Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy.bg

Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy.bg за концепцията за обезпечения базов приход.

Край на света, основан на концепцията, че работата може да ти подсигурява добър живот, предсказва английският професор Амос Вицтум. „ Учили са ни, че в случай че получим положително обучение и работим крепко, всичко ще е наред. Това съмнение обаче от дълго време не е съответстващо ”, твърди икономистът от London School of Economics.

Част от решението съгласно него е в обезпечения базов приход. Така всеки жител може да получава избрана сума на месец от страната. Това ще му разреши да се занимава с нещо, което го прави благополучен.

Идеята за категоричен базов приход в последно време придобива възходяща известност. В Швейцария следва да гласоподават на референдум дали всеки да получава по 2500 франка месечен базов приход (През май швейцарците отхвърлиха на реферндум предлагането за минимална работна заплата от 22 франка на час). В Европа неотдавна завърши акция в поддръжка на самодейността, която събра над 300 хиляди подписа.

Свързахме се с проф. Вицтум, с цел да разяснява концепцията за обезпечен базов приход и да ни каже за какво смята, че работата към този момент не ни подсигурява порядъчен живот.

Тенденции на пазара на труда

„ Голямата част от хората разчитат на работата, с цел да получат някакви приходи. С софтуерния прогрес обаче огромна част от работата, която хората са вършели до момента, към този момент може да се реализира от машини. Това се е случвало и преди – автоматизацията кара хората да се реалокират от селското стопанство към производството, а по-късно от производството към услугите. Но в този момент компютрите и технологиите застигат и услугите. Въпросът е какъв брой дълго тази динамичност може да продължи. Вечно ли ще би трябвало да измисляме нови способи, с цел да получаваме заплата и да си осигурим прехраната? ”, разяснява пред Economy.bg проф. Вицтум.

Друга доста значима наклонност съгласно него е разминаването сред уменията на хората и наличните работни места, което непрекъснато пораства. „ Това значи, че от ден на ден хора работят нещо, за което или са прекомерно квалифицирани, или не са задоволително готови ”, разяснява икономистът. По думите му това разминаване не е резултат на това, че хората не са получили уместно образование или че нямат точните умения. „ По-скоро то отразява обстоятелството, че пазарът на труда обезпечава все по-малко работни места ”.

За смисъла на труда

„ В свят, в който хората зависят от пазара на труда, с цел да получат приход, това е злополука. Това значи, че заплатите ще бъдат понижени и ще нарасне фрустрацията ”, акцентира английският професор. Според него това демонстрира, че системата, която разчита на пазара на труда да разпредели финансови запаси, към този момент не действа. „ Ето за какво би трябвало да преосмислим концепцията за труда ”, изясни пред Economy.bg проф. Вицтум.

Образованието

„ В момента всички просветителни системи са пригодени да работят в интерес на пазара. Целта на образованието е да приготвя хората за работа, а не за живот. А акцентът би трябвало да е върху това по какъв начин да обогатят обществения си капитал ”, означи икономистът от London School of Economics.

Идеята за обезпечен базов приход

Едно от решенията съгласно проф. Вицтум е така наречен „ обезпечен базов приход ”. „ Идеята е да се разреши на тези, които желаят да работят, да го вършат. А тези, които не желаят, да имат опция да се развиват в региона, която желаят. Ще има задоволително хора в света, които ще желаят да работят, с цел да получават повече от базовия приход ”, счита икономистът.
„ Нека ви дам образец – в случай че някой има интерес към компютрите, то той би могъл да си откри работа в тази област, да се развива и да печели сносно. Същевременно различен човек с интерес към литературата, сега няма опция, с изключение на да си откри работа. Но работа, която да му разреши да развива интереса си към литературата, няма. Така той се захваща с нещо, което не му подхожда. Ако получава базов приход, той няма да си губи времето с работа, която не му е забавна, а може да се занимава с това, което го въодушевява. За него няма да е проблем, че другият, който се занимава с компютри, печели добре и може да си разреши първокласна къща. Защото той ще получава някакъв приход и ще е удовлетворен от това, което прави ”, акцентира пред Economy.bg проф. Вицтум.

Идеята за базовия приход не допуска хората да не работят изобщо. Те биха могли да работят по ден или по няколко дни седмично или да се занимават с доброволческа и обществена работа.

Как концепцията би могла да се осъществя

„ Тези, които биха работили, биха печелили повече от другите. За останалите удовлетворението ще е, че се занимават с неща, които ценят. Промяната ще пристигна от възвръщаемостта на капитала. Всъщност по-голямата част от приходите в страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) идват от възвръщаемост от капитал, а не от заплати. Така употребявайки възвръщаемостта от капитал може да се сътвори този свят, за който приказвам.

Живот без работа

„ Много хора биха били ужасени сега от концепцията, тъй като живеем в система, в която хората са научени да смятат работата като единствената цел в живота им. Много хора намират концепцията да живеят в свят, в който да не работят, за извънредно плашеща. Защото доста от тях не знаят какво биха могли да вършат, в случай че не работят. Работата се е трансформирала в нещо като обществена терапия ”, смята английският икономист.