Хората се страхуват повече от поскъпването на живота, отколкото от евентуална война
Проучване на публичното мнение, което бе публикувано от НАТО дружно с годишния отчет на генералния секретар Йенс Столтенберг, демонстрира, че интервюираните в страните от западния алианс се тревожат най-вече за покачването на разноските за живот. Този отговор са дали 58% от интервюираните. След това се подреждат финансова рецесия (37%), климатична рецесия и рисково време (32%) и беднотия и неравноправие (32%), а рискът от война против страната им е на пето място с 22%. Проучването може да видите тук.
Мнението на българите съвсем съответствува с това на хората от страните от Западна Европа, даже страната ни е водач по искащи страната да усили разноските за защита. Това са поискали шестима от 10 българи. В същото време сме на края на класацията в отговорите на въпроса би трябвало ли българската войска да помогне в отбраната на съдружник, в случай че бъде атакуван.
Подобна концепция поддържат 42% от българите, което слага страната даже след Исландия, която е единствената страна в НАТО без войска и Черна гора, която разполага с към 2300 бойци. Почти седем от 10 българи (68%) обаче считат, че НАТО незабавно би трябвало да ни отбрани при положение на непозната експанзия. Този резултат не е чудноват и дава отговор на
обичайните настройки, че някой постоянно ни е задължен, а ние в никакъв случай нищо не изискуем.
Не са странни и терзанията на европейците за положението на стопанските системи, поради поредните рецесии – пандемията, енергийните ограничавания, естествените бедствия, инфлацията, миграцията, а и двете войни, чиито край не се вижда.
В същото време Европа стартира да се въоръжава и стартира деен спор за разширението на блока с включването на Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани. Грузия и Босна и Херцеговина скоро също ще стъпят на пътя на договарянията, а предходната седмица стана ясно, че и Армения обмисля сходна опция.
Европейците усещат, че е настъпил моментът за радикални промени, което най-вероятно няма да мине без жертви и без стесняване на куп “други ” разноските.
В редица прогнози от последната година се вижда, че рискът от обедняване е най-голямото терзание на европейците, като множеството от тях са песимисти, че проблемите ще се решат в близко бъдеще. Статистиката удостоверява тези опасения.
През февруари Европейската комисия понижи вероятностите си за икономическия напредък в целия Европейски Съюз и в частност – в еврозоната, прогнозирайки, че през тази година Брутният вътрешен продукт на Общността ще нарасне по-слабо от досегашните упования, откакто растежът на цените понижи покупателната дарба и високите лихвени проценти на ЕЦБ ограничиха кредитирането. Европейска комисия чака брутният вътрешен артикул в целия Европейски Съюз и в границите на еврозоната да нарасне надлежно с 0.8% и с 0.9% на годишна база, което е
намаляване по отношение на есенната прогноза за напредък с 1.2% и с 1.3 %.
“Геополитическото напрежение, все по-нестабилният климат и редица решаващи избори по света тази година са фактори, увеличаващи неустановеност към вероятността за последователно ускорение на икономическия напредък и по-нататъшно закъснение на инфлацията ”, предизвести икономическият еврокомисар Паоло Джентилони.
Междувременно най-голямата стопанска система в Европейски Съюз – Германия, е съществено разтърсена. Миналия месец икономическият министър Роберт Хабек призна, че проблемите са „ трагични “. Той уточни и част от аргументите: геополитическата рецесия, невижданият спад в международната търговия, загубата на покупателна дарба поради инфлацията, високите лихви. Според критиците на държавното управление главните аргументи за спада са несъразмерната администрация, неналичието на работна ръка и експерти и прекомерно скъпата сила. Освен това
доста компании към този момент започнаха да изнасят производствата си, с цел да не банкрутират.
Грижата за стопанската система победи страха от войната и тъй като някак си в последните две години европейците се наслушахме на закани. Кремъл плаши Запада с нуклеарни оръжия общо взето през месец, а по-късно излиза президентът Путин и изяснява, че това е единствено опция, която не се планува.
След неделните избори в Русия, кремълският владетел още веднъж съобщи, че в бъдеще не е изключено да се стигне до пълномащабен спор сред Русия и НАТО. Подобен сюжет обаче изправя цивилизацията пред трета международна война, от чието експлоадиране безусловно никой не е заинтригуван. Няма потребност да загатваме, че Путин завоюва вота с рекорден резултат и се приближи до умопомрачителното единогласие на “гласоподавателите ” в Съветския съюз.
Европейските водачи към този момент настояват, че няма да се замесват във война с Русия и ускоряват защитата си за всеки случай, в случай че една заран Путин се разсъни с друга концепция в главата и тръгне на възвръща социалистическия лагер.
„ Икономиката, глупако ” е крилата фраза, зад която стои Джеймс Карвил, пълководец на сполучливата президентска акция на Бил Клинтън против Джордж Буш-старши през 1992 година. Ако би трябвало да перифразираме през днешния ден тази имитация, тя би звучала по този начин: „ И за мир, и за война са нужни пари “, тъй като мощните европейски стопански системи биха били най-силното оръжие против Русия или против някой различен зложелател със същото самочувствие.
Мнението на българите съвсем съответствува с това на хората от страните от Западна Европа, даже страната ни е водач по искащи страната да усили разноските за защита. Това са поискали шестима от 10 българи. В същото време сме на края на класацията в отговорите на въпроса би трябвало ли българската войска да помогне в отбраната на съдружник, в случай че бъде атакуван.
Подобна концепция поддържат 42% от българите, което слага страната даже след Исландия, която е единствената страна в НАТО без войска и Черна гора, която разполага с към 2300 бойци. Почти седем от 10 българи (68%) обаче считат, че НАТО незабавно би трябвало да ни отбрани при положение на непозната експанзия. Този резултат не е чудноват и дава отговор на
обичайните настройки, че някой постоянно ни е задължен, а ние в никакъв случай нищо не изискуем.
Не са странни и терзанията на европейците за положението на стопанските системи, поради поредните рецесии – пандемията, енергийните ограничавания, естествените бедствия, инфлацията, миграцията, а и двете войни, чиито край не се вижда.
В същото време Европа стартира да се въоръжава и стартира деен спор за разширението на блока с включването на Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани. Грузия и Босна и Херцеговина скоро също ще стъпят на пътя на договарянията, а предходната седмица стана ясно, че и Армения обмисля сходна опция.
Европейците усещат, че е настъпил моментът за радикални промени, което най-вероятно няма да мине без жертви и без стесняване на куп “други ” разноските.
В редица прогнози от последната година се вижда, че рискът от обедняване е най-голямото терзание на европейците, като множеството от тях са песимисти, че проблемите ще се решат в близко бъдеще. Статистиката удостоверява тези опасения.
През февруари Европейската комисия понижи вероятностите си за икономическия напредък в целия Европейски Съюз и в частност – в еврозоната, прогнозирайки, че през тази година Брутният вътрешен продукт на Общността ще нарасне по-слабо от досегашните упования, откакто растежът на цените понижи покупателната дарба и високите лихвени проценти на ЕЦБ ограничиха кредитирането. Европейска комисия чака брутният вътрешен артикул в целия Европейски Съюз и в границите на еврозоната да нарасне надлежно с 0.8% и с 0.9% на годишна база, което е
намаляване по отношение на есенната прогноза за напредък с 1.2% и с 1.3 %.
“Геополитическото напрежение, все по-нестабилният климат и редица решаващи избори по света тази година са фактори, увеличаващи неустановеност към вероятността за последователно ускорение на икономическия напредък и по-нататъшно закъснение на инфлацията ”, предизвести икономическият еврокомисар Паоло Джентилони.
Междувременно най-голямата стопанска система в Европейски Съюз – Германия, е съществено разтърсена. Миналия месец икономическият министър Роберт Хабек призна, че проблемите са „ трагични “. Той уточни и част от аргументите: геополитическата рецесия, невижданият спад в международната търговия, загубата на покупателна дарба поради инфлацията, високите лихви. Според критиците на държавното управление главните аргументи за спада са несъразмерната администрация, неналичието на работна ръка и експерти и прекомерно скъпата сила. Освен това
доста компании към този момент започнаха да изнасят производствата си, с цел да не банкрутират.
Грижата за стопанската система победи страха от войната и тъй като някак си в последните две години европейците се наслушахме на закани. Кремъл плаши Запада с нуклеарни оръжия общо взето през месец, а по-късно излиза президентът Путин и изяснява, че това е единствено опция, която не се планува.
След неделните избори в Русия, кремълският владетел още веднъж съобщи, че в бъдеще не е изключено да се стигне до пълномащабен спор сред Русия и НАТО. Подобен сюжет обаче изправя цивилизацията пред трета международна война, от чието експлоадиране безусловно никой не е заинтригуван. Няма потребност да загатваме, че Путин завоюва вота с рекорден резултат и се приближи до умопомрачителното единогласие на “гласоподавателите ” в Съветския съюз.
Европейските водачи към този момент настояват, че няма да се замесват във война с Русия и ускоряват защитата си за всеки случай, в случай че една заран Путин се разсъни с друга концепция в главата и тръгне на възвръща социалистическия лагер.
„ Икономиката, глупако ” е крилата фраза, зад която стои Джеймс Карвил, пълководец на сполучливата президентска акция на Бил Клинтън против Джордж Буш-старши през 1992 година. Ако би трябвало да перифразираме през днешния ден тази имитация, тя би звучала по този начин: „ И за мир, и за война са нужни пари “, тъй като мощните европейски стопански системи биха били най-силното оръжие против Русия или против някой различен зложелател със същото самочувствие.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ