Работил е какво ли не, преди да стане режисьор. Филмите

Работил е какво ли не, преди да стане режисьор. Филмите му постоянно са монотонни, мрачни, а някак дружно с това и занимателни. Заради метода си към киното постоянно е апетитен за най-хубавия финландски режисьор. Той е Аки Каурисмаки и е Човек на деня на Свободна Европа.

Рядко дава изявленията. Говори сбито, само че съдържателно. Във филмите му има самотност, алкохолизъм и самоубийства, само че той споделя за тях по неуместен и занимателен метод. Подходът му към киното му печели редица награди. Той обаче дефинира филмите си единствено като " прилични ". Той е Аки Каурисмаки и на 4 април става на 67 години.

Каурисмаки е роден и израства във Финландия. Завършва медийни науки в университета в Тампере , след което работи най-различни неща - зидар, куриер, мияч на чинии.

За известно време е безприютен и постоянно му се постанова да прекарва нощта в полицейски килии. В света на киното първо навлиза като критик, а по-късно и като сценарист и режисьор.

Това не е изключително мъчно за него, защото по-големият му брат Мика Каурисмаки към този момент е там. Така един от първите филми, в които Каурисмаки взе участие, е този на брат му - " Лъжецът " , където играе основната роля.

По-късно дружно с брат си основава продуцентска компания, а по-късно и кино фестивал. Нещата обаче не се развиват добре и двамата приключват взаимоотношенията си.

" По аргументи, които не е нужно да знаете. Никога не поддържайте стопански връзки с по този начин наречените си другари ", споделя той пред " Гардиън " през 2012 година

Дебютът му като самостоятелен режисьор е през 1983 година с кино лентата " Престъпление и наказване " - акомодация на романа на Фьодор Достоевски . Първият негов филм, който става знаменит, обаче е " Ленинградските каубои отиват в Америка " . Той излиза през 1989 година

" Още при започване на по този начин наречената ми кариера знаех, че в никакъв случай няма да направя шедьовър. Затова взех решение да направя доста прилични филми ", споделя Каурисмаки, представен от платформата за оценка на филми iMDB.

Това е годината, в която Каурисмаки взема решение да се реалокира в Португалия с жена си. Въпреки това една огромна част от дейностите във филмите му се развиват във Финландия и са повлияни от финландската просвета.

Затова и той не прекъсва връзката с родината си. Два пъти годишно Каурисмаки се качва в своята кола и пътува от Португалия чак до Хелзинки.

" Когато бях млад, с моя Cadillac и неприятните пътища, това отнемаше три дни. Сега, с хубавите пътища и на моята възраст лишава пет ", споделя той пред Гардиън през 2017 година

Обикновено филмите му са къси. Той счита, че един филм не би трябвало да продължава повече от 90 минути. Често те съставляват ексцентрични пародии, в които основните герои имат най-обикновена специалност, а постоянно и проблем с алкохола.

" Винаги стартирам с битовия натурализъм, с ежедневните обстановки, и се пробвам да ги върша все по-мрачни и по-мрачни. Накрая се получава мелодрама. Дори светлината се е трансформирала: първоначално тя е напълно естествена, а най-после има огромни сенки ", споделя Каурисмаки.

Той счита, че колкото по-песимистично гледа на живота, толкоз по-оптимистични би трябвало да са филмите му.

" Винаги вземам решение да сложа печален край, само че след това ми става жалост за героите ми и в последния миг поставям благополучен край ", споделя той.

През новото хилядолетие Каурисмаки режисира шест кино лентата. Сред тях е " Мъжът без минало " , спечелил Голямата премия в Кан през 2002 година През същата година режисьорът бойкотира премиерата на личния си филм на фестивала за кино в Ню Йорк , откакто сътрудника му от Иран Абас Киаростами не получава виза и не може да участва.

" При тези условия аз също съм заставен да анулира присъединяване си - тъй като в случай че настоящето държавно управление на Съединени американски щати не желае иранец, надали ще има изгода и от финландец ", споделя Каурисмаки и се майтапи: " Ние даже нямаме нефт ".

Политическите възгледи на Каурисмаки въздействат и на филмите му. Той подлага на критика имиграционната политика на Финландия, поради което през 2017 година се появява филмът му " Другата страна на вярата " . В него той споделя за финландски ресторантьор, който взима под крилото си сирийски емигрант.

Филмът му носи премията за най-хубав режисьор на филмовия фестивал в Берлин .

" Исках всички да видят, че бежанците също са хора. Киното може да повлияе мъничко ", споделя той.

След този филм Каурисмаки си взима дълга отмора от киното. През 2023 година обаче се завръща с кино лентата си " Паднали листа " . Той споделя за двама самотници в Хелзинки, търсещи обич. Критиците незабавно го дефинират за класика, а по-късно филмът получава и премията на журито на фестивала в Кан .

" Харесвам хората ", споделя той. " Гледам ги на улицата. Мисля си: " Хм, каква ли е неговата история? Закъде е толкоз забързан? Но човечеството като цяло? Не съм толкоз сигурен дали го одобрявам ".

В едно обаче Каурисмаки е уверен - " трагикомедията е моят род ".