10% ръст в добива на полезни изкопаеми
Произведената продукция в бранш Добивна индустрия е за 3,6 милиарда лв. 25 796 лева е междинната годишна заплата в бранша през 2021 година
18 август, когато Българската православна черква отбелязва Успението на Св. Иван Рилски, минната общност празнува своя професионален празник. Денят е избран по предложение на пернишките въглекопачи и с Указ, публикуван от цар Фердинанд. На този ден се отдава почитание и поклонение пред труда на миньорите, който дава на хората светлина, топлота и първични материали, без които днешното софтуерно равнище на човечеството би било немислимо.
Минерално-суровинната промишленост е бранш със стратегическо значение за стопанската система на България. Тя е в основата на всички други промишлености и значим фактор за икономическата непоклатимост и енергийна самостоятелност на страната.
България има водеща позиция в Европа, нареждайки се на първите места по рандеман на мед, злато и лигнитни въглища. Основните първични материали, които се добиват у нас, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.
Общата повърхност на находищата на подземни благосъстояния в България е 1793 хиляди дка.
През 2021 година размерът на концесионните доходи е 95,3 млн. лева (без ДДС), като се регистрира растеж от 17% спрямо миналата година. Той се дължи на по-високите заплащания от всички подотрасли на сектора, като се изключи добива на енергийни първични материали.
При разпределението на концесионните доходи по подотрасли, с максимален дял още веднъж са металните потребни изкопаеми с 50%, следвани добива на строителни и скално-облицовъчни материали с 25%. Делът на въгледобива понижава през 2020 година, заемайки трета позиция със 17%.
Общият рандеман на потребни изкопаеми у нас през 2021 година, по данни на Министерство на енергетиката, е в размер на 117 млн. тона и бележи растеж от 10% по отношение на миналата година. Това е най-високото равнище на рандеман през последните години в страната. Най-голям е растежът на въгледобива /27% по отношение на 2020 г./, достигайки размер от 28,5 млн. т. Нарастване има и при добива на индустриални минерали и добива на инертни и строителни материали, надлежно с 16% и с 13%.
Рудодобивът остава без основни промени и продължава да поддържа едно от най-високите си равнища за последните години с количество на добива от 36,5 млн. т.
През 2021 година едва понижение се регистрира при добива на петрол и газ, както и при добива на скално-облицовъчни материали. Това не дава значително отражение върху резултатите за бранша заради дребния условен дял на тези подбраншове.
Най-голям дял в разпределението на добива на потребни изкопаеми в натура през 2021 година имат инертните материали с 33%. Следва рудодобивът с дял от 31%. Въпреки растежа си през годината, въгледобивът към момента остава на трето място в разпределението с дял от 24%.
Общата чиста стойност на създадената продукция на промишлените предприятия от бранш Добивна индустрия през 2021 година, по калкулации на БМГК, е в размер на близо 3,6 милиарда лв., като бележи растеж от 16% по отношение на 2020 година и доближава най-високото си равнище от последните няколко години. Това се дължи на няколко фактора. Единия е растежът на цените на металите през годината, което води до повишение на цената на продукцията в този подотрасъл - 11%. Други фактори със съществено въздействие са доста по-високите равнища на рандеман на лигнитни въглища, както и на неметални потребни изкопаеми. Това води до растеж надлежно от 22% и 28% на цената на създадената продукция в тези подсектори.
Брутната добавена стойност за добивния бранш се резервира висока, като 45% от генерираната продукция.
При разпределението на цената на създадената продукция в бранша през 2021 година няма основна смяна в съотношението на обособените подотрасли. Рудодобивът обичайно заема най-голям дял - 61%. Следват го неметалните минерали и първични материали с 16% и добива на твърди горива с 15%. Външна търговия
През 2021 година, по данни на Министерство на енергетиката, интензитетът на външната търговия с минерални първични материали в натурални индикатори понижава както във връзка с износа, по този начин и на вноса.
При износа се регистрира спад от 10%, като най-съществено е понижението при горивата, които са с най-голям дял. Продуктите на минерално-суровинната промишленост през отчетния интервал образуват над 3 милиарда евро експорт, като този индикатор се усилва с 32% спрямо миналата година. Това се дължи на забележителното покачване на цените на суровините, главно на металните потребни изкопаеми и горивата.
Вносът през 2021 година също понижава, въпреки и по-слабо - с 3% спрямо 2020 година Основният спад се регистрира при количествата на железни потребни изкопаеми, които обаче заемат едвам 9% дял в общия импорт на минерални първични материали. Отново заради високите цени на суровините, цената на вноса е доста по-висока от миналата година и се връща на равнищата от 2019 година, достигайки близо 12 милиарда лв..
Средносписъчният брой на наетите лица в добивната индустрия през 2021 година, по предварителни данни на Национален статистически институт, е 19 690 души, като е налице спад от 3% спрямо миналата година. Това се дължи частично на наклонността на понижаване на заетите във въгледобива (общо 33% за последните 10 г.). Броят на работещите в рудодобива и добива на неметални потребни изкопаеми е относително непрекъснат, въпреки и там да има известно понижаване пред последното десетилетие. Причината за това е въвеждането на нови и съвременни технологии, които изискват по-малко ангажиране на човешки запас в индустриалния развой.
Около 75% от трудещите се в бранша са заети в огромните предприятия, а останалите в дребни и междинни. При разпределението по подотрасли, с максимален дял са работещите във въгледобива - 42% от общия брой, което оказва огромно въздействие на този индикатор за целия отрасъл. Следва рудодобивът с 31% и добивът на неметални потребни изкопаеми с 22%. Най-малко са наетите в добива на петрол и газ и спомагателните действия в добива - общо 5%.
Въпреки намаляването на човешкия запас в бранша, създадената продукция на един ангажиран пораства, а продуктивността на труда в бранша продължава да е 2,5 пъти по-висока от междинната за индустриалния бранш.
Средната годишна заплата на заетите в бранша през 2021 година, по предварителни данни на Национален статистически институт, е 25 796 лева, като нарастването по отношение на 2020 година е с 12%. То следва темпа на нарастване на междинната работна заплата за страната, който има същите стойности за отчетната година. Заплащането в сектора се резервира високо - 40% над междинното за страната и е на четвърто място от икономическите действия след IT бранша, финанси и енергетика.
Отбелязаха празника с молебен за здраве
Ръководствата на Българска минно-геоложка камара /БМГК/, Научно-техническия съюз по минно дело и геология и миньорските федерации - ФНСМ и СМФ " Подкрепа " участваха в обичайния церемониален молебен за здраве на миньорите в Катедрален храм " Св. Неделя ". На него участваха също шефът на дирекция " Природни запаси и концесии " при Министерство на енергетиката Станислав Станков, вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, конфедералният секретар на КТ " Подкрепа " Веселин Митов и почетният ръководител на НТС по МДГМ проф. дтн инж. Цоло Вутов.
По случай празника, ръководителят на БМГК проф. дтн инж. Николай Вълканов насочи привет към работещите в бранша:
" В деня на нашия професионален празник - Деня на миньора, приветствам всички работещи в минерално-суровинната промишленост. През 2022 година ще отбележим празника с задоволство и горделивост от постигнатите резултати. Въпреки провокациите, пред които бяхме изправени, успяхме да подобрим резултатите в бранша, да запазим работните места и да увеличим възнагражденията. Изпълнихме редица планове за рационализация и софтуерни нововъведения, запазване на околната среда и възстановяване на сигурността при работа. Продължихме дейната си поддръжка за образованието и поощряване на младежите за реализация в бранша. Не спряхме и с напъните за възстановяване средата на живот в районите. "
Проф. Вълканов благодари на фирмите от сектора за сполучливата активност през миналата година, макар провокациите, която способства за триумфите на промишлеността и за одобряване на нейната водеща роля в националната ни стопанска система.
18 август, когато Българската православна черква отбелязва Успението на Св. Иван Рилски, минната общност празнува своя професионален празник. Денят е избран по предложение на пернишките въглекопачи и с Указ, публикуван от цар Фердинанд. На този ден се отдава почитание и поклонение пред труда на миньорите, който дава на хората светлина, топлота и първични материали, без които днешното софтуерно равнище на човечеството би било немислимо.
Минерално-суровинната промишленост е бранш със стратегическо значение за стопанската система на България. Тя е в основата на всички други промишлености и значим фактор за икономическата непоклатимост и енергийна самостоятелност на страната.
България има водеща позиция в Европа, нареждайки се на първите места по рандеман на мед, злато и лигнитни въглища. Основните първични материали, които се добиват у нас, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.
Общата повърхност на находищата на подземни благосъстояния в България е 1793 хиляди дка.
През 2021 година размерът на концесионните доходи е 95,3 млн. лева (без ДДС), като се регистрира растеж от 17% спрямо миналата година. Той се дължи на по-високите заплащания от всички подотрасли на сектора, като се изключи добива на енергийни първични материали.
При разпределението на концесионните доходи по подотрасли, с максимален дял още веднъж са металните потребни изкопаеми с 50%, следвани добива на строителни и скално-облицовъчни материали с 25%. Делът на въгледобива понижава през 2020 година, заемайки трета позиция със 17%.
Общият рандеман на потребни изкопаеми у нас през 2021 година, по данни на Министерство на енергетиката, е в размер на 117 млн. тона и бележи растеж от 10% по отношение на миналата година. Това е най-високото равнище на рандеман през последните години в страната. Най-голям е растежът на въгледобива /27% по отношение на 2020 г./, достигайки размер от 28,5 млн. т. Нарастване има и при добива на индустриални минерали и добива на инертни и строителни материали, надлежно с 16% и с 13%.
Рудодобивът остава без основни промени и продължава да поддържа едно от най-високите си равнища за последните години с количество на добива от 36,5 млн. т.
През 2021 година едва понижение се регистрира при добива на петрол и газ, както и при добива на скално-облицовъчни материали. Това не дава значително отражение върху резултатите за бранша заради дребния условен дял на тези подбраншове.
Най-голям дял в разпределението на добива на потребни изкопаеми в натура през 2021 година имат инертните материали с 33%. Следва рудодобивът с дял от 31%. Въпреки растежа си през годината, въгледобивът към момента остава на трето място в разпределението с дял от 24%.
Общата чиста стойност на създадената продукция на промишлените предприятия от бранш Добивна индустрия през 2021 година, по калкулации на БМГК, е в размер на близо 3,6 милиарда лв., като бележи растеж от 16% по отношение на 2020 година и доближава най-високото си равнище от последните няколко години. Това се дължи на няколко фактора. Единия е растежът на цените на металите през годината, което води до повишение на цената на продукцията в този подотрасъл - 11%. Други фактори със съществено въздействие са доста по-високите равнища на рандеман на лигнитни въглища, както и на неметални потребни изкопаеми. Това води до растеж надлежно от 22% и 28% на цената на създадената продукция в тези подсектори.
Брутната добавена стойност за добивния бранш се резервира висока, като 45% от генерираната продукция.
При разпределението на цената на създадената продукция в бранша през 2021 година няма основна смяна в съотношението на обособените подотрасли. Рудодобивът обичайно заема най-голям дял - 61%. Следват го неметалните минерали и първични материали с 16% и добива на твърди горива с 15%. Външна търговия
През 2021 година, по данни на Министерство на енергетиката, интензитетът на външната търговия с минерални първични материали в натурални индикатори понижава както във връзка с износа, по този начин и на вноса.
При износа се регистрира спад от 10%, като най-съществено е понижението при горивата, които са с най-голям дял. Продуктите на минерално-суровинната промишленост през отчетния интервал образуват над 3 милиарда евро експорт, като този индикатор се усилва с 32% спрямо миналата година. Това се дължи на забележителното покачване на цените на суровините, главно на металните потребни изкопаеми и горивата.
Вносът през 2021 година също понижава, въпреки и по-слабо - с 3% спрямо 2020 година Основният спад се регистрира при количествата на железни потребни изкопаеми, които обаче заемат едвам 9% дял в общия импорт на минерални първични материали. Отново заради високите цени на суровините, цената на вноса е доста по-висока от миналата година и се връща на равнищата от 2019 година, достигайки близо 12 милиарда лв..
Средносписъчният брой на наетите лица в добивната индустрия през 2021 година, по предварителни данни на Национален статистически институт, е 19 690 души, като е налице спад от 3% спрямо миналата година. Това се дължи частично на наклонността на понижаване на заетите във въгледобива (общо 33% за последните 10 г.). Броят на работещите в рудодобива и добива на неметални потребни изкопаеми е относително непрекъснат, въпреки и там да има известно понижаване пред последното десетилетие. Причината за това е въвеждането на нови и съвременни технологии, които изискват по-малко ангажиране на човешки запас в индустриалния развой.
Около 75% от трудещите се в бранша са заети в огромните предприятия, а останалите в дребни и междинни. При разпределението по подотрасли, с максимален дял са работещите във въгледобива - 42% от общия брой, което оказва огромно въздействие на този индикатор за целия отрасъл. Следва рудодобивът с 31% и добивът на неметални потребни изкопаеми с 22%. Най-малко са наетите в добива на петрол и газ и спомагателните действия в добива - общо 5%.
Въпреки намаляването на човешкия запас в бранша, създадената продукция на един ангажиран пораства, а продуктивността на труда в бранша продължава да е 2,5 пъти по-висока от междинната за индустриалния бранш.
Средната годишна заплата на заетите в бранша през 2021 година, по предварителни данни на Национален статистически институт, е 25 796 лева, като нарастването по отношение на 2020 година е с 12%. То следва темпа на нарастване на междинната работна заплата за страната, който има същите стойности за отчетната година. Заплащането в сектора се резервира високо - 40% над междинното за страната и е на четвърто място от икономическите действия след IT бранша, финанси и енергетика.
Отбелязаха празника с молебен за здраве
Ръководствата на Българска минно-геоложка камара /БМГК/, Научно-техническия съюз по минно дело и геология и миньорските федерации - ФНСМ и СМФ " Подкрепа " участваха в обичайния церемониален молебен за здраве на миньорите в Катедрален храм " Св. Неделя ". На него участваха също шефът на дирекция " Природни запаси и концесии " при Министерство на енергетиката Станислав Станков, вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, конфедералният секретар на КТ " Подкрепа " Веселин Митов и почетният ръководител на НТС по МДГМ проф. дтн инж. Цоло Вутов. По случай празника, ръководителят на БМГК проф. дтн инж. Николай Вълканов насочи привет към работещите в бранша:
" В деня на нашия професионален празник - Деня на миньора, приветствам всички работещи в минерално-суровинната промишленост. През 2022 година ще отбележим празника с задоволство и горделивост от постигнатите резултати. Въпреки провокациите, пред които бяхме изправени, успяхме да подобрим резултатите в бранша, да запазим работните места и да увеличим възнагражденията. Изпълнихме редица планове за рационализация и софтуерни нововъведения, запазване на околната среда и възстановяване на сигурността при работа. Продължихме дейната си поддръжка за образованието и поощряване на младежите за реализация в бранша. Не спряхме и с напъните за възстановяване средата на живот в районите. "
Проф. Вълканов благодари на фирмите от сектора за сполучливата активност през миналата година, макар провокациите, която способства за триумфите на промишлеността и за одобряване на нейната водеща роля в националната ни стопанска система.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ