Раждаме повече от европейците, но здравната система ни убива рано
Раждаме повече от европейците. Това демонстрират цифрите от най-новите данни на европейската статистическа организация Евростат. Тоталният коефициент на плодовитост в Евросъюза през предходната година е възлизал на 1,53 живородени деца на жена. В България е 1,58. Въпреки това не можем да се зарадваме. Населението ни се топи. Топим се основно поради здравната ни система и това ни отрежда първото място в Европейски Съюз по смъртност.
На територията на Европейския съюз през 2021 година са били родени 4,09 милиона бебета. Това е представлявало леко нарастване спрямо 2020 година, когато новородените бяха 4,07 милиона. Като цяло обаче се регистрира
наклонност към понижаване на броя на родените в Европейски Съюз деца,
която води началото си от 2008 година, когато са били родени 4,68 милиона бебета.
Коефициентът на плодовитост в Европейски Съюз през 2021 година е бил малко по-нисък от пика си, следен през 2016 година (1,57 живородени деца на жена), само че се е нараснал спрямо достигнатия през 2001 година най-малко (1,43 живородени деца на жена). Най-висок общ коефициент на плодовитост в Европейски Съюз, откогато има сравними налични данни през 2001 година, е регистриран през 2008 година, 2010 година и 2016 година, като през всяка от тях е достигал 1,57 живородени деца на жена.
В България коефициент на плодовитост
през 2021 година е достигнал 1,58 живородени бебета на жена, наддавайки по отношение на 1,56 бебета през 2020 година, и възстановявайки равнището си спрямо предпандемичната 2019 година. По-висока стойност родният коефициент на плодовитост е отчел последно през 2009 година, когато е приблизително са били живородени 1,66 бебета на жена, най-много от 1992 година
През 2001 година междинният брой живородени деца на българка във фертилна възраст е бил 1,21 живородени бебета.
За съпоставяне, откогато има налични сравними данни през 1960 година, коефициент на плодовитост
в България е бил на най-много от 2,31 живородени деца на жена
през 1960 година Десетилетие по-късно спада до 2,17 живородени деца, а към 1980 година – до 2,05 живородени деца, с цел да доближи 1,82 живородени в разгара на демократичните промени – през 1990 година.
Франция е записала най-голям коефициент на плодовитост в Европейски Съюз (1,84 живородени деца на жена), следвана от Чехия (1,83 живородени деца), Румъния (1,81 живородени деца) и Ирландия (1,78 живородени деца).
Противно на тях, най-ниски равнища на коефициент на плодовитост са следени в Малта (1,13 живородени деца на жена), Испания (1,19 живородени деца) и Италия (1,25 живородени деца).
С 1787 смъртни случая на 100 000 поданици България е с най-високата смъртност в Европейския съюз през 2020 година, оповестява Евростат. Причината е ясна от години – царящият безпорядък в здравната ни система, която коста живота на хиляди българи.
След България се подреждат Румъния (1622), Унгария (1513), Литва (1482) и Латвия (1445).
В противоположния завършек на скалата,
с най-ниската смъртност в страните от Европейски Съюз,
е записана Франция (863 смъртни случая на 100 000 жители) и Ирландия (892), изпреварвайки Люксембург (905), Финландия (917) и Испания (919).
През 2020 година, с изключение на пандемията от, главната причина за гибел във всички страни от Европейски Съюз са били заболяванията на кръвоносната система, като се изключи Дания, Ирландия, Франция и Нидерландия, където главната причина е била ракът, показва Евростат.
Тези две групи болести остават водещите аргументи за гибел. Общо 1,7 млн. души са умряли от заболявания на кръвоносната система, а съвсем 1,2 млн. са умряли от рак.
Сред членовете на Европейския съюз максимален дял на смъртните случаи,
дължащи се на заболявания на органите на кръвоносната система,
има в България (61%). Най-малък във Франция (20%), до момента в който максимален дял на смъртните случаи, дължащи се на рак, се следи в Ирландия (29%), а минимален в България (15%).
Болестите на кръвоносната система и раковите болести дружно съставляват 55% от аргументите за гибел в Европейски Съюз, като варират от 42% в Белгия до 76% в България.
На територията на Европейския съюз през 2021 година са били родени 4,09 милиона бебета. Това е представлявало леко нарастване спрямо 2020 година, когато новородените бяха 4,07 милиона. Като цяло обаче се регистрира
наклонност към понижаване на броя на родените в Европейски Съюз деца,
която води началото си от 2008 година, когато са били родени 4,68 милиона бебета.
Коефициентът на плодовитост в Европейски Съюз през 2021 година е бил малко по-нисък от пика си, следен през 2016 година (1,57 живородени деца на жена), само че се е нараснал спрямо достигнатия през 2001 година най-малко (1,43 живородени деца на жена). Най-висок общ коефициент на плодовитост в Европейски Съюз, откогато има сравними налични данни през 2001 година, е регистриран през 2008 година, 2010 година и 2016 година, като през всяка от тях е достигал 1,57 живородени деца на жена.
В България коефициент на плодовитост
през 2021 година е достигнал 1,58 живородени бебета на жена, наддавайки по отношение на 1,56 бебета през 2020 година, и възстановявайки равнището си спрямо предпандемичната 2019 година. По-висока стойност родният коефициент на плодовитост е отчел последно през 2009 година, когато е приблизително са били живородени 1,66 бебета на жена, най-много от 1992 година
През 2001 година междинният брой живородени деца на българка във фертилна възраст е бил 1,21 живородени бебета.
За съпоставяне, откогато има налични сравними данни през 1960 година, коефициент на плодовитост
в България е бил на най-много от 2,31 живородени деца на жена
през 1960 година Десетилетие по-късно спада до 2,17 живородени деца, а към 1980 година – до 2,05 живородени деца, с цел да доближи 1,82 живородени в разгара на демократичните промени – през 1990 година.
Франция е записала най-голям коефициент на плодовитост в Европейски Съюз (1,84 живородени деца на жена), следвана от Чехия (1,83 живородени деца), Румъния (1,81 живородени деца) и Ирландия (1,78 живородени деца).
Противно на тях, най-ниски равнища на коефициент на плодовитост са следени в Малта (1,13 живородени деца на жена), Испания (1,19 живородени деца) и Италия (1,25 живородени деца).
С 1787 смъртни случая на 100 000 поданици България е с най-високата смъртност в Европейския съюз през 2020 година, оповестява Евростат. Причината е ясна от години – царящият безпорядък в здравната ни система, която коста живота на хиляди българи.
След България се подреждат Румъния (1622), Унгария (1513), Литва (1482) и Латвия (1445).
В противоположния завършек на скалата,
с най-ниската смъртност в страните от Европейски Съюз,
е записана Франция (863 смъртни случая на 100 000 жители) и Ирландия (892), изпреварвайки Люксембург (905), Финландия (917) и Испания (919).
През 2020 година, с изключение на пандемията от, главната причина за гибел във всички страни от Европейски Съюз са били заболяванията на кръвоносната система, като се изключи Дания, Ирландия, Франция и Нидерландия, където главната причина е била ракът, показва Евростат.
Тези две групи болести остават водещите аргументи за гибел. Общо 1,7 млн. души са умряли от заболявания на кръвоносната система, а съвсем 1,2 млн. са умряли от рак.
Сред членовете на Европейския съюз максимален дял на смъртните случаи,
дължащи се на заболявания на органите на кръвоносната система,
има в България (61%). Най-малък във Франция (20%), до момента в който максимален дял на смъртните случаи, дължащи се на рак, се следи в Ирландия (29%), а минимален в България (15%).
Болестите на кръвоносната система и раковите болести дружно съставляват 55% от аргументите за гибел в Европейски Съюз, като варират от 42% в Белгия до 76% в България.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ