Проф. Мария Славова: Новият ВСС трябва да прегласува само кандидатурата на Георги Чолаков за председател на ВАС, той е изборът на съдиите
Проф. Славова, през днешния ден се чака Висшият правосъден съвет (ВСС) да вземе решение по върнатия от президента Указ за кандидатурата за ръководител на Върховния административен съд. Какво споделя законът?
Законът е нереална норма и не може да планува всички вероятни хипотези, само че наредбите по случая са ясни и не подлежат на разширително пояснение. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие оттук насетне процедурата на избор на ръководител на една от трите най-важни правосъдни институции в страната. С огромен професионален интерес чакам какво решение ще вземат сътрудниците от Висшия правосъден съвет. Въпреки че в указа си президентът не уточни претекстове, наредбата на член 173, алинея 13 от Закона за правосъдната власт гласи, че процедурата започва отначало, в случай че няма наново направено предложение за същия претендент. От обществените изказвания на президента можем да съдим, че такава е и неговата воля, а точно – новият Висш съдебен съвет да прегласува кандидатурата на арбитър Георги Чолаков. Президентът съобщи пред медиите, че по този метод претендентът ще затвърди своя престиж. Макар да се чуват отзиви, че би трябвало да има нова процедура или да се прегласуват и двамата претенденти, това не е систематичният прочит на закона.
Трябва ли съгласно Вас арбитър Георги Чолаков да бъде изслушан отначало и не би трябвало ли и арбитър Соня Янкулова да взе участие?
Смятам, че новият Висш съдебен съвет би трябвало да се произнесе по указа и да прегласува единствено кандидатурата на Георги Чолаков, тъй като това е изборът на съдиите. Висшият правосъден съвет обаче има дискрецията да реши кого да изслушва, само че нямам доверие да са се появили нови тези в тактиката на претендента, а и членовете на Висш съдебен съвет евентуално са осведомени с нея.
Има ли съгласно Вас разделяне на лагери измежду новите членове на Висш съдебен съвет?
За страдание такова разделяне освен е реалност, само че то пролича още в първия ден от конституирането на състава на Висш съдебен съвет. За това явно способстваха някои от старите членове на Висш съдебен съвет и евентуално позицията на президента. Днес ще проличи дали членовете на Висш съдебен съвет ще гласоподават съгласно професионалната си съвест и в сходство с резултата от първата демонстрация на съдийското самоуправление. От решението, което ще вземат за процедурата и до каква степен ще бъдат покрай буквата на закона ще проличи дали са съумели да превъзмогнат опита за политическата интервенция в работата на Висш съдебен съвет и правосъдната власт.
Хвърли се сянка върху облика на претендента и на цялата процедура, сложи под подозрение морала на над 80% от съдиите във Върховен административен съд, само че законът е явен и настроенията на заинтригувани неправителствени организации и юристи не би следвало да трансформират неговото използване.
Колко гласа са нужни при гласуването?
Минимум 17 гласа би трябвало да събере претендентът Георги Чолаков, с цел да може да бъде направено наново предложение до президента. В този случай, президентът няма право на отвод и би трябвало да издаде декрет за назначението на арбитър Чолаков.
Какво следва при неуспех на сегашната процедура?
Процедурата би трябвало да стартира още веднъж. Дали с тези или с нови претенденти, зависи от доста фактори. Неразборията, основана на последната права на процедурата, ще се отрази върху доверието към самите съдии и във опцията сами те да предлагат и излъчват претенденти. Беше даден сигнал, че каквото и да вземат решение съдиите, най-сетне политиците могат да се намесят и да предрешат избора. За какво разделяне на управляващите, за каква съдийска самостоятелност и безпристрастност да приказваме!?
Една нова процедура значи още 6 месеца в избори. Има заплаха да се сложи казус и Върховен административен съд да бъде без началник за незнаен интервал от време. При този вид не може да се чака нов ръководител преди май следващата година. А в това време ще влезе в действие новият Административно-процесуален кодекс, чийто план е проблематичен, и който ще изисква организационни ограничения от управлението на Върховен административен съд и административните съдилища, с цел да се обезпечи неговото навременно и вярно използване.
Мария Славова е професор по административно право и административен развой, доктор по право, учител в СУ „ Свети Климент Охридски”, основен редактор на списание "Правен обзор ".
Законът е нереална норма и не може да планува всички вероятни хипотези, само че наредбите по случая са ясни и не подлежат на разширително пояснение. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие оттук насетне процедурата на избор на ръководител на една от трите най-важни правосъдни институции в страната. С огромен професионален интерес чакам какво решение ще вземат сътрудниците от Висшия правосъден съвет. Въпреки че в указа си президентът не уточни претекстове, наредбата на член 173, алинея 13 от Закона за правосъдната власт гласи, че процедурата започва отначало, в случай че няма наново направено предложение за същия претендент. От обществените изказвания на президента можем да съдим, че такава е и неговата воля, а точно – новият Висш съдебен съвет да прегласува кандидатурата на арбитър Георги Чолаков. Президентът съобщи пред медиите, че по този метод претендентът ще затвърди своя престиж. Макар да се чуват отзиви, че би трябвало да има нова процедура или да се прегласуват и двамата претенденти, това не е систематичният прочит на закона.
Трябва ли съгласно Вас арбитър Георги Чолаков да бъде изслушан отначало и не би трябвало ли и арбитър Соня Янкулова да взе участие?
Смятам, че новият Висш съдебен съвет би трябвало да се произнесе по указа и да прегласува единствено кандидатурата на Георги Чолаков, тъй като това е изборът на съдиите. Висшият правосъден съвет обаче има дискрецията да реши кого да изслушва, само че нямам доверие да са се появили нови тези в тактиката на претендента, а и членовете на Висш съдебен съвет евентуално са осведомени с нея.
Има ли съгласно Вас разделяне на лагери измежду новите членове на Висш съдебен съвет?
За страдание такова разделяне освен е реалност, само че то пролича още в първия ден от конституирането на състава на Висш съдебен съвет. За това явно способстваха някои от старите членове на Висш съдебен съвет и евентуално позицията на президента. Днес ще проличи дали членовете на Висш съдебен съвет ще гласоподават съгласно професионалната си съвест и в сходство с резултата от първата демонстрация на съдийското самоуправление. От решението, което ще вземат за процедурата и до каква степен ще бъдат покрай буквата на закона ще проличи дали са съумели да превъзмогнат опита за политическата интервенция в работата на Висш съдебен съвет и правосъдната власт.
Хвърли се сянка върху облика на претендента и на цялата процедура, сложи под подозрение морала на над 80% от съдиите във Върховен административен съд, само че законът е явен и настроенията на заинтригувани неправителствени организации и юристи не би следвало да трансформират неговото използване.
Колко гласа са нужни при гласуването?
Минимум 17 гласа би трябвало да събере претендентът Георги Чолаков, с цел да може да бъде направено наново предложение до президента. В този случай, президентът няма право на отвод и би трябвало да издаде декрет за назначението на арбитър Чолаков.
Какво следва при неуспех на сегашната процедура?
Процедурата би трябвало да стартира още веднъж. Дали с тези или с нови претенденти, зависи от доста фактори. Неразборията, основана на последната права на процедурата, ще се отрази върху доверието към самите съдии и във опцията сами те да предлагат и излъчват претенденти. Беше даден сигнал, че каквото и да вземат решение съдиите, най-сетне политиците могат да се намесят и да предрешат избора. За какво разделяне на управляващите, за каква съдийска самостоятелност и безпристрастност да приказваме!?
Една нова процедура значи още 6 месеца в избори. Има заплаха да се сложи казус и Върховен административен съд да бъде без началник за незнаен интервал от време. При този вид не може да се чака нов ръководител преди май следващата година. А в това време ще влезе в действие новият Административно-процесуален кодекс, чийто план е проблематичен, и който ще изисква организационни ограничения от управлението на Върховен административен съд и административните съдилища, с цел да се обезпечи неговото навременно и вярно използване.
Мария Славова е професор по административно право и административен развой, доктор по право, учител в СУ „ Свети Климент Охридски”, основен редактор на списание "Правен обзор ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ