Противоречивите сигнали на Борисов събуждат от лятна дрямка опонентите му

Противоречивите сигнали на Борисов разсънват от лятна сънливост съперниците му повече от тъпаните Политическата прегръдка на Костов и Радев е съюз по сметка, а задачата - реванш
Месец след началото на митингите не се вижда краят нито на блокадите, нито на кабинета. Вдигнатият пестник на президента и сведената глава на Борисов трансфораха центъра на София в обичана пърформънс дестинация за стотици млади фамилии, които всред виковете за оставка на държавното управление, разхождат деца, кучета и колела.
Колкото и да им повтарят от малкия екран, че са манипулирани от старите муцуни в политиката,

младите изобщо не ги слушат

Протестът им даде нови контакти с връстниците в чужбина и силата, че даже да не съумеят да трансформират нещата тук, нищо няма да ги спре да опитат шанса си на открито.
В политическата равносметка на митингите обаче няма и капка оптимизъм.
Обвиняемият Божков разпали жарта на митинга, окичи се с оставката на Владислав Горанов, подари си за рождения ден незабравими протестни
фрагменти, само че изтеклите записи, че заплаща за повсеместност, реди длъжностен кабинет и гледа на президента като фигурант, го подредиха в  миманса на митинга, в редицата на спонсорите, не на идеолозите.
Градската десница на Иван Костов и Иво Прокопиев влезе в митинга със забито знаме в сърцето на Движение за права и свободи и с летящ взлом към новия парламент. Христо Иванов даде всичко от себе си, с цел да очерни и Доган, и Пеевски, и Гешев, и Маринов, само че акциите му по този начин и не съумяха да отвлекат вниманието на митинга от триъгълника на властта. Задочният му зов за разходка до хотел „ Берлин “ завърши с изпиване на утринно кафе на десетина не изключително въодушевени младежи. Шумно рекламираният митинг пред постройката на Министерството на вътрешните работи мина съвсем на тичешком. Мечтаната оставка на Маринов докара на поста много по-недружелюбния към протестърите Терзийски.
Като за похлупак, стана ясно, че акцията в „ Росенец “ била освен крушение, само че и цялостен

автогол за хората на Командира

Плакати се развяха пред къщата на Иво Прокопиев в Созопол, за която всеки протестър може единствено да мечтае. Оказа се, че внушителната сграда освен има проблеми със законността, само че и стопира всевъзможен достъп до скалите и морето.
Само цялостен непукист като Христо Иванов може след сходно разобличаване да реши още веднъж да си подвига акциите с посещаване на плажа в „ Росенец “.
Там обаче го чакаха две изненади. Видя не телени огради, а щастливо плажуващи туристи. А когато те му зададоха въпроса ще може ли идващите дни да събират загар на „ Буджака “, той просто си глътна езика.
Тази преживелица беше следващото доказателство, че тактиката на умните и красивите по какъв начин дружно с ощетените олигарси и с намръщения президент да
разклатят страната, с цел да си върнат властта, се пропуква. Първоначалните им проекти за стохилядни манифестации с бърза отставка и длъжностен кабинет към този момент удрят на камък.
Позиционираните от тях Минеков, Хаджигенов и Бабикян елементарно съумяха да приватизират микрофона на площадите. Ясно следваха напътствията за ежедневен пърформънс. Осигуряха разнообразни атракции – един ден хвърлят домати, втори – пъдпъдъчи яйца, трети – свински крачета, четвърти – поливат с алена багра, пети
– замерят с жълти стотинки. Но случката с разпънатото бесило обърка сюжетите.
Макар Отровното трио да обясняваха, че концепцията не е тяхна, седмици по-късно се опровергаха като довлачиха черен ковчег под прозореца на Борисов. Доста хора се отдръпнаха от

злокобните им театрални представления

Оттогава стартира и спихването на митинга, нищо че го отдават на цялостните автомагистрали към моретата.
Притесненията въобще не се оказаха напразни. Само няколко дни по-късно дръпнатият шалтер на метрото трябваше да бъде предвестител на
гражданско непокорство, което да сковава страната. Работници и синдикати отхвърлиха стачки, само че блокираните кръстовища в София трансфораха центъра в къмпингов лагер, неясно копие от началото на 90-те. Там някъде, видният протестър Асен Генов внезапно порица Отровното трио, като им написа, че блокажите са неточност.
Разнобоят в умните и красивите е налице, но към този момент е късно. Те не престават да стоят в първите редици по улиците, само че и в дъното на първите страници на непознатите издания, вадейки кирливите ни ризи по целия свят. Докато не стихнат митингите, героите от градската десница ще одобряват както овациите от палатките, по този начин и ще сърбат гнева от затапените кръстовища. Опорката им – по-добре блокиран път в сравнение с блокирано бъдеще, към този момент се изтърка. А до момента в който съчиняват нова, остават разкрачени сред дясното, което не е Борисов и лявото, което е Радев.
Политическата прегръдка на Костов и Радев носи лустро в брадясалия от приватизационни секрети облик на хората на Командира и цялостни опустелите
кабинета в президенството. Съвместните им мероприятия изправят юмрука на Радев и зареждат с сила площадите.
За жал, това е съюз по сметка, а задачата е реванш. За едните той би трябвало да донесе власт, за другия – отплата. Опаснатата им непосредственост в този момент
събира електората по улиците, само че пред урните ще го разпилее. Защото лозунгът:

Гласуваш за Костов, получаваш Радев

им е в забрадка вързан. На всичкото от горната страна към тандема окончателно е пришит беглецът от правораздаването Божков, който към този момент обществено разгласи благосклонностите си. И даже Командира да продължи да го отхвърля, гордостта им – 20-хилядният протест на 27 юли необичайно съответства с рождения ден на олигарха.  
Президентът е новак политик, само че Костов няма по какъв начин да не улови клопките на създалото се непредпазливо съдружничество. Затова след слуха, че ще
оглави служебния кабинет на Радев даже напусна сенките в Драгалевци, с цел да излезе по време на политическите горещници и да го отхвърли. Изигра го още веднъж като афектиран, че някой го спряга за кратковременен пост. Ден по-късно умните и
красивите завъртяха ново име – острието им против Движение за права и свободи Илиян Василев. Този, който отговаряше за милиардните вложения по времето на Командира. Онзи, който години наред преседя в Москва като дипломат. Човекът, за който наскоро Борисов съобщи, че се чува непрекъснато. Агентът на Държавна сигурност в далечното минало, само че и основен бранител на концепцията за лустрация в по-близкото.
Служебен кабинет отпред с Илиян Василев ще зарадва Костов, ще успокои Борисов и ще развесели Доган, само че къса връзката  президент-БСП. Василев, за който социалистическата партия е токсична и постоянно абонирана за второто място, няма път към Нинова, изключително в сегашната й акция за новия остарял пост. За останалите приятели той от дълго време е

предателят, заменил братушките със Сорос

Но Василев е дребният проблем на БСП  във времената на митинги. След първите дни на
еуфория от офанзивата на президента и ступора на ГЕРБ, социалистите бързо схванаха, че са изпаднали от политическото прегрупиране на площадите. В редиците на протестиращите, хората на Нинова отстъпиха местата на избягалите при Манолова, Дончева, Томов и Костадинов. Белите, които всички тези люспи сами си направиха, подскачайки към протестиращите, не съумяха да върнат спокойствието на Българска социалистическа партия.
Особено до момента в който гледаха по какъв начин сякаш червени олигарси изненадващо викаха: Всички вън!
Протестиращите пред Българска национална телевизия заклещиха с часове както Дариткова, по този начин и Нинова. Червеният протест в София върна в социалистите единствено носталгията по препълнената поляна под „ Бузлуджа “ и песните на Горан Брегович. Последното изследване на „ Алфа рисърч “, колкото и да го неглижират като вражеско, им
сподели, че след залеза на ГЕРБ не могат да чакат червен изгрев.
Вече месец, макар платените агитки, пародийните пърформънси, злокобните знаци, гигантските тапи и екзотичните палаткаджии, площадът към властовия триъгълник оредява, само че непрекъснато се възпламенява. Не от мощните крясъци, а от слабостта на ръководещите. Противоречивите сигнали на Борисов разсънват от лятна сънливост съперниците му повече от тъпаните. Контрапротестът на ГЕРБ в първите дни на всеобщото неодобрение трябваше да покаже, че вдигнатият пестник на Радев мъчно ще стигне лицето на Борисов. Но като резултат се получи друго - симпатизантите на премиера бягаха под паника към разноцветните си рейсове, до момента в който нападателни протестиращи ги преследваха като нарушители. Инструкциите от властта към полицията важат и до през днешния ден – не отговаряйте на провокации. Докато служителите на реда пазят протестиращите, властта се пробва по всякакъв начин да резервира себе си. За да покаже, че се дистанцира от Движение за права и свободи, Борисов изиска оставка на тримата сполучливи министри. После даде заден и ги остави на трупчета. Междувременно заприказва за пет разновидността за излаз от рецесията. Четирите предвиждаха той да не е министър председател. Дни по-късно се отхвърли и отиде в Брюксел. Още преди да се е върнал в Народното събрание, мина нищожен ремонт на кабинета. Новите министри бяха показани от Томислав Дончев по метод, който от партията на Борисов

разчетоха като премиерска поръчка

Последвалият разнобой в редиците на ГЕРБ насърчи Отровното трио да ускори блокадите. Обявените дълго чакани обществени и стопански ограничения освен не запушиха устата на улицата, само че и доведоха до нов рисков триъгълник – пенсионери, служители, частен бизнес. В първия пик на блокажите Борисов отвори кесията по браншове. И тъкмо когато изглеждаше, че митингът затихва, Борисов подкара джипката, с цел да демонстрира триумфите си и да приема поздравления от признателни строители. Отговорът с три блокади в София не закъсня, с него и новия транш на Борисов към идващите най-потърпевши браншове.
Софиянци им писна и който можа, избяга надалеч от тапите. Бизнесът се умори от неопределеност и промени проектите си. Напълни
плажове и гори в опит да събере сили за есенните неволи и панаири. Протестът понижа, уредниците му изпаднаха в изобретателна обърканост. И в този миг дюшеш им пристигна конференцията на ГЕРБ. Пазена в дълбока загадка до последния ден. И планувана не в преобразените от ГЕРБ градчета, а на пъпа на София. Какво чакаха създателите на концепцията – че протестиращите ще стоят в палатките и ще слушат в интернет речите?   
Инцидентите с известната журналистка от  „ Свободна Европа “ и с незнайния астрофизик от института на Канарските острови бяха неприемливи, само че предстоящи. Изненадата пристигна от речта на Борисов. Няколкото хиляди делегати, минали със свито сърце през блокадите, си потеглиха от сбирката още по-уплашени. Борисов беше безапелационен единствено в едно – стартира метла в ГЕРБ. За властта в страната не сподели нито, че си отива, нито че остава.
Гневът на протестиращите мъчно може да смъкна държавното управление, само че

страхът на Борисов

е на път да разгневи всички останали. Последвалите изцяло разнопосочни мнения на Томислав Дончев и на Валери Симеонов демонстрират единствено едно - тангото с оставката продължава под
звуците на митинга.