Уолстрийт Джърнъл: Време е да се приключи със заблудата за поражение на Русия
Путин има съображение да счита, че времето е на негова страна. На фронтовата линия няма признаци, че Русия губи това, което се е трансформирало във война на безсилие. Руската стопанска система е разтърсена, само че не е в руини. По абсурден метод властта на Путин се ускори след несполучливия протест на Евгений Пригожин през юни. Народната поддръжка за войната остава постоянна, а поддръжката на елита за Путин не се е разпаднала.
Обещанията на западните публични лица за възкръсване на личната им отбранителна индустрия се сблъскаха с бюрократични усложнения и пречки по веригата за доставки. В същото време глобите и контролът върху износа попречват военните старания на Путин в доста по-малка степен от предстоящото.
Руските отбранителни фабрики усилват производството си, а наследените руски фабрики превъзхождат западните, когато става въпрос за по този начин нужните артикули като артилерийски снаряди.
Технократите, виновни за ръководството на съветската стопанска система, са потвърдили, че са устойчиви, адаптивни и изобретателни. Повишените цени на петрола, частично с помощта на тясното съдействие със Саудитска Арабия, пълнят държавната хазна. За разлика от тях Украйна е мощно подвластна от паричните потоци от Запада.
Путин може също по този начин да огледа със удовлетворение на външнополитическия си опит. Инвестициите му в основни взаимоотношения се отплащат. Китай и Индия осигуриха значима поддръжка за съветската стопанска система, като усилиха вноса на съветски нефт и други първични материали. Вместо да се тревожи за изгубените пазари в Западна Европа или за нежеланието на Пекин да пренебрегне глобите на Съединени американски щати и Европейски Съюз, Путин реши, че в кратковременен проект е по-изгодно просто да стане младши сътрудник на Китай в икономическата сфера. Стоките от Китай съставляват съвсем 50 % от съветския импорт, а водещите съветски енергийни компании към този момент са се ориентирали към продажби в Китай.
Дори прилежащи страни, които имат всички учредения да се опасяват от нападателната тактичност на Путин, като Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан, осъществят тлъсти облаги, като служат като медиатори за заобикаляне на глобите и като междинни пунктове за артикули, които Русия внасяше непосредствено.
Въпреки че Международният углавен съд повдигна обвиняване против Путин и има многочислени доказателства за военни закононарушения в Украйна, с присъединяване на съветската страна, той към момента е одобряван в разнообразни елементи на по този начин наречения " световен Юг ". Войната в Украйна не е от голяма важност за доста страни, които се възмущават от това, което възприемат като двойни стандарти на Съединени американски щати и Европа или липса на ангажираност по въпроси, които ги засягат.
Нищо от това не трябва да ни изненадва. Повече от шест месеца преди пълномащабното навлизане в Украйна през февруари 2022 година Путин подписа нова Стратегия за национална сигурност на Русия. Основната концепция на този документ беше да приготви страната за дълготрайна борба със Запада. Днес Путин може да каже на нацията, че тактиката му работи.
Путин не изпитва никакъв напън да приключи войната и не се тормози за способността си да я поддържа за неопределен срок. С наближаването на зимата съветската войска предприе лимитирана лична сухопътна атака и сигурно ще разшири ракетните и безпилотните офанзиви против украинските градове, електроцентрали, промишлени обекти и друга сериозна инфраструктура. Като най-малко Путин чака, че поддръжката на Съединени американски щати и Европа за Украйна ще се разсее, че украинците ще се уморят от безкрайния гнет и разрушенията, които им се нанасят, и че комбинацията от двете ще му разреши да диктува изискванията за съглашение, с цел да постави завършек на войната и да разгласи победа. От негова позиция идеалният човек, който може да подписа такава договорка, е Доналд Тръмп, в случай че се завърне в Белия дом през януари 2025 година
Руският водач е подготвен да употребява всичко, с което разполага, с цел да завоюва войната в Украйна. Контролът върху нуклеарните оръжия и европейската сигурност в този момент са заложници на съветското гледище Западът да приключи поддръжката си за Украйна. Онова, което е останало от рамката за надзор на въоръженията от епохата на Студената война, ще бъде изцяло отстранено през 2026 година и нараства рискът от непредсказуема тристранна конкуренция в нуклеарното въоръжаване сред Съединени американски щати, Русия и Китай. Путин ще употребява всеки световен и районен проблем - без значение дали става въпрос за войната сред Израел и Газа, продоволствената сигурност или дейностите в региона на климата - като лост за продобиване на войната против Украйна и Запада.
В своята цялост това положение на нещата съставлява невиждано предизвикателство за западните водачи. Вашингтон и неговите съдружници са извънредно ефикасни в оправянето с най-неотложните аспекти на този проблем: предотвратяват разпадането на Украйна, поддържат положителното ѝ доставяне с съвременни оръжия и разследващи данни в действително време и създават наказания против Русия.
Но в този момент е моментът да се премине към дълготрайна тактика, която да усили и поддържа натиска върху режима в Кремъл. Не бива да си вършим илюзии, че всяка допустима композиция от краткосрочни стъпки ще бъде задоволителна, с цел да принуди Путин да се откаже от войната си.
Това, което западните водачи явно не са създали, е да разяснят на своите жители трайния темперамент на опасността от една окуражена, ревизионистична Русия. Те прекомерно постоянно се отдават на заблуди - залагат на наказания, сполучлива украинска контраатака или прекачване на нови типове оръжия, с цел да принудят Кремъл да седне на масата за договаряния. Или пък се надяваха Путин да бъде свален с дворцов прелом.
По време на Студената война американските външнополитически мислители не залагаха на неочаквана смяна на мнението на Кремъл или на срив на руската система за една нощ. Вместо това те имаха вяра в дълготрайната визия за опълчване на един рисков режим и в нужните вложения в националната защита и военния потенциал на нашите съюзи - политика, по класическата дефиниция на Джордж Кенан, на " търпеливо, само че твърдо и внимателно ограничение на съветските експанзивни трендове ".
Политиката на въздържане през днешния ден би означавала продължение на западните наказания, дипломатическа изолираност на Русия, попречване на намесата на Кремъл във вътрешната ни политика и подсилване на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО, в това число устойчиви американско-европейски вложения в нашата отбранително-индустриална база. Това би означавало също по този начин да се понижат всички вреди - дипломатически, осведомителни, военни и стопански - породени от войната на Путин.
Това не значи, че би трябвало да водим още веднъж Студената война. Да се впуснем в световно състезание с Кремъл не би било рационална инвестиция на престижа или ресурсите на Съединени американски щати. Това би ни обрекло на безсмислена игра на " Утрепи къртица " (Whack-A-Mole) против всички прояви на съветско въздействие. Русия на Путин не има съвсем нищо от твърдата мощ или идеологическата прелест, които направиха Съветския съюз толкоз авторитетен в разнообразни елементи на света.
Освен това днешните условия са доста по-различни от руската опасност. Европа не е опустошената пустота, каквато беше след Втората международна война. НАТО одобри двама нови членове - Финландия и Швеция. На Путин му се постанова да чука по вратите тук-там като Пекин, Техеран и Пхенян. Прословутото съответствие на силите се е наклонило изрично против Русия.
Най-важното е, че обратно на всички прогнози Украйна устоя на съветската офанзива. За по-малко от две години украинската войска трансформира в прахуляк цяло десетилетие на съветска военна рационализация. Поддържането на Украйна в борбата и снабдяването ѝ с оръжия и муниции, както даде обещание президентът Байдън в речта си на 19 октомври, не е щедрост, а най-спешният - и стопански ефикасен - детайл от западната тактика.
Не по-малко значимо е да се помогне на Украйна да се ориентира към полагащото ѝ се място в Европа. Нито една посткомунистическа страна в Европа не е минала през това, през което Украйна минава в този момент. Възстановяването на страната ще бъде дело нацяло потомство освен за нейния народ, само че и за многочислените ѝ другари, сътрудници и съдружници.
Поддържането на сплотеността и решимостта на западните съдружници ще бъде от значително значение за водачите от двете страни на Атлантическия океан. Кремъл от дълго време е овладял изкуството да вбива клинове сред Съединени американски щати и техните съдружници. За страдание, вероятността за възможното отдръпване на Путин от сцената към този момент провокира диалози за ново стратегическо отваряне към Русия, което би могло по някакъв метод да измъкне Москва от прегръдката на Китай.
Но би трябвало да бъдем извънредно внимателни, когато даваме преимущество на всяко ново управление в Кремъл. Бившият президент Рейгън се нуждаеше от доста увещание, преди да почувства, че Михаил Горбачов е друг от руските си прародители. Сега това предизвикателство е доста по-трудно, като се има поради, че който и да размени Путин, ще би трябвало да постави завършек на войната и да стартира същински, съществени договаряния с Киев.
Съединени американски щати и техните съдружници би трябвало да са наясно с дълготрайния темперамент на това начинание. Краят на войната, когато и да се случи, надали ще потуши борбата сред Русия и останалата част от Европа. Украинците и техните другари с право желаят да видят възхода на една просперираща, самостоятелна Украйна, която е сигурна и изцяло интегрирана в политическия и икономическия живот на континента. Путин и неговите наследници биха възприели това като дефинитивно проваляне на Русия. Те ще създадат всичко по силите си, с цел да го предотвратят.
Юджийн Румър е някогашен чиновник на националното разузнаване за Русия в Националния съвет за разузнаване на Съединени американски щати, и сегашен шеф на програмата " Русия и Евразия " в Фондация " Карнеги " за интернационален мир. Андрю С. Уайс, който е работил по съветските въпроси в администрациите на Джордж Буш и Клинтън, е вицепрезидент по изследванията на " Карнеги ".
Превод: Dir.bg
Обещанията на западните публични лица за възкръсване на личната им отбранителна индустрия се сблъскаха с бюрократични усложнения и пречки по веригата за доставки. В същото време глобите и контролът върху износа попречват военните старания на Путин в доста по-малка степен от предстоящото.
Руските отбранителни фабрики усилват производството си, а наследените руски фабрики превъзхождат западните, когато става въпрос за по този начин нужните артикули като артилерийски снаряди.
Технократите, виновни за ръководството на съветската стопанска система, са потвърдили, че са устойчиви, адаптивни и изобретателни. Повишените цени на петрола, частично с помощта на тясното съдействие със Саудитска Арабия, пълнят държавната хазна. За разлика от тях Украйна е мощно подвластна от паричните потоци от Запада.
Путин може също по този начин да огледа със удовлетворение на външнополитическия си опит. Инвестициите му в основни взаимоотношения се отплащат. Китай и Индия осигуриха значима поддръжка за съветската стопанска система, като усилиха вноса на съветски нефт и други първични материали. Вместо да се тревожи за изгубените пазари в Западна Европа или за нежеланието на Пекин да пренебрегне глобите на Съединени американски щати и Европейски Съюз, Путин реши, че в кратковременен проект е по-изгодно просто да стане младши сътрудник на Китай в икономическата сфера. Стоките от Китай съставляват съвсем 50 % от съветския импорт, а водещите съветски енергийни компании към този момент са се ориентирали към продажби в Китай.
Дори прилежащи страни, които имат всички учредения да се опасяват от нападателната тактичност на Путин, като Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан, осъществят тлъсти облаги, като служат като медиатори за заобикаляне на глобите и като междинни пунктове за артикули, които Русия внасяше непосредствено.
Въпреки че Международният углавен съд повдигна обвиняване против Путин и има многочислени доказателства за военни закононарушения в Украйна, с присъединяване на съветската страна, той към момента е одобряван в разнообразни елементи на по този начин наречения " световен Юг ". Войната в Украйна не е от голяма важност за доста страни, които се възмущават от това, което възприемат като двойни стандарти на Съединени американски щати и Европа или липса на ангажираност по въпроси, които ги засягат.
Нищо от това не трябва да ни изненадва. Повече от шест месеца преди пълномащабното навлизане в Украйна през февруари 2022 година Путин подписа нова Стратегия за национална сигурност на Русия. Основната концепция на този документ беше да приготви страната за дълготрайна борба със Запада. Днес Путин може да каже на нацията, че тактиката му работи.
Путин не изпитва никакъв напън да приключи войната и не се тормози за способността си да я поддържа за неопределен срок. С наближаването на зимата съветската войска предприе лимитирана лична сухопътна атака и сигурно ще разшири ракетните и безпилотните офанзиви против украинските градове, електроцентрали, промишлени обекти и друга сериозна инфраструктура. Като най-малко Путин чака, че поддръжката на Съединени американски щати и Европа за Украйна ще се разсее, че украинците ще се уморят от безкрайния гнет и разрушенията, които им се нанасят, и че комбинацията от двете ще му разреши да диктува изискванията за съглашение, с цел да постави завършек на войната и да разгласи победа. От негова позиция идеалният човек, който може да подписа такава договорка, е Доналд Тръмп, в случай че се завърне в Белия дом през януари 2025 година
Руският водач е подготвен да употребява всичко, с което разполага, с цел да завоюва войната в Украйна. Контролът върху нуклеарните оръжия и европейската сигурност в този момент са заложници на съветското гледище Западът да приключи поддръжката си за Украйна. Онова, което е останало от рамката за надзор на въоръженията от епохата на Студената война, ще бъде изцяло отстранено през 2026 година и нараства рискът от непредсказуема тристранна конкуренция в нуклеарното въоръжаване сред Съединени американски щати, Русия и Китай. Путин ще употребява всеки световен и районен проблем - без значение дали става въпрос за войната сред Израел и Газа, продоволствената сигурност или дейностите в региона на климата - като лост за продобиване на войната против Украйна и Запада.
В своята цялост това положение на нещата съставлява невиждано предизвикателство за западните водачи. Вашингтон и неговите съдружници са извънредно ефикасни в оправянето с най-неотложните аспекти на този проблем: предотвратяват разпадането на Украйна, поддържат положителното ѝ доставяне с съвременни оръжия и разследващи данни в действително време и създават наказания против Русия.
Но в този момент е моментът да се премине към дълготрайна тактика, която да усили и поддържа натиска върху режима в Кремъл. Не бива да си вършим илюзии, че всяка допустима композиция от краткосрочни стъпки ще бъде задоволителна, с цел да принуди Путин да се откаже от войната си.
Това, което западните водачи явно не са създали, е да разяснят на своите жители трайния темперамент на опасността от една окуражена, ревизионистична Русия. Те прекомерно постоянно се отдават на заблуди - залагат на наказания, сполучлива украинска контраатака или прекачване на нови типове оръжия, с цел да принудят Кремъл да седне на масата за договаряния. Или пък се надяваха Путин да бъде свален с дворцов прелом.
По време на Студената война американските външнополитически мислители не залагаха на неочаквана смяна на мнението на Кремъл или на срив на руската система за една нощ. Вместо това те имаха вяра в дълготрайната визия за опълчване на един рисков режим и в нужните вложения в националната защита и военния потенциал на нашите съюзи - политика, по класическата дефиниция на Джордж Кенан, на " търпеливо, само че твърдо и внимателно ограничение на съветските експанзивни трендове ".
Политиката на въздържане през днешния ден би означавала продължение на западните наказания, дипломатическа изолираност на Русия, попречване на намесата на Кремъл във вътрешната ни политика и подсилване на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО, в това число устойчиви американско-европейски вложения в нашата отбранително-индустриална база. Това би означавало също по този начин да се понижат всички вреди - дипломатически, осведомителни, военни и стопански - породени от войната на Путин.
Това не значи, че би трябвало да водим още веднъж Студената война. Да се впуснем в световно състезание с Кремъл не би било рационална инвестиция на престижа или ресурсите на Съединени американски щати. Това би ни обрекло на безсмислена игра на " Утрепи къртица " (Whack-A-Mole) против всички прояви на съветско въздействие. Русия на Путин не има съвсем нищо от твърдата мощ или идеологическата прелест, които направиха Съветския съюз толкоз авторитетен в разнообразни елементи на света.
Освен това днешните условия са доста по-различни от руската опасност. Европа не е опустошената пустота, каквато беше след Втората международна война. НАТО одобри двама нови членове - Финландия и Швеция. На Путин му се постанова да чука по вратите тук-там като Пекин, Техеран и Пхенян. Прословутото съответствие на силите се е наклонило изрично против Русия.
Най-важното е, че обратно на всички прогнози Украйна устоя на съветската офанзива. За по-малко от две години украинската войска трансформира в прахуляк цяло десетилетие на съветска военна рационализация. Поддържането на Украйна в борбата и снабдяването ѝ с оръжия и муниции, както даде обещание президентът Байдън в речта си на 19 октомври, не е щедрост, а най-спешният - и стопански ефикасен - детайл от западната тактика.
Не по-малко значимо е да се помогне на Украйна да се ориентира към полагащото ѝ се място в Европа. Нито една посткомунистическа страна в Европа не е минала през това, през което Украйна минава в този момент. Възстановяването на страната ще бъде дело нацяло потомство освен за нейния народ, само че и за многочислените ѝ другари, сътрудници и съдружници.
Поддържането на сплотеността и решимостта на западните съдружници ще бъде от значително значение за водачите от двете страни на Атлантическия океан. Кремъл от дълго време е овладял изкуството да вбива клинове сред Съединени американски щати и техните съдружници. За страдание, вероятността за възможното отдръпване на Путин от сцената към този момент провокира диалози за ново стратегическо отваряне към Русия, което би могло по някакъв метод да измъкне Москва от прегръдката на Китай.
Но би трябвало да бъдем извънредно внимателни, когато даваме преимущество на всяко ново управление в Кремъл. Бившият президент Рейгън се нуждаеше от доста увещание, преди да почувства, че Михаил Горбачов е друг от руските си прародители. Сега това предизвикателство е доста по-трудно, като се има поради, че който и да размени Путин, ще би трябвало да постави завършек на войната и да стартира същински, съществени договаряния с Киев.
Съединени американски щати и техните съдружници би трябвало да са наясно с дълготрайния темперамент на това начинание. Краят на войната, когато и да се случи, надали ще потуши борбата сред Русия и останалата част от Европа. Украинците и техните другари с право желаят да видят възхода на една просперираща, самостоятелна Украйна, която е сигурна и изцяло интегрирана в политическия и икономическия живот на континента. Путин и неговите наследници биха възприели това като дефинитивно проваляне на Русия. Те ще създадат всичко по силите си, с цел да го предотвратят.
Юджийн Румър е някогашен чиновник на националното разузнаване за Русия в Националния съвет за разузнаване на Съединени американски щати, и сегашен шеф на програмата " Русия и Евразия " в Фондация " Карнеги " за интернационален мир. Андрю С. Уайс, който е работил по съветските въпроси в администрациите на Джордж Буш и Клинтън, е вицепрезидент по изследванията на " Карнеги ".
Превод: Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ