Превратите през 1917 г. превръщат Русия в бандитска страна
Раждаемостта е по-висока по време на гражданската война и репресиите, даже през Втората международна, сривът настава след демократичната гражданска война на Горбачов и Елцин
Знаменитият съветски академик Дмитрий Менделеев е освен химик, само че и математик, чието занимание е демографията. Една от прогнозите му при започване на ХХ в. през днешния ден у читателите ще разсъни подигравки или тъжно клатене на глави. Според него през 1950 година в Русия ще живеят 282, 7 млн души, а през 2000-та – 594, 3 млн. За Съединени американски щати е планувал, че в средата на предишния век популацията ще наброява съвсем 180 млн и е познал – през 1959 година то в действителност е било 179 млн.
Нито са ги засегнали войни, нито революции или непознати интервенции, надалеч са от злополучната Европа. За Руската империя прогнозата на Менделеев не се е сбъднала, тъй като страната е връхлетяна от две международни и една гражданска войни, от три преврата, две революции, две контрареволюции, две перестройки, две отсрочени „ светли бъдеща “, няколко пристъпи на всеобщи репресии, жестока колективизация, години на яростен всеобщ апетит.
През 1917 година в Русия стават два преврата. На 5 март по нов жанр в действителност стартира трагичния завършек на царска Русия. Значителни елементи от елитите в страната, в това число и военния, изключително в столицата остро притискат Николай Втори да се отхвърли от престола. Особено дейни са демократичната интелигенция и изключително едрият частен капитал. Организирани са демонстрации в Петербург, царува безвластие с детайли на безредица, внезапно се утежнява престъпната конюнктура.
Императорът е подложен пред алтернативата да използва мощ и пролее кръв както през революцията от 1905 година или да се отхвърли от престола. С изключение на адмирал Колчак, всички командващи фронтове са били за отказване. На 15 март, откакто заповедта му да се вкара ред в столицата с военна мощ не е изпълнена, Николай Втори абдикира. Вратата към хаоса в страната е отворена. Към фронтовете се устремяват разнообразни по убеждения и партийни задължения пропагандисти, армията ускорено се разлага, стартира всеобщо дезертиране. Типичен демократичен прелом.
От пандизите са пуснати нарушителите, в градовете потегля лавина от грабежи, убийства, палежи. „ Революционери “ с терористично минало са назначени на държавни постове, в предприятията от специфични Комитети са сложени да управляват пазачи, готвачки, инцидентни люде. В университетите научни степени към този момент присъждат студентите. Писателят Михаил Булгаков в „ Кучешко сърце “ майсторски разказва присъщия за тези времена типаж на злобната необразована пачавра, обзета от „ революционната “ пристрастеност към нападателно безвластие.
Временното държавно управление разпуска заварената „ реакционна “ полиция, само че друга не основава. Смъртността пораства, инфраструктурата бързо деградира, дрипави оратори ръкомахат на манифестации и събират тълпи ошашавени хора. Армейски офицери, основно смели мъже от елементарни фамилии, са избивани всеобщо. На тяхно място всеобщо се слагат ниски чинове, „ революционни “ невежи, престъпни видове.
Бойците от великата съветска войска за месец-два се трансформират в бандитски групи, рушащи и грабещи всичко по пътя си. Жертви на разбойничеството са на първо място представителите на имотните и културните пластове от популацията, оповестени за паразити. Филолог оглавява военното министерство, доктор е назначен първо за министър на земеделието, след това и на финансите. В търговията настава цялостен безпорядък, обрисува се апетит, стартират селски протести, потегля хиперинфлация. В периферията на империята се ускорява сепаратизмът.
Логично разследване от неумението на превратаджиите да ръководят даже на най-елементарно равнище. Сменят се две безплодни обединения, през септември е оповестена някаква Директория, това е идващ прелом, защото до тогава Русия е към момента монархия. Следващият месец на власт най-демократично са поканени болшевиките на Ленин. Тъй като гръмко афишират в Думата, че имат явен проект да ръководят, като преди този момент произведат демократични избори.
Изненадващо за тях ги губят, Ленин афишира, че „ буржоазната демокрацията в Русия се изчерпи “. Какво тук значат някакви си избори? С този прелом стартира поход към социализъм, към „ ярко комунистическо бъдеще “ с „ цялата власт на Съветите “ и диктатурата на пролетариата. С началото на промяната на собствеността стартира дългият развой на същинската гражданска война. Вече велика и социалистическа, планувана да стане и международна.
На съветския народ комисарите отпред с Ленин и Бронщейн-Троцки разпореждат историческата задача да заплати извънредно жестоката цена. Повечето от първите лица, взели посредством октомвийския прелом най-важни позиции във властта, освен след идват в Русия от Европа, те не са и руснаци. Преобладават евреите, само че има представители и на периферни области в империята, съвсем всички по един или различен метод потискани от централната.
Почти всички са професионални конспиратори, упражнявали се в разнообразни форми на подривна активност. Включително и терористична, наричали са я „ реквизиция на експроприаторите “. Руският народ за тях е единствено средство, горивен материал за реализирането на международния революционен пожар. По един изцяло непознат на съветската историческа и социално-икономическа специфичност, чисто западен модел, сътворен в Лондон и разгласен през 1848 година с „ Комунистическия манифест “ на Маркс и Енгелс.
Зловеща подигравка. „ Руснакът още веднъж се появи като същински татарин… селяните са естествено реакционна класа “, споделя Маркс. В това са уверени пристигналите, а някои и изпратените от Германия, Швейцария, Англия и Франция болшевики, организирали по-късно чудовищни репресии точно върху внезапно преобладаващото селско население, както и във връзка с казаците – също селски хора, въпреки и въоръжени. За тях Бронщейн-Троцки споделя, че би трябвало да бъдат унищожени, защото са били крепители на империята. И провежда всеобщото им избиване на Дон, Днепър и Кубан.
Ето го и другият класик, Енгелс, непосредствено призоваващ за заличаването на славянските нации: „ От революцията насам (има поради френската от 1871 г.) към омразата по отношение на руснаците се причисли и омразата по отношение на чехите и хърватите… Борба, безмилостна битка не на живот, а на гибел с предателското славянство “. Портретите на тези наставници на болшевиките висват на всички места в Русия, по-късно Съюз на съветските социалистически републики.
Но в случай че съветският народ не е бил значим за носителите на тогавашното ново мислене, пределно значима е била страната като инструмент за реализирането на международната гражданска война. И в това влизат в остро несъгласие с геополитическите планове на няколко исторически душманки на Русия. На 23 декември 1917 година в Париж се организират англо-френски договаряния, на които договарят зони на ползи върху съветските територии. Англия си показва Грузия, Армения, Кюрдистан, „ казашките и кавказките области “. Франция си е харесала Южна Русия (днес Украйна), Бесарабия (днес Молдова) и Крим.
В Съединени американски щати президент е Удроу Уилсън, високообразован мъж, помагал на България след войните. Неговият консултант полковник Хауз, човек от англо-саксонския хайлайф в страната, споделя: „ Русия е прекомерно огромна и еднородна за сигурността на света “. И това е неизменимата западна политика, единствената й задача по отношение на тази страна е била и си остава ликвидирането или най-малко разчленяването й. В което, прочее, император Александър Трети в наследството си твърди своите наследниците.
През 1918 година стартира военната намеса против Русия. Не против руската власт, точно против страната. Към май месец Германия, Австро-Унгария и Османската империя окупират 780 хиляди кв. км повърхност с 56 млн. население (една трета от цялото в империята!) и забележителна икономическа база. Във Владивосток дебаркират японски и американски войски, в Мурманск, Архангелск, Кавказ и Туркестан нахлуват английски. Започва и Гражданската война против Съветите, подкрепяна от Запада.
„ Нямаше Добро, та Злото оказа помощ “, гласи една съветска сентенция. Руснакът е корав патриот при външна опасност. Запазвайки страната, мобилизирайки огромни елементи от съветския народ в Червената войска, болшевиките съумяват в 1922 година да отбият интервенцията и да приключат Гражданската война. С големи провали и човешки жертви, само че съумяват. В историята няма еднопосочни оценки.
Днес популацията в Русия е четири пъти по-малко по отношение на прогнозата на Менделеев. Раждаемостта е по-висока по време на гражданската война, интервенциите и репресиите, даже през Втората международна. Сривът настава след демократичната гражданска война на Горбачов и Елцин.
Знаменитият съветски академик Дмитрий Менделеев е освен химик, само че и математик, чието занимание е демографията. Една от прогнозите му при започване на ХХ в. през днешния ден у читателите ще разсъни подигравки или тъжно клатене на глави. Според него през 1950 година в Русия ще живеят 282, 7 млн души, а през 2000-та – 594, 3 млн. За Съединени американски щати е планувал, че в средата на предишния век популацията ще наброява съвсем 180 млн и е познал – през 1959 година то в действителност е било 179 млн.
Нито са ги засегнали войни, нито революции или непознати интервенции, надалеч са от злополучната Европа. За Руската империя прогнозата на Менделеев не се е сбъднала, тъй като страната е връхлетяна от две международни и една гражданска войни, от три преврата, две революции, две контрареволюции, две перестройки, две отсрочени „ светли бъдеща “, няколко пристъпи на всеобщи репресии, жестока колективизация, години на яростен всеобщ апетит.
През 1917 година в Русия стават два преврата. На 5 март по нов жанр в действителност стартира трагичния завършек на царска Русия. Значителни елементи от елитите в страната, в това число и военния, изключително в столицата остро притискат Николай Втори да се отхвърли от престола. Особено дейни са демократичната интелигенция и изключително едрият частен капитал. Организирани са демонстрации в Петербург, царува безвластие с детайли на безредица, внезапно се утежнява престъпната конюнктура.
Императорът е подложен пред алтернативата да използва мощ и пролее кръв както през революцията от 1905 година или да се отхвърли от престола. С изключение на адмирал Колчак, всички командващи фронтове са били за отказване. На 15 март, откакто заповедта му да се вкара ред в столицата с военна мощ не е изпълнена, Николай Втори абдикира. Вратата към хаоса в страната е отворена. Към фронтовете се устремяват разнообразни по убеждения и партийни задължения пропагандисти, армията ускорено се разлага, стартира всеобщо дезертиране. Типичен демократичен прелом.
От пандизите са пуснати нарушителите, в градовете потегля лавина от грабежи, убийства, палежи. „ Революционери “ с терористично минало са назначени на държавни постове, в предприятията от специфични Комитети са сложени да управляват пазачи, готвачки, инцидентни люде. В университетите научни степени към този момент присъждат студентите. Писателят Михаил Булгаков в „ Кучешко сърце “ майсторски разказва присъщия за тези времена типаж на злобната необразована пачавра, обзета от „ революционната “ пристрастеност към нападателно безвластие.
Временното държавно управление разпуска заварената „ реакционна “ полиция, само че друга не основава. Смъртността пораства, инфраструктурата бързо деградира, дрипави оратори ръкомахат на манифестации и събират тълпи ошашавени хора. Армейски офицери, основно смели мъже от елементарни фамилии, са избивани всеобщо. На тяхно място всеобщо се слагат ниски чинове, „ революционни “ невежи, престъпни видове.
Бойците от великата съветска войска за месец-два се трансформират в бандитски групи, рушащи и грабещи всичко по пътя си. Жертви на разбойничеството са на първо място представителите на имотните и културните пластове от популацията, оповестени за паразити. Филолог оглавява военното министерство, доктор е назначен първо за министър на земеделието, след това и на финансите. В търговията настава цялостен безпорядък, обрисува се апетит, стартират селски протести, потегля хиперинфлация. В периферията на империята се ускорява сепаратизмът.
Логично разследване от неумението на превратаджиите да ръководят даже на най-елементарно равнище. Сменят се две безплодни обединения, през септември е оповестена някаква Директория, това е идващ прелом, защото до тогава Русия е към момента монархия. Следващият месец на власт най-демократично са поканени болшевиките на Ленин. Тъй като гръмко афишират в Думата, че имат явен проект да ръководят, като преди този момент произведат демократични избори.
Изненадващо за тях ги губят, Ленин афишира, че „ буржоазната демокрацията в Русия се изчерпи “. Какво тук значат някакви си избори? С този прелом стартира поход към социализъм, към „ ярко комунистическо бъдеще “ с „ цялата власт на Съветите “ и диктатурата на пролетариата. С началото на промяната на собствеността стартира дългият развой на същинската гражданска война. Вече велика и социалистическа, планувана да стане и международна.
На съветския народ комисарите отпред с Ленин и Бронщейн-Троцки разпореждат историческата задача да заплати извънредно жестоката цена. Повечето от първите лица, взели посредством октомвийския прелом най-важни позиции във властта, освен след идват в Русия от Европа, те не са и руснаци. Преобладават евреите, само че има представители и на периферни области в империята, съвсем всички по един или различен метод потискани от централната.
Почти всички са професионални конспиратори, упражнявали се в разнообразни форми на подривна активност. Включително и терористична, наричали са я „ реквизиция на експроприаторите “. Руският народ за тях е единствено средство, горивен материал за реализирането на международния революционен пожар. По един изцяло непознат на съветската историческа и социално-икономическа специфичност, чисто западен модел, сътворен в Лондон и разгласен през 1848 година с „ Комунистическия манифест “ на Маркс и Енгелс.
Зловеща подигравка. „ Руснакът още веднъж се появи като същински татарин… селяните са естествено реакционна класа “, споделя Маркс. В това са уверени пристигналите, а някои и изпратените от Германия, Швейцария, Англия и Франция болшевики, организирали по-късно чудовищни репресии точно върху внезапно преобладаващото селско население, както и във връзка с казаците – също селски хора, въпреки и въоръжени. За тях Бронщейн-Троцки споделя, че би трябвало да бъдат унищожени, защото са били крепители на империята. И провежда всеобщото им избиване на Дон, Днепър и Кубан.
Ето го и другият класик, Енгелс, непосредствено призоваващ за заличаването на славянските нации: „ От революцията насам (има поради френската от 1871 г.) към омразата по отношение на руснаците се причисли и омразата по отношение на чехите и хърватите… Борба, безмилостна битка не на живот, а на гибел с предателското славянство “. Портретите на тези наставници на болшевиките висват на всички места в Русия, по-късно Съюз на съветските социалистически републики.
Но в случай че съветският народ не е бил значим за носителите на тогавашното ново мислене, пределно значима е била страната като инструмент за реализирането на международната гражданска война. И в това влизат в остро несъгласие с геополитическите планове на няколко исторически душманки на Русия. На 23 декември 1917 година в Париж се организират англо-френски договаряния, на които договарят зони на ползи върху съветските територии. Англия си показва Грузия, Армения, Кюрдистан, „ казашките и кавказките области “. Франция си е харесала Южна Русия (днес Украйна), Бесарабия (днес Молдова) и Крим.
В Съединени американски щати президент е Удроу Уилсън, високообразован мъж, помагал на България след войните. Неговият консултант полковник Хауз, човек от англо-саксонския хайлайф в страната, споделя: „ Русия е прекомерно огромна и еднородна за сигурността на света “. И това е неизменимата западна политика, единствената й задача по отношение на тази страна е била и си остава ликвидирането или най-малко разчленяването й. В което, прочее, император Александър Трети в наследството си твърди своите наследниците.
През 1918 година стартира военната намеса против Русия. Не против руската власт, точно против страната. Към май месец Германия, Австро-Унгария и Османската империя окупират 780 хиляди кв. км повърхност с 56 млн. население (една трета от цялото в империята!) и забележителна икономическа база. Във Владивосток дебаркират японски и американски войски, в Мурманск, Архангелск, Кавказ и Туркестан нахлуват английски. Започва и Гражданската война против Съветите, подкрепяна от Запада.
„ Нямаше Добро, та Злото оказа помощ “, гласи една съветска сентенция. Руснакът е корав патриот при външна опасност. Запазвайки страната, мобилизирайки огромни елементи от съветския народ в Червената войска, болшевиките съумяват в 1922 година да отбият интервенцията и да приключат Гражданската война. С големи провали и човешки жертви, само че съумяват. В историята няма еднопосочни оценки.
Днес популацията в Русия е четири пъти по-малко по отношение на прогнозата на Менделеев. Раждаемостта е по-висока по време на гражданската война, интервенциите и репресиите, даже през Втората международна. Сривът настава след демократичната гражданска война на Горбачов и Елцин.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ