♥ Натрапчивият страх от света прави детето пасивно, потиснато и нерешително. Или напротив - агресивно
„ Психолозите приказват точно за всеобщ настойчив боязън от обкръжаващия свят. Негови последствия и медицински признаци са енуреза, заекване, нервни тикове. “
~ Из „ Детето в света на малкия екран и компютрите “, Свещеник Александър ДУБИНИН
♥ Страх от света
Откъснато от живата природа, актуалното градско дете живее в машинен свят, където мигат, блещукат и заслепяват изкуствени огньове и екрани, преливат, непрестанно изменяйки се, електронни рисунки. Където бръмчат коли, вият сирени, пискат компютри. Където всичко в близост звъни, жужи, трака и свисти. Където радиото и малкия екран денонощно приказват, пеят, реват, заплашват с човешки гласове – „ живеят “ паралелно с хората и ги въвличат в своя безверен, неестествен живот.
Детето, несъмнено, както споделят учените, се приспособява към света – и какво друго му остава? Но при тези условия то го възприема като нещо враждебно и ужасно.
Психолозите, занимаващи се особено с този проблем, са създали един тест. На детето (ученик в началните класове) се дава червен и черен флумастер и му се предлага да оцвети три кръга. Първият значи „ класът “ в учебно заведение, вторият – „ улицата “, третият – „ градът “ (или „ светът “). Червеният цвят показва преобладаване на положителното, черният - на злото. Преди четири години във всички рисунки преобладавало аленото. При това даже в случай че класът бил в черен цвят, то „ огромният свят “ все едно изглеждал добър. А през днешния ден съвсем всички деца (8 души от 10) виждат „ града свят “ черен, заплашителен и изпълнен със зло.
Лекарите изясняват точно с това повишаването на душевните разстройства при децата. Те настояват, че са се появили прекалено много деца невротици, съвсем поголовно обзети от боязън. Наричат го „ настойчив боязън “.
Наистина децата постоянно са се бояли, да вземем за пример от тъмнината. Изглежда в нас е заложено подсъзнателното познание, че тъмнината е зло, пъкъл, бесовска област, а светлината е положително, Бог. Децата се опасяват и от гибелта – като незнайна и страшна загадка.
Но психолозите приказват точно за всеобщ настойчив боязън от обкръжаващия свят. Негови последствия и медицински признаци са енуреза, заекване, нервни тикове. При това те забелязали, че на такава невроза са подложени освен децата от „ неблагополучните “ фамилии, само че и тези на новобогаташите, които страдат даже по-често. Социолозите считат, че това е обвързвано с криминализацията на актуалния бизнес. Децата в фамилията на предприемача доста постоянно слушат диалози за убийства, изтезания, похищения на деца. Но и техните връстници от елементарните фамилии не са отминати от страшната информация.
Развивайки се и ставайки непрекъснат, този боязън прави детето пасивно, потиснато и колебливо. Или в противен случай – агресивно. Понякога се съчетават и едното, и другото, наслагвайки се върху построената от детето картина за света. Така едно шестгодишно момченце, постоянно изплашено и срамежливо, имало обичана игра: представяйки си, че е служител на реда, то по цели дни измъчвало плюшения си Мики Маус на електрически стол.
Защото по какъв метод можеш да се пребориш със страха? Много просто – самият ти да станеш заплашителен.
Из: „ Детето в света на малкия екран и компютрите ”, Свещеник Александър Дубинин, изд. „ Даниловски благовестник ", 1997
