10 въпроса, които психотерапевтът ти може да ти зададе по време на терапията
Психотерапията съставлява диалог сред терапевт и клиент, като терапевтът задава уточняващи въпроси на клиента, за изясняване на обстановката, която го е довела в кабинета му.
Тези въпроси би трябвало да са ясни, съответни и да уголемяват метода по който приемате казуса, по който желаете да работите. Уточняват се и задачите на психотерапията, т.е. какво желаете да постигнете по време на психотерапията.
Ето 10 от по-типичните въпроси, които един психотерапевт може ви зададе, с цел да предизвика желанието ви за позитивна смяна по време на процеса на консултиране:
Какво те води тук? – може да ти се коства, че се познаваш сносно и знаеш какво искаш от живота, само че да приказваш на глас за компликациите, които изпитваш изисква доста храброст. Възможно е психотерапевтът да си води бележки, с цел да запомня тъкмо какво казваш и да интерпретира споделеното до тук. Всяка сесия е отдадена на това, което те вълнува най-вече сега и надгражда миналата. Аз нормално стартирам сесията с „ Какво те води през днешния ден при мен? “
Как се чувстваш, когато приказваш за този проблем? – без значение, че не е добре да категоризираме възприятията си като верни или неверни, страстта, която изпитваме по отношение на дадена обстановка дефинира настройката ни към нея. Обикновено категоризираме дадена обстановка на база предходни сходни случки и нашия опит за справяне с тях. Анализирането на страстите ни и от къде идват оказва помощ за изчистването на обстановката и правенето на съответна за нея тактика за справяне.
Какво запомни от последната ни сесия? – всяка последваща сесия надгражда миналата. Може и да ти се коства, че всякога приказваш за разнообразни проблеми, само че това, което ги сплотява си ти. Всяка обстановка, която анализираш с психотерапевта си уголемява границите ти и това се отразява във всички аспекти на живота ти.
Какво е идеалното решение на казусът, за който приказваме? – постоянно задавам този въпрос на клиентите си, с цел да можем и двамата да се ориентираме към какво решение се стремим. След това стартира разбора и компликациите пред които се изправя съответният човек, с цел да доближи до мечтаната развръзка на обстановката.
Използваш ли едно и също държание, с цел да разрешиш разнообразни обстановки, пред които се изправяш? – в случай че отговорът е „ Да “ то тогава постоянно може да оставаш незадоволен от постигнатия резултат или неразбираем от хората към теб. Това е по този начин, тъй като всеки проблем е друг и изисква съответният метод за него. За да управляваш държанието си в другите обстановки, обаче изисква доста положително познаване на личните си реакции и умеене да влизаш в разнообразни функции, които подхождат по-добре на момента. Например, в случай че даден човек е на виновна позиция и в работата си и е привикнал да бъде престиж, то е допустимо той да употребява същото властническо държание и в къщи където, обаче никой не му е зависещ. Това може да докара до серия спорове с най-близките му хора.
Има ли моменти, в които се чувстваш по-добре? Кои са те? – времето в което се чувстваш по-добре е насочна точка за работа в психотерапията. То е обвързвано с нещо, което правиш, което в случай че увеличиш би постигнал по-пълноценен и благополучен живот. За страдание, улисани в всекидневието постоянно не осъзнаваме по кое време се усещаме по-добре и каква е повода за това.
Как се чувстваш когато ти споделям това? – положителният психотерапевт предизвика своят клиент да пораства непрекъснато. Това значи, че не постоянно ще чувате това, което ви е преференциално от психотерапевта си. Целта на психотерапията не е да ви кара да се чувствате добре непременно, а да ви предизвика да растете. А порастването нормално е обвързвано с болежка. Тя идва от поемането на отговорност за личното си държание и раздялата с концепцията, която до в този момент сте имали за себе си. За да се впуснеш в този развой се изисква огромна доза храброст и предпочитание за себеактуализация.
Като кого реагираш в такива моменти? – може да наподобява, че лепенето на етикети не е изключително лечебно, само че един подобен въпрос може да ни даде отговор за какво настройката на клиента към дадената обстановка е такава. Понякога е добре да си кажеш, че си реагирал като „ простак “ да вземем за пример, с цел да схванеш за какво не се харесваш в съответната роля, в която си се сложил. Можеш да промениш настройката си към нея обаче единствено в случай че осъзнаеш какъв е твоят персонален проблем с това държание.
Искаш ли да пробваш нещо друго, с цел да излезеш от тази обстановка? – този въпрос цели връщането на персоналната ни отговорност за проблемите и провокирането да мислим над разнообразни хрумвания за оправянето с тях. Колкото хора има на земята, толкоз способи има и за оправянето с еднакъв проблем. Психотерапията не е предоставяне на подготвени препоръки, а провокирането да създадем наш метод за излизането от дадена обстановка. Заради това всеобщите книги по логика на психиката, с които са цялостни книжарниците могат да са колкото потребни, толкоз и нездравословни, тъй като няма самостоятелен метод към съответният човек.
Как ти е да приключим сесията по този начин? – по този начин както слагаме началото на лечебният развой, по този начин той би трябвало да има и отговарящ край. Една сесия може да въплъщава всички наши обстановки на открито от кабинета на психотерапевта ни. Да ги затваряш е добре да се трансформира в табиет, а какво по-удачно място за придобиване на този табиет от лечебният кабинет?
Автор: Диана Гинова – психолог и психотерапевт
