Промяната на Директивата за емисиите и изработването на Стратегия за

Промяната на Директивата за излъчванията и изработването на Стратегия за нисковъглеродна стопанска система, които се чакат през идващите месеци ще са в основата на промяна на енергийния бранш в България. Ангажиментите са част от пакета „ Климат - енергетика “ на Европейски Съюз и в сходство с Парижкото съглашение за климата. В частност става въпрос за бъдещето на въглищните централи и главно на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн в интервала от 2019 година до 2030-2035 година Това стана ясно по време на кръглата маса за бъдещето на бранша, проведена със съдействието на WWF в четвъртък.

На процедура към този момент е ясно - животът на ТЕЦ-овете на въглища, както и въглищните залежи, в частност Мини „ Марица Изток “ ще се промени. Става въпрос обаче за един интервал от най-малко 10 до 15 години, през който ще се реализира трансформацията на енергийния бранш. По-важното в тази ситуация е, че какво ще стане с хората от района и по какъв начин ще се развива в бъдеще този район, тъй че да не се трансформира в „ човешка пустиня “. В случая става въпрос за хиляди човешки ориси. От значение е и какво ще се случи и със самите ТЕЦ-ове в комплекса „ Марица Изток “, които реализират 46 % от електрическата енергия на България и които са в развой на дерогация.

Бъдещето на самите ТЕЦ-ове, в които са вложени милиони, с цел да могат да работят съгласно европейските екоизисквания не е зе подценяване. Експерти разясняват, че софтуерните решения за тях няма да са проблем.

Точно тези въпроси сега са и в центъра на вниманието както само че Министерство на енергетиката, по този начин и на Министерство на околната среда и водите.

Заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков бе явен – България не може толкоз елементарно и без съответна визия за бъдещето да зачеркне район като „ Марица Изток “, който е от сериозно значение за обезпечаване на енергийната сигурност, а и на националната сигурност на страната ни. Освен това, този енергиен преход, който България ни ще би трябвало да реализира ще коства пари.

Напоследък цената на излъчванията също е проблем. Както посочи зам.-министъра на екелогията Атанаска Николова става въпрос за нарастване от 5 евро до 21-25 евро за звук.

" Това е проблем за българските централи, само че и освен за тях ", стана ясно и от коментара на министъра на енергетиката Теменужка Петкова по-късно в Народното събрание, като добави, че евентуално няколко европейски страни ще се обединят в търсене на разновидности.

" Онзи ден имах диалог с полския министър на енергетиката. Той изиска този диалог по отношение на внезапния скок на цените на излъчванията. Те доближиха равнища на 25 евро на звук, нещо което е убийствено за този вид производители на електрическа сила. Това, което полският сътрудник предложи е в действителност всички страни, които са наранени от подобен развой, да имаме общ метод и да обединим напъните си и да намерим решения на този въпрос. Истината е, че българската електроенергийна система не е готова и не би могла да издържи без тези въглищни централи. Те са 3974 МW като мощ. Българската електроенергийна система няма по какъв начин да се оправи без този вид мощности. Трябва да обединим напъните и да намерим най-хубавото решение за този вид централи у нас, тъй като те са директно свързани с енергийната сигурност на страната, надлежно с националната ни сигурност. Разработваме разнообразни разновидности “, сподели Петкова.

България към този момент търси разнообразни решения и при съдействие с Румъния, Франция, Италия.

Що е то обективен енергиен преход

“Енергиен преход за всички от нас значи разнообразни неща, само че той би трябвало да е уравновесен, равномерен и концентриран, тъй че да се вземат под внимание националните специфики на всяка една държава-членка”, разяснява Станков. Той изясни, че по време на българското европредседателство страната ни е съумяла да вкара текст, който планува разпределяне на средства за реализирането на енергийния преход освен от европейските фондове, само че и спомагателни такива.

„ Може да се похвалим с един текст, вписан в Директивата за чиста сила, който в огромна степен демонстрира, че Европа би трябвало да мисли за справедливия преход и, че това коства пари. Че не може да има каквото и да е деяние, в който и да е бранш, без да има финансови средства “, сподели той като добави, че българската страна е съумяла да вкара в директивата текст, съгласно който комисията (ЕК) ще поддържа високите упоритости на държавите-членки посредством законодателната рамка, включваща засилено потребление на европейски средства от фондовете, в това число спомагателни средства за обективен преход на районите. „ Така че в новата бюджетна рамка, която следва да бъде призната на равнище Европейски Съюз този текст задължава Европейска комисия да имаме (България) съответно перо и средства. Не просто думи и не просто цели без средства “, сподели Станков.

В сходство с Парижкото съглашение и в сходство с предстоящото през ноември издание на Стратегията за нисковъглеродно развиване, България ще би трябвало през идващите 2 години да създаде също подобен документ. Тук още веднъж акцентът ще върху справедливият преход, сподели от своя страна заместник-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова. „ Политиките могат да насърчат справедливия преход с дълготрайни решение на държавно равнище, а и в частния бранш, посредством които да се избегнат структурни сривове и обществени проблеми “, изясни тя.

Амбициозната политика и задачите на Европейски Съюз във всички сфери слагат на напред във времето въпросът за обективен преход към нисковъглеродна стопанска система, изясни Николова.

В тази връзка има значение изменението на Директивата за търговия с излъчвания, която дава опция част от приходите от търговия с квоти от излъчвания на парникови газове да се употребява за този обективен преход. Промените, по думите й плануват част от средствата да отиват за „ поощряване на придобиването на умения и пренасочването на работна ръка. Част от ресурсите на европейския фонд за рационализация на производството, който би трябвало да проработи доникъде на 2019 година и в който България ще има представител също ще би трябвало да създаде собствен модел и да бъде ориентиран към въглищните региони “, уточни Николова.

Като друга опция за европейско финансиране тя уточни Европейския обществен фонд.

Емисии и дерогации

Николова разяснява, че сега България организира сполучлива политика за намаляване промените на климата в осъществяване на интернационалните си задължения. В резултат на подхванатите до този миг дейности съгласно последните данни от 2016 година общите излъчвания на парникови газове в България са намалели с 49 % спрямо базовата 1988 година и с 4,4 % спрямо миналата 2015 година

Емисиите в бранш енергетика през 2016 година са 48 % по-малко в сравнение с базовата 1988 година и със 7 % по-малко спрямо 2015 година като на всички нас е ясно, че бранш енергетика е с най-голям дял на въглеродни излъчвания от 72 % за страната ни”, означи тя.

По-късно пред публицисти в отговор на въпрос до каква степен е стигнал процеса с дерогациите, поискани от централите в комплекса „ Марица Изток “, зам.-министъра изрази очакване, че решение ще има до края на годината. Николова напомни, че водещата институция в тази ситуация е Изпълнителната организация по околна среда, която е независим орган. Тя посочи, че и трите централи „ AES Гълъбово “, Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “, както и държавната Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ работят при цялостно съблюдаване на екологичното законодателство. По думите й, дерогациите ще обезпечат опция за работа на централите в дълготраен проект – до 2030 година

КНСБ и КТ „ Подкрепа “

Двата синдиката са в мъчно състояние. КНСБ желае пътна карта, а КТ „ Подкрепа “ е безапелационна - „ Няма да се дадем “.

Заместник-председателят на КНСБ доктор Иван Кокалов акцентира на нуждата от правене на капиталов проект при прехода към стопанска система с нулеви излъчвания. За нас е значима битката с енергийната беднотия, належащо е също по този начин да се очертае бъдещето на всеки район, да се направи пътна карта за най-засегнатите райони при този преход, изясни той. Работниците би трябвало да знаят, че има явен ангажимент към тях при смяна на работно място, че ще имат обществена сигурност.
Искаме да сме сигурни, че измененията, които ще се вършат поради изменението на климата няма да са за сметка на служащите, сподели още синдикалистът. Той напомни неналичието на каквато и да е обществена отбрана и сигурност за освободените миньори в „ Бобов дол “.
Иван Кокалов бе безапелационен – нужен е явен времеви небосвод и ясни финансови задължения.
„ Няма да се дадем! Ще се борим против това! “, безапелационен бе от своя страна ръководителят на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов. „ Никой не ни споделя дали желаеме преход, а ни споделят, че е обективен “, отвърна той. Манолов сложи под подозрение реализирането на цялата политика по отношение на Парижкото съглашение за климата, като бе безапелационен, че „ от това се вършат доста пари “, защото „ някой желае да си продаде технологиите “.

Димитър Бранков от БСК от своя страна повдигна не по-малко значимият въпрос, че всички значими документи, които приготвя страната ни не почиват на макроикономическа прогноза. Това, както потвърдиха и специалистите е огромен минус.

Сега на ход е страната. Промяната на енергийната политика следва, а това ще изисква ясна визия, която ще бъде заложена и в толкоз предстоящата енергийна тактика за стабилно развиване на България.