Ако изгониш народа, в името на кого съдиш?
Публичното правосъдие е една от главните разлики сред демократичните и другите страни. Причините са добре известни и са възприети като интернационален стандарт. Публичният характер на производството защитава страните от рисковете за скрито реализиране на правораздаването без публичен надзор. Ако обществото не вижда по какъв начин работи съдът, то няма по какъв начин да има доверие в него. Но Съдийската гилдия на Висшия съдебен съвет реши, че поради заплахата от разпространяване на коронавируса достъпът на аудитория в правосъдните зали остава неразрешен и след изключителното състояние, когато се възобновява разглеждането на всички каузи.
Сега се очаква пресаташетата на съдилищата да дават информация по каузи, а
протоколите да се разгласяват, само че по опция.
Познайте по кое време ще има опция... Според болшинството във Висш съдебен съвет е задоволително след обещано съвещание да има изказване от съда.
Животът и здравето, несъмнено, са най-важни. Но те не би трябвало да са в колизия с публичността. Ясно е, че няма по какъв начин доста хора да влязат като в дядовата ръкавичка в някоя тясна зала. А множеството зали са дребни, някои даже нямат прозорци. В цифровата епоха обаче няма нужна публицистите да участват физически в правосъдните зали и по този начин да слагат в риск себе си, съда и участниците в процеса. Публичността може да бъде обезпечена и посредством онлайн лъчение от правосъдните зали. Но вместо да придвижи правосъдната система в цифровата ера, съветът остави осведомителния монопол в ръцете на юристите и прокурорите. Както и на пресаташетата, които да преценят какво от случилото се в залата да опишат и какво да спестят. Тази опосредствана, даже извратена гласност е следващото посягане против демокрацията, облечено в видимо положителни планове. Медийната действителност в страната е такава, че ограничението на достъпа до информация би обслужвало само изданията, които не съблюдават журналистическите стандарти за обективно отразяване на информацията.
" Не просто поради правилото за гласност на правораздаването ние постоянно сме упорствали публицисти да бъдат допускани в залите, да слушат, да записват и да отразяват всичко обективно, в случай че могат и в случай че желаят. Само това ни обезпечава
най-хубавата отбрана против манипулативни внушения на страните,
които не са необичайност ", разяснява арбитър решението на съвета.
Принципът на публичност на съдебното производство включва освен обществено разглеждане на делото, само че и публично огласяване на правосъдните актове. Тези стандарти, възприети от Европейския съд по правата на индивида, са наложителни за българските съдилища. Тъй че би трябвало да се готвим и да плащаме компенсации, присъдени от Страсбург. Българската конституция е по-категорична. Тя прогласява, че всички каузи се водят обществено, в случай че не друго не е указано в закон. Това да вземем за пример може да е поради съвещания, по време на които се разкриват класифицирана информация, или други чувствителни данни - по дело за обезчестяване, за осиновяване и така нататък
Затова решението на Висшия правосъден съвет просто да изгони публиката и медиите от правосъдната зала, без да предложи форми на заместваща гласност, е не просто неуместно, само че и може да се преглежда като погазващо конституцията.
Действията на Висш съдебен съвет демонстрират, че болшинството му схваща медиите като платени скандалджии, които обикалят правосъдните покои, с цел да основават ненужни терзания за магистратите. Това очевидно е мнението на Висш съдебен съвет и за придворните медии, доближени да властта, които единствено ги венцехлавят и хулят критиците им. Кадровиците явно въобще не могат да осмислят за какво е значима публичността за върховенството на закона. А сякаш това господство би трябвало да пазят с решенията си.
Висш съдебен съвет сподели и цялостно пренебрежение към обществото
Да изгониш публиката от правосъдна зала безсрочно и безалтернативно, значи, че за теб е все едно по какъв начин наподобява в очите на хората правосъдната система.
За 2 месеца изключително състояние само Софийският градски съд обезпечи гласност по делото за ареста на обвинявания за злополуката, при която почина Милен Цветков. Онлайн беше предаван тон от процеса. Но публицистите можеха директно да възприемат ставащото в залата. По искане на " Сега " спецсъдът предостави протоколните избрания от ограниченията за неотклонение на Нено Димов и дамата на Васил Божков Елена Динева, само че не и за ареста на певицата ЛиЛана, макар няколкото молби до съда. От апелативния спецсъд, чийто ръководител Георги Ушев към този момент се спряга като идващия началник на Върховния касационен съд, схващат публичността като телеграфни известия.
На този декор
в прокуратурата процъфтява практиката изборно да бъдат популяризирани доказателства,
които да убедят обществото в правотата на обвиняването, още преди делото да е стигнало до съда. Нищо не се трансформира с уточнението, че доказателствата се разгласяват при съблюдаване на презумпцията за невиновност, без да се заплашва ходът на наказателното произвеждане и с разрешение на наблюдаващите прокурори. Накрая излиза, че ще сме отговорни до доказване на противното. А съдът ще взема решение при закрити порти.
Предстоят знакови процеси - да вземем за пример за източването на КТБ, както и против някогашната кметица на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие въпросът към хазартния предприемач Васил Божков. Все каузи, които ще покажат потенциала не просто на прокуратурата, само че и на шефа й Иван Гешев.
Съдът правораздава в името на народа. Ако народът бъде изгонен по принцип от залата, то в името на кого се раздава правораздаване? В името на вируса, който убива демокрацията?
Сега се очаква пресаташетата на съдилищата да дават информация по каузи, а
протоколите да се разгласяват, само че по опция.
Познайте по кое време ще има опция... Според болшинството във Висш съдебен съвет е задоволително след обещано съвещание да има изказване от съда.
Животът и здравето, несъмнено, са най-важни. Но те не би трябвало да са в колизия с публичността. Ясно е, че няма по какъв начин доста хора да влязат като в дядовата ръкавичка в някоя тясна зала. А множеството зали са дребни, някои даже нямат прозорци. В цифровата епоха обаче няма нужна публицистите да участват физически в правосъдните зали и по този начин да слагат в риск себе си, съда и участниците в процеса. Публичността може да бъде обезпечена и посредством онлайн лъчение от правосъдните зали. Но вместо да придвижи правосъдната система в цифровата ера, съветът остави осведомителния монопол в ръцете на юристите и прокурорите. Както и на пресаташетата, които да преценят какво от случилото се в залата да опишат и какво да спестят. Тази опосредствана, даже извратена гласност е следващото посягане против демокрацията, облечено в видимо положителни планове. Медийната действителност в страната е такава, че ограничението на достъпа до информация би обслужвало само изданията, които не съблюдават журналистическите стандарти за обективно отразяване на информацията.
" Не просто поради правилото за гласност на правораздаването ние постоянно сме упорствали публицисти да бъдат допускани в залите, да слушат, да записват и да отразяват всичко обективно, в случай че могат и в случай че желаят. Само това ни обезпечава
най-хубавата отбрана против манипулативни внушения на страните,
които не са необичайност ", разяснява арбитър решението на съвета.
Принципът на публичност на съдебното производство включва освен обществено разглеждане на делото, само че и публично огласяване на правосъдните актове. Тези стандарти, възприети от Европейския съд по правата на индивида, са наложителни за българските съдилища. Тъй че би трябвало да се готвим и да плащаме компенсации, присъдени от Страсбург. Българската конституция е по-категорична. Тя прогласява, че всички каузи се водят обществено, в случай че не друго не е указано в закон. Това да вземем за пример може да е поради съвещания, по време на които се разкриват класифицирана информация, или други чувствителни данни - по дело за обезчестяване, за осиновяване и така нататък
Затова решението на Висшия правосъден съвет просто да изгони публиката и медиите от правосъдната зала, без да предложи форми на заместваща гласност, е не просто неуместно, само че и може да се преглежда като погазващо конституцията.
Действията на Висш съдебен съвет демонстрират, че болшинството му схваща медиите като платени скандалджии, които обикалят правосъдните покои, с цел да основават ненужни терзания за магистратите. Това очевидно е мнението на Висш съдебен съвет и за придворните медии, доближени да властта, които единствено ги венцехлавят и хулят критиците им. Кадровиците явно въобще не могат да осмислят за какво е значима публичността за върховенството на закона. А сякаш това господство би трябвало да пазят с решенията си.
Висш съдебен съвет сподели и цялостно пренебрежение към обществото
Да изгониш публиката от правосъдна зала безсрочно и безалтернативно, значи, че за теб е все едно по какъв начин наподобява в очите на хората правосъдната система.
За 2 месеца изключително състояние само Софийският градски съд обезпечи гласност по делото за ареста на обвинявания за злополуката, при която почина Милен Цветков. Онлайн беше предаван тон от процеса. Но публицистите можеха директно да възприемат ставащото в залата. По искане на " Сега " спецсъдът предостави протоколните избрания от ограниченията за неотклонение на Нено Димов и дамата на Васил Божков Елена Динева, само че не и за ареста на певицата ЛиЛана, макар няколкото молби до съда. От апелативния спецсъд, чийто ръководител Георги Ушев към този момент се спряга като идващия началник на Върховния касационен съд, схващат публичността като телеграфни известия.
На този декор
в прокуратурата процъфтява практиката изборно да бъдат популяризирани доказателства,
които да убедят обществото в правотата на обвиняването, още преди делото да е стигнало до съда. Нищо не се трансформира с уточнението, че доказателствата се разгласяват при съблюдаване на презумпцията за невиновност, без да се заплашва ходът на наказателното произвеждане и с разрешение на наблюдаващите прокурори. Накрая излиза, че ще сме отговорни до доказване на противното. А съдът ще взема решение при закрити порти.
Предстоят знакови процеси - да вземем за пример за източването на КТБ, както и против някогашната кметица на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие въпросът към хазартния предприемач Васил Божков. Все каузи, които ще покажат потенциала не просто на прокуратурата, само че и на шефа й Иван Гешев.
Съдът правораздава в името на народа. Ако народът бъде изгонен по принцип от залата, то в името на кого се раздава правораздаване? В името на вируса, който убива демокрацията?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ