Могат да ни задължат да работим извънредно
Работна група сред държавното управление, синдикатите и работодателите разисква смяна в Кодекса на труда за увеличение на изключителното работно време. Това ще даде опция на бизнеса да вкара изцяло законно 9-часов работен ден.
Увеличение на лимита за ексклузивен труд от 150 на 300 часа е една от измененията, поискани от бизнеса, по която има зелена светлина от общественото министерство. Ако тези 300 часа ексклузивен труд се разпределят през работните дни в годината, това значи опция за удължение на работния ден от 8 на над 9 часа.
Полагането на ексклузивен труд обаче към този момент наложително ще се включва в груповия трудов контракт, планува предлагането на общественото министерство. В момента той може да бъде очакван и в самостоятелния контракт. Освен това ще би трябвало да се съблюдават нормите за междудневната и междуседмичната отмора, които са надлежно 12 и 48 часа.
Бизнесът от дълго време упорства за това изменение в Кодекса на труда.
Предложението на синдикатите е да отпадне опцията за ексклузивен труд отвън регламентираната 40-часова работна седмица.
Министерството е направило оферти за понижаване на оптималния интервал за сумирано пресмятане на работното време от 6 на 4 месеца. Бизнесът упорства то да е 12 месеца.
"В момента изключителният труд е неразрешен, с изключение на в няколко случая, които са категорично дефинирани от законодателя. Сред тях са обезпечаване на сигурността на страната или справяне с следствията от бедствия и повреди. Заради тази възбрана фирмите изготвят графиците по този начин, че сборът от работните часове на служителя за интервала, за който е открито сумираното пресмятане, да е еднакъв на нормата за дълготрайност на работното време, което е огромно стеснение за бизнеса. Нашето предложение е да отпадне възбраната за полагането и планирането на ексклузивен труд или да се усили обсегът на плануваните в Кодекса на труда изключения, като секторът на търговията бъде включен в тях ", изясни Йордан Матеев, изпълнителен шеф на Сдружение за съвременна търговия.
Според работодателите е належащо да има по-голяма еластичност при изчисляването на изключителния труд.
Реформи в минималната заплата, болничните, енергетиката и налозите са измежду ограниченията в общата оферта на синдикатите и бизнеса, които през днешния ден те ще пазят пред вицепремиера Томислав Дончев. Искането им е до края на месеца да се подписа национално тристранно съглашение, а всички ограничения да стартират реализацията си до края на мандата на държавното управление.
Мерките са разпределени в 4 посоки за промени - бизнес среда и стопанска система, енергетика, демография, обучение, пазар на труда, трудова миграция и обществени въпроси.
Сред предложенията са първите три дни от болничния да се изплащат от Национален осигурителен институт, минималната заплата да е по стопански браншове, да се възвръща налог общ приход на бедните в края на годината.
Според предварителните оценки на кабинета обаче 2/3 от предложенията на синдикатите и работодателите са свързани с увеличени заплащания от страна на страната и са неприемливи.
Увеличение на лимита за ексклузивен труд от 150 на 300 часа е една от измененията, поискани от бизнеса, по която има зелена светлина от общественото министерство. Ако тези 300 часа ексклузивен труд се разпределят през работните дни в годината, това значи опция за удължение на работния ден от 8 на над 9 часа.
Полагането на ексклузивен труд обаче към този момент наложително ще се включва в груповия трудов контракт, планува предлагането на общественото министерство. В момента той може да бъде очакван и в самостоятелния контракт. Освен това ще би трябвало да се съблюдават нормите за междудневната и междуседмичната отмора, които са надлежно 12 и 48 часа.
Бизнесът от дълго време упорства за това изменение в Кодекса на труда.
Предложението на синдикатите е да отпадне опцията за ексклузивен труд отвън регламентираната 40-часова работна седмица.
Министерството е направило оферти за понижаване на оптималния интервал за сумирано пресмятане на работното време от 6 на 4 месеца. Бизнесът упорства то да е 12 месеца.
"В момента изключителният труд е неразрешен, с изключение на в няколко случая, които са категорично дефинирани от законодателя. Сред тях са обезпечаване на сигурността на страната или справяне с следствията от бедствия и повреди. Заради тази възбрана фирмите изготвят графиците по този начин, че сборът от работните часове на служителя за интервала, за който е открито сумираното пресмятане, да е еднакъв на нормата за дълготрайност на работното време, което е огромно стеснение за бизнеса. Нашето предложение е да отпадне възбраната за полагането и планирането на ексклузивен труд или да се усили обсегът на плануваните в Кодекса на труда изключения, като секторът на търговията бъде включен в тях ", изясни Йордан Матеев, изпълнителен шеф на Сдружение за съвременна търговия.
Според работодателите е належащо да има по-голяма еластичност при изчисляването на изключителния труд.
Реформи в минималната заплата, болничните, енергетиката и налозите са измежду ограниченията в общата оферта на синдикатите и бизнеса, които през днешния ден те ще пазят пред вицепремиера Томислав Дончев. Искането им е до края на месеца да се подписа национално тристранно съглашение, а всички ограничения да стартират реализацията си до края на мандата на държавното управление.
Мерките са разпределени в 4 посоки за промени - бизнес среда и стопанска система, енергетика, демография, обучение, пазар на труда, трудова миграция и обществени въпроси.
Сред предложенията са първите три дни от болничния да се изплащат от Национален осигурителен институт, минималната заплата да е по стопански браншове, да се възвръща налог общ приход на бедните в края на годината.
Според предварителните оценки на кабинета обаче 2/3 от предложенията на синдикатите и работодателите са свързани с увеличени заплащания от страна на страната и са неприемливи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ