6 неща, които казваме и които вредят на детската психика
Психиката на едно дете е най-деликатното нещо на света, тъй като е мека като глина и тъкмо в детството се оформят (обикновено от възрастните) най-дълбоко вкоренените усещания. Според доктор Джеймс Комър, учител по детска психиатрия в Центъра за детски науки към медицинския факултет на Йейл, здравословното психическо развиване включва самоусещане, самочувствие, възприятие за стойност и дарба и опцията вярно да се справяш с страстите.
Няма потребност от принуждение, с цел да се повреди едно дете; постоянно непрекъснато повтарящи се изказвания, команди и отговори, пренебрегващи детските страсти, засаждат семенцата, които могат да увредят психическото и прочувственото здраве на детето, способността му да се оправя с мислите, възприятията и държанието си, както и да основат измислени или неверни парадигми, които лимитират психическото му развиване.
Какво споделяме на децата във всяка една възраст е изключително значимо, защото известията, които изпращаме към тях (най-вече в моменти на прочувствено затруднение), може да оформят усещанията им за тях самите, както и метода, по който възприемат и се свързват с житейските си прекарвания – персонални и междуличностни. И въпреки че днешните деца са изключително наясно с технологиите, опциите и заниманията, явно е, че към момента сме в „ тъмните епохи ” на родителството, съдейки от обстоятелството какъв брой безгрижно възрастните подценяват прочувственото здраве на децата, а по този метод и цялостното им психологично здраве, напредък и развиване.
Ето шест образеца за изявления, увреждащи душeвността на детето, които възрастните повтарят от самото начало. Струва ни се, че е редно да ги преосмислим, преди да ги изтърсим.
1. „ Много си чувствителен/а. ”
Раждаме се като създания със комплицирана емоционалност. И логиката на психиката, изключително детската, е удостоверила, че прочувственото ни здраве и изключително механизмите ни за справяне с страсти, са ключът към дълготрайно благополучие, умствено и дори физическо здраве. И въпреки че децата изпитват доста живи страсти поради какво ли не – от отменяне или изолираност до приемането на близалка с различен цвят, не е въпросът дали детското прочувствено разстройство е годно, или не, с цел да дефинираме по отношение на това отговора си. Фактът, че са напрегнат и че става въпрос за формираща се детска психика, е този, който би трябвало да диктува по какъв начин им отговаряме.
Вместо да се пробват да схванат за какво детето се усеща по този начин или да му оказват помощ да осъзнае и осмисли възприятията си, постоянно възрастните дефинират държанието и страстите на детето като минус на характера – „ прекомерно сензитивен ”. Това е изключително нездравословно, тъй като внушава на детето, че би трябвало да отхвърля и подтиска мощните страсти, тъй като не са верни, вместо да му се разрешава или да бъде окуражавано да схваща повода за възприятията си и/ или да се оправя с вътрешното си неразположение по здравословен метод, който допуска развиване.
(Затова спрете да казвате на децата, че са прекомерно сензитивно. Има си причина, с цел да се усещат по избран метод.)
