Рада е завършила 91 Немска езикова гимназия Проф. Константин Гълъбов“

Рада е приключила 91 Немска езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов “ в София през 1999 година От 19 години живее в Германия. През последните повече от 10 години досега работи в огромна рекламна организация като шеф връзки с клиентите в баварската столица Мюнхен. В момента приготвя реклами за Източноевропейския пазар на две от най-големите корпорации – производители на коли. „ Но съм правила и всевъзможен тип реклами, започнах с такива за фармацевтични компании, алкохолни питиета и даже за „ Дисни “ – споделя Рада с усмивка.


С Рада започнахме както се споделя от краката за главата. Скочихме още с първия въпрос в света на рекламните тактики. Почти не се познавахме и ми се искаше да усещам въпреки и по телефона искрицата, към която този диалог можеше да се завърти. Затова „ стрелях “ на направления.

Какъв е критерият една реклама в действителност да е грабваща, въздействаща и естетична?

Според мен тя би трябвало от една страна да бъде покрай продукта – да подчертае най-голямата му мощ и смисъла му, само че в това време не по-малко значимо е тя да стои покрай потребностите и желанието на клиентите, както и да разсънва нужда. Защото в случай че би трябвало да бъдем почтени, напълно умерено можем да минем без множеството от продуктите, които през днешния ден се популяризират. И тук е мястото на положителната реклама – да успее да накара някого да изиска това, което рекламираш.

Това го разбирам, само че аз питах повече за прочувствения проект, за този, който се промъква неусетно с разнообразни средства и в действителност трансформира рекламата във тип изкуство оттатък комерсиалните тактики.
О, несъмнено, една прочувствена реклама може в действителност да грабне доста повече хора и да превзема публиката на повече равнища, само че не трябва да забравяме, че имаме разнообразни целеви групи. И можем да изпаднем в конфузна обстановка като да вземем за пример да заложим на прочувствена реклама за аудитория, която няма потребност от това. Сега, в случай че питаш особено за мен, аз постоянно избирам прочувствените спотове, в които са обвързани деца, животни, истории… това мен ме сграбчва. Но това не постоянно е верният път…


Аз пък си мислех, че в хората, каквито и да са те, постоянно има страст, даже и да е добре скрита, и в случай че една реклама успее да „ бръкне “ точно в страстта на такива хора, които сякаш я нямат, тогава ще е в действителност сполучлива. Та даже и за трактори да става дума…
Хм, по този начин е, само че доста зависи от продукта, който рекламираш и хората, на които го предлагаш. Има в действителност доста „ признателни “ артикули или тематики, с които можеш да събуждаш доста страсти, само че в случай че приказваме за някакъв селскостопански артикул да вземем за пример, не съм сигурна, че страстта ще бъде верният канал.

Двете с Рада започваме да се смеем, тъй като въпреки и по телефона, тя като че ли усеща, по какъв начин не спирам да диря причини в интерес на прочувствена реклама за трактор… и че някак не ми се желае да се примиря с това, че има неща по света, които не понасят страстта, даже и да са тракторите… Казвам го на Рада през смях…

Когато смехът ни поутихна, оставих въпреки и за малко прочувствения свят на рекламите, тъй като ми се искаш да знам повече за Рада и началото: Кога е почнало всичко, за какво е избрала рекламния бизнес и даже по какъв начин се построява този уравновесен, гальовен, леко звучен с дребни интонационни пукнатини глас, с който Рада ме плени още през цялото време на диалога ни. И по този начин:
Мечти прегърнали места


Какво приключи в България?
Завърших Немската в по този начин наречените специфични паралелки, чиято цел беше когато издържим немската матура и отидем в Германия да сме равни като обучение на германците. Дори учителите ни бяга германци. Но знаеш ли, аз персонално, за разлика от доста мои съученици, не съм желала да отпътува и да продължа образованието си в чужбина. Някак постоянно съм била огромна родолюбка и като че ли избрах да си остана вкъщи. Но фамилията ми искаше да отпътува и да изучавам в Германия. А и, когато наближи да приключим се разви една особена динамичност и в класа, и измежду приятелите ми, динамичност, която като че ли тласкаше натам. Всички желаеха да заминат и да учат висшето си обучение на открито. И в подобен миг си казваш, че може би концепцията не е неприятна и въпреки всичко би трябвало да опиташ. И по този начин отпътувах за Щутгарт, без да имам съответна цел да остана вечно в Германия. Мислех си, че ще завърша образованието си и след това ще се върна в България. Истината в рекламата


Как стремежът да разказваш истини се придвижва в рекламния бизнес?

Рада се усмихва, разбирайки какво стои зад въпроса и споделя:
Ролята ми през днешния ден е много раздрана, тъй като от една страна би трябвало да пазя интереса на организацията, за която работя, само че в това време би трябвало да пазя и интереса на клиента.


Случвало ли ти се е, когато видиш една реклама, да си кажеш – но тя не споделя истината, по какъв начин ще я продам на хората?

Тишина… даже си помислих, че връзката е прекъснала, само че тогава смехът на Рада ме опроверга.
Постоянно ми се случва… Но по какъв начин да кажа, когато правиш една реклама се опитваш да извадиш най-хубавото от продукта, който рекламираш. Дори и в случай че има недостатъци, гледаш да ги превърнеш в действие. Така че истината в рекламата е релативно нещо.


А ти като човек, искащ да споделя истини по какъв начин се справяш със себе си?
Аз не върша реклама на оръжия или артикули, които убиват хора, нито на такива, които отхвърлям по някакъв метод, тъй че не върша и компромис със съвестта си. Всичко останало е голям бизнес и той се движи по свои правила, а аз се оправям добре. За разлика от публицистиката в рекламата няма блян да спасиш света или да направиш положително на някого… Рекламата е просто бизнес. Но разреши ми да ти кажа какво ми носи същинска наслада в работата. Защото човек постоянно търси отвън финансите и някакъв различен тип задоволство. Та това, което на мен ми носи такова задоволство и в действителност доста бездънен смисъл, е работата ми с моя дребен екип от хора. Истински щастлива съм, когато ги изучавам на нещата, които аз знам, обичам да им предавам моя опит, моята религия и даже упоритостта ми в професионален проект. И това ме зарежда с доста позитивни усеща и ми дава смисъла. Да попътуваме отвън рекламата Пътуването ми е занимание.
Казва Рада като че ли с облекчение и усмивка.



Би ли откроила няколко пътувания, които в действителност са оставили отпечатък у теб?
Виетнам. От една страна с невероятната си природа, която от север на юг се трансформира по непредвиден метод и все едно си в няколко разнообразни страни. Но в действителност, там най-вече ме впечатлиха хората с тяхната искреност и готовността им да те одобряват безусловно и да желаят да поддържат връзка с теб, и даже в някаква степен да те пуснат в своя свят. Независимо дали си в малко селце или огромен град като Ханой те са все усмихнати и някак доста обществени. Там да вземем за пример защото те живеят като че ли напряко на улицата, не можеш да схванеш къде е границата сред столовете и масите на редуващите се кафенета и заведения за хранене с тази на просто седящите на дребни столчета хора по тротоарите. И те седят там с задачите си фамилии, и не знаеш дали това, което виждаш е фамилна вечеря или си в някой ресторант. И да, защото аз на първо място се интересувам от хората и в случай че те са ми симпатични, автоматизирано придвижвам това възприятие върху страната, ще ти опиша и за още няколко други сходни места. Шри Ланка Там най-вече ме впечатли това, че хората са извънредно оптимистични и какъв брой и да им е мъчно, някак имат вяра в хубавото, гледат оптимистично на живота и са признателни на всеки нов ден, без значение какво им носи той. В Германия все се оплакваме за нещо, все сме недоволни, даже, че отпуската ни е дребна, а в Шри Ланка хората нямат изобщо отпуска. Много от тях работят по 6-7 дни в седмицата. Събират на куп всички оставащи по един почивен ден от седмицата в към 10-12 почивни дни и ги употребяват един път годишно. Това е тяхната отмора. Но те са просто признателни, че имат работа… Това е радикално друго мислене за света и голям контрастност с нашето капризно западно общество.


А по какъв начин наподобява Шри Ланка?
Изключително зелен остров с необикновено красиви плажове, а колкото по-навътре навлизаш, толкоз повече планините стартират да заемат мястото на равнините и все едно минаваш през разнообразни климатични зони. И до момента в който си в планините все едно не си на екваториален остров. А до момента в който закусваш да вземем за пример, както се случи на нас, до теб може да пасе див слон. В същото време Коломбо е доста съвременен град. Но целият остров е доста спретнат и чист и, макар че има места с доста скромни къщички, даже те са цветно боядисани и със спретнати дворчета. Тоест, всичко е въпрос на предпочитание, даже и с малко средства да си направиш свое малко царство – цветно и уютно. Магаре, дървена колибка и тишина


Има ли нещо, което постоянно носиш в багажа си?
Не, с изключение на паспорта. Но постоянно се стремя да събера багажа си в раница, която оказа се е доста по-функционална от куфара. И в този момент ще го илюстрирам с образец от едно друго незабравимо пътешестване до остров Гили Траванган в Индонезия. До там се стига единствено с лодка. Когато пристигнеш, няма мостик и лодката стопира покрай брега, само че в морето, и ти скачаш във водата. И показа си да си с куфар с колелца…

Но да ти опиша за островчето. То е малко островче на два-три часа с лодка от Бали. С бяло-жълт дребен пясък от едната страна, а от другата има коралов риф и на всички места безусловно транспарантно синьо море. Навремето е било рибарско островче, по късно хипитата го откриват и най-малко в моите очи следите от това време бяха на всички места, като че ли целият остров е останал в 60-те и 70-те – с тези дребни плажни дървени колибки във формата на барчета, повдигнати нависоко, с цел да не ги заливат вълните и с покриви от плява и палмови листа… и от всяка звучи реге музика… те в действителност те придвижват години обратно във времето.

След това за известно време трансформират острова в „ празненство остров “, само че от петнадесетина години локалната администрация взема решение, че желае да го запази и да се отдалечи от този имидж. И знаеш ли това доста ме впечатли, че хората там са разбрали, че всеобщият туризъм не води до нищо положително, тъй като унищожава всичко след себе си. И в действителност в последните години там е доста умерено място, което няма и помен от шумни тълпи и купони. Когато ние бяхме там да вземем за пример, имаше опция единствено за един ден от седмицата, в който може да има някъде празненство със мощна музика. В останалите вечери не можеш да намериш бар или дискотека, в която да има мощна музика.

Освен това, на този индонезийски остров всевъзможен тип моторен превоз е неразрешен и такситата бяха дребни, но в действителност дребни каручки, вид рикша, теглени от магаре. Може да е тъй като желаят да запазят природата си, само че може и да е, тъй като островът е доста, доста дребен и пътищата му са напълно пясъчни. Няма да не помни неповторимото чувство да се возиш в дребна каручка с едно магаре начело и две колела откъм гърба.
Рада като че ли мечтае, до момента в който споделя, и продължава:
Макар и малко неустойчиво, тъй като имаш чувството, че това нещо всеки миг ще се срути под товара на три девойки с големи раници. Но въпреки това е и доста приключенско, тъй като попадаш в безусловно различен свят, който няма нищо общо с познатия ни и никога не е по-лош от него. И си мислех за у нас и хората, които се занимават с туризъм, дали пък не могат да вземат най-малко малко опит от места като това. Състояния на духа


В какво вярваш?
Колкото и нескромно да звучи, с годините се научих да имам вяра в себе си, тъй като без това не може да има никакъв триумф – нито персонален, нито професионален. А другояче не спирам да имам вяра в положителното и любовта. Дори и в моментите, когато ми е доста мъчно и се запитвам има ли ги, отново имам вяра в тях, тъй като постоянно се случва нещо, което ми връща тази религия.


От какво те е боязън?
Опитвам се да не мисля за страховете си. Ще дам образец, с цел да бъда разбрана вярно. Аз се научих да карам ски на доста късна възраст. А колкото по-късно се научиш да го правиш, толкоз повече боязън имаш, и това е обикновено. Когато си дребен, ти не мислиш за страха си, просто караш. И там е разковничето. Ако не мислиш за страха, няма какво да ти пречи, тъй като страховете доста постоянно са спирачка. Разбира се, страхът сигурно те защищава от доста несгоди, само че аз се пробвам да не мисля за нещата, които биха ме карали да се опасявам.


Какво е независимост?
Състояние на духа. Защото си мисля, че в днешно време, до момента в който следя хората и развиването на света, има толкоз доста хора, които живеят в благоденствие и имат всичко. И все пак в себе си те не са свободни, а като че ли са в някакъв златен кафез, който им пречи. Така че, в случай че човек е здрав, фамилията му е крепко, в случай че не си заплашен от нещо физически, то свободата е положение на духа, което ти два опция да правиш това, което искаш и да стоиш зад решенията, които взимаш.


Каза, че обичаш доста България. Освен околните ти, какво друго ти е свидно тук?
Абсолютно всичко! Обичам миризмата на България. Обичам да ми мирише на печени чушки да вземем за пример, обичам миризмата на лятото у нас, толкоз е характерна, изобщо има специфични миризми, които свързвам с България, с детството си, със сезоните. Това са неща, надълбоко закодирани, мисля си, тъй като когато чуя българска ария или виждам български филм или видя репортаж от България, постоянно съм надълбоко разчувствана. Понякога до сълзи и това е подсъзнателна реакция, която е мъчно да се изясни. Но България е надълбоко в мен и всяко същинско възприятие аз го свързвам с нея.
Слушах Рада и си мислех какво ли би и се получило, в случай че я помоля да направи реклама за България, по какъв начин ли страната ни би звучала, ухала, мърдала, дишала в нейните хем професионални, хем толкоз нежно гледащи, обичащи очи. Казах ѝ го. Рада дълго мисли, преди да ми отговори. Накрая сподели.
Това е моя фантазия – да направя реклама за България. Все още не знам по какъв начин би изглеждала самата реклама, само че мога да ти кажа какъв слоган бих употребила. Преди да го чуеш обаче ще ти обясня напълно малко. Да тръгнем от концепцията кое е това, което най-вече впечатлява чужденците у нас и какво са ми казвали сътрудници и другари немци. Те настояват, че несъмнено не е единствено и само природата или вековната история, които са впечатляващи, само че могат да бъдат открити и на други места по света. Изключителното в България са хората, тяхното безгранично гостолюбие и методът, по-който те карат да се чувстваш добре пристигнал, все едно си идваш при околните у дома. Затова мисля, че моят слоган за България би бил: " Добре пристигнали вкъщи! "