Протест срещу ЧЕЗ в Благоеград през 2013 г. Сн. БГНЕС

Протест против ЧЕЗ в Благоеград през 2013 година Сн. БГНЕС

" Очаква се който и да купи което и да е електроразпределително сдружение в България, да желае си върне вложенията с продажбата на електрическа енергия, съпътстващи услуги и оптимизация на разноските. Няма да е нелогично, в случай че се изиска увеличение на цената на тока по-късно през годината. Това би могло да се случи и без да я има договорката за ЧЕЗ. Тя не е опрощение да се желае нарастване на цената на тока. Но все пак се наслагват и тези фактори и някой би трябвало да заплати сметката. " Такова мнение изрече финансистът Румен Гълъбинов във вторник пред БНР във връзка проектите на държавното управление да придобие активите на ЧЕЗ в България, за които чешкото сдружение подписа контракт с компанията " Инерком " на Гинка Върбакова.

Тезата за цялостно или отчасти одържавяване се поддържа от Българска социалистическа партия, от синдикатите и болшинството от българските жители (според експресно изследване на " Галъп интернешънъл " от предходната седмица).

Експертът подсети, че и сега ролята на страната в енергетиката не е дребна, а в допълнение влизане на страната във към този момент приватизирани субекти в енергетиката носи две тежести за данъкоплатците.

" Трябва да си зададем въпроса желаеме ли да платим два пъти за това да употребяваме ток – веднъж като данъкоплатци, с цел да може страната с парите от нашите налози да си заплати присъединяване и повторно - като консуматори, които заплащат сметката всеки месец . Не знам дали в последна сметка това връщане на страната в енергетиката няма да ни излезе по-скъпо на нас, потребителите ", посочи Румен Гълъбинов.

Много бих желал тази договорка да не е образец, който да отблъсква вложителите, сподели той. Той акцентира, че до момента вложители са напускали България след намеси на страната в енергийния бранш.

Не съумяваме към момента да се представим като доверено, умерено, предвидимо място за вложения, заключи Гълъбинов: " Тоест, не мога да кажа, че в България съумяваме да притеглим огромен интернационален инвеститорски интерес в българската енергетика. Вероятно тук се преплитат доста ползи - освен стопански, а също и политически. Българската енергетика малко се преекспонира като капацитет и благоприятни условия. В българската енергетика към момента има остарели недостатъци, които не са преодолени - в самите енергийни сдружения, в Българския енергиен холдинг, в НЕК, недостатъци в ръководството на риска от позиция на огромни енергийни инфраструктурни планове. Очевидно не съумяваме все още да се представим атрактивно за повече влизащи вложители. "