Противоречив, двусмислен, изпитващ търпението на читателите си, Бодрияр твърди, че

Противоречив, двузначен, изпитващ търпението на читателите си, Бодрияр твърди, че действителният ни свят в действителност е заблуда, а на студентите си споделя: " Вие, небогати простаци, живеете в заблудата на своите идеали, желания, достижения. Смятате, че всичко това е чиста реалност? Всъщност е машинация, всичко това. Знам го по-добре от вас ". Всеки самичък стига до своите отговори, а ние споделяме размишленията на Бодрияр за тероризма и пластичната хирургия за Другия.

Тероризмът е порочен. Той е отговор на глобализацията, която сама по себе си също е безнравствена.

Терор против гнет – зад всичко това към този момент няма идеология. Оттук нататък сме надалеч оттатък идеологията и политиката. Енергията, която зарежда терора, не може да бъде разбрана посредством никаква идеология, никаква идея, даже ислямистката. Целта към този момент не е да се преобразува светът, а да се радикализира посредством саможертвата, до момента в който системата се стреми да го осъществя посредством силата.

Зрелището на тероризма постанова тероризма на зрелището… Това е нашият спектакъл на жестокостта, единственият, който ни остава.

Същественото е точно в това: в цялостната илюзия на западната философия, тази на Просвещението, що се отнася до отношението сред Доброто и Злото.

Наистина става дума за фундаментален конфронтация, само че който посредством призрака на Америка (която е може би епицентърът, само че не и единственото олицетворение на глобализацията) и призрака на исляма (който също не е олицетворение на тероризма) отбелязва триумфиращата глобализация в битка със самата себе си. В този смисъл в действителност можем да приказваме за международна война, а не за тероризъм, защото залогът е самата глобализация. Двете първи международни войни подхождаха на класическия облик на войната. Първата постави завършек на надмощието на Европа и на колониалната ера. Втората постави завършек на нацизма. Третата, която протече под формата на студена война и на обезсърчаване, постави завършек на комунизма. С всяка последваща война се отиваше все по-далеч в посоката на един-единствен международен ред. Днес този ред, виртуално достигнал своя край се бори с антагонистичните сили, разпръснати на всички места, даже в самите глъбини на света, във всички настоящи сътресения… Сблъсък, който е толкоз неосезаем, че понякога концепцията за война би трябвало да се поддържа посредством зрелищни постановки като тази в залива, или през днешния ден – тази в Афганистан. Четвъртата международна война обаче е другаде. Тя е това, което преследва всеки международен ред, всяко хегемонистично владичество – в случай че ислямът господстваше над света, тероризмът щеше да се надигне против исляма. Тъй като самият свят се съпротивлява на глобализацията.

(От “Духът на тероризма ”)

***
Пластична хирургия за другия

С Новото време навлизаме в ера на произвеждане на Другия. Вече става дума не за ликвидиране, изяждане или съблазняване на Другия, за изправяне пред него, състезаване с него, за обич или ненавист към Другия. Става въпрос на първо място за произвеждане на Другия. Другият е към този момент обект не на пристрастеност, а на произвеждане. Може би тъй като Другият, в радикалната си другост или нередуцируемата си чудноватост, е станал рисков или нетърпим. И по тази причина се постанова да прогоним като злобен дух съблазнителността му. Или може би - напълно просто - другостта и връзките сред двама последователно изчезват, с възхода на самостоятелните полезности и разрушаването на символните. Във всеки случай другостта липсва, и откакто не можем да усещаме другостта като орис, се постанова да бъде произведено другото като различно.  И тази задача стои пред тялото тъкмо толкоз, колкото пред пола или обществените връзки. За да се изплъзнем от света като орис, от тялото като орис, от пола (или другия пол) като орис, е изобретено производството на другото като различно. Това е, което се случва с разликата сред половете. Всеки пол придобива свои анатомични и физиологични характерности, свое предпочитание, с всички неизбежни събития, които следват от това, в това число идеология на пола и желанието, химера за една разлика сред половете, учредена върху закона и природата. Нищо такова не би имало никакъв смисъл при съблазняването, където става въпрос не за предпочитание, а за игра /jeu/ с желанието, и където не става въпрос за тъждество между различни полове, нито за студенина на единия пол от другия - тъй като сходна игра допуска цялостна взаимодейственост сред сътрудниците, равно-действеност-един-спрямо-друг (не разлика и отчуждаване - а другост и съучастничество). Съблазняването е не по-малко хистерично, защото никой пол не проектира сексуалността си върху другия. Дистанциите са открити. И другостта е непокътната непокътната. Ето действителното изискване на тази велика заблуда, на играта с желанието.

Много други неща спомагат при произвеждането на Другия, освен това хистерично и спекулативно произвеждане: като расизма да вземем за пример, с развоя му през модерността и актуалните му прояви. Логически расизмът би трябвало да понижава, с помощта на напредъка на Просвещението. Но колкото повече знаем, че генетичната доктрина на расите е голословна, толкоз повече се усилва расизмът. Това е, тъй като расизмът е изкуствено конструиране на другия, учредено върху ерозията на странността на културите (на другостта помежду им), както и върху приемането на една фетишистка система от разлики. Докато има другост, чуждост и отношения-между-двама (дори насилствени), няма - лично казано - такова нещо като расизъм. Така е било до ХVIII в., както демонстрират антропологическите изследвания. Веднъж изгубено това “естествено ” отношение, влизаме в отношение с един неестествен Друг, в едно примерно отношение, отношение-пример. И нищо в културата ни не дава опция расизмът да бъде укротен, тъй като цялата ни просвета се движи в същото направление - това на лудешко конструиране на Другия посредством разлики и на постоянно екстраполиране на Същото чрез Другото. Аутистична просвета, приела формата на подправен алтруизъм.

Всеки приказва за отчуждение. Но най-лошото отчуждение е не да бъдеш отблъснат от другите, само че да отритнеш другите, т.е. да се постанова да произвеждаш другото в неговото неявяване и по този начин да бъдеш непрестанно възвръщан към себе си и към своя облик. Ако през днешния ден сме наказани на личния си облик (осъдени да култивираме своето тяло, своя външен тип, своята идентичност и своето желание) - това е не поради отчуждението, а поради края на отчуждението и поради виртуалното изгубване на другия, което е доста по-лоша обреченост. Фактически - парадоксалният лимит на отчуждаването е да възприемаш себе си като фокус, като обект на грижа, на предпочитание, на страдалчество и на връзка. Това дефинитивно “късо сливане ” на другия дава началото на епоха на бистрота. Пластичната хирургия става универсална. Хирургията на лицата и телата е единствено признак на друга, по-радикална: на другостта и ориста.

Какво е решението? Няма никакво решение за това еротично придвижване на цяла просвета, нито за такава увлеченост, за такава пропаст от отказване на другото, от отказване на чуждостта и негативността. Няма никакво решение за това авансово изключване на злото и за такова превъзмогване на недоволството от Същото, примиряване с него и неговите размножаващи се изрази: блудничество, аутизъм, близначество, клониране. Можем единствено да помним, че съблазнителното е в непримиряването с Другия и в спасяването на чуждостта на Другия. Не би трябвало да превъзмогваме недоволството и да се примиряваме с телата си или себе си. Не би трябвало да се примиряваме с Другия. Не би трябвало да се примиряваме с природата. Не би трябвало да се примиряваме с женствеността (това важи също и за жените). В това е тайната на привличането на другия.

Със съкращения от slovo.bg
Снимки: the-philosophy.com, sungrammata.com