяло се свива.
През прогнозния небосвод до края на 2024 година се чака растеж на действителните приходи на семействата да остане покрай позитивните равнища от 2022 година, като инфлацията на заплатите и цените редом се забавя. Очаква се равнищата на икономисване на семействата да се усилят с повишението на номиналните и действителните лихвени проценти, съчетано с известна сдържаност в кредитирането на семействата.
Предстои закъснение на вътрешното и външното търсене. Реалният Брутният вътрешен продукт набъбна през 2022 година заради мощното частно ползване и експорт (основно на електричество в района). Вносът също набъбна мощно, воден от високото вътрешно търсене и високото вносно наличие на износа. Темпът на напредък на износа се чака да се забави доста през 2023 година и по-късно се възвръща 2024.
Очаква се Брутният вътрешен продукт да стагнира след първото тримесечие на 2023, което завърши преди месец и половина. Стабилната агресия ще се възвърне през 2024 година, водена от експорт, частен консумация и обществен вложения.
Подробности очаквайте по-късно на.
Ръстът на износа следва да се забави през 2023 година заради намаленото външно търсене и характерни за страната еднократни фактори.
Растежът на потреблението на семействата се чака да намалее към края на 2023 година и през първата половина от 2024 година, защото действителните лихвени проценти се покачват и растежът на заплатите се забавя.
Очаква се инфлацията да се забави, само че да остане релативно висока (9.4%) през 2023 година
Това са част от упованията за процесите в българската стопанска система съгласно пролетната прогноза на Европейската комисия, показана през днешния ден в Брюксел.
Инфлацията - най-горещият въпрос за популацията през последните повече от 12 месеца, ще понижава последователно. Очаква се годишната хармонизирана инфлация при потребителските цени да спадне с към една четвърт от 13% през 2022 година и по-късно да се забави в допълнение до 4.2% през 2024 година Част от тази инфлация е създавана от растежа на заплатите и обезщетенията за чиновници и служащи, както и от резултата от инвестции по линия на евроофондовете и Плана за възобновяване и развиване, чието пълноценно използване се забавя.
Пазарът на труда остава напрегнат при ниско равнище на безработица (3.8% през февруари 2023 г.) Това се разчита като явен сигнал за дефицит на работна ръка и води до мощно повишаване на номиналните заплати през 2022 година, в това число и заради натиска от страна на висока инфлация. Този растеж на заплатите се планува да спада последователно, в началото в бранша на търговията (след по-слабото показване на износа и по-нисък % на инфлация), а след това да се популяризира и в останалата част от стопанската система. Прогнозите са, че заетостта ще нарасне нищожно през 2023 година и 2024 година, просто тъй като безработните са намалели доста през последните години и работната мощ като цяло се свива.
През прогнозния небосвод до края на 2024 година се чака растеж на действителните приходи на семействата да остане покрай позитивните равнища от 2022 година, като инфлацията на заплатите и цените редом се забавя. Очаква се равнищата на икономисване на семействата да се усилят с повишението на номиналните и действителните лихвени проценти, съчетано с известна сдържаност в кредитирането на семействата.
Предстои закъснение на вътрешното и външното търсене. Реалният Брутният вътрешен продукт набъбна през 2022 година заради мощното частно ползване и експорт (основно на електричество в района). Вносът също набъбна мощно, воден от високото вътрешно търсене и високото вносно наличие на износа. Темпът на напредък на износа се чака да се забави доста през 2023 година и по-късно се възвръща 2024.
Очаква се Брутният вътрешен продукт да стагнира след първото тримесечие на 2023, което завърши преди месец и половина. Стабилната агресия ще се възвърне през 2024 година, водена от експорт, частен консумация и обществен вложения.
Подробности очаквайте по-късно на.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ