Коментар №3 на седмицата: Коронавирусът подкрепя Бойко Борисов на изборите! Гладът – зависи!
Публикуваме най-четените и харесвани мнения тази седмица. Този коментар събра над 4 000 ваши прочитания в Actualno.com.
Увеличаващите се напоследък вести за нови разновидности на ковид SARS-CoV-2 – особено английския, южноафриканския и бразилския вид, несъмнено основават мрачни настроения. Няма по какъв начин да е другояче, когато заплахата от това да боледуваш ковид още веднъж и още веднъж пораства. Защото към този момент излизат и такива данни – разновидностите в тези разновидности, изключително бразилския, допуска да приказваме за де факто нов ковид, против който хората нямат имунитет.
Разбира се, съждението за нови вируси, които ни разболяват един след различен, занапред следва да бъде потвърдено. Но и сегашните данни дават съображение да се гледа в тази посока, би трябвало да се търсят доказателства и повече изясненост. И тъкмо поради това обществата ни са сложени на колене – поради рисковете.
Хората всеобщо не схващат или отхвърлят да схванат, че рискът значи следното – нещо МОЖЕ да стане. Въпросът е какъв брой е евентуално. Колко евентуално беше един вирус да сложи цялата ни планета в положение на локдаун? Колко евентуално е този вирус да мутира по този начин, че да ни тормози още дълго време, до момента в който не открием и използван съответни профилактика и лекуване за милиарди хора? Сложни въпроси с още по-сложни отговори – а хората не обичат комплицираното. Много по-лесен е животът в положението ти си неприятният, аз съм положителният. Лесен, само че до време.
Опасността от вируса е действителна, единствено че също толкоз действителна е заплахата от политически измами, с които имащите в този момент власт да се възползват да я задържат и да си вършат каквото си желаят. Не единствено в България, само че мен ме интересува България. И съмненията, че се прави тъкмо това, с цел да се опази власт, се ускоряват.
Нека единствено погледнем – в края на предходната седмица Народното събрание ни потегли да приема закон. Можело или с преносима урна, или в специфични секции единствено за карантинирани – ЦИК да си избере! Оставяме значи на няколко души да решат, а не вземат решение тези, които (уж) са определени при гласоподаване от целия народ и би трябвало да го съставляват. Ако по толкоз значим въпрос се измъкват по този начин от отговорност, тогава по какъв начин да им вярваш? На ЦИК в този момент какво им пречи да си нагодят както желаят или както им се каже зад кулисите, с цел да не се подтиква толкоз доста изборна интензивност?
Друг образец кой защо го е грижа – съждението за на партия " Възраждане ", която в този момент няма да разясня каква е и що е - и там има защо да се внимава, разясня единствено образеца и тематиката. и тъне в съсипия години наред – в този момент има пандемия, при която тъкмо такава болница ще е доста значима за качествено възобновяване на тежко прекарали ковид! И какво става –! Защото е мъчно, тъй като би трябвало да се прави с дълготрайна цел, няма лесни и бързи пари в джобовете и чекмеджетата на нашите. Как тогава да вярваш на ръководещите, че ги е грижа за пандемията преди всичко и за нашето здраве, а не за тяхното лично благополучие?
Ежедневно има такива образци във всички области на настоящето ръководство. И това няма по какъв начин да не вбесява. Но по-важното е, че доверието към ръководещите е от дълго време изгубено. Не е нужно Велико национално въстание, с цел да е ясно това. Обаче като няма доверие, във времена на рецесия като сегашните става още по-страшно – няма поддръжка даже за ограничения и дейности, за които би трябвало да има и на които би трябвало да се доверим.
Как ресторантьорите да се доверят и да поддържат или най-малко да търпят сложни ограничения в битката с ковид, когато? Примери колкото искаш - образци, които разсънват и палят неодобрение.
Така че заключението е следното – науката и научните данни за ковид ни дават мотив за безпокойствие и да се готвим за ограничавания. Действията на страната да оказва помощ на изпадналите в компликация и непрекъснатите оправдания, когато следващата недомислица или безразсъден пропуск бъдат извадени нескрито, ни дават съображение да недоволстваме и да оставяме ковид на втори проект, да го възприемаме като следващата неистина на едно ръководство в цялостно проваляне.
Съответно – отново живеем в абсурд, сред две рискове. Защото от ковид се умира, умира се обаче и от апетит. И в този момент въпросът е кой боязън ще е по-голям на изборите – този от подлата болест или този от нов четиригодишен Борисов небосвод с нова безкрайна серия от безумия? Двата разновидността на боязън не потеглят равностойно – тъй като администрацията, която съществува с помощта на Бойко Борисов, е ясно, че ще отиде да гласоподава. Останалите, които още не са безнадеждно подвластни от него, към този момент потеглят от еднакъв старт на страховете. Но Борисов е с преднина и има всички принадлежности на властта да я усили още повече до 4 април.
За край, да не не помни – Румен Радев като главнокомандващ на Военновъздушни сили дали по този начин си е правил тактиките, както реши коя да е датата на парламентарните избори? Или същинската му тактика ще я забележим наесен, на президентските избори – дали ще се окаже танто за кукуригу?
Автор: Ивайло Ачев
Увеличаващите се напоследък вести за нови разновидности на ковид SARS-CoV-2 – особено английския, южноафриканския и бразилския вид, несъмнено основават мрачни настроения. Няма по какъв начин да е другояче, когато заплахата от това да боледуваш ковид още веднъж и още веднъж пораства. Защото към този момент излизат и такива данни – разновидностите в тези разновидности, изключително бразилския, допуска да приказваме за де факто нов ковид, против който хората нямат имунитет.
Разбира се, съждението за нови вируси, които ни разболяват един след различен, занапред следва да бъде потвърдено. Но и сегашните данни дават съображение да се гледа в тази посока, би трябвало да се търсят доказателства и повече изясненост. И тъкмо поради това обществата ни са сложени на колене – поради рисковете.
Хората всеобщо не схващат или отхвърлят да схванат, че рискът значи следното – нещо МОЖЕ да стане. Въпросът е какъв брой е евентуално. Колко евентуално беше един вирус да сложи цялата ни планета в положение на локдаун? Колко евентуално е този вирус да мутира по този начин, че да ни тормози още дълго време, до момента в който не открием и използван съответни профилактика и лекуване за милиарди хора? Сложни въпроси с още по-сложни отговори – а хората не обичат комплицираното. Много по-лесен е животът в положението ти си неприятният, аз съм положителният. Лесен, само че до време.
Опасността от вируса е действителна, единствено че също толкоз действителна е заплахата от политически измами, с които имащите в този момент власт да се възползват да я задържат и да си вършат каквото си желаят. Не единствено в България, само че мен ме интересува България. И съмненията, че се прави тъкмо това, с цел да се опази власт, се ускоряват.
Нека единствено погледнем – в края на предходната седмица Народното събрание ни потегли да приема закон. Можело или с преносима урна, или в специфични секции единствено за карантинирани – ЦИК да си избере! Оставяме значи на няколко души да решат, а не вземат решение тези, които (уж) са определени при гласоподаване от целия народ и би трябвало да го съставляват. Ако по толкоз значим въпрос се измъкват по този начин от отговорност, тогава по какъв начин да им вярваш? На ЦИК в този момент какво им пречи да си нагодят както желаят или както им се каже зад кулисите, с цел да не се подтиква толкоз доста изборна интензивност?
Друг образец кой защо го е грижа – съждението за на партия " Възраждане ", която в този момент няма да разясня каква е и що е - и там има защо да се внимава, разясня единствено образеца и тематиката. и тъне в съсипия години наред – в този момент има пандемия, при която тъкмо такава болница ще е доста значима за качествено възобновяване на тежко прекарали ковид! И какво става –! Защото е мъчно, тъй като би трябвало да се прави с дълготрайна цел, няма лесни и бързи пари в джобовете и чекмеджетата на нашите. Как тогава да вярваш на ръководещите, че ги е грижа за пандемията преди всичко и за нашето здраве, а не за тяхното лично благополучие?
Ежедневно има такива образци във всички области на настоящето ръководство. И това няма по какъв начин да не вбесява. Но по-важното е, че доверието към ръководещите е от дълго време изгубено. Не е нужно Велико национално въстание, с цел да е ясно това. Обаче като няма доверие, във времена на рецесия като сегашните става още по-страшно – няма поддръжка даже за ограничения и дейности, за които би трябвало да има и на които би трябвало да се доверим.
Как ресторантьорите да се доверят и да поддържат или най-малко да търпят сложни ограничения в битката с ковид, когато? Примери колкото искаш - образци, които разсънват и палят неодобрение.
Така че заключението е следното – науката и научните данни за ковид ни дават мотив за безпокойствие и да се готвим за ограничавания. Действията на страната да оказва помощ на изпадналите в компликация и непрекъснатите оправдания, когато следващата недомислица или безразсъден пропуск бъдат извадени нескрито, ни дават съображение да недоволстваме и да оставяме ковид на втори проект, да го възприемаме като следващата неистина на едно ръководство в цялостно проваляне.
Съответно – отново живеем в абсурд, сред две рискове. Защото от ковид се умира, умира се обаче и от апетит. И в този момент въпросът е кой боязън ще е по-голям на изборите – този от подлата болест или този от нов четиригодишен Борисов небосвод с нова безкрайна серия от безумия? Двата разновидността на боязън не потеглят равностойно – тъй като администрацията, която съществува с помощта на Бойко Борисов, е ясно, че ще отиде да гласоподава. Останалите, които още не са безнадеждно подвластни от него, към този момент потеглят от еднакъв старт на страховете. Но Борисов е с преднина и има всички принадлежности на властта да я усили още повече до 4 април.
За край, да не не помни – Румен Радев като главнокомандващ на Военновъздушни сили дали по този начин си е правил тактиките, както реши коя да е датата на парламентарните избори? Или същинската му тактика ще я забележим наесен, на президентските избори – дали ще се окаже танто за кукуригу?
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ