Професор Коста Костов е многогодишен лектор в СУ Св. Климент

Професор Коста Костов е дълголетен преподавател в СУ " Св. Климент Охридски " по белодробни заболявания, съветник по респираторни болести в УМБАЛ " Св. Анна ". Той е създател и основен редактор на списание за респираторна медицина и ентусиазъм “INSPIRO " и едноименната страница на списанието в интернет.

Представяме ви разяснението на проф. Коста Костов по актуалната в последно време тематика за тестванията за антитела:

Решението на Министерство на здравеопазването от понеделник (25.10) антигенните и PCR проби да бъдат наградени със зелен документ за " домашно “ прилагане, провокира спор и към тестванията за антитела, с апели същите да бъдат приети за пълноправен притежател на зелен документ за оня, който има положителен тест за антитела против SARS-CoV-2. Притеснен, че и това може да се случи под напън на улицата, посрамвам моето непретенциозно мнение по този спор, учредено на научните данни досега.

1. Серологичните проби за съществуване на антитела, без значение от тяхното количество в кръвта, не дават достоверна информация за степента на имунна отбрана. Те осведомят за предходна среща със SARS-CoV-2 (инфекция) или спайк-протеина (ваксина), само че не подсигуряват отбрана от нова зараза, без значение от равнището им в серума.

2. До сегашния момент не ми е известно да е открит предпазен предел на антителата в серума, който подсигурява сигурна отбрана против нова зараза. Нещо повече, нужните равнища на антитела за отбрана от безсимптомна, лека симптомна, умерено тежка, тежка и сериозна форма на зараза евентуално са разнообразни и те също не са изяснени.

3. Единствената допустима информация от проучване на антитела в серума е, че съществуването им над прага за положителен тест осигурява някакво равнище на отбрана от нова зараза като по-високите равнища пазят повече. Нивото на безспорна отбрана към този момент остава незнайно. Може да са налични относително високи равнища на антитела и отново да се получи възпаление, заради инхалиране на висока инфекциозна доза, надхвърляща прага на отбрана от наличните в серума антитела.

4. Липсва задоволително безапелационна защитна корелация сред свързващи и обезвреждащи антитела, която да подсигурява несъмнено равнище на защита. Високи равнища на свързващи антитела (т.е. всичките), кореспондира друго с обезвреждащите (защитните) при другите човеци и интерпретацията на тази корелация е сложна, неубедителна и несигурна, с цел да се подсигурява сигурна отбрана от нова зараза.

5. Циркулиращите антитела не дават цялостна визия за всички аспекти на имунната отбрана против SARS-CoV-2. Важен имунологичен съставен елемент против нова зараза са В- и Т-лимфоцитите на имунната памет, които не създават антитела, само че запаметяват информацията от минала среща с вируса.

Знаем от научните изследвания, че равнището на антителата спада доста сред 3-6 месеца след боледуване или имунизация, само че клетките на имунната памет са дейни не по-малко от 8-10 месеца след срещата със спайк-протеина. За да се задействат клетките на имунната памет и да подтикват производството на антитела, са нужни 3-5 дни, време, в което инфекцията може да се случи, само че боледуването в голямата част от случаите е леко или инфекцията минава безсимптомно, по изключение - тежко.

Това изяснява за какво инфектираните след имунизация могат да инфектират останалите за къс интервал от време, само че това се случва по-рядко и с по-малка инфекциозна доза точно заради високата имунна отбрана след имунизация или добит след естествено възпаление имунитет.

Може да имаш висока хуморална (циркулиращи в кръвта антитела) имунна отбрана, само че това не пречи на вируса да влезе в носа ти и да стартира да се възпроизвежда, въпреки и безсимптомно. Твърде малко знаем към момента за лигавичния имунитет при SARS-CoV-2, а ниските равнища на лигавични антитела от вида IgA наподобява е " ахилесовата пета " на имунната ни отбрана и тези равнища не съумяват да спрат репликацията на вируса до избрани равнища в устната празнина и носоглътката на имунизираните и миналите през инфекцията.

6. Поради изложените по горе аргументи, нивото на антителата не може да бъде база за оценка на силата на имунния отговор и взимане на осведомено решение за слагане на трета усилваща доза. Решаващо е времето след приключен имунизационен цикъл и то е най-малко 6 месеца за иРНК имунизациите и към 6 месеца за векторните ваксини, които в някои изследвания не демонстрират задоволително високи равнища на антитела на шестия месец.

7. Американската асоциация за храни и медикаменти (FDA) още през месец май 2021, в свое публично мнение, отказа да даде доверие на антителните проби като източник на надеждна информация за добит имунитет срещу ковид, изключително след имунизация (виж формалното мнение най-долу). Трябва да се знае, че има комерсиални проби, които регистрират антитела единствено след зараза и в случай че е употребен подобен тест, същият ще бъде отрицателен, без значение от съществуване на ваксинален имунитет. Различните количествени проби имат разнообразни прагове на интерпретация на резултата, регистрират разнообразни класове на антитела, а други са качествени - регистрират единствено съществуване (позитивен резултат) или неявяване (негативен резултат) на антитела. Затова до този миг липсва типов тест, който да е признат публично от интернационалната здравна общественост.

8. Зелен документ с отминалост 12 месеца за позитивен PCR или антигенен тест не е положително решение. Тук изобщо не се регистрира степента на тежест на прекараната зараза, която дава друго равнище на имунен отговор и имунна отбрана, с друга дълготрайност във времето при другите човеци. Леко и безсимптомното протичане не подсигурява продължителна имунна отбрана, същата не е идентична с тази на миналите през болница с по-тежки форми на заболяването и е друга от тази на човеци с потискащи имунитета съпътстващи заболявания.

Решението на Министерство на здравеопазването за признание на PCR и антигенен тест като съображение за зелен документ с дълготрайност 12 месеца не се основава на научни обстоятелства, не е в полза на обществото и ще има отрицателен резултат върху разпространяването на инфекцията. Много хора, притежаващи зелен документ заради положителен PCR или антигенен тест, с отминалост повече от 6 месеца за по-леките случаи на протичане и 8-10 месеца за по-тежките, в случай че не съблюдават противоепидемичните ограничения, ще се инфектират още веднъж, ще популяризират инфекцията до момента в който са безсимптомни или с лека симптоматика, уверени, че са безвредни за близките.

Няма да разясня валидността на доста от тестванията, грешките при интерпретацията, фалшификациите с проби и документи и всичко това на фона на всеобщото неспазване на противоепидемичните ограничения, включително от инфектирани човеци, които се разхождат сред нас и ръсят инфекцията като посев върху плодородна почва.

Накратко, изводите са:

1. Позитивен резултат от теста за антитела към момента не е безапелационно съображение за издаване на зелен документ.

2. Няма безапелационни научни данни имунизираните да получават зелен документ с отминалост повече от 6 месеца.

3. Притежателите на положителен PCR или антигенен тест, които са прекарали инфекцията безсимптомно или леко вкъщи, могат да претендират за зелен документ с отминалост не повече от 6 месеца.

4. Боледувалите с тежка форма на заболяването, провели лекуване в болница и притежаващи епикриза, имат съображение да получат документ с дълготрайност 12 месеца.