Изграждат паметник на легендарния Динко Дерменджиев-Чико
Ръководството на Ботев Пловдив входира публично молба до Общинския съвет на Пловдив за създаване на монумент на именития Динко Дерменджиев – Чико.
Искането е ориентирано към регламентиране и легализиране точното място, където да бъде разположен бъдещият паметник на незабравимия футболен талант, избран от цялата ботевистка общност за футболист №1 на клуба през ХХ век.
Подетата от фондация " Жълто и Черно " самодейност за създаване монумент на Динко Дерменджиев - Чико среща цялостна поддръжка от страна на управлението на ПФК Ботев, както и тази на нашите сътрудници и другари от Сдружение ПФК Ботев, Клуб на последователите на Ботев Пловдив и БУЛТРАС.
Динко Дерменджиев-Чико е най-голямата легенда на Ботев (Пловдив).
Роден е на 2 юни 1941 година в град Пловдив. Единствения тим в който е играл е Ботев (Пловдив).
Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пд). През 1959 година минава в тима на Ботев (Пд), където се състезава до 1978 година, общо 19 сезона.
Изиграл е 447 мача в „ А " РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е осъществил 22, създател е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).
За националния тим на България е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно състезание – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).
Обявяван за „ Футболист на Пловдив " за 1966, 1967 и 1976 година.
Избран от последователите на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век.
Шампион през 1967 и притежател на купата на страната през 1962 година с Ботев (Пловдив), вицешампион през 1963 година и бронзов медалист през 1961 година от шампионатите на „ А " РФГ и Балканската клубна купа за 1972 година, финалист за купата на страната през 1963 и 1964 година
„ Заслужил занаятчия на спорта " от 1967 година Спортсмен № 1 на България за 1974 година
След привършване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978 – 1979), Шумен (1984 – 1985), младежкия народен тим (1985 – 1987, 1994 – 1995) Спартак (Плевен) (1987 – 1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988 – 1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), 1996/пр., 1998 – 1999) и Ботев (Пловдив) (1979 – 1984, 1989 – 1991, 1992 – 1993, 1995 – 1996, 1997 – 1998, 1999 – 2001: притежател на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), основен управител на Ботев (1999 – 2000).
Умира на 1 май 2019 година.
Искането е ориентирано към регламентиране и легализиране точното място, където да бъде разположен бъдещият паметник на незабравимия футболен талант, избран от цялата ботевистка общност за футболист №1 на клуба през ХХ век.
Подетата от фондация " Жълто и Черно " самодейност за създаване монумент на Динко Дерменджиев - Чико среща цялостна поддръжка от страна на управлението на ПФК Ботев, както и тази на нашите сътрудници и другари от Сдружение ПФК Ботев, Клуб на последователите на Ботев Пловдив и БУЛТРАС.
Динко Дерменджиев-Чико е най-голямата легенда на Ботев (Пловдив).
Роден е на 2 юни 1941 година в град Пловдив. Единствения тим в който е играл е Ботев (Пловдив).
Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пд). През 1959 година минава в тима на Ботев (Пд), където се състезава до 1978 година, общо 19 сезона.
Изиграл е 447 мача в „ А " РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е осъществил 22, създател е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).
За националния тим на България е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно състезание – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).
Обявяван за „ Футболист на Пловдив " за 1966, 1967 и 1976 година.
Избран от последователите на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век.
Шампион през 1967 и притежател на купата на страната през 1962 година с Ботев (Пловдив), вицешампион през 1963 година и бронзов медалист през 1961 година от шампионатите на „ А " РФГ и Балканската клубна купа за 1972 година, финалист за купата на страната през 1963 и 1964 година
„ Заслужил занаятчия на спорта " от 1967 година Спортсмен № 1 на България за 1974 година
След привършване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978 – 1979), Шумен (1984 – 1985), младежкия народен тим (1985 – 1987, 1994 – 1995) Спартак (Плевен) (1987 – 1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988 – 1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), 1996/пр., 1998 – 1999) и Ботев (Пловдив) (1979 – 1984, 1989 – 1991, 1992 – 1993, 1995 – 1996, 1997 – 1998, 1999 – 2001: притежател на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), основен управител на Ботев (1999 – 2000).
Умира на 1 май 2019 година.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ