Галъп: Българите предпочитат малки доходи сега, отколкото двойни в бъдеще
Проучване на „ Галъп интернешънъл “ за настройките на жителите за приходите им сочи, че 53% от българите избират да получат еквивалента на една месечна заплата през днешния ден, а 30 % биха предпочели двойно заплащане, само че след една година. Останалите не могат да преценяват. Данните са част от специфична изследователска стратегия в 56 страни по целия свят. Програмата отбелязва 75-ата годишнина от основаването на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Общо 53 321 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефон или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%. В България проучването е финансирано и извършено от „ Галъп интернешънъл Болкан “ за международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Предпочитанията към сегашното в България са надалеч от записаните в изследването най-високи стойности от към 60-70 на 100, само че въпреки всичко са и по-високи от междинните за света. Нагласите у нас се разграничават и от записаните приблизително за Европейския съюз (ЕС), където 39 % от запитаните показват уклон към сегашното, а 46 % желания към бъдещето. Ситуацията в останалите страни от Европа, които са отвън Европейски Съюз, също много се разграничава. Там делът на респондентите с желания към сегашното надвишава този на респондентите с желания към бъдещето, само че не толкоз, колкото у нас (44% против 34%).
Сходни на нашите са настройките в Косово, Молдова, Румъния и други страни, близки до нас географски или по стопански индикатори.
(1).jpg )
Теорията за уклон към сегашното работи най-добре, когато се приложи към хора, които са сложени в идентични условия.
Мисълта за непосредствените финансови усложнения е водеща за хората от страните с по-ниски приходи, които наподобяват по-склонни да изберат някакъв бонус в този момент, даже и по-малък – 53% против 42%. Колкото по-висок е националният приход, толкоз хората са по-склонни да изчакат по-голямо заплащане в бъдеще – 38 % против 48 % в най-богатите страни.
Възрастта наподобява има много нищожен резултат върху възгледите на респондентите, макар че по-младите генерации наподобяват може би по-малко склонни да демонстрират желание към сегашното. Личните приходи и образованието са факторите, които наподобяват по-определящи в настройките на хората по отношение на алтернативата бъдещо благосъстояние/настоящо възстановяване. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-ниско е фокусирането в сегашното.
Проучването демонстрира още, че 46 % от хората по света имат ясно изразено желание към сегашното, до момента в който 42% са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.
Общо 53 321 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефон или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%. В България проучването е финансирано и извършено от „ Галъп интернешънъл Болкан “ за международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Предпочитанията към сегашното в България са надалеч от записаните в изследването най-високи стойности от към 60-70 на 100, само че въпреки всичко са и по-високи от междинните за света. Нагласите у нас се разграничават и от записаните приблизително за Европейския съюз (ЕС), където 39 % от запитаните показват уклон към сегашното, а 46 % желания към бъдещето. Ситуацията в останалите страни от Европа, които са отвън Европейски Съюз, също много се разграничава. Там делът на респондентите с желания към сегашното надвишава този на респондентите с желания към бъдещето, само че не толкоз, колкото у нас (44% против 34%).
Сходни на нашите са настройките в Косово, Молдова, Румъния и други страни, близки до нас географски или по стопански индикатори.
Теорията за уклон към сегашното работи най-добре, когато се приложи към хора, които са сложени в идентични условия.
Мисълта за непосредствените финансови усложнения е водеща за хората от страните с по-ниски приходи, които наподобяват по-склонни да изберат някакъв бонус в този момент, даже и по-малък – 53% против 42%. Колкото по-висок е националният приход, толкоз хората са по-склонни да изчакат по-голямо заплащане в бъдеще – 38 % против 48 % в най-богатите страни.
Възрастта наподобява има много нищожен резултат върху възгледите на респондентите, макар че по-младите генерации наподобяват може би по-малко склонни да демонстрират желание към сегашното. Личните приходи и образованието са факторите, които наподобяват по-определящи в настройките на хората по отношение на алтернативата бъдещо благосъстояние/настоящо възстановяване. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-ниско е фокусирането в сегашното.
Проучването демонстрира още, че 46 % от хората по света имат ясно изразено желание към сегашното, до момента в който 42% са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ