Коментар №2 на седмицата: На какво ни научи успехът на Мария Бакалова
Публикуваме най-четените и харесвани мнения тази седмица. Този коментар събра над 4 000 ваши прочитания в Actualno.com.
в категорията " Най-добра поддържаща женска роля ". Тя е първата българска актриса, която ще се бори за влиятелното отличие. Както нормално в обществото ни, когато някъде се появи забележима българска диря, стартират полемиките би трябвало ли да се гордеем с този триумф.
Моето мнение по въпроса е, че няма по какъв начин да се гордея с достижение, за което нямам никакъв персонален принос. Успехът е за Мария Бакалова, нейното семейство и учители, които са я подготвили да го реализира. Но откровено се веселя за него и изпитвам почитание към нея. Причините са няколко. За да се стигне до тази номинация българката е попаднала на точното място в подобаващия миг.
Смятам, че Борат 2 е искрено агитационен филм и несъмнено не е по моя усет. Но истината е, че само такава продукция може да донесе международна известност и награди. Някакси обаче не е съответно разграничителните линии в актуалното общество да ги прехвърляме на Мария Бакалова.
Тя се е възползвала оптимално добре от шанса си. Първото изискване това да се случи е да опиташ. В нейния случай е да се явиш на кастинг. Мнозина други евентуално даже не създали опит, поради привидно нищожните шансове за пробив. Няма какво да се лъжем - доста по-трудно е да стигнеш до номинация за сходно отличие когато се казваш Мария Бакалова, в сравнение с в случай че се казваш Джесика или Джейн и си израснала в Съединени американски щати. Стартът не е еднакъв, нито упованията и самочувствието.
Обществените настройки се тласкат от дълг да се гордеем и да трупаме национална самонадеяност поради триумфа на Бакалова до отказване на достижението й. Нито едното, нито другото е добре аргументирано. Национално самочувствие се построява на база целенасочени и задружни старания от публично естество, а не на самостоятелни достижения.
Патриотарщината от трапезен вид, добре разказана в стихотворението на Ботев " В механата ", няма да ни докара до нищо положително. Отричането на триумфите на всеки наш съотечественик, които са симптом на дълбоки комплекси и хладнокръвен нихилизъм, също са пагубни.
А най-важният урок, който можем на научим от младата Мария Бакалова е, че с цел да постигаш фантазиите си не би трябвало слушаш тези, които ти споделят по какъв начин нещата няма да се случат, а да работиш за тях и да не спираш да вярваш. А по отношение на самия филм Борат 2 - той ясно демонстрира наклонността в актуалното кино. Но въпрос на усет, споделило кучето и си облизало... знаете какво.
Автор: Тодор Беленски
в категорията " Най-добра поддържаща женска роля ". Тя е първата българска актриса, която ще се бори за влиятелното отличие. Както нормално в обществото ни, когато някъде се появи забележима българска диря, стартират полемиките би трябвало ли да се гордеем с този триумф.
Моето мнение по въпроса е, че няма по какъв начин да се гордея с достижение, за което нямам никакъв персонален принос. Успехът е за Мария Бакалова, нейното семейство и учители, които са я подготвили да го реализира. Но откровено се веселя за него и изпитвам почитание към нея. Причините са няколко. За да се стигне до тази номинация българката е попаднала на точното място в подобаващия миг.
Смятам, че Борат 2 е искрено агитационен филм и несъмнено не е по моя усет. Но истината е, че само такава продукция може да донесе международна известност и награди. Някакси обаче не е съответно разграничителните линии в актуалното общество да ги прехвърляме на Мария Бакалова.
Тя се е възползвала оптимално добре от шанса си. Първото изискване това да се случи е да опиташ. В нейния случай е да се явиш на кастинг. Мнозина други евентуално даже не създали опит, поради привидно нищожните шансове за пробив. Няма какво да се лъжем - доста по-трудно е да стигнеш до номинация за сходно отличие когато се казваш Мария Бакалова, в сравнение с в случай че се казваш Джесика или Джейн и си израснала в Съединени американски щати. Стартът не е еднакъв, нито упованията и самочувствието.
Обществените настройки се тласкат от дълг да се гордеем и да трупаме национална самонадеяност поради триумфа на Бакалова до отказване на достижението й. Нито едното, нито другото е добре аргументирано. Национално самочувствие се построява на база целенасочени и задружни старания от публично естество, а не на самостоятелни достижения.
Патриотарщината от трапезен вид, добре разказана в стихотворението на Ботев " В механата ", няма да ни докара до нищо положително. Отричането на триумфите на всеки наш съотечественик, които са симптом на дълбоки комплекси и хладнокръвен нихилизъм, също са пагубни.
А най-важният урок, който можем на научим от младата Мария Бакалова е, че с цел да постигаш фантазиите си не би трябвало слушаш тези, които ти споделят по какъв начин нещата няма да се случат, а да работиш за тях и да не спираш да вярваш. А по отношение на самия филм Борат 2 - той ясно демонстрира наклонността в актуалното кино. Но въпрос на усет, споделило кучето и си облизало... знаете какво.
Автор: Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ