Експерт: Няма самотна радикализация
Проф. Татяна Дронзина е учител по политология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и създател на книгата „ Ислямска страна “. Преди 3 година по самодейност на Синдиката на българските учители към КНСБ и „ Европатрьор 2007 “ тя бе преподавател на поредност семинари на тематика „ Тероризмът – опасност за човешката сигурност и ограничения за учебните заведения “. Обученията с на практика симулации на терористична офанзива с взети заложници се състояха в разнообразни градове на България, в това число и Пловдив. В два следващи дни по 135 учители и шефове от пловдивски учебни заведения и техни сътрудници от региона минаха тренингите, написа "Марица ".
- Проф. Дронзина, какви са усещанията Ви от тези образования – дали учителите и шефовете възприемат опасността от тероризъм като нещо, което е на дневен ред. И по какъв начин Ви завари през вчерашния ден новината, че едно 16-годишно момче е било готово вдругиден безусловно да взриви едно учебно заведение в Пловдив?
- Трудно ми е да обобщя за учителите и шефовете като цяло. Но мога да кажа, че шефове от областите със смесено население се отнесоха извънредно съществено към този проблем. Няма да повярвате, само че най-отговорно погледнаха в Бургас, Кърджали, Благоевград и Хасково. Това са хора, които са от български и от турски генезис, от християнско и от мюсюлманско изповедание. Тъкмо тъй като са такива, възприеха толкоз съществено опасността. Докато в някои области се неглижира и подцени. На места се погледна на тематиката и образованията като на надуване на свирката, с цел да се изпусне парата. Имаше дори тълкувания, че единствено всяваме суматоха.
Ако нямахме съществени аргументи, до които сме достигнали въз основата на задълбочени проучвания, нямаше по никакъв метод да предприемем такова образование.
За мен новината за радикализираното момче от Пловдив не е изненада, тъй като след образованията на учителите моят екип продължи работата си по въпроса за радикализацията в някои от гетата на България. Не ми се желае да разясня в този миг данните, преди да са изцяло обработени. Но постът ми през днешния ден във Facebook беше, че бе въпрос на време да се случи това. Всички резултати от всички проучвания демонстрираха, че ще стане.
Естествено, това не попречи нито на МОН, нито на Министерство на вътрешните работи, нито на всевъзможни задгранични фондации, а също по този начин и на социологически организации да съберат от 9 дерета вода, с цел да ни обяснят, че радикализация няма и не може да има, откакто пред очите ни всеки ден протичат процеси, които ни споделят тъкмо противоположното.
- Какви са тези процеси, които Вие наблюдавате?
- Наблюденията на екипа ми демонстрират, че от позиция на радикализацията ние се движим по един от съществуващите модели като по христоматия. И най-лошото е, че тези механизми оттук насетне се трансформират в перпетум мобиле, те нямат потребност да се зареждат повече. Продължават да действат независимо, тъй като на хората им се оферират не пари, а им се оферират специфични неща – сигурност, еднаквост, висока самокритика. Продължават да се популяризират в интернет видеоклипове. И в това време ние нямаме никаква отбрана. Никаква отбрана! Кой обръща внимание? Нямаме кибер отбрана, нямаме политика от страна на просветителното министерство, нито от друго министерство, което да отбрани нашите деца от радикализация. Изобщо МОН се държи като че ли този проблем не е наш, в никакъв случай няма да пристигна в България и в никакъв случай няма да ни засегне.
- А какво би трябвало да се направи?
- Отдавна тръбим, че учебното заведение е втората защитна линия против радикализацията. Първата е фамилията. Ние би трябвало да имаме на национално ниво тактика за радикализацията, направена обаче не от фенове и дилетанти, както нормално се прави, а от експерти и учени, които работят в това направление. Трябва да имаме подготовка на учители. Трябва да имаме това, което преподавателите в Европа желаеха още през 2015 година от Европейския съюз – телефонна линия. Когато някой от тях се сблъска с подобен проблем, да може да се обади и да може да получи съвет и помощ по какъв начин да работи. Трябват механизми, посредством които институциите да взаимодействат, с цел да сме в положение да предотвратим опасността от радикализация.
- Каква е нормално схемата за замесване на дете и по какво могат близките да схванат, че нещо се случва с него?
- Трудно е да се каже за децата въобще, тъй като механизмът за радикализация е друг. По един метод се радикализират деца от мюсюлманско изповедание, по различен християнчетата. Нашият млад неуспешен джихадист е едно християнче, което е обърнато във вярата посредством всичко, което е на разположение в интернет. Там има уеб сайтове, толкоз забавни и интерактивни, че оказват въздействие върху младежите. Създават им чувство по какъв начин могат да станат герои. Създава им се чувството, че могат да попаднат от дясната страна на Аллах. И в това време им основават убеденост, че могат да станат разнообразни от другите и да се откроят посредством някаква геройска постъпка.
- По какво родителите да схванат?
- Най-често такива деца си трансформират обичайното другарство. Приятелският кръг се заменя с нови хора. Не е неприятно родителите на деца под 18 година да задействат тези механизми, които пазят малолетните. Има промени и във външния тип. Децата стартират да подражават на ислямистите, като носят присъщите ¾ панталони с нападателна стойка – ръцете зад тила. Всеки елементарен български мохамеданин ще ви каже, че нашити работливи, отзивчиви мюсюлмани нормално стоят с ръце, скръстени пред гърдите си и са навели глава пред джамията. Нищо такова няма в тези радикали, които са много предизвикателни.
От друга страна, родителите би трябвало да могат да видят какви са ролевите модели, които техните деца следват. Натъкнат ли се на такива модели, свързани с Ислямска страна и всевъзможни самоубийствени сюжети, нещо би трябвало да им светне. Няма да е неприятно да потърсят помощ. Но аз задавам въпроса към кого да се извърнат.
- Според оповестената през вчерашния ден информация, фамилията на радикализирането момче е подало информацията. Сигурно доста им е коствало на родителите и са се разкъсвали да предадат детето си или не.
- Искрено съчувствам на тези родители и ги приветствам за смелостта им. Това, което са създали, въпреки че им предизвиква доста болежка сега, е положително за детето им. Защото може би при акта, който то е подготвяло, вероятно е щяло да си отиде и то самото. Аз разбирам вътрешните им терзания. Не е елементарно да отидеш в полицията и да кажеш: „ Синът ми е джихадист. Дъщеря ми готви терористичен акт. “ Но те са надмогнали себе си, с цел да създадат това, което е най-хубаво за детето им и за обществото.
Това, което ме тормози, е, че тези родители няма към кого другиго да се извърнат, с изключение на към полицията. Няма никакви служби, никакви неправителствени организации, никакви бюра и лица, които да оказват помощ на фамилии, чиито деца са попаднали под въздействие на деструктивни религиозни течения, били те радикализиращи мюсюлмански или някакви християнски секти. Това, от което се багра, е тези родители да не изпаднат в изолираност. Обръщам се към техния другарски кръг, към техните познати, към тяхната съседска общественост – те би трябвало да бъдат подкрепени в битката им да си върнат още веднъж детето. И да бъдат поздравени за смелостта и гражданската героизъм, която са показали.
- А има ли противоположен път за дете или възрастен, които са радикализирани?
- Да, има, стига да не е премината границата и да не е осъществено насилието. Има противоположен път. В случая с това момче значимото е, че радикализирането е стигнало до някакъв стадий, само че не е пресечена границата на действителното принуждение.
Програмите за дерадикализация, които за първи път се основават в Саудитска Арабия, а след това стигат до Съединени американски щати, не демонстрират превръщане обратно за хора, които към този момент са показали насилието. Но за това момче има път обратно.
- След последните терористични актове във Франция бе разпоредено у нас учебните заведения да разработят свои проекти за деяние при терористична опасност. Това следващата условност ли е или е мярка, която в действителност може да сработи?
- Вие вярвате ли съществено, че един шеф и един училищен колектив, които са отлични експерти в своите области, само че не са обучавани по антитероризъм, са в положение да създадат подобен проект. Отговорът е еднопосочен и негативен.
Това, което ние вършим, е да слагаме чавки – че някаква задача е отметната. Това са документи, които могат да доведат до замазване на очите на обществеността и да кажем, че ние сме си свършили работата. Не сме си я свършили!
Стигнем ли до проекта за евакуация при терористичен акт, тогава сме изпуснали коня в ряката. Защото това значи, че някои от учениците към този момент се е радикализирал и че той съставлява заплаха. Къде са били преди този момент колективът на учебното заведение и родителите? Преди всичко родителите и след това учебното заведение, до момента в който то се е радикализирало.
- Виждате ли риск в премиването на учебните заведения в облака?
- Аз съм огромен почитател на новите технологии в образованието и съм един от хората, които настояват, че те уголемяват опциите.
Аз съм от поколението, което помни по какъв начин се появиха черните тв приемници. Тогава имаше прогнози, че всички ще ослепеем за 2 години, тъй като работили неприятно. По същия метод интернет самичък по себе си не е нито нездравословен, нито потребен. Той е подобен, какъвто ние го създадем съгласно това по какъв начин го използваме. В интернет ние можем да използваме доста материали, които са против радикализирането, които могат да покажат, че всички религии учат на нещо положително, че религията е диалог с Бога. Но аз се запитвам кой мисли в нашите просветителни институции за материал по антирадикализация. Няма едно обикновено клипче, което децата могат да видят.
А погледнете какво вършат Франция и Англия! Там казусът също е сериозен, само че интернет безусловно гъмжи от 3-4-минутни материалчета, направени от млади художници или опитни експерти, които демонстрират на детето, че не това е верният път.
Тия дни ми попадна клип на един от най-известните поп артисти на Саудитска арабия. Колкото и необичайно да звучи, неговата ария беше отдадена на това по какъв начин да се дерадикализират хората, които един път към този момент са попаднали в лапите на радикалите. Затова дайте да не си измиваме ръцете и да не прехвърляме казуса от болната глава на хубавичко! Интернет няма виновност, ние не можем да сложим до всяко дете родител и до всеки родител – служители на реда. Но ние можем да научим децата да споделят НЕ на радикализация, на дрогата, на насилието.
- Смятате ли, че това момче е останало единствено в целия този развой или има към него и други младежи, които евентуално са наранени?
- Не имам вяра в самотната радикализация. Радикализацията, телевизионните и видео материалите се гледат от доста деца, само че единствено някои поддават. Защо е по този начин? Защото при някои деца има дефицити, които по този метод те запълват. Ако пропагандата не е подкрепена по този метод, доста малко евентуално е детето да се радикализира.
За мен там съществува кръг от деца единомишленици, които си приказват, които се радикализират, които са създали своя общественост. Почти не си припомням в моята изследователска процедура да съм попадала на образци на самотна радикализация. Това са приказки за наивни читатели.
Обърнете внимание на количеството открит експлозив – 14,5 кг. Това е 7 пъти повече от бомбата в Сарафово. Само момче не може да приготви такова нещо, което би сринало освен учебното заведение му. Такова количество би изравнило със земята цялостен квартал.
- Какво бихте споделили през днешния ден на хората – всички тези, които са чели и слушали новините, а в този момент търсят пояснение по собствен метод и вършат свои мнения? Какъв е потребният ход – защо да мислим, защо да внимаваме, какво да вършим?
- На първо място бих предложила на всеки да спре да мисли: „ Това не може да се случи на мен! “. На всеки от нас може да се случи. Днес е детето на това семейство, вдругиден може да бъде моето или вашето. На последващо място – дано не слагаме такива фамилии в стигма. Нека да им помогнем да върнат децата си. Защото във всички стратегии за дерадикализация локалната общественост има решаващо значение.
- Проф. Дронзина, какви са усещанията Ви от тези образования – дали учителите и шефовете възприемат опасността от тероризъм като нещо, което е на дневен ред. И по какъв начин Ви завари през вчерашния ден новината, че едно 16-годишно момче е било готово вдругиден безусловно да взриви едно учебно заведение в Пловдив?
- Трудно ми е да обобщя за учителите и шефовете като цяло. Но мога да кажа, че шефове от областите със смесено население се отнесоха извънредно съществено към този проблем. Няма да повярвате, само че най-отговорно погледнаха в Бургас, Кърджали, Благоевград и Хасково. Това са хора, които са от български и от турски генезис, от християнско и от мюсюлманско изповедание. Тъкмо тъй като са такива, възприеха толкоз съществено опасността. Докато в някои области се неглижира и подцени. На места се погледна на тематиката и образованията като на надуване на свирката, с цел да се изпусне парата. Имаше дори тълкувания, че единствено всяваме суматоха.
Ако нямахме съществени аргументи, до които сме достигнали въз основата на задълбочени проучвания, нямаше по никакъв метод да предприемем такова образование.
За мен новината за радикализираното момче от Пловдив не е изненада, тъй като след образованията на учителите моят екип продължи работата си по въпроса за радикализацията в някои от гетата на България. Не ми се желае да разясня в този миг данните, преди да са изцяло обработени. Но постът ми през днешния ден във Facebook беше, че бе въпрос на време да се случи това. Всички резултати от всички проучвания демонстрираха, че ще стане.
Естествено, това не попречи нито на МОН, нито на Министерство на вътрешните работи, нито на всевъзможни задгранични фондации, а също по този начин и на социологически организации да съберат от 9 дерета вода, с цел да ни обяснят, че радикализация няма и не може да има, откакто пред очите ни всеки ден протичат процеси, които ни споделят тъкмо противоположното.
- Какви са тези процеси, които Вие наблюдавате?
- Наблюденията на екипа ми демонстрират, че от позиция на радикализацията ние се движим по един от съществуващите модели като по христоматия. И най-лошото е, че тези механизми оттук насетне се трансформират в перпетум мобиле, те нямат потребност да се зареждат повече. Продължават да действат независимо, тъй като на хората им се оферират не пари, а им се оферират специфични неща – сигурност, еднаквост, висока самокритика. Продължават да се популяризират в интернет видеоклипове. И в това време ние нямаме никаква отбрана. Никаква отбрана! Кой обръща внимание? Нямаме кибер отбрана, нямаме политика от страна на просветителното министерство, нито от друго министерство, което да отбрани нашите деца от радикализация. Изобщо МОН се държи като че ли този проблем не е наш, в никакъв случай няма да пристигна в България и в никакъв случай няма да ни засегне.
- А какво би трябвало да се направи?
- Отдавна тръбим, че учебното заведение е втората защитна линия против радикализацията. Първата е фамилията. Ние би трябвало да имаме на национално ниво тактика за радикализацията, направена обаче не от фенове и дилетанти, както нормално се прави, а от експерти и учени, които работят в това направление. Трябва да имаме подготовка на учители. Трябва да имаме това, което преподавателите в Европа желаеха още през 2015 година от Европейския съюз – телефонна линия. Когато някой от тях се сблъска с подобен проблем, да може да се обади и да може да получи съвет и помощ по какъв начин да работи. Трябват механизми, посредством които институциите да взаимодействат, с цел да сме в положение да предотвратим опасността от радикализация.
- Каква е нормално схемата за замесване на дете и по какво могат близките да схванат, че нещо се случва с него?
- Трудно е да се каже за децата въобще, тъй като механизмът за радикализация е друг. По един метод се радикализират деца от мюсюлманско изповедание, по различен християнчетата. Нашият млад неуспешен джихадист е едно християнче, което е обърнато във вярата посредством всичко, което е на разположение в интернет. Там има уеб сайтове, толкоз забавни и интерактивни, че оказват въздействие върху младежите. Създават им чувство по какъв начин могат да станат герои. Създава им се чувството, че могат да попаднат от дясната страна на Аллах. И в това време им основават убеденост, че могат да станат разнообразни от другите и да се откроят посредством някаква геройска постъпка.
- По какво родителите да схванат?
- Най-често такива деца си трансформират обичайното другарство. Приятелският кръг се заменя с нови хора. Не е неприятно родителите на деца под 18 година да задействат тези механизми, които пазят малолетните. Има промени и във външния тип. Децата стартират да подражават на ислямистите, като носят присъщите ¾ панталони с нападателна стойка – ръцете зад тила. Всеки елементарен български мохамеданин ще ви каже, че нашити работливи, отзивчиви мюсюлмани нормално стоят с ръце, скръстени пред гърдите си и са навели глава пред джамията. Нищо такова няма в тези радикали, които са много предизвикателни.
От друга страна, родителите би трябвало да могат да видят какви са ролевите модели, които техните деца следват. Натъкнат ли се на такива модели, свързани с Ислямска страна и всевъзможни самоубийствени сюжети, нещо би трябвало да им светне. Няма да е неприятно да потърсят помощ. Но аз задавам въпроса към кого да се извърнат.
- Според оповестената през вчерашния ден информация, фамилията на радикализирането момче е подало информацията. Сигурно доста им е коствало на родителите и са се разкъсвали да предадат детето си или не.
- Искрено съчувствам на тези родители и ги приветствам за смелостта им. Това, което са създали, въпреки че им предизвиква доста болежка сега, е положително за детето им. Защото може би при акта, който то е подготвяло, вероятно е щяло да си отиде и то самото. Аз разбирам вътрешните им терзания. Не е елементарно да отидеш в полицията и да кажеш: „ Синът ми е джихадист. Дъщеря ми готви терористичен акт. “ Но те са надмогнали себе си, с цел да създадат това, което е най-хубаво за детето им и за обществото.
Това, което ме тормози, е, че тези родители няма към кого другиго да се извърнат, с изключение на към полицията. Няма никакви служби, никакви неправителствени организации, никакви бюра и лица, които да оказват помощ на фамилии, чиито деца са попаднали под въздействие на деструктивни религиозни течения, били те радикализиращи мюсюлмански или някакви християнски секти. Това, от което се багра, е тези родители да не изпаднат в изолираност. Обръщам се към техния другарски кръг, към техните познати, към тяхната съседска общественост – те би трябвало да бъдат подкрепени в битката им да си върнат още веднъж детето. И да бъдат поздравени за смелостта и гражданската героизъм, която са показали.
- А има ли противоположен път за дете или възрастен, които са радикализирани?
- Да, има, стига да не е премината границата и да не е осъществено насилието. Има противоположен път. В случая с това момче значимото е, че радикализирането е стигнало до някакъв стадий, само че не е пресечена границата на действителното принуждение.
Програмите за дерадикализация, които за първи път се основават в Саудитска Арабия, а след това стигат до Съединени американски щати, не демонстрират превръщане обратно за хора, които към този момент са показали насилието. Но за това момче има път обратно.
- След последните терористични актове във Франция бе разпоредено у нас учебните заведения да разработят свои проекти за деяние при терористична опасност. Това следващата условност ли е или е мярка, която в действителност може да сработи?
- Вие вярвате ли съществено, че един шеф и един училищен колектив, които са отлични експерти в своите области, само че не са обучавани по антитероризъм, са в положение да създадат подобен проект. Отговорът е еднопосочен и негативен.
Това, което ние вършим, е да слагаме чавки – че някаква задача е отметната. Това са документи, които могат да доведат до замазване на очите на обществеността и да кажем, че ние сме си свършили работата. Не сме си я свършили!
Стигнем ли до проекта за евакуация при терористичен акт, тогава сме изпуснали коня в ряката. Защото това значи, че някои от учениците към този момент се е радикализирал и че той съставлява заплаха. Къде са били преди този момент колективът на учебното заведение и родителите? Преди всичко родителите и след това учебното заведение, до момента в който то се е радикализирало.
- Виждате ли риск в премиването на учебните заведения в облака?
- Аз съм огромен почитател на новите технологии в образованието и съм един от хората, които настояват, че те уголемяват опциите.
Аз съм от поколението, което помни по какъв начин се появиха черните тв приемници. Тогава имаше прогнози, че всички ще ослепеем за 2 години, тъй като работили неприятно. По същия метод интернет самичък по себе си не е нито нездравословен, нито потребен. Той е подобен, какъвто ние го създадем съгласно това по какъв начин го използваме. В интернет ние можем да използваме доста материали, които са против радикализирането, които могат да покажат, че всички религии учат на нещо положително, че религията е диалог с Бога. Но аз се запитвам кой мисли в нашите просветителни институции за материал по антирадикализация. Няма едно обикновено клипче, което децата могат да видят.
А погледнете какво вършат Франция и Англия! Там казусът също е сериозен, само че интернет безусловно гъмжи от 3-4-минутни материалчета, направени от млади художници или опитни експерти, които демонстрират на детето, че не това е верният път.
Тия дни ми попадна клип на един от най-известните поп артисти на Саудитска арабия. Колкото и необичайно да звучи, неговата ария беше отдадена на това по какъв начин да се дерадикализират хората, които един път към този момент са попаднали в лапите на радикалите. Затова дайте да не си измиваме ръцете и да не прехвърляме казуса от болната глава на хубавичко! Интернет няма виновност, ние не можем да сложим до всяко дете родител и до всеки родител – служители на реда. Но ние можем да научим децата да споделят НЕ на радикализация, на дрогата, на насилието.
- Смятате ли, че това момче е останало единствено в целия този развой или има към него и други младежи, които евентуално са наранени?
- Не имам вяра в самотната радикализация. Радикализацията, телевизионните и видео материалите се гледат от доста деца, само че единствено някои поддават. Защо е по този начин? Защото при някои деца има дефицити, които по този метод те запълват. Ако пропагандата не е подкрепена по този метод, доста малко евентуално е детето да се радикализира.
За мен там съществува кръг от деца единомишленици, които си приказват, които се радикализират, които са създали своя общественост. Почти не си припомням в моята изследователска процедура да съм попадала на образци на самотна радикализация. Това са приказки за наивни читатели.
Обърнете внимание на количеството открит експлозив – 14,5 кг. Това е 7 пъти повече от бомбата в Сарафово. Само момче не може да приготви такова нещо, което би сринало освен учебното заведение му. Такова количество би изравнило със земята цялостен квартал.
- Какво бихте споделили през днешния ден на хората – всички тези, които са чели и слушали новините, а в този момент търсят пояснение по собствен метод и вършат свои мнения? Какъв е потребният ход – защо да мислим, защо да внимаваме, какво да вършим?
- На първо място бих предложила на всеки да спре да мисли: „ Това не може да се случи на мен! “. На всеки от нас може да се случи. Днес е детето на това семейство, вдругиден може да бъде моето или вашето. На последващо място – дано не слагаме такива фамилии в стигма. Нека да им помогнем да върнат децата си. Защото във всички стратегии за дерадикализация локалната общественост има решаващо значение.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ