Работодатели призоваха бизнеса да започне намаляване на цените
Работодатели прикани българският бизнес да предприеме ограничения по преодоляване и събаряне на цените надолу, откакто от 6 декември влизат обезщетения за небитовите консуматори през цялата 2023.
" Приветстваме решението на Народното събрание от 6 декември, с което се подсигуряват обезщетенията за небитовите консуматори на електрическа енергия през цялата 2023 година, защото е в полза на конкурентоспособността на българската стопанска система и на всеки български жители. Специално би трябвало да отбележим дейната роля за това да се случи на вносителя Драгомир Стойнев. Специални благодарности на ръководителя и зам.-председателя на парламентарната Комисия по енергетика - Делян Добрев и Рамадан Аталай , и на парламентарните групи, които единомислещо поддържаха решението - ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Възраждан е, както и народните представители от другите парламентарни групи, които гласоподаваха „ за “, сподели ръководителят на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен ръководител през 2022 година на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Добри Митрев по време на конференция на АОБР, представен от БГНЕС.
Повод за конференцията е решението на Народното събрание (НС) от 6 декември 2022 година, с което беше обновено решението на Народно събрание от 8 ноември т.г. за възлагане на Министерския съвет да одобри стратегия за даване на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила. До прегласуване на текстовете се стигна след митинг на работодателските организации, а вследствие на решението, през 2023 година небитовите консуматори на електрическа сила ще получават обезщетения в размер на 100 на 100 за употребената от тях електрическа енергия на цена на сегмента " ден напред " на " Българска самостоятелна енергийна борса " за съответния месец над прага от 200 лева за мегаватчас (MWh). В момента обезщетенията са за цената на тока, която е над 250 лева за MWh.
Според Добри Митрев, това решение дава непоклатимост, предвидимост и по-ниска цена на ел.енергията за небитовите консуматори.
„ Ние ще чакаме сходни решения да има и за доставките и цената на природния газ. Надяваме се в разговор да има и следващи стъпки, тъй че да успокоим цените на стоките “, сподели още ръководителят на БСК. От името на АОБР той насочи апел към всички производители, търговци и вносители да калкулират в посока надолу тази смяна в цената на ел.енергията в цените на стоките и услугите, които предлаган, „ тъй като всички сме в една лодка и дружно би трябвало да гребем в посока просоперитета на страната “.
Добри Митрев изрази и благодарност към напъните на държавното управление за провеждането на тръжни процедури за природния газ, както и за сполучливото балансиране на цените на горивата.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев аргументира правилността на решението на Народното събрание с данни за цените на електрическата енергия в България и Европейския съюз. „ Цената на ел.енергията доникъде на предходната година беше 112 лева за мегаватчан (в предходните години беше и по-ниска), т.е. това е равнището, от което тръгнахме, с цел да забележим кои са основните аргументи за инфлацията през днешния ден. От юни 2021 година до юни 2022 година цената скочи на 245 лева, т.е. двойно. През актуалното полугодие (след юни 2022 г.) цената е 250 лева, а с новото решение на Народно събрание през цялата 2023 година тя ще бъде 200 лева, което е с 20% понижение, като не се регистрират спомагателните такси “, изясни Васил Велев. Според него, забавянето на нужните обезщетения против високите енергийни цени е главната причина България да има по-висока инфлация от междинната в Европейски Съюз. „ Компенсациите не са подарък за бизнеса – това е връщане на част от заграбеното от предприятията “, акцентира ръководителят на АИКБ и напомни, че европейските дребни и междинни предприятия употребяват електрическа енергия на цена от 201 лева за мегаватчас, а цената за електроинтензивната промишленост в Европейски Съюз е 135 лева „ В България даже при цена от 200 лева за мегаватчас електроинтензивната промишленост е в обстановка на неконкурентоспособност “, означи Васил Велев и напомни, че битовите консуматори в Европейски Съюз се доставят с ел.енергия на цена от 296 лева за мегаватчас, а у нас – за 82 лева „ Пирамидата е обърната – на всички места по света цената на дребно (за бита) е по-висока от тази на едро (за предприятията) – на всички места, с изключение на в България “, сподели Васил Велев.
„ Призоваваме бизнеса да направи старания за задържане и връщане на цените, като употребява това понижение на цената на ел.енергията и като търси и други запаси. Такива старания би трябвало да направи цялото ни общество, с цел да се укроти инфлацията и да реализираме задачата България да е в еврозоната от 1 януари 2024 година Решението за това ще се взима през м. май и в месеците до тогава ние би трябвало да поставим старания да отговорим на критериите за инфлацията. Това ще спомогне и за по-нататъшна конвергенция на приходите и ускорение на икономическия напредък “, акцентира ръководителят на АИКБ.
„ Този път вършим конференция за нещо положително – установяваме верни стъпки на ръководещите в посока към поддържане на по-добра икономическа среда “, означи на собствен ред ръководителят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Той прикани Министерството на енергетиката и „ Булгаргаз “ да се въздържат от използване на клаузите в договорите с крайните клиенти „ вземи или заплати “, защото явно компаниите не са в положение да изтеглят всички декларирани от тях количества.
Според Цветан Симеонов, използването на тази уговорка е оборима в съда, изключително от компаниите, които съумеят да потвърдят форсмажорни условия, само че не е нужно да се стига до сходни процеси.
Според ръководителя на БТПП, главните терзания на бизнеса за идната година са свързани с дефицита на работна ръка, цената на суровините, силата и превоза.
„ Част от проблемите Народното събрание е на път да ги реши, по тази причина има учредения за по-оптимистично въодушевление на българския бизнес “, счита Цветан Симеонов. Той напомни, че през последните години са правени голям брой изследвания по отношение на настройките у бизнеса за приемане на еврото и тези изследвания демонстрират, че преобладаващата част от деловите среди утвърждават присъединението на България към Еврозоната, въпреки към момента да са на разположение и известни терзания, свързани с евентуален растеж на цените, и други
От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Ивайло Найденов (изпълнителен шеф на БФИЕК) също се причисли към изказаните благодарности към народните представители и означи, че решението на Народно събрание дава предвидимост на бизнеса през 2023 година да възнамерява своите производства и да бъде конкурентоспособен в границите на Европейски Съюз и отвън него.
Ивайло Найденов също акцентира, че компенсирането на бизнеса и на публичните консуматори на ел.енергия по никакъв метод не натоварва бюджета. „
Това са средства, които са платени и направени от българския бизнес и част от тях се връщат назад. Тази граница от 200 лева възвръща конкурентоспособността и би подкрепила постигането на задачите за влизане в еврозоната, само че и не заплашва действието на българската енергетика “, безапелационен бе Ивайло Найденов.
В допълнение, отвън тематиката на днешната конференция, ръководителят на АИКБ Васил Велев сложи въпроса за плануваното нарастване на оптималния застрахователен приход на 4200 лева Васил Велев напомни, че до 1 април т.г. МОД беше 3000 лева, след което б еше повишен на 3400 лева, а в този момент се желае нарастване до 4200 лева, т.е. на годишна база растежът е 53%.
„ Това е изцяло безумно, стопански голословно, и то – в миг, когато фирмите към този момент са създали своите бизнес планове. Това е мощен проинфлационен механизъм , който би се задействал. Това касае облагането на висококвалифицирания труд. Това предложение би довело до ограничение на вложенията във високотехнологичните браншове. Всички работодателски организации възразяват против този метод. Ние настояваме за автоматизиран механизъм, който да обвързва оптималния застрахователен приход със междинния застрахователен приход (2,5 пъти) “, сподели ръководителят на АИКБ.
Той сложи и тематиката за неверния метод при използването на европейската Директива за съответните минимални работни заплати (МРЗ). „ Популизмът и идните избори евентуално ще произведат неверното четене на Директивата, която сякаш повелявала МРЗ да бъде равна на половината от СРЗ, само че няма такова условие. Директивата изброява голям брой знаци, които следва да бъдат регистрирани. Но през днешния ден законът е признат на първо четене с съвсем единогласие. Това не е пътят към храма – усилва се сивия бранш, усилва се инфлацията, изравняват се възнагражденията на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд в редица географски области и стопански браншове, където СРЗ е малко над 1000 лева “, безапелационен бе Васил Велев. Думите му бяха подкрепени от Добри Митрев, който означи, че и ма три области в България, в които междинната работна заплата (СРЗ) е под 1200 лева, в други 6 области тя е под 1300 лева, а в 9 области е под 1400 лева „ Единствено в София СРЗ е почти 2400 лева Това е като свинското със зеле – в София тази МРЗ би била търпима, само че в страната не е по този начин “, сподели Добри Митрев.
В умозаключение, ръководителят на БСК и ротационен ръководител на АОБР Добри Митрев изрази задоволство от обстоятелството, че последната за годината конференция на АОБР е заредена с позитивизъм. Той пожела на идващия ротационен ръководител на АОБР Цветан Симеонов (БТПП) всички конференции през 2023 година да бъдат в тази положителна посока. Добри Митрев благодари на медиите за обективното отразяване на посланията на АОБР, както и на работодателските организации за н ационално виновната им работа през 2022 година „ Показахме, че въпреки и да сме съперници, в отбрана на стопанската система и обществото можем да работим дружно “, сподели Добри Митрев.
" Приветстваме решението на Народното събрание от 6 декември, с което се подсигуряват обезщетенията за небитовите консуматори на електрическа енергия през цялата 2023 година, защото е в полза на конкурентоспособността на българската стопанска система и на всеки български жители. Специално би трябвало да отбележим дейната роля за това да се случи на вносителя Драгомир Стойнев. Специални благодарности на ръководителя и зам.-председателя на парламентарната Комисия по енергетика - Делян Добрев и Рамадан Аталай , и на парламентарните групи, които единомислещо поддържаха решението - ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Възраждан е, както и народните представители от другите парламентарни групи, които гласоподаваха „ за “, сподели ръководителят на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен ръководител през 2022 година на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Добри Митрев по време на конференция на АОБР, представен от БГНЕС.
Повод за конференцията е решението на Народното събрание (НС) от 6 декември 2022 година, с което беше обновено решението на Народно събрание от 8 ноември т.г. за възлагане на Министерския съвет да одобри стратегия за даване на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила. До прегласуване на текстовете се стигна след митинг на работодателските организации, а вследствие на решението, през 2023 година небитовите консуматори на електрическа сила ще получават обезщетения в размер на 100 на 100 за употребената от тях електрическа енергия на цена на сегмента " ден напред " на " Българска самостоятелна енергийна борса " за съответния месец над прага от 200 лева за мегаватчас (MWh). В момента обезщетенията са за цената на тока, която е над 250 лева за MWh.
Според Добри Митрев, това решение дава непоклатимост, предвидимост и по-ниска цена на ел.енергията за небитовите консуматори.
„ Ние ще чакаме сходни решения да има и за доставките и цената на природния газ. Надяваме се в разговор да има и следващи стъпки, тъй че да успокоим цените на стоките “, сподели още ръководителят на БСК. От името на АОБР той насочи апел към всички производители, търговци и вносители да калкулират в посока надолу тази смяна в цената на ел.енергията в цените на стоките и услугите, които предлаган, „ тъй като всички сме в една лодка и дружно би трябвало да гребем в посока просоперитета на страната “.
Добри Митрев изрази и благодарност към напъните на държавното управление за провеждането на тръжни процедури за природния газ, както и за сполучливото балансиране на цените на горивата.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев аргументира правилността на решението на Народното събрание с данни за цените на електрическата енергия в България и Европейския съюз. „ Цената на ел.енергията доникъде на предходната година беше 112 лева за мегаватчан (в предходните години беше и по-ниска), т.е. това е равнището, от което тръгнахме, с цел да забележим кои са основните аргументи за инфлацията през днешния ден. От юни 2021 година до юни 2022 година цената скочи на 245 лева, т.е. двойно. През актуалното полугодие (след юни 2022 г.) цената е 250 лева, а с новото решение на Народно събрание през цялата 2023 година тя ще бъде 200 лева, което е с 20% понижение, като не се регистрират спомагателните такси “, изясни Васил Велев. Според него, забавянето на нужните обезщетения против високите енергийни цени е главната причина България да има по-висока инфлация от междинната в Европейски Съюз. „ Компенсациите не са подарък за бизнеса – това е връщане на част от заграбеното от предприятията “, акцентира ръководителят на АИКБ и напомни, че европейските дребни и междинни предприятия употребяват електрическа енергия на цена от 201 лева за мегаватчас, а цената за електроинтензивната промишленост в Европейски Съюз е 135 лева „ В България даже при цена от 200 лева за мегаватчас електроинтензивната промишленост е в обстановка на неконкурентоспособност “, означи Васил Велев и напомни, че битовите консуматори в Европейски Съюз се доставят с ел.енергия на цена от 296 лева за мегаватчас, а у нас – за 82 лева „ Пирамидата е обърната – на всички места по света цената на дребно (за бита) е по-висока от тази на едро (за предприятията) – на всички места, с изключение на в България “, сподели Васил Велев.
„ Призоваваме бизнеса да направи старания за задържане и връщане на цените, като употребява това понижение на цената на ел.енергията и като търси и други запаси. Такива старания би трябвало да направи цялото ни общество, с цел да се укроти инфлацията и да реализираме задачата България да е в еврозоната от 1 януари 2024 година Решението за това ще се взима през м. май и в месеците до тогава ние би трябвало да поставим старания да отговорим на критериите за инфлацията. Това ще спомогне и за по-нататъшна конвергенция на приходите и ускорение на икономическия напредък “, акцентира ръководителят на АИКБ.
„ Този път вършим конференция за нещо положително – установяваме верни стъпки на ръководещите в посока към поддържане на по-добра икономическа среда “, означи на собствен ред ръководителят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Той прикани Министерството на енергетиката и „ Булгаргаз “ да се въздържат от използване на клаузите в договорите с крайните клиенти „ вземи или заплати “, защото явно компаниите не са в положение да изтеглят всички декларирани от тях количества.
Според Цветан Симеонов, използването на тази уговорка е оборима в съда, изключително от компаниите, които съумеят да потвърдят форсмажорни условия, само че не е нужно да се стига до сходни процеси.
Според ръководителя на БТПП, главните терзания на бизнеса за идната година са свързани с дефицита на работна ръка, цената на суровините, силата и превоза.
„ Част от проблемите Народното събрание е на път да ги реши, по тази причина има учредения за по-оптимистично въодушевление на българския бизнес “, счита Цветан Симеонов. Той напомни, че през последните години са правени голям брой изследвания по отношение на настройките у бизнеса за приемане на еврото и тези изследвания демонстрират, че преобладаващата част от деловите среди утвърждават присъединението на България към Еврозоната, въпреки към момента да са на разположение и известни терзания, свързани с евентуален растеж на цените, и други
От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Ивайло Найденов (изпълнителен шеф на БФИЕК) също се причисли към изказаните благодарности към народните представители и означи, че решението на Народно събрание дава предвидимост на бизнеса през 2023 година да възнамерява своите производства и да бъде конкурентоспособен в границите на Европейски Съюз и отвън него.
Ивайло Найденов също акцентира, че компенсирането на бизнеса и на публичните консуматори на ел.енергия по никакъв метод не натоварва бюджета. „
Това са средства, които са платени и направени от българския бизнес и част от тях се връщат назад. Тази граница от 200 лева възвръща конкурентоспособността и би подкрепила постигането на задачите за влизане в еврозоната, само че и не заплашва действието на българската енергетика “, безапелационен бе Ивайло Найденов.
В допълнение, отвън тематиката на днешната конференция, ръководителят на АИКБ Васил Велев сложи въпроса за плануваното нарастване на оптималния застрахователен приход на 4200 лева Васил Велев напомни, че до 1 април т.г. МОД беше 3000 лева, след което б еше повишен на 3400 лева, а в този момент се желае нарастване до 4200 лева, т.е. на годишна база растежът е 53%.
„ Това е изцяло безумно, стопански голословно, и то – в миг, когато фирмите към този момент са създали своите бизнес планове. Това е мощен проинфлационен механизъм , който би се задействал. Това касае облагането на висококвалифицирания труд. Това предложение би довело до ограничение на вложенията във високотехнологичните браншове. Всички работодателски организации възразяват против този метод. Ние настояваме за автоматизиран механизъм, който да обвързва оптималния застрахователен приход със междинния застрахователен приход (2,5 пъти) “, сподели ръководителят на АИКБ.
Той сложи и тематиката за неверния метод при използването на европейската Директива за съответните минимални работни заплати (МРЗ). „ Популизмът и идните избори евентуално ще произведат неверното четене на Директивата, която сякаш повелявала МРЗ да бъде равна на половината от СРЗ, само че няма такова условие. Директивата изброява голям брой знаци, които следва да бъдат регистрирани. Но през днешния ден законът е признат на първо четене с съвсем единогласие. Това не е пътят към храма – усилва се сивия бранш, усилва се инфлацията, изравняват се възнагражденията на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд в редица географски области и стопански браншове, където СРЗ е малко над 1000 лева “, безапелационен бе Васил Велев. Думите му бяха подкрепени от Добри Митрев, който означи, че и ма три области в България, в които междинната работна заплата (СРЗ) е под 1200 лева, в други 6 области тя е под 1300 лева, а в 9 области е под 1400 лева „ Единствено в София СРЗ е почти 2400 лева Това е като свинското със зеле – в София тази МРЗ би била търпима, само че в страната не е по този начин “, сподели Добри Митрев.
В умозаключение, ръководителят на БСК и ротационен ръководител на АОБР Добри Митрев изрази задоволство от обстоятелството, че последната за годината конференция на АОБР е заредена с позитивизъм. Той пожела на идващия ротационен ръководител на АОБР Цветан Симеонов (БТПП) всички конференции през 2023 година да бъдат в тази положителна посока. Добри Митрев благодари на медиите за обективното отразяване на посланията на АОБР, както и на работодателските организации за н ационално виновната им работа през 2022 година „ Показахме, че въпреки и да сме съперници, в отбрана на стопанската система и обществото можем да работим дружно “, сподели Добри Митрев.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ