Демокрация на безчинствата
Протестната вълна в Хонконг прекрачи " алената линия " и наподобява повече на дискредитиране, в сравнение с отбраняване на демокрацията. Същият извод се постанова и от поддръжката на Съединени американски щати за нея.
Хонконг с неговото 7,4-милионно население е специфичен административен регион на Китай с необятна автономност. Това е някогашна английска колония, която Лондон отстъпи на Пекин през 1997 година против договореността да резервира демократичната й система и необятната автономност в границите на водената от Китай политика на " една държава-две системи ". Фактически само в областта на защитата и външната политика Хонконг е зависещ директно на Пекин. Правораздаването да вземем за пример е англосаксонско и съдържа положения от колониалната ера. Своя самостоятелен статут Хонконг резервира до 2047 година.
Вълната се надигна през юни поради квалифициран от властта законопроект за екстрадиция в Китай на извършители на закона. Конкретният мотив за този законопроект бе чисто престъпно закононарушение - ликвидиране от ревнивост и кражба на пари. Ако предлагането бе гласувано в Законодателното заседание, причинителят щеше да бъде съден от правораздаването на Китай.
Но мощно подозрителни към Пекин и свръхчувствителни към самостоятелните права на региона, демократичните прозападни среди в града видяха в него капан против демокрацията - в Пекин да бъдат екстрадирани и съдени китайски дисиденти, укрили се в Хонконг от властта. Обективно видяно, имат учредения за сходни съмнения, само че в разговор с управата на града може да стигнат до подобен вид на законопроекта, от който да отпадне политическото изгонване в континентален Китай. И въпросният палач да си понесе заслуженото наказване.
Така или другояче, този разговор не се случи и от юни започнаха всеобщи митинги против законопроекта. Толкова всеобщи, че съгласно известията в в началото мирните митинги са излизали до 2 млн. души.
Ръководителката на града е Кери Лам - англо-китайско име. Такива са и множеството имена в града, чието население е китайско, само че свободно приказва британски. Кери Лам не е от континентален Китай, жителка е на Хонконг, само че заема изборния другояче пост с утвърждението на Пекин, който въпреки всичко не смее да прати собствен админ отпред на града. Та в хода на митингите Кери Лам разгласи, че отдръпва закона - изначало краткотрайно, а през октомври вечно.
С една дума, демократичните митинги победиха. Но те освен, че не стопираха, а продължиха с изненадваща настървеност, въпреки последните седмици да не са толкоз всеобщи, както в самото начало. Със усилването на вълната протестиращите предявиха и чисто политически претенции - оставка на Кери Лам, ръководителят на администрацията да се избира посредством директен избор, а не от изборна комисия. Същото да важи и за цялото Законодателно заседание, половината от което се избира сега директно, само че друга половина се избира от бизнеса на града. Смята се, че по този начин Пекин въздейства върху региона.
Така от края на лятото се следи ескалация на насилието от младежите в името на демокрацията. Някои улици и региони на Хонконг замязяха на бойни полета. Много от протестиращите студенти напряко вандалстваха, правиха погроми върху метростанциите, палежи на магазини. Демонстрантите подпалиха пешеходния мост край входа на автомобилния тунел " Кросс-харбър " под пролива Виктория. А това е най-оживеният от трите подводни тунела, свързващи остров Хонконг с континенталната част на града. Заради непрекъснатите митинги тунелът бе затворен няколко дни. Радикалните деятели се опитваха също да удържат блокадата на няколко пътища и автомагистрали, в това число на " Крос Харбър " - най-оживеният. Те умишлено предизвикаха транспортен безпорядък в разнообразни елементи на града. По тази причина цяла седмица не работиха учебните заведения и детските градини. Протестите нанесоха сериозен удар против туризма, търговия и локалната стопанска система като цяло.
Да не приказваме, че студентите се отдадоха на принуждение и против силите на реда - хвърляха тухли, камъни и бутилки със запалителна течност. Обстрелваха ги със самоделни катапулти и лъкове. Един от служителите на реда бе ранен в крайници от стрела, изстрелян от стачкуващ. При блокадата на Политехническия университет те откраднаха токсичните и взривоопасни химикали от лабораториите.
При това те не се подчиниха на възбраната да не носят маски по лицата, която възбрана е по силата на британското законодателство, на което те сякаш държат.
Това че демократичните сили завоюваха безапелационно локалните избори в неделя, не трябва да служи за опрощение на погромаджийското им държание по време на митингите.
Много постоянно стачкуващите носиха американския байрак, а техни водачи споделяха, че са въодушевени от демокрацията в Съединени американски щати. Само че в Америка не търпят такива безчинства, а за пострадване на служител на реда наказванията са жестоки. Но от тази страна на американската народна власт хонконгските поборници нещо не се въодушевяваха.
Те можеха да продължат митингите си спокойно, с маршове по улиците, викания или носене на транспаранти и плакати - както се прави в доста демократични страни на Запад. Но не го направиха, а по този начин злепоставиха както законните си другояче претенции, по този начин и демокрацията въобще. Всеки безпристрастен човек ще се запита с вандалщини и съсипия ли ще се брани и развива демокрацията?
Подобни упреци могат да се насочат и към Америка, която Пекин към този момент подлага на критика за намесата в Хонконг. Миналата седмица Конгресът на Съединени американски щати одобри така наречен закон за демокрацията и правата на индивида в Хонконг. Предвиждат се наказания против китайски и хонконгски чиновници, които нарушават правата на индивида. Правителството на Съединени американски щати се задължава постоянно да се регистрира пред Конгреса какво е ситуацията в Хонконг и какво прави за осъществяването на закона.
Законодателите в Конгреса не биха търпели и минута безчинствата на " демократите " в Хонконг, камо ли и насилието против чиновниците на реда. Но ето, те дават рамо на " демократичните изстъпления " на други места по света. По силата на двойните стандарти, толкоз типични за Съединени американски щати и Запада като цяло, неразрешено при тях е позволено другаде. Целта на хаоса със законопроекта е ясна - да се удря Китай, който Америка възприема като собствен главен геополитически съперник. Само че давайки рамо на демократичните вандалщини, палежи и безчинства, Съединени американски щати дискредитират не просто себе си, а и демокрацията.
Хонконг с неговото 7,4-милионно население е специфичен административен регион на Китай с необятна автономност. Това е някогашна английска колония, която Лондон отстъпи на Пекин през 1997 година против договореността да резервира демократичната й система и необятната автономност в границите на водената от Китай политика на " една държава-две системи ". Фактически само в областта на защитата и външната политика Хонконг е зависещ директно на Пекин. Правораздаването да вземем за пример е англосаксонско и съдържа положения от колониалната ера. Своя самостоятелен статут Хонконг резервира до 2047 година.
Вълната се надигна през юни поради квалифициран от властта законопроект за екстрадиция в Китай на извършители на закона. Конкретният мотив за този законопроект бе чисто престъпно закононарушение - ликвидиране от ревнивост и кражба на пари. Ако предлагането бе гласувано в Законодателното заседание, причинителят щеше да бъде съден от правораздаването на Китай.
Но мощно подозрителни към Пекин и свръхчувствителни към самостоятелните права на региона, демократичните прозападни среди в града видяха в него капан против демокрацията - в Пекин да бъдат екстрадирани и съдени китайски дисиденти, укрили се в Хонконг от властта. Обективно видяно, имат учредения за сходни съмнения, само че в разговор с управата на града може да стигнат до подобен вид на законопроекта, от който да отпадне политическото изгонване в континентален Китай. И въпросният палач да си понесе заслуженото наказване.
Така или другояче, този разговор не се случи и от юни започнаха всеобщи митинги против законопроекта. Толкова всеобщи, че съгласно известията в в началото мирните митинги са излизали до 2 млн. души.
Ръководителката на града е Кери Лам - англо-китайско име. Такива са и множеството имена в града, чието население е китайско, само че свободно приказва британски. Кери Лам не е от континентален Китай, жителка е на Хонконг, само че заема изборния другояче пост с утвърждението на Пекин, който въпреки всичко не смее да прати собствен админ отпред на града. Та в хода на митингите Кери Лам разгласи, че отдръпва закона - изначало краткотрайно, а през октомври вечно.
С една дума, демократичните митинги победиха. Но те освен, че не стопираха, а продължиха с изненадваща настървеност, въпреки последните седмици да не са толкоз всеобщи, както в самото начало. Със усилването на вълната протестиращите предявиха и чисто политически претенции - оставка на Кери Лам, ръководителят на администрацията да се избира посредством директен избор, а не от изборна комисия. Същото да важи и за цялото Законодателно заседание, половината от което се избира сега директно, само че друга половина се избира от бизнеса на града. Смята се, че по този начин Пекин въздейства върху региона.
Така от края на лятото се следи ескалация на насилието от младежите в името на демокрацията. Някои улици и региони на Хонконг замязяха на бойни полета. Много от протестиращите студенти напряко вандалстваха, правиха погроми върху метростанциите, палежи на магазини. Демонстрантите подпалиха пешеходния мост край входа на автомобилния тунел " Кросс-харбър " под пролива Виктория. А това е най-оживеният от трите подводни тунела, свързващи остров Хонконг с континенталната част на града. Заради непрекъснатите митинги тунелът бе затворен няколко дни. Радикалните деятели се опитваха също да удържат блокадата на няколко пътища и автомагистрали, в това число на " Крос Харбър " - най-оживеният. Те умишлено предизвикаха транспортен безпорядък в разнообразни елементи на града. По тази причина цяла седмица не работиха учебните заведения и детските градини. Протестите нанесоха сериозен удар против туризма, търговия и локалната стопанска система като цяло.
Да не приказваме, че студентите се отдадоха на принуждение и против силите на реда - хвърляха тухли, камъни и бутилки със запалителна течност. Обстрелваха ги със самоделни катапулти и лъкове. Един от служителите на реда бе ранен в крайници от стрела, изстрелян от стачкуващ. При блокадата на Политехническия университет те откраднаха токсичните и взривоопасни химикали от лабораториите.
При това те не се подчиниха на възбраната да не носят маски по лицата, която възбрана е по силата на британското законодателство, на което те сякаш държат.
Това че демократичните сили завоюваха безапелационно локалните избори в неделя, не трябва да служи за опрощение на погромаджийското им държание по време на митингите.
Много постоянно стачкуващите носиха американския байрак, а техни водачи споделяха, че са въодушевени от демокрацията в Съединени американски щати. Само че в Америка не търпят такива безчинства, а за пострадване на служител на реда наказванията са жестоки. Но от тази страна на американската народна власт хонконгските поборници нещо не се въодушевяваха.
Те можеха да продължат митингите си спокойно, с маршове по улиците, викания или носене на транспаранти и плакати - както се прави в доста демократични страни на Запад. Но не го направиха, а по този начин злепоставиха както законните си другояче претенции, по този начин и демокрацията въобще. Всеки безпристрастен човек ще се запита с вандалщини и съсипия ли ще се брани и развива демокрацията?
Подобни упреци могат да се насочат и към Америка, която Пекин към този момент подлага на критика за намесата в Хонконг. Миналата седмица Конгресът на Съединени американски щати одобри така наречен закон за демокрацията и правата на индивида в Хонконг. Предвиждат се наказания против китайски и хонконгски чиновници, които нарушават правата на индивида. Правителството на Съединени американски щати се задължава постоянно да се регистрира пред Конгреса какво е ситуацията в Хонконг и какво прави за осъществяването на закона.
Законодателите в Конгреса не биха търпели и минута безчинствата на " демократите " в Хонконг, камо ли и насилието против чиновниците на реда. Но ето, те дават рамо на " демократичните изстъпления " на други места по света. По силата на двойните стандарти, толкоз типични за Съединени американски щати и Запада като цяло, неразрешено при тях е позволено другаде. Целта на хаоса със законопроекта е ясна - да се удря Китай, който Америка възприема като собствен главен геополитически съперник. Само че давайки рамо на демократичните вандалщини, палежи и безчинства, Съединени американски щати дискредитират не просто себе си, а и демокрацията.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ