Раменната става е най-мобилната става в човешкото тяло. (виж. Кратка

Раменната става е най-мобилната става в човешкото тяло. (виж. Кратка анатомия и биомеханика във „ Фрактури на проксимален хумерус

(китката)”). Тя е най-често луксираната ставa (около 45% от всички ставни луксации). Стабилността й се реализира най-много от мекотъканни динамични и статични стабилизатори (ротаторен маншон, ставна капсула, гленохумерални лигаменти). Ограничената скелетна непоклатимост и най-вече динамичната стабилизация на раменната става, я вършат податлива на луксиране. Раменните луксации се срещат два до пет пъти по-често при мъжете. Характерни са за всички възрастови групи, като рядко засягат детската възраст.

Луксациите на раменната става се разделят основно по отношение на посоката, в която се изместват. Предните луксации са най-чести и заемат към 98% от общия брой на раменните луксации. При тях най-често раменната глава се „ заклещва” пред гленоидната ямка и под коракоидния тумор на лопатката или под гленоидния тумор. За луксацията при млади пациенти е нужна висока сила на силата, нужна за превъзмогване стабилизиращата функционалност на здравите капсула, лигаменти и ротаторен маншон. Затова най-често механизмът на увредата е обвързван с рухване от високо, спортни контузии или ПТП. При възрастните пациенти раменната става може да се луксира напред при ниско-енергийни контузии, като рухване от личен растеж, заради възрастово обусловените дегенеративни промени в ротаторния маншон.

Долната раменна луксация (нар.още luxatio erecta) се среща извънредно рядко (около 0,5% от броя на раменните луксации). Обикновенно е резултат от високо-енергийна контузия, при която раменната глава се измества под гленоидната ямка на лопатката и горният крак се фиксира отведен (абдуциран) в страни към 110 до 160°.

Задните раменни луксации също се срещат рядко (2-4 %). Обикновенно и те са вследствие на висока сила на контузията. Често повода може да бъде при епилептичен, хипогликемичен, алкохолен пристъп или токов удар.

Луксациите на раменната става могат да бъдат съпътсвани от спомагателни повреди. Характерни за раменната луксация са две лезии: Bankart (Банкарт) лезия и Hill-Sachs (Хил-Сакс) лезия. Банкарт лезията съставлява отделяне на лабрума и предната капсула на раменната става от предния борд на гленоида на лопатката.Тази лезия е една от основните аргументи за следваща раменна неустойчивост и рецидивиращи луксации.

Хил-Сакс дефектът съставлява импакция на хрущяла на главата на раменната кост, в следствие от вбиването й в ръба на гленоида. Лезията е клинично значима, когато обгръща повече от 40% от повърхността

на главата, водейки надлежно до рецидивиращи луксации на ставата.

Свързани публикации.. Фрактури на дисталния радиус (китката) 0 Фрактури на горната част на раменната кост 0 Кои са най-честите фрактури през зимата? 0

Най-честата фрактура, съпътстваща раменните луксации е тази на огромния туберкулум на раменната кост, последвана от фрактура на гленоида на лопатката. Разкъсванията на ротаторния маншон са по-чести в преклонна възраст, заради дегенертаивните промени в съответните структури с възрастта. Увредите на нерви на брахиалия плексус не са изключение, като най-често обиден е аксиларният нерв (n. axillaris). Въпреки че съдовите повреди рядко съпътстват раменните луксаци, тяхното недиагностициране може да има пагубни последици водещи до ампутране на повредения крак.

При прегледа на пациент с раменна луксация от огледа се открива несъразмерност на двете рамена. Често може да се напипа „ дупка”, която е ситуирана под акромиалния тумор на лопатката със загуба на заобления силует на делтоидния мускул. Силната болежка е водещ симтом при раменните луксации, само че внимание би трябвало да се обърне най-много на съдово-неврологичния статус на повредения крак. Задължително се тестват функционалността на нервите на брахиалния плексус, като надлежно за най-честата увреда на аксиларния нерв се изследва тонусът на делтоидния мускул, което може да се извърши даже и при мъчително рамо. Най-честата артериална увреда е тази на аксиларната артерия (a. axillaris). Недоловими периферни пулсации, избледняване на крайника, парестезии, леден крак са признаци на артериална увреда. Не би трябвало да се не помни, че съдово-неврологичните повреди могат да се получат и след операции за наместване на луксацията, по тази причина е задължителноте да се изследват, както преди, по този начин и след осъществяване на репозицията. Поради мощната мъка, функционалностите на ротаторния маншон се изследват след една до три седмици от контузията посредством характерни клинични проби.

Рентгенографиите във фас и профил в множеството случаи на неотложност са задоволителни за определяне на луксацията и възможни съпътстващи фрактури. Мекотъканните повреди на раменната става се диагностицират нагледно с ЯМР след прекосяване на острия интервал на контузията.

Лечението на раменните луксации се прави по неотложност. Голяма част от остро настъпилите раменни луксации се лекуват неоперативно - посредством закрито наместване. Голяма част от тези уврди могат да бъдат манипулирани без упойка или единствено посредством местна вътреставна такава. Колкото по-пресна е една луксация толкоз по-бързо и надлежно по-безболезнено е нейното наместване, защото с времето от настъпването на случая стартира местен мускулен конвулсия, който от време на време мъчно се преодолява от действието на ортопеда. Съществуват няколко разказани метода за наместване на раменни луксации. Най-старият е разказан от Хипократ и носи неговото име, като се практикува и е ефикасен и в наши дни. Често употребен е методът на Кохер. Най-важното по време на наместване на раменната луксация е пациентът да отпусне оптимално своята мускулатура, като деликатно слуша инструкциите на лекаря. След сполучливо наместване на луксацията се прави контролна рентгенография и рамото се обездвижва по присъщ метод за интервал към 20 дни, през което време се дава опция на меките тъкани да зарастат в вярно състояние. След този интервал се предлага рехабилитация и физиотерапия до цялостно и безболезнено възобновяване размера на придвижвания в рамото.

Всички луксации с неразбираема отминалост (застарели) се лекуват по хирургичен път. Увредите на ротаторния маншон, капсулата, надлежно Банкарт и Хил-Сакс лезиите са обект на характерна оценка и оперативно лекуване посредством артроскопска хирургия.

6092