Ако „Големите трима“ не съществуваха? Паралелната реалност в тениса
Рафаел Надал, Роджър Федерер и Новак Джокович не престават борбата между тях за това кой ще приключи като „ най-велик “ в историята на тениса. Събрани в едно потомство, тримата направиха нещо, което надали някой е вярвал, че е допустимо, печелейки между тях 61 от последните 74 шампионата от Големия шлем. От Уимбълдън 2004 насам единствените други тенисисти с трофеи от „ мейджърите “ са Анди Мъри (3), Стан Вавринка (3), Анди Родик, Гастон Гаудио, Марат Сафин, Хуан Мартин дел Потро, Марин Чилич, Доминик Тийм и Даниил Медведев.
Постигнатото от „ Големите трима “ е в действителност невиждано и не наподобява допустимо в миналото да бъде повторено. Който и да приключи с най-вече титли от тях, то е ясно, че доста дълго време те ще бъдат тримата най-успешни в историята.
Но какво щеше да бъде, в случай че Надал, Федерер и Джокович не съществуваха? Как щеше да наподобява светът на тениса без тях? Като че ли към края на кариерите на хора като Дел Потро, Жо-Вилфрид Цонга, Ришар Гаске тези теоритични мисли стават от ден на ден. Нормално е, защото това са част от тенисистите, които най-силно бяха повлияни от превъзходството на испанеца, швейцареца и сърбина.
Е, един почитател на тениса реши да направи любопитна симулация на всеки един шампионат от Големия шлем от 2003 година насам и да види кой щеше да бъде първенец без съществуването на трите митове.
Основният му аршин е последният оживял в шампионата тенисист отвън „ Големите трима “. Ако има повече от един подобен тенисист, достигнал до дадената заключителна фаза, в най-честия случай двама полуфиналисти, то симулацията на потребителя в Twitter AC_0721 взима за първенец този, който има по-добро съответствие в мачовете против другия на дадената настилка. При тъждество се избира по-високоранкираният в дадения миг.
Всичко, несъмнено, е теоритично, само че въпреки всичко е забавно да забележим тази паралелна действителност. А в нея разбираме, че най-ощетеният от наличието на „ Големите трима “ е този, който бе най-успешен против тях – Анди Мъри. Бившият №1 щеше да има не 3, а 17 „ мейджър “ титли .
По 6 трофеи щяха да имат Стан Вавринка и Анди Родик, а Даниил Медведев и Доминик Тийм можеха към този момент да имат по 4 дружно с Марат Сафин.
Най-интересно е сякаш да забележим кои щяха да бъдат тези с трофеи от Шлема, които по този начин и нямат такива в действителността. Такива са Кевин Андерсън, Ришар Гаске, Давид Ферер, Робин Сьодерлинг, Маркос Багдатис, Николай Давиденко, Марк Филипусис, Давид Налбандиян, Жо-Вилфриц Цонга, Гаел Монфис, Томаш Бердих, Роберто Баутиста Агут, Матео Беретини и Михаил Южни.
Ето по какъв начин щяха да наподобяват първенците в шампионатите от Големия шлем от 2003 година насам в паралелната галактика без наличието на Надал, Федерер и Джокович:
И кой какъв брой трофеи щеше да има в този интервал:
17 – Мъри
6 – Вавринка, Родик
4 – Медведев, Тийм, Сафин
3 – Циципас, Чилич, Хюит
2 – Дел Потро, Андерсън, Гаске, Ферер, Сьодерлинг, Багдатис, Давиденко
1 – Филипусис, Налбандиян, Гонзалес, Цонга, Монфис, Бердих, Баутиста Агут, Беретини, Южни
