Макрон не е нито Наполеон, нито Талейран
Ралф Шолхамер*
Предложението му за изпращане на войски в Украйна е дело на зашеметяваща политическа несръчност, която единствено даде подтик на Путин.
Шарл Морис дьо Талейран-Перигор би трябвало да е бил най-великият политически художник в света. Той прави стремителна кариера през най-бурния интервал от френската история, като съумява да бъде фактор в революционна Франция и в трите й етапи - предреволюционна, революционна и следреволюционна.
Когато умира на достолепната 84-годишна възраст през 1838 година, светът става очевидец на кончината на евентуално най-великия посланик, живял в миналото. Една от най-запомнящите се негови реплики е: " Дипломат, който споделя " да ", значи " може би ", посланик, който споделя " може би ", значи " не ", а посланик, който споделя " не ", не е посланик. "
Предполагам, че тъкмо това е имал поради актуалният френски президент Еманюел Макрон, когато изрече концепцията за изпращане на западни войски в Украйна. Подобно на Талейран, предлагането на Макрон беше по-скоро " може би " (и затова " не " ), в сравнение с фактически " да " (и затова " може би " ).
* Професор в Колежа по филантропични и обществени науки в Австрия. През 2015 година пази докторската си степен по политическа доктрина в Университета на Кентъки, след което преподава във Виенския университет. Изследванията му се концентрират върху културните фактори за образуване на еднаквост и по какъв начин идентичностите въздействат върху общественото доближаване
Уви, даже игрите с думи на дипломатите би трябвало да бъдат подкрепени от действителна власт и престиж и точно тук Макрон не съумява да се оправи с Талейран. Той несъмнено не е Наполеон, нито пък Луи XVIII, който става крал на Франция след рухването на Наполеон от власт.
С рейтинг на утвърждение, едвам надхвърлящ 30 %, и непрекъснато изправен пред публични безредици - от " жълтите вестници " до митингите на фермерите, той наподобява по-скоро на Луи XVI малко преди да бъде свален от власт през 1792 година По всяка възможност Макрон ще бъде пощаден от крайната му орис - да бъде обезглавен от гилотината пред очите на ликуваща навалица.
Франция на Талейран е мощ, с която би трябвало да се преценяват, тя е една от най-големите сили по това време. Дори провалянето на Наполеон не трансформира обстоятелството, че френските хрумвания и традиции преобладават на Стария континент и отвън него, а Статуята на свободата на пристанището на Ню Йорк към момента свидетелства за
френските идеали
В наши дни Франция е изправена пред вътрешен и интернационален крах: ролята на нейните философи и кино дейци е в най-хубавия случай незначителна, а въздействието, което тя поддържа в страните от някогашната си империя, бързо отслабва, отстъпвайки място на Русия и Китай.
Друг откъс от Талейран, евентуално неправилно приписан на него, гласи: " Това е по-лошо от закононарушение, това е неточност. " Независимо дали го е споделил или не, той сигурно е разбирал, че в интернационалната политика великите сили постоянно работят незаконно, само че в случай че го вършат, резултатите би трябвало да си заслужават.
Идеята на Макрон за разполагане на войски в Украйна
не е закононарушение, само че сигурно е неточност. Може би даже е откровена неточност.
Според отчета " Проследяване на поддръжката за Украйна " на немския Институт " Кил ", Франция изостава в поддръжката си за Киев. Германия е отделила 17,7 милиарда евро спрямо оскъдните 635 млн. евро, предоставени от Париж.
Макрон не е втори Наполеон, а втори Нортън - симпатичният британски вманиачен, който се разгласи за император на Съединените щати през 1859 година Но император Нортън в никакъв случай не е имал шанса да нанесе толкоз вреди, колкото Макрон през днешния ден.
Декларациите на Макрон във връзка с Русия са всичко, на което Путин можеше да се надява. В продължение на две години пропагандата на Москва внушаваше на света, че спорът в Украйна е война на Запада против Русия и че Украйна е единствено прикритие за дълготрайния проект на Запада за очистване на Руската федерация.
Френският президент намерено стартира концепцията, че
страните от НАТО би трябвало да разгласят война на Русия
като в същото време не желае да даде забележителна финансова помощ на Украйна. Сега Путин означи политически хеттрик - беззъба опасност, разцепление измежду НАТО и пропагандна победа.
Франция е цирк, управителен от клоуни - като се стартира от Макрон и се стигне до министър-председателя Габриел Атал (чиято единствена подготовка май е, че е млад и гей) и външния министър Стефан Сежурне (чиято единствена подготовка наподобява е да е млад и някогашен брачен партньор на Атал).
Тъжно е, че нацията на Талейран се е трансформирала в нацията на Макрон.
Предложението му за изпращане на войски в Украйна е дело на зашеметяваща политическа несръчност, която единствено даде подтик на Путин.
Шарл Морис дьо Талейран-Перигор би трябвало да е бил най-великият политически художник в света. Той прави стремителна кариера през най-бурния интервал от френската история, като съумява да бъде фактор в революционна Франция и в трите й етапи - предреволюционна, революционна и следреволюционна.
Когато умира на достолепната 84-годишна възраст през 1838 година, светът става очевидец на кончината на евентуално най-великия посланик, живял в миналото. Една от най-запомнящите се негови реплики е: " Дипломат, който споделя " да ", значи " може би ", посланик, който споделя " може би ", значи " не ", а посланик, който споделя " не ", не е посланик. "
Предполагам, че тъкмо това е имал поради актуалният френски президент Еманюел Макрон, когато изрече концепцията за изпращане на западни войски в Украйна. Подобно на Талейран, предлагането на Макрон беше по-скоро " може би " (и затова " не " ), в сравнение с фактически " да " (и затова " може би " ).
* Професор в Колежа по филантропични и обществени науки в Австрия. През 2015 година пази докторската си степен по политическа доктрина в Университета на Кентъки, след което преподава във Виенския университет. Изследванията му се концентрират върху културните фактори за образуване на еднаквост и по какъв начин идентичностите въздействат върху общественото доближаване
Уви, даже игрите с думи на дипломатите би трябвало да бъдат подкрепени от действителна власт и престиж и точно тук Макрон не съумява да се оправи с Талейран. Той несъмнено не е Наполеон, нито пък Луи XVIII, който става крал на Франция след рухването на Наполеон от власт.
С рейтинг на утвърждение, едвам надхвърлящ 30 %, и непрекъснато изправен пред публични безредици - от " жълтите вестници " до митингите на фермерите, той наподобява по-скоро на Луи XVI малко преди да бъде свален от власт през 1792 година По всяка възможност Макрон ще бъде пощаден от крайната му орис - да бъде обезглавен от гилотината пред очите на ликуваща навалица.
Франция на Талейран е мощ, с която би трябвало да се преценяват, тя е една от най-големите сили по това време. Дори провалянето на Наполеон не трансформира обстоятелството, че френските хрумвания и традиции преобладават на Стария континент и отвън него, а Статуята на свободата на пристанището на Ню Йорк към момента свидетелства за
френските идеали
В наши дни Франция е изправена пред вътрешен и интернационален крах: ролята на нейните философи и кино дейци е в най-хубавия случай незначителна, а въздействието, което тя поддържа в страните от някогашната си империя, бързо отслабва, отстъпвайки място на Русия и Китай.
Друг откъс от Талейран, евентуално неправилно приписан на него, гласи: " Това е по-лошо от закононарушение, това е неточност. " Независимо дали го е споделил или не, той сигурно е разбирал, че в интернационалната политика великите сили постоянно работят незаконно, само че в случай че го вършат, резултатите би трябвало да си заслужават.
Идеята на Макрон за разполагане на войски в Украйна
не е закононарушение, само че сигурно е неточност. Може би даже е откровена неточност.
Според отчета " Проследяване на поддръжката за Украйна " на немския Институт " Кил ", Франция изостава в поддръжката си за Киев. Германия е отделила 17,7 милиарда евро спрямо оскъдните 635 млн. евро, предоставени от Париж.
Макрон не е втори Наполеон, а втори Нортън - симпатичният британски вманиачен, който се разгласи за император на Съединените щати през 1859 година Но император Нортън в никакъв случай не е имал шанса да нанесе толкоз вреди, колкото Макрон през днешния ден.
Декларациите на Макрон във връзка с Русия са всичко, на което Путин можеше да се надява. В продължение на две години пропагандата на Москва внушаваше на света, че спорът в Украйна е война на Запада против Русия и че Украйна е единствено прикритие за дълготрайния проект на Запада за очистване на Руската федерация.
Френският президент намерено стартира концепцията, че
страните от НАТО би трябвало да разгласят война на Русия
като в същото време не желае да даде забележителна финансова помощ на Украйна. Сега Путин означи политически хеттрик - беззъба опасност, разцепление измежду НАТО и пропагандна победа.
Франция е цирк, управителен от клоуни - като се стартира от Макрон и се стигне до министър-председателя Габриел Атал (чиято единствена подготовка май е, че е млад и гей) и външния министър Стефан Сежурне (чиято единствена подготовка наподобява е да е млад и някогашен брачен партньор на Атал).
Тъжно е, че нацията на Талейран се е трансформирала в нацията на Макрон.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ