Промените в Закона за хората с увреждания, касаещи квотите, не са работещи
Промените в Закона за хората с увреждания, касаещи квотите, не са изключително смислени. Около това мнение се сплотиха шефът на Центъра за самостоятелен живот Капка Панайотова и заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков в изявление за предаването „ Преди всички " по БНР.
Квотите за наемане на хора с увреждания по метода, по който се вкарват, са безусловно безумство, съобщи Панайотова: „ Това е нещо като спомагателен налог за работодателите. Не за друго, а тъй като сложена е каруцата пред коня. Работодателите търсят хора, които да работят, а не просто да се водят някъде на някакъв лист, да се водят някъде като отчетност. "
Според Панайотова главен проблем остава неналичието на досегаемост до избрани места на хората с увреждания. По думите ѝ измененията няма да доведат до възстановяване на ситуацията на хората с увреждания и те ще останат обществено изолирани: „ Средата е толкоз недостъпна, че човек няма по какъв начин да излезе, с цел да си потърси работа, камо ли да излезе и да върви постоянно на работа без да закъснява. По-лошото е, че тази насила върви с една глоба, в случай че не го създадат и това е глобата на събирането на 30% от минималната работна заплата, в случай че не бъде изпълнена квотата. Тук към този момент не излиза наяве за какъв брой време ще се заплаща, еднократно ли е, неведнъж ли е, въобще не е ясно. За следващ път имаме напън – глоба на страната по отношение на работодателите, само че няма никаква поддръжка за индивида с увреждане, с цел да върви на работа. Ако това нещо мине до дъно, за следващ път резултатът ще бъде наемане на работа на телкаджии, както им споделяме ние, хора, които нямат проблеми със средата. Те имат здравословни проблеми, имат ТЕЛК-ове. Има разлика сред човек с увреждане и човек с ТЕЛК ".
Панайотова посочи, че е съгласна с отпадането на отбраната на служащите с ТЕЛК: „ Това, че пада отбраната от уволняване на хората с ТЕЛК, ненапълно е добре, тъй като тя не беше регламентирана задоволително ясно, с цел да се знае и от страна на работодателите и от страна на служащите с увреждания каква е тъкмо процедурата – кой е под отбрана и при какви условия е под отбрана. Втората причина е, че точно заради тази неизясненост и заради тази отбрана работодателите не бяха изключително склонни да наемат хора с увреждания ".
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков поддържа мнението на Капка Панайотова: „ Крайно неразбиране буди събитието, че тези квоти са по-високи за дребните и за микропредприятията. Ако имате 26 служащия, вие сте задължени да назначите един човек с увреждане. В огромна част от предприятията изискванията на работа, без значение от вложенията за адаптиране на средата, няма да доведат съществено до смяна на характера на труда ".
Бранков уточни, че може да се работи за популяризирането на разнообразни системи на организация на работа, на набиране на личен състав: „ Болшинството от работодателите гледат като на един евентуален запас на човешки капитал на хората с увреждания, в това число опцията те да бъдат в допълнение подготвени, тъй че да се запълни този недостиг на пазара на труда ".
Той съобщи, че БСК има една съществена забележка към законопроекта за хората с увреждания: „ Нищо коренно не беше направено във връзка с здравната експертиза. Очаквахме там да бъде въведена така наречен интернационална подредба на функционалността, уврежданията и здравето на Световната здравна организация, защото има голяма разлика сред заболяване и степента на увреждане. Това са разнообразни неща. Сегашната методология основава опция за ТЕЛК-ментета. "
Квотите за наемане на хора с увреждания по метода, по който се вкарват, са безусловно безумство, съобщи Панайотова: „ Това е нещо като спомагателен налог за работодателите. Не за друго, а тъй като сложена е каруцата пред коня. Работодателите търсят хора, които да работят, а не просто да се водят някъде на някакъв лист, да се водят някъде като отчетност. "
Според Панайотова главен проблем остава неналичието на досегаемост до избрани места на хората с увреждания. По думите ѝ измененията няма да доведат до възстановяване на ситуацията на хората с увреждания и те ще останат обществено изолирани: „ Средата е толкоз недостъпна, че човек няма по какъв начин да излезе, с цел да си потърси работа, камо ли да излезе и да върви постоянно на работа без да закъснява. По-лошото е, че тази насила върви с една глоба, в случай че не го създадат и това е глобата на събирането на 30% от минималната работна заплата, в случай че не бъде изпълнена квотата. Тук към този момент не излиза наяве за какъв брой време ще се заплаща, еднократно ли е, неведнъж ли е, въобще не е ясно. За следващ път имаме напън – глоба на страната по отношение на работодателите, само че няма никаква поддръжка за индивида с увреждане, с цел да върви на работа. Ако това нещо мине до дъно, за следващ път резултатът ще бъде наемане на работа на телкаджии, както им споделяме ние, хора, които нямат проблеми със средата. Те имат здравословни проблеми, имат ТЕЛК-ове. Има разлика сред човек с увреждане и човек с ТЕЛК ".
Панайотова посочи, че е съгласна с отпадането на отбраната на служащите с ТЕЛК: „ Това, че пада отбраната от уволняване на хората с ТЕЛК, ненапълно е добре, тъй като тя не беше регламентирана задоволително ясно, с цел да се знае и от страна на работодателите и от страна на служащите с увреждания каква е тъкмо процедурата – кой е под отбрана и при какви условия е под отбрана. Втората причина е, че точно заради тази неизясненост и заради тази отбрана работодателите не бяха изключително склонни да наемат хора с увреждания ".
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков поддържа мнението на Капка Панайотова: „ Крайно неразбиране буди събитието, че тези квоти са по-високи за дребните и за микропредприятията. Ако имате 26 служащия, вие сте задължени да назначите един човек с увреждане. В огромна част от предприятията изискванията на работа, без значение от вложенията за адаптиране на средата, няма да доведат съществено до смяна на характера на труда ".
Бранков уточни, че може да се работи за популяризирането на разнообразни системи на организация на работа, на набиране на личен състав: „ Болшинството от работодателите гледат като на един евентуален запас на човешки капитал на хората с увреждания, в това число опцията те да бъдат в допълнение подготвени, тъй че да се запълни този недостиг на пазара на труда ".
Той съобщи, че БСК има една съществена забележка към законопроекта за хората с увреждания: „ Нищо коренно не беше направено във връзка с здравната експертиза. Очаквахме там да бъде въведена така наречен интернационална подредба на функционалността, уврежданията и здравето на Световната здравна организация, защото има голяма разлика сред заболяване и степента на увреждане. Това са разнообразни неща. Сегашната методология основава опция за ТЕЛК-ментета. "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ