Политици с манталитет на васали
Публикуваме коментар на Петър Волгин пред за политиците в България:
"Много рядко представителите на българския политически хайлайф са се държали почтено по отношение на задграничните ни сътрудници. Обикновено нашите политици чинно и дори с блестящо изразена подготвеност просто са изпълнявали идващите извън нареждания. Факт е, че напоследък политическият ни хайлайф демонстрираше една нетипчна за него храброст. Политиците ни, както ръководещи, по този начин и съпротива, успяваха да удържат на все по-силния напън във връзка на нашата позиция за това дали Скопие заслужава да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз.
Тази позиция беше кардинална и обективна. Не е обикновено договаряния за участие в Европейски Съюз да стартира страна, в която систематично се нарушават правата на българите. Не е обикновено самият Европейски Съюз да подкрепя страна, в която децата от дребни ги учат, че българите са „ фашисти “, „ татари “ и въобще „ най-големите гадове “. Не е обикновено да вършим взаимни отстъпки с страна, която заради липса на лична история, на личен език и на огромни исторически фигури, краде българските.
В последна сметка обаче се оказа, че по-голямата част от политическия ни хайлайф не устоя на натиска. А че напън е имало, и то огромен, това го призна самият Еманюел Макрон. Е, с помощта на метода, по който през вчерашния ден гласоподаваха множеството български депутати, в този момент Макрон ще си запише огромен интернационален триумф, тъй като е предиздвикал България да смъкна ветото върху Скопие. А какво реализира България? Нищо, несъмнено. Както доста постоянно е ставало, и в по-близкото, и в по-далечното ни минало, политическият ни хайлайф се подчини на непознатия напън. Да, тези хора постоянно ще извъртят нещата по този начин, че да показват васалните си дейности като някакво чутовно народополезно дело.
Сега, да вземем за пример, не стопират да изясняват какъв брой отлично било френското предложение и че по-добра оферта в никакъв случай нямало да получим. Ама чакайте малко! Какво е това сбъркано мислене? На нас предложения не ни трябват. От предложения се нуждае РСМ. Те желаят да стартират договаряния, не ние. Така че те са тези, които би трябвало да се преценяват и да вършат взаимни отстъпки, а не ние. Ето по този начин биха разсъждавали политици, които имат самочувствие, които не губят мозъка и дума сега, в който някой европейски служител от междинния ешелон ги огледа с лек упрек.
Вместо да умират от екстаз при типа на някакво предложение от непозната страна, достойните политици биха попитали следното: А къде в тази „ прелестна “ френска оферта са гаранциите, че в РСМ ще бъдат изменени цялостните с фалшификации учебници по история? Къде са гаранциите, че там повече няма да си присвояват българското културно и историческо завещание? Къде са гаранциите, че ще бъде прекъснато потреблението на езика на омразата във връзка с българите и България? Никакви такива неща няма в това „ превъзходно “ френско предложение. Казано напълно почтено и напълно политически неточно, от този документ могат да се възторгват или наивници или хора, които се надяват след това да осребрят поддръжката си за него.
И още нещо не може да не направи усещане на всеки естествен жител - необяснимата експедитивност, с което беше свалено българското несъгласие. Правителството е в оставка, в Народното събрание не е ясно кой е болшинство и кой е съпротива. Дори не се знае дали при започване на работния ден ще е налице кворумът, с цел да стартира съвещанието. И таман в този цялостен безпорядък множеството български депутати гласоподаваха в поддръжка на решение, което ще има дълготрайни последствия.
Вярно е, че от много време тече една доста оспорвана борба коя партия ще се изкара по-евроатлантическа от останалите. С гласуването си депутатите от „ Продължаваме промяната “, ГЕРБ, „ Демократична България “ и Движение за права и свободи демонстрираха, че резултатите от тази борба са им несравнимо по-важни от българския народен интерес. И все по-основателни стават съмненията, че доста от българските партии работят не като изразители на ползите на избрани групи от българското общество, а като елементарни машинки за въздействие, чиито копчета биват натискани извън.
Е, би трябвало ли тогава да се учудваме, че от ден на ден българи се изпълват с съмнение, и това е доста меко казано, във връзка с политическия хайлайф? "
"Много рядко представителите на българския политически хайлайф са се държали почтено по отношение на задграничните ни сътрудници. Обикновено нашите политици чинно и дори с блестящо изразена подготвеност просто са изпълнявали идващите извън нареждания. Факт е, че напоследък политическият ни хайлайф демонстрираше една нетипчна за него храброст. Политиците ни, както ръководещи, по този начин и съпротива, успяваха да удържат на все по-силния напън във връзка на нашата позиция за това дали Скопие заслужава да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз.
Тази позиция беше кардинална и обективна. Не е обикновено договаряния за участие в Европейски Съюз да стартира страна, в която систематично се нарушават правата на българите. Не е обикновено самият Европейски Съюз да подкрепя страна, в която децата от дребни ги учат, че българите са „ фашисти “, „ татари “ и въобще „ най-големите гадове “. Не е обикновено да вършим взаимни отстъпки с страна, която заради липса на лична история, на личен език и на огромни исторически фигури, краде българските.
В последна сметка обаче се оказа, че по-голямата част от политическия ни хайлайф не устоя на натиска. А че напън е имало, и то огромен, това го призна самият Еманюел Макрон. Е, с помощта на метода, по който през вчерашния ден гласоподаваха множеството български депутати, в този момент Макрон ще си запише огромен интернационален триумф, тъй като е предиздвикал България да смъкна ветото върху Скопие. А какво реализира България? Нищо, несъмнено. Както доста постоянно е ставало, и в по-близкото, и в по-далечното ни минало, политическият ни хайлайф се подчини на непознатия напън. Да, тези хора постоянно ще извъртят нещата по този начин, че да показват васалните си дейности като някакво чутовно народополезно дело.
Сега, да вземем за пример, не стопират да изясняват какъв брой отлично било френското предложение и че по-добра оферта в никакъв случай нямало да получим. Ама чакайте малко! Какво е това сбъркано мислене? На нас предложения не ни трябват. От предложения се нуждае РСМ. Те желаят да стартират договаряния, не ние. Така че те са тези, които би трябвало да се преценяват и да вършат взаимни отстъпки, а не ние. Ето по този начин биха разсъждавали политици, които имат самочувствие, които не губят мозъка и дума сега, в който някой европейски служител от междинния ешелон ги огледа с лек упрек.
Вместо да умират от екстаз при типа на някакво предложение от непозната страна, достойните политици биха попитали следното: А къде в тази „ прелестна “ френска оферта са гаранциите, че в РСМ ще бъдат изменени цялостните с фалшификации учебници по история? Къде са гаранциите, че там повече няма да си присвояват българското културно и историческо завещание? Къде са гаранциите, че ще бъде прекъснато потреблението на езика на омразата във връзка с българите и България? Никакви такива неща няма в това „ превъзходно “ френско предложение. Казано напълно почтено и напълно политически неточно, от този документ могат да се възторгват или наивници или хора, които се надяват след това да осребрят поддръжката си за него.
И още нещо не може да не направи усещане на всеки естествен жител - необяснимата експедитивност, с което беше свалено българското несъгласие. Правителството е в оставка, в Народното събрание не е ясно кой е болшинство и кой е съпротива. Дори не се знае дали при започване на работния ден ще е налице кворумът, с цел да стартира съвещанието. И таман в този цялостен безпорядък множеството български депутати гласоподаваха в поддръжка на решение, което ще има дълготрайни последствия.
Вярно е, че от много време тече една доста оспорвана борба коя партия ще се изкара по-евроатлантическа от останалите. С гласуването си депутатите от „ Продължаваме промяната “, ГЕРБ, „ Демократична България “ и Движение за права и свободи демонстрираха, че резултатите от тази борба са им несравнимо по-важни от българския народен интерес. И все по-основателни стават съмненията, че доста от българските партии работят не като изразители на ползите на избрани групи от българското общество, а като елементарни машинки за въздействие, чиито копчета биват натискани извън.
Е, би трябвало ли тогава да се учудваме, че от ден на ден българи се изпълват с съмнение, и това е доста меко казано, във връзка с политическия хайлайф? "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ