Колко ще струва виното наесен и защо производството на грозде и вино в България върви надолу?
Протести, проведени от Националното съдружие на българските лозари, се организираха през вчерашния ден в страната. Лозарите упорстват дотациите им да се усилят от 30 от 300 лв. за декар действително отгледано лозе, както е в други страни от Европейският съюз. Колко ще коства виното наесен и за какво производството на грозде и вино в България върви надолу?
Лозарството и винарството са традиция за нашите земи. Факт е обаче, че делът на винопроизводството в брутната продукция на селскостопанския бранш понижава със всяка една година.
В момента в България има към 3500 регистрирани производители на грозде. Слави Стайков е един от тях. От дълги години е лозар, през последните четири е основал нови лозя и в този момент обработва общо 40 декара с винени сортове - Каберне, Мерло, Сира в землището на село Средно Градище, община Чирпан.
" Основният ни кахър е, че производството става все по-скъпо всяка година,а цените на гроздето остават едни и същи.От 20 години насам те се движат в порядъка на 65 до 75 стотинки. Основният проблем е с работната ръка. Има много ръчен труд - резитба, филизене най-малко два пъти, брането е ръчно. Това изисква работна ръка. Но в случай че имате 1000 декара нали си представяте за какъв брой хора става въпрос. И ние по тази причина не вършим огромно стопанство тъй като няма задоволително работна ръка в района ", съобщи Слави Стайков, гроздопроизводител от село Средно Градище, община Чирпан.
Големината на лозовите масиви у нас е сходна с тази на земеделските стопанства. А точно - имаме огромен брой дребни стопанства с дребни площи и стеснен брой огромни стопанства. На процедура 6% от стопанствата държат 64% от лозовите насаждения.
През последните 5 години у нас бяха основани близо 4 хиляди хектара с винени лозя.И все пак към момента доминират лозята с възраст над 30 години,добивите от които са надалеч по-малки от предстоящото.
Освен това лозарите получават директни заплащания за декар обработваема повърхност както всички останали аграрни производители у нас - към 35 лева на декар.Това е надалеч по - малко спрямо заплащанията на лозарите от Западна Европа.С решение на европейската комисия от 2027 година ще бъдат изравнени дотациите сред обособените страни
" Определено считам, че гроздопроизводителите са ощетени спрямо всички останали производители на полски култури. Едно е да произвеждаш пшеница и слънчоглед, друго е да произвеждаш грозде и вино. Лозарството и винарството за мен са занаяти, които не са за една година. Не е като през днешния ден решаваш, че няма да сееш пшеница и приключваш.Тук вложенията са много огромни с цел да създадеш едно насаждение ", добави Слави Стайков.
В търсене на поддръжка лозарите се срещнаха с новото управление на земеделското министерство. Стана ясно,че за предходната година по Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш са подписани близо 200 контракта за над 36 милиона лева
От Фонд Земеделие оповестяват, че през тази година по същата стратегия ще се отпускат средства за преструктуриране и преработка на лозя, за вложения в предприятия и за обезпечаване на реколтата. Размерът на средствата ще се гласоподава от фонда.
През последните години освен лозовите насаждения, само че и производството на вино и износът му също понижават,като единствено за пет години винопроизводството у нас се е свило с 10%. През отминалата година в страната са регистрирани близо 350 винопроизводители.Половината от тях с изключение на винарни имат и лични лозови насаждения.
" Аз от 24-годишен съм винар.Работили сме в огромни винарски предприятия.Но жена ми постоянно искаше да работим бутиково, да работим за нас в дребна маза.И в малко по-напреднала възраст това го направихме ", споделя Атанас Мутафчийски, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Снежана и Атанас Мутафчийски са винопроизводители от Старозагорското село Винарово, като към този момент четвърта година имат лична винарна и в дребна бутикова маза вършат розе, бели и червени виновност.Семейството няма лични лозя. Предпочитат да изкупуват грозде от локалните лозари и сега преработват към 60 тона грозде.
" Ние не произвеждаме грозде тъй като това е един от проблемите ни, че дребните винопроизводители няма по какъв начин да отлежат лозя, което е доста трудоемко и доста скъпо платено.Аз съм от доста години във винарския отрасъл, познавам едни от най-хубавите гроздопроизводители и към този момент четвърта година работим с едни и същи гроздопроизводители от Южна България. Става мъчно, тъй като цените на гроздето падат, пазарът е доста стегнат, огромните винопроизводители засадиха много лозя през годините и пазарната цена е много ниска, което убива гроздопроизводителите ", разяснява Снежана Мутафчийска, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Затова притежателите на винарната непрекъснато оказват помощ на производителите на грозде при развъждането му и заплащат в точния момент изкупената годишна продукция.Остават обаче още доста проблеми, които търсят решение.
" Трябва да имаме по-добре проведени служащи, по-образовани. В момента работната ръка е огромен проблем. В цялата страна затвориха доста положителни техникуми, които произвеждаха експерти по виното. Това нещо доста ни пречи и ние работим и като технолози и като винари. Натоварваме се,особено през гроздобера. Но това е ситуацията - качествените хора в сектора съвсем ги няма ", съобщи Атанас Мутафчийски, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Доскоро не са им достигали и машини и съоръжение. Благодарение на европроект обаче в избата към този момент имат нова преса, помпи, бъчви и лабораторно съоръжение. Надяват се в бъдеще страната да поддържа винения туризъм у нас. Девет милиона чужденци годишно посещават страната ни и с дребна поддръжка с реклама и средства ще се помогне на сектора, а и ще се популяризира страната ни.
" Много желая да се развие винения туризъм. Със брачната половинка ми сме ходили и в Америка, и в Западна Европа и виждаме по какъв начин се развиват там нещата, какъв брой доста хора посещават избите.Това желая да стане и у нас, тъй като виждам какъв брой хубави мазета имаме, с прелестни виновност, само че съвсем няма пътеки към винарските мазета ", съобщи Атанас Мутафчийски.
" Основната част за една дребна маза е хората да дойдат в избата, да опитат виното и да си купят вино.Тук това в България към момента не е реализирано. Надявам се и Министерството на туризма да намерения за тази част от винения туризъм, което е доста рентабилен бизнес по целия свят ", сподели още Снежана Мутафчийска.
Закъде най-вече изнасяме българско вино? Полша е главният ни пазар през 2020 година, следва Швеция, а Чехия измести Англия като трети по величина пазар от Европейския съюз за българските виновност.
Виното е измежду най-консумираните алкохолни питиета у нас след бирата. Данните сочат, че макар пандемията възобновяване на интернационалната търговия с вино е в ход, само че към момента няма ясна прогноза по кое време ще бъдат достигнати предкризисните равнища.
Това, което е несъмнено е, че до няколко месеца ще имаме нова национална тактика за развиване на лозаро-винарския бранш. Дали тя ще съживи производитството на грозде и вино престои да забележим.
Лозарството и винарството са традиция за нашите земи. Факт е обаче, че делът на винопроизводството в брутната продукция на селскостопанския бранш понижава със всяка една година.
В момента в България има към 3500 регистрирани производители на грозде. Слави Стайков е един от тях. От дълги години е лозар, през последните четири е основал нови лозя и в този момент обработва общо 40 декара с винени сортове - Каберне, Мерло, Сира в землището на село Средно Градище, община Чирпан.
" Основният ни кахър е, че производството става все по-скъпо всяка година,а цените на гроздето остават едни и същи.От 20 години насам те се движат в порядъка на 65 до 75 стотинки. Основният проблем е с работната ръка. Има много ръчен труд - резитба, филизене най-малко два пъти, брането е ръчно. Това изисква работна ръка. Но в случай че имате 1000 декара нали си представяте за какъв брой хора става въпрос. И ние по тази причина не вършим огромно стопанство тъй като няма задоволително работна ръка в района ", съобщи Слави Стайков, гроздопроизводител от село Средно Градище, община Чирпан.
Големината на лозовите масиви у нас е сходна с тази на земеделските стопанства. А точно - имаме огромен брой дребни стопанства с дребни площи и стеснен брой огромни стопанства. На процедура 6% от стопанствата държат 64% от лозовите насаждения.
През последните 5 години у нас бяха основани близо 4 хиляди хектара с винени лозя.И все пак към момента доминират лозята с възраст над 30 години,добивите от които са надалеч по-малки от предстоящото.
Освен това лозарите получават директни заплащания за декар обработваема повърхност както всички останали аграрни производители у нас - към 35 лева на декар.Това е надалеч по - малко спрямо заплащанията на лозарите от Западна Европа.С решение на европейската комисия от 2027 година ще бъдат изравнени дотациите сред обособените страни
" Определено считам, че гроздопроизводителите са ощетени спрямо всички останали производители на полски култури. Едно е да произвеждаш пшеница и слънчоглед, друго е да произвеждаш грозде и вино. Лозарството и винарството за мен са занаяти, които не са за една година. Не е като през днешния ден решаваш, че няма да сееш пшеница и приключваш.Тук вложенията са много огромни с цел да създадеш едно насаждение ", добави Слави Стайков.
В търсене на поддръжка лозарите се срещнаха с новото управление на земеделското министерство. Стана ясно,че за предходната година по Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш са подписани близо 200 контракта за над 36 милиона лева
От Фонд Земеделие оповестяват, че през тази година по същата стратегия ще се отпускат средства за преструктуриране и преработка на лозя, за вложения в предприятия и за обезпечаване на реколтата. Размерът на средствата ще се гласоподава от фонда.
През последните години освен лозовите насаждения, само че и производството на вино и износът му също понижават,като единствено за пет години винопроизводството у нас се е свило с 10%. През отминалата година в страната са регистрирани близо 350 винопроизводители.Половината от тях с изключение на винарни имат и лични лозови насаждения.
" Аз от 24-годишен съм винар.Работили сме в огромни винарски предприятия.Но жена ми постоянно искаше да работим бутиково, да работим за нас в дребна маза.И в малко по-напреднала възраст това го направихме ", споделя Атанас Мутафчийски, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Снежана и Атанас Мутафчийски са винопроизводители от Старозагорското село Винарово, като към този момент четвърта година имат лична винарна и в дребна бутикова маза вършат розе, бели и червени виновност.Семейството няма лични лозя. Предпочитат да изкупуват грозде от локалните лозари и сега преработват към 60 тона грозде.
" Ние не произвеждаме грозде тъй като това е един от проблемите ни, че дребните винопроизводители няма по какъв начин да отлежат лозя, което е доста трудоемко и доста скъпо платено.Аз съм от доста години във винарския отрасъл, познавам едни от най-хубавите гроздопроизводители и към този момент четвърта година работим с едни и същи гроздопроизводители от Южна България. Става мъчно, тъй като цените на гроздето падат, пазарът е доста стегнат, огромните винопроизводители засадиха много лозя през годините и пазарната цена е много ниска, което убива гроздопроизводителите ", разяснява Снежана Мутафчийска, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Затова притежателите на винарната непрекъснато оказват помощ на производителите на грозде при развъждането му и заплащат в точния момент изкупената годишна продукция.Остават обаче още доста проблеми, които търсят решение.
" Трябва да имаме по-добре проведени служащи, по-образовани. В момента работната ръка е огромен проблем. В цялата страна затвориха доста положителни техникуми, които произвеждаха експерти по виното. Това нещо доста ни пречи и ние работим и като технолози и като винари. Натоварваме се,особено през гроздобера. Но това е ситуацията - качествените хора в сектора съвсем ги няма ", съобщи Атанас Мутафчийски, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Доскоро не са им достигали и машини и съоръжение. Благодарение на европроект обаче в избата към този момент имат нова преса, помпи, бъчви и лабораторно съоръжение. Надяват се в бъдеще страната да поддържа винения туризъм у нас. Девет милиона чужденци годишно посещават страната ни и с дребна поддръжка с реклама и средства ще се помогне на сектора, а и ще се популяризира страната ни.
" Много желая да се развие винения туризъм. Със брачната половинка ми сме ходили и в Америка, и в Западна Европа и виждаме по какъв начин се развиват там нещата, какъв брой доста хора посещават избите.Това желая да стане и у нас, тъй като виждам какъв брой хубави мазета имаме, с прелестни виновност, само че съвсем няма пътеки към винарските мазета ", съобщи Атанас Мутафчийски.
" Основната част за една дребна маза е хората да дойдат в избата, да опитат виното и да си купят вино.Тук това в България към момента не е реализирано. Надявам се и Министерството на туризма да намерения за тази част от винения туризъм, което е доста рентабилен бизнес по целия свят ", сподели още Снежана Мутафчийска.
Закъде най-вече изнасяме българско вино? Полша е главният ни пазар през 2020 година, следва Швеция, а Чехия измести Англия като трети по величина пазар от Европейския съюз за българските виновност.
Виното е измежду най-консумираните алкохолни питиета у нас след бирата. Данните сочат, че макар пандемията възобновяване на интернационалната търговия с вино е в ход, само че към момента няма ясна прогноза по кое време ще бъдат достигнати предкризисните равнища.
Това, което е несъмнено е, че до няколко месеца ще имаме нова национална тактика за развиване на лозаро-винарския бранш. Дали тя ще съживи производитството на грозде и вино престои да забележим.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ