Путин губи харизма и авторитет: Как назряват условията за пуч в Русия - Анализи и Коментари
Путин губи харизмата и престижа си, неговият готвач-престъпник употребява генералите за бърсалка, войната е авансово изгубена, а раздразнението във връзка с властта нараства. Създават се условия за боен прелом, изяснява в колонка за „ Можем объяснить “ съветският политолог Аббас Галямов – политически технолог, журналист, държавен деятел и създател на речите на Владимир Путин в интервала 2008-2010, когато днешният президент беше министър-председател.
Нарастващото неодобрение на военните
Преди 50 години в Португалия група офицери, изтощени от безкрайните колониални войни, устроиха бунт, който приключи с гражданска война и свалянето на властническия режим на Салазар-Каетано. Не бива да се изключва опцията в един миг и съветските им сътрудници да се пробват да създадат нещо сходно.
Колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-очевидна е безсмислеността й. На първо място, идва окончателното осъзнаване, че по този начин или другояче няма да се получи успеха над въоръжените сили на Украйна, свалянето на Зеленски и замяната му с конвенционален Янукович. От друга страна сами по себе си нови територии на руснаците не са им нужни – те отвън границите на личните си райони рядко излизат и като цяло – земя в Русия има задоволително.
Второ, каквото и да приказва пропагандата, армейците виждат, че НАТО по този начин и не влиза във войната, което значи, че тезата за проектите на алианса да нападна Русия наподобява все по-малко безапелационна. Не приказвам за това, че Пригожин със своята изразителност изцяло дискредитира режима в очите на военните, и озлоблението към управляващите, които разрешават на нарушителя да си бърше краката с тях, се ускорява в тези среди .
Не без значение е и чисто имиджовият съставен елемент: с натрупването на проблемите в страната и армията, които управляващите, става известно, не могат да решат, в очите на хората Путин все по-уверено се трансформира от огромен пълководец в междинна ръка деспот.
Защо метежът е инфектиран
С оглед на гореизложеното има смисъл да вникнем по-отблизо в международния опит в организирането на военни преврати, като се опитаме примерим на себе си. Както е известно, при сходни условия другите субекти могат да работят по сходен метод.
Навремето създателят на тези редове инцидентно прочете няколко проучвания, свързани с обсъжданата тематика. Спомням си, че основният фактор за триумфа на пучистите е появяването на няколко воински елементи, които ще показват увереност да работят в новите условия. След като заговорниците разгласят своите искания за власт, някои подразделения би трябвало, да вземем за пример, да арестуват своите офицери, да излязат от мястото на дислокация и да стартират бързо да се придвижват към столицата или да създадат нещо сходно.
Защо тези стъпки са толкоз значими? Работата е в това, че след появяването на информация за началото на прелом, обстановката „ се нулира “ и вчерашните лоялности сега към този момент губят смисъл. Пред командира на всяка част поражда въпросът: „ И в този момент какво? Именно тъкмо в този миг е нужно командирът да види, че до момента в който той мисли, някой към този момент работи. По-вероятно е да се причисли към него, тъй като в противоположен случай да влезе в пердах с него, с този, който е почнал. А това към този момент е сериозна персонална отговорност, която елементарните бюрократи – в това число и униформените – постоянно заобикалят.
Най-важното нещо в този случай е, че тъкмо в този миг в главата на командира, който мисли към кого да се причисли, минават всички искания към сегашната власт, които с които в миналото се е сблъсквал. Всичко, което е чувал преди и на което не е реагирал, внезапно стартира да има значение – и корупцията, и несправедливостта, и изгубените войни, и клановостта, и непотизмът, и репресиите, и фалшифицираните избори, и пренаписаните Конституции.
Трябва да се осъзнае, че голямото болшинство от командири в армията на една властническа страна не са някакви упорити поддръжници на управляващите, а елементарни опортюнисти . Хората с убеждения не виреят дълго в бюрократичните среди. Така че, като всеки естествен опортюнист, този пълководец се пробва да пресметна вариантите: кой ще завоюва в последна сметка. За да се присъедините към най-вероятния победител. Ако чутите един път в миналото искания за власт му се сторят безапелационни, тогава той ще реши, че властта най-вероятно ще бъде пометена от вълна от национален яд и няма да устои. И щом няма да устои, тогава и няма защо да вземате нейната страна.
Накратко, с цел да успее един прелом, той се нуждае от някакво групиране, което да се трансформира в ядрото на нова политическа действителност, както и от насъбран набор от искания, които ще основат чувството, че държавното управление губи социална поддръжка. Второто ще сътвори общ декор, а първото ще обезпечи динамичност.
Нарастващото неодобрение на военните
Преди 50 години в Португалия група офицери, изтощени от безкрайните колониални войни, устроиха бунт, който приключи с гражданска война и свалянето на властническия режим на Салазар-Каетано. Не бива да се изключва опцията в един миг и съветските им сътрудници да се пробват да създадат нещо сходно.
Колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-очевидна е безсмислеността й. На първо място, идва окончателното осъзнаване, че по този начин или другояче няма да се получи успеха над въоръжените сили на Украйна, свалянето на Зеленски и замяната му с конвенционален Янукович. От друга страна сами по себе си нови територии на руснаците не са им нужни – те отвън границите на личните си райони рядко излизат и като цяло – земя в Русия има задоволително.
Второ, каквото и да приказва пропагандата, армейците виждат, че НАТО по този начин и не влиза във войната, което значи, че тезата за проектите на алианса да нападна Русия наподобява все по-малко безапелационна. Не приказвам за това, че Пригожин със своята изразителност изцяло дискредитира режима в очите на военните, и озлоблението към управляващите, които разрешават на нарушителя да си бърше краката с тях, се ускорява в тези среди .
Не без значение е и чисто имиджовият съставен елемент: с натрупването на проблемите в страната и армията, които управляващите, става известно, не могат да решат, в очите на хората Путин все по-уверено се трансформира от огромен пълководец в междинна ръка деспот.
Защо метежът е инфектиран
С оглед на гореизложеното има смисъл да вникнем по-отблизо в международния опит в организирането на военни преврати, като се опитаме примерим на себе си. Както е известно, при сходни условия другите субекти могат да работят по сходен метод.
Навремето създателят на тези редове инцидентно прочете няколко проучвания, свързани с обсъжданата тематика. Спомням си, че основният фактор за триумфа на пучистите е появяването на няколко воински елементи, които ще показват увереност да работят в новите условия. След като заговорниците разгласят своите искания за власт, някои подразделения би трябвало, да вземем за пример, да арестуват своите офицери, да излязат от мястото на дислокация и да стартират бързо да се придвижват към столицата или да създадат нещо сходно.
Защо тези стъпки са толкоз значими? Работата е в това, че след появяването на информация за началото на прелом, обстановката „ се нулира “ и вчерашните лоялности сега към този момент губят смисъл. Пред командира на всяка част поражда въпросът: „ И в този момент какво? Именно тъкмо в този миг е нужно командирът да види, че до момента в който той мисли, някой към този момент работи. По-вероятно е да се причисли към него, тъй като в противоположен случай да влезе в пердах с него, с този, който е почнал. А това към този момент е сериозна персонална отговорност, която елементарните бюрократи – в това число и униформените – постоянно заобикалят.
Най-важното нещо в този случай е, че тъкмо в този миг в главата на командира, който мисли към кого да се причисли, минават всички искания към сегашната власт, които с които в миналото се е сблъсквал. Всичко, което е чувал преди и на което не е реагирал, внезапно стартира да има значение – и корупцията, и несправедливостта, и изгубените войни, и клановостта, и непотизмът, и репресиите, и фалшифицираните избори, и пренаписаните Конституции.
Трябва да се осъзнае, че голямото болшинство от командири в армията на една властническа страна не са някакви упорити поддръжници на управляващите, а елементарни опортюнисти . Хората с убеждения не виреят дълго в бюрократичните среди. Така че, като всеки естествен опортюнист, този пълководец се пробва да пресметна вариантите: кой ще завоюва в последна сметка. За да се присъедините към най-вероятния победител. Ако чутите един път в миналото искания за власт му се сторят безапелационни, тогава той ще реши, че властта най-вероятно ще бъде пометена от вълна от национален яд и няма да устои. И щом няма да устои, тогава и няма защо да вземате нейната страна.
Накратко, с цел да успее един прелом, той се нуждае от някакво групиране, което да се трансформира в ядрото на нова политическа действителност, както и от насъбран набор от искания, които ще основат чувството, че държавното управление губи социална поддръжка. Второто ще сътвори общ декор, а първото ще обезпечи динамичност.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ