Планираната среща на севернокорейския лидер Ким Чен-ун с Владимир Путин във Владивосток, както разкриха от американското разузнаване, ни дава нов поглед върху стратегията на Русия в Украйна, както и предупреждение за по-широки опасности за света.
Докато офанзивата на Киев продължава в четвъртия си месец, само с ограничен успех и няколко руски контраатаки, става ясно, че планът на Москва може да е да позволи на Украйна да изтощи своите хора, танкове, снаряди и ракети срещу най-твърдия ръб на линията Суровикин. Мисленето може да е, че след като оборудваните и обучени на Запад маневрени сили на Украйна бъдат свалени, Русия ще може да започне своя собствена голяма офанзива, може би още през януари.
След почти две години битки който е сравняван повече с Първата световна война, отколкото с Втората, този план напомня на германския Кайзершлахт, пролетната офанзива, която започва през март 1918 г. и отблъсква съюзниците назад, завземайки повече територия, отколкото е била взета от която и да е от страните през преди четири години война. Това беше постигнато, като германците обезкървиха врага, докато изграждаха огромни резерви от хора и боеприпаси зад линиите, готови да отприщят опустошително нападение, подобно на това, към което британците се стремяха, но не успяха да постигнат, по време на битката при Сома през 1916 г.
Проблемът за Путин е, че докато се стреми да смаже украинските сили, той изразходва огромни количества боеприпаси, особено артилерийски снаряди и балистични ракети, както и много голям брой танкове. Въпреки че Русия има по-голям обем военнопромишлено производство от голяма част от Запада и продължава да мобилизира десетки хиляди мъже всяко тримесечие на текуща база, нейните основни доставки остават недостатъчни за нивото на разходите, необходими за голяма нова офанзива.< /p>
Тук може да се намеси Пхенян. Северна Корея изпраща големи количества снаряди, ракети и ракети на Русия от поне една година, като много от доставките са организирани от групата Вагнер на покойния Евгений Пригожин. През юли министърът на отбраната на Путин Сергей Шойгу беше в Пхенян, вероятно преговаряйки за допълнителни доставки. Там той ще е намерил пещерата на Аладин от оборудване - Северна Корея поддържа огромни запаси от тежко оръжие и артилерийски боеприпаси. Много от тях са стари и ненадеждни, но това няма да има значение, ако Русия прибягва до старата си тактика за победа: използва чистата си сила на числеността, натискайки врага, както се опитваха да направят германците през 1918 г.
Новото Оста Москва-Пхенян е обръщане на ролите от епохата на Студената война, когато Съветският съюз и Китай бяха най-големите доставчици на оръжия за Северна Корея от самото начало. Доставките продължиха дори след разпадането на Съветския съюз, като приключиха едва с появата на санкциите на ООН. Подкрепата на Русия днес е от полза за Ким като средство за отвръщане на удара срещу САЩ, с несъмненото одобрение на Пекин.
Но подкрепата на Северна Корея няма да дойде без солидна цена. Осакатен от западните санкции, Пхенян изпитва остра нужда от петрола, храната, торовете и суровините, които Русия има в изобилие.
По-тревожен аспект на процъфтяващите отношения на Русия е потенциалът да доставя както твърда валута, така и технология за програмата за ядрени оръжия на Северна Корея, особено за разработването на междуконтинентални балистични ракети. Както при способността си да предоставя други стоки, Русия има огромни възможности в тази област, включително собственото си ноу-хау за ядрени оръжия. Това може да промени играта в преследването на Пхенян за ефективна програма за ядрени доставки.
Някои анализатори предполагат, че разкриването на САЩ относно планираното посещение на Ким може да е достатъчно, за да го отмени. Това няма да има значение. Дълбоко вкоренените връзки между двете страни са достатъчни, за да може това смъртоносно сътрудничество да продължи и да се развие без среща между двамата лидери.
Въпросът, който трябва да бъде зададен, е: защо е имало нужда да се планира такава среща на първо място? За Ким, практически ограничен до границите на собствената си страна, това би било възможност да се представи като световен държавник пред колегите си антизападни режими. Путин също има нужда да покаже на народа си, че не е изолиран. Но може да има нещо друго зад това. Путин може би е имал предвид разменна монета, за да насърчи вече колебливата администрация на САЩ да окаже натиск върху Киев за прекратяване на огъня.
Каквато и да е дипломатическата двойна игра, Западът сега трябва да помага на Украйна да се подготви в случай на настоящата им офанзива се проваля, което позволява на Путин да отприщи своя Кайзершлахт.
Германската офанзива през 1918 г. затихва поради изтощение и липса на доставки. Не можем да разчитаме, че подобна съдба ще преодолее следващия ход на Путин: под въпрос е дали Украйна ще има ресурсите да задържи руснаците, камо ли да започне своя собствена версия на Стодневната офанзива, която позволи на съюзниците, с новопристигналите американски сили, да да изгонят германците обратно в родината им.
Ако този апокалиптичен сценарий от 1918 г. стане реалност, ще са необходими монументални усилия от страна на Запада, както и от Украйна – по-големи от вече положените. Това ще бъде изключително скъпо за всички, като потенциалните последици са твърде ужасяващи, за да ги обмислим.
Полковник Ричард Кемп е бивш офицер от британската армия
Вижте коментарите
