Работих като лекар в Бърза помощ в продължение на много

Работих като доктор в Бърза помощ в продължение на доста години. Това, което ви описвам се случи, когато към този момент имах набран опит и трудов стаж. Оттогава, мислите за това в никакъв случай не ме напущат. Беше същинско. Този дъждовен ден карах от работа по крайградската автомагистрала. Пътят беше влажен и придвижването бе забавено. Шофирахме с към 50 километра в час. Карах след два автомобила. Изведнъж, съвсем се сблъскахме. Пред мен стана злополука. Една дребна спортна кола пресече осовата линия, влезе в насрещното придвижване и се блъсна в джип – SUV. Този джип караше малко пред нашите три коли. Веднага стопирах. Почувствах, че има съществени проблеми и незабавно се обадих на 112. Излязох от колата, с цел да видя какво се е случило и дали има ранени. От джипа идваха стонове, само че това означаваше, че хората са живи. Тогава отидох настрана от крайпътната канавка, където беше изхвърлен спортният автомобил. В колата имаше две млади момчета. Силата на удара беше избутал мотора на колата до предните седалки, където седяха младежите. Момчето на пътническата седалка беше с колан. Виждаше се счупената му ръка, което като че ли показваше жест „ Какво, по дяволите, се случи? “. Заради удара от мотора, всичко, което беше на предните седалки, беше изместено обратно и задната част на колата беше разрушена. Главата на водача очевидно беше доста засегната и цялата в кръв. Очевидно беше мъртъв, само че взех решение да измеря пулса му. Усетих пулс в ръката му и чух неравномерното му дишане. Тялото му беше мощно притиснато и заклещено в купето. Щеше да отнеме доста време на спасителите да го измъкнат. Виждайки, че умира, извиках мощно, че не мога да му оказа помощ, и че скърбя, че го оставям, само че други се нуждаят от помощта ми. Всъщност, в сърцето си усещах, че той няма да оцелее. Отидох да оказвам помощ на тези, които имаха късмет да оцелеят и направих всичко за фамилията в джипа. Пожарникарите и колите за спешна помощ най-сетне дойдоха и взеха със себе си жертвите. Цялото семейство имаше пострадвания, само че всички оцеляха. Майка беше в най-лошо положение. Имаше сериозна контузия на главата и загуби едното си око. Четете още: Разказ на наш четец: В нашата къща се случват необикновени неща! През останалата част от деня, в главата ми “седяха ” облиците на тези две момчета в спортния автомобил. Късно през нощта, когато се приготвях да си лягам, внезапно чух някакъв звук в коридора. Шумът ставаше все по-силен и той се приближаваше към стаята ми. Приличаше на нещо тежко, което се влачеше с цялата си мощ и по-късно спираше за отдих. Замръзнах, когато дръжката на вратата ми стартира да се върти. След това тя се отвори и аз видях счупена ръка в пролуката. Зад вратата стоеше момчето от пътническата седалка и изглеждаше тъкмо, както го видях в колата. Казвам това напълно съществено. То ме погледна и стартира да приказва. Не мога да си спомня точния текст, само че същността му беше: „ Хей! Моят другар искаше да знаеш, че той те схваща. Искаше да знаеш, че е добре. ” След това, постоя на вратата още няколко секунди, след което се отдръпна в мрака. За известно време чувах по какъв начин се отдалечава по коридора, със същите мощни звуци. Тази нощ спах с включени всички светлини в къщата, които имах. И през идващите две седмици също. По-късно научих повече за тези мъртви момчета. Бяха възпитаници от гимназията и се прибираха от шампионат по битка. Тяхната кола просто се е плъзнала по мокрия път, както беше разказано от следствието. Виждайки техните фотоси, в никакъв случай нямаше да разпозная индивида, който пристигна при мен в нощта. На фотографията той беше ухилен и здрав. Все още вардя всички отрязъци от вестниците за този случай. По време на моята 29-годишна процедура съм виждал доста нелепости, само че нищо не ме е плашело толкоз, колкото този случай. Изпращайте Вашите истории на нашия имейл: [email protected]